МОТИВИ към присъда по н. о. х. д. № 557 / 2016 г. по описа на Районен
съд – гр. С.
Районна прокуратура – гр. С. е
внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд – гр. С., с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия Ц.Т.Д., роден на *** ***, ****, за това, че:
1. За времето от м. януари 2013 г. до м. март 2014 г. (включително) в
гр. С., обл. Софийска, след като с решение № 86 / 03.05.2010 г. по гр. д. № 82
/ 2010 г. по описа на РС – гр. С. е осъден да издържа свой низходящ – Л.Ц.Д., с
ЕГН **********, като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лева,
чрез неговата майка и законен представител С.Ц. П., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо
петнадесет месечни вноски с общ размер хиляда и двеста лева - престъпление по
чл.183, ал.1 НК,
2. За времето от м. април 2014 г. до м. май 2016 г. (включително) в гр.
С., обл. Софийска, след като с решение № 86 / 03.05.2010 г. по гр. д. № 82 /
2010 г. по описа на РС – гр. С. е осъден да издържа свой низходящ – Л.Ц.Д., с
ЕГН **********, като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лева,
чрез неговата майка и законен представител С.Ц. П., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо двадесет и шест
месечни вноски с общ размер две хиляди и осемдесет лева, като деянието е
извършено повторно – след като е бил осъден с присъда № 55/20.03.2014 г. по
н.о.х.д. № 359 / 2013 г. по описа на РС – гр. С., влязла в сила на 05.04.2014
г. за друго такова престъпление – престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 вр.
чл.28, ал.1 НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. С. поддържа
изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д., като счита, че от събраните
по делото гласни и писмени доказателства може да се направи категоричен и
непротиворечив извод за това, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение, и моли да бъде признат за виновен в извършването на две престъпления
по чл.183, ал.1 НК и едно престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 НК. По
отношение на наказанието, представителят на държавното обвинение изразява
становище, след като за всяко едно престъпление бъде наложено отделно
наказание, на подс. Д. да бъде определено едно общо наказание, което да е
„лишаване от свобода” към минималния предвиден в закона размер.
Частният
обвинител Л.Ц.Д., представляван от своята законен представител св. С.Ц.Г., се
присъединява към заявеното от представителя на държавното обвинение.
Подсъдимият Ц.Т.Д., редовно
призован, не се явява в съдебно заседание.
Служебният
защитник на подсъдимия адв. В. от САК заявява, че действително от събраните по
делото доказателства се установява, че подзащитният й е извършил деянията, за
които са му повдигнати обвинения, но счита, че за тях не срледва да му бъде
налагано наказание „лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно, а
предлага да му бъде наложено наказание „пробация“ към средния, предвиден в
закона размер, което би имало възпитателен ефект по отношение на подзащитния й.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
За
времето от 2002 до 2009 г. подсъдимият Ц.Т.Д. и св. С.Ц.Г. живяли на семейни
начала. По време на съвместното им съжителство, на 25.04.2008 г. се родило
детето Л.Ц.Д., с ЕГН **********. С влязло в сила на 18.05.2010 г. решение
№ 86 / 03.05.2010 г., постановено по гр. д. № 82 / 2010 г. по описа на РС – гр.
С., подсъдимият Д. е осъден да заплаща на св. Г., като майка и законен
представител на детето Л.Ц.Д. ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, считано
от 15.01.2010 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата
на падежа до окончателното й изменяне или прекратяване.
Подсъдимият
не изплащал дължимите като издръжка суми, поради което с присъда №
55/20.03.2014 г. по н.о.х.д. № 359 / 2013 г. по описа на РС – гр. С., влязла в
сила на 05.04.2014 г., бил осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК
в периода от м. септември 2010 г. до м. декември 2012 г.
Считано
от м.януари 2013 г. до м. март 2014 г. подсъдимият Д. продължил да не заплаща
дължимите като издръжка за детето Л.Ц.Д. суми. Той продължил да не заплаща
дължимата на сина си издръжка и след влизане в сила на 05.04.2014 г. на присъда № 55/20.03.2014 г. по
н.о.х.д. № 359 / 2013 г. по описа на РС – гр. С., т.е. за периода от м.април
2014 г. до м. май 2016 г.
Подсъдимият
Ц.Т.Д. е роден на *** ***, ****е. Видно от приложената справка за съдимост от РС
– гр. С., същият е осъждан. Подсъдимият е безработен. Притежава ЕГН: **********.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля С.Ц.Г., дадени в хода на съдебното следствие, и
писмените доказателства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: удостоверение за
раждане (л.8 от ДП); решение № 86 / 03.05.2010 г., постановено по гр. д. № 82 /
2010 г. по описа на РС – гр. С. (л.9 - 10 от ДП); удостоверение от ДСИ (л.11 от
ДП); изпълнителен лист (л.18 от ДП и л.66 от н.о.х.д.); справка от Областна
пробационна служба София област (л.15 от ДП); справка за съдимост на подсъдимия
(л. 26-29 ДП и л.67-70 и л.109-112 от н.о.х.д.); характеристика за подсъдимия (л.23 от ДП);
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.31 от ДП);
писмо изх. № 15822 / 26.08.2016 г. на Мобилтел ЕАД София, ведно с приложени
договори за мобилни услуги (л.71-80 от н.о.х.д.); писмо рег. № С-14050 /
29.08.2016 г. на БТК ЕАД с приложени
договори (л.84-91 от н.о.х.д.); писмо изх. № 13742 / 25.08.2016 г. на „Теленор
България“ ЕАД, с приложен към него договор за мобилни услуги (л.97-101 от
н.о.х.д.); удостоверение за декларирани данни и задължения от Дирекция
„Общински приходи“ – отдел „Методология“ при Столична община №
СФД16-ДИ11-169/1/ 13.09.2016 г. (л.82 от н.о.х.д.); писмо изх. №
10-00 4456 / 25.08.2016 г. от ТД на НАП София (л.92 от н.о.х.д.).
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля С.Ц.Г., тъй като в тези показания не
са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни,
като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите
факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката
чрез способите по НПК на показанията на свидетеля С.Ц.Г. с останалите събрани
доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В
показанията си този свидетел възпроизвежда обстоятелства, възприети от нея
лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянията, време
и място на осъществяването им и авторството, механизма на деянията и
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които са били извършени те. От
анализа на свидетелските показания с останалите доказателства по делото се
установява обективната страна на престъпленията по чл.183, ал.1 НК и по чл.183,
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, в извършването на които е обвинен подсъдимият
Д. - фактът, че за времето от м. януари 2013 г. до м. март 2014 г.
(включително) в гр. С., обл. Софийска, след като с решение № 86 / 03.05.2010 г.
по гр. д. № 82 / 2010 г. по описа на РС – гр. С. е осъден да издържа свой
низходящ – Л.Ц.Д., с ЕГН **********, като му заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 80.00 лева, чрез неговата майка и законен представител С.Ц.Г., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно общо петнадесет месечни вноски с общ размер хиляда и двеста лева и за
времето от м. април 2014 г. до м. май 2016 г. (включително) в гр. С., обл.
Софийска, след като с решение № 86 / 03.05.2010 г. по гр. д. № 82 / 2010 г. по
описа на РС – гр. С. е осъден да издържа свой низходящ – Л.Ц.Д., с ЕГН **********,
като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лева, чрез неговата майка
и законен представител С.Ц.Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно общо двадесет и шест месечни
вноски с общ размер две хиляди и осемдесет лева, като деянието е извършено
повторно – след като е бил осъден с присъда № 55/20.03.2014 г. по н.о.х.д. №
359 / 2013 г. по описа на РС – гр. С., влязла в сила на 05.04.2014 г. за друго
такова престъпление и които, като престъпления, извършени чрез бездействие, се
явяват довършени именно с непредприемането на дължимото действие, което в
конкретния случай, предвид правилото, че паричните задължения са носими, е
липсата на заплащане на дължимата от страна на подсъдимия по силата на съдебно
решение ежемесечна издръжка на непълнолетния му син. От показанията на свидетеля
Г. се установява и другия елемент от обективната страна на състава на
престъпленията по чл. 183, ал.1 НК и по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, а именно, че в различните периоди от време подсъдимият не е заплащал
издръжка на сина си в размер на повече от две месечни вноски – за периода от м.
януари 2013 г. до м. март 2014 г. – петнадесет месечни вноски, а за периода от
м. април 2014 г. до м. май 2016 г. – двадесет и шест месечни вноски, като за
този период деянието е извършено при условията на повторност – след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (с присъда №
55/20.03.2014 г. по н.о.х.д. № 359 / 2013 г., влязла в сила на 05.04.2014 г.).
Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетеля С.Ц.Г., чрез които се
възпроизвеждат преки първични доказателства. Показанията на посочения свидетел,
съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по
категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на
доказване в настоящото производство.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият Ц.Т.Д. в за времето от м. януари 2013 г. до
м. март 2014 г. (включително) в гр. С., обл. Софийска, след като с решение № 86
/ 03.05.2010 г. по гр. д. № 82 / 2010 г. по описа на РС – гр. С. е осъден да
издържа свой низходящ – Л.Ц.Д., с ЕГН **********, като му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 80.00 лева, чрез неговата майка и законен представител С.Ц.Г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно общо петнадесет месечни вноски с общ размер хиляда и двеста
лева и за времето от м. април 2014 г. до м. май 2016 г. (включително) в гр. С.,
обл. Софийска, след като с решение № 86 / 03.05.2010 г. по гр. д. № 82 / 2010
г. по описа на РС – гр. С. е осъден да издържа свой низходящ – Л.Ц.Д., с ЕГН **********,
като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лева, чрез неговата майка
и законен представител С.Ц.Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно общо двадесет и шест месечни
вноски с общ размер две хиляди и осемдесет лева, като деянието е извършено
повторно – след като е бил осъден с присъда № 55/20.03.2014 г. по н.о.х.д. №
359 / 2013 г. по описа на РС – гр. С., влязла в сила на 05.04.2014 г. за друго
такова престъпление и по този начин е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл.183,
ал.1 НК и по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК.
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият Д. ***, след като е
осъден с влязло в сила № 86 / 03.05.2010 г. по гр. д. № 82 / 2010 г. по описа
на РС – гр. С. да издържа свой низходящ - непълнолетния си син Л.Ц.Д., с ЕГН **********,
в периода м. януари 2013 г. до м. март 2014 г. включително, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно петнадесет
месечни вноски на обща стойност хиляда и двеста лева и за времето от м. април
2014 г. до м. май 2016 г. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно двадесет и шест месечни вноски на обща
стойност две хиляди и осемдесет лева, като за последния период деянието е
извършено при условията на повторност – след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление - с присъда № 55/20.03.2014 г. по н.о.х.д.
№ 359 / 2013 г. по описа на РС – гр. С., влязла в сила на 05.04.2014 г. Тези
обстоятелства се установяват освен от коментираните по – горе свидетелски
показания, но и от събраните по делото писмени доказателства. В настоящия
случай видно от влязлото в сила на 18.05.2010 г. решение № 86 / 03.05.2010 г.,
постановено по гр. д. № 82 / 2010 г. по описа на РС – гр. С. е, че подсъдимият
е осъден да заплаща на детето си Л.Ц.Д., ежемесечна издръжка в размер на 80
лева, считано от 15.01.2010 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от датата на падежа до окончателното й изменяне или прекратяване. Тъй
като от доказателствата по делото се установява, че в периодите от м. януари
2013 г. до м. март 2014 г. включително и от м. април 2014 г. до м. май 2016 г. подсъдимият
Д. не е изпълнявал дължимото от него действие, изразяващо се в изплащане на
издръжка на своето непълнолетно дете, което като парично задължение следва да
се престира по местоживеенето на законния представител на детето – неговата
майка св. С.Г., настоящия съдебен състав намира, че с поведението си подсъдимия
е реализирал изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 НК и по
чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК чрез бездействие.
От
обективна страна е налице и друго квалифициращо обстоятелство по чл.183, ал.4
вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, а именно, че подсъдимия Д. в периода от м. април
2014 г. до м. май 2016 г. съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно двадесет
и шест месечни вноски на обща стойност две хиляди и осемдесет лева, с което е
извършил това престъпление при условията на повторност – след като е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - присъда № 55/20.03.2014
г. по н.о.х.д. № 359 / 2013 г. по описа на РС – гр. С., влязла в сила на
05.04.2014 г. Преди извършване на деянието по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28,
ал.1 НК, предмет на настоящото производство, с цитираната присъда подсъдимият Д.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 НК в
периода от м. септември 2010 г. до м. декември 2012 г., за което му било
наложено наказание „пробация” за срок от една година.
Престъплението, в
извършването на което е обвинен подсъдимият Д. е формално престъпление и се
явява довършено именно с факта на незаплащане на повече от две месечни вноски
на дължимата от дееца издръжка, която той е осъден да заплаща.
Непосредствен
обект на престъплението по чл.183, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани
с осигуряване на възможност за нормално развитие на лице, което не може само да
осигурява издръжката си.
От
субективна страна подсъдимият Д. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – съзнателно не е изпълнил
задължението си да издържа свой низходящ – непълнолетното си дете Л.Ц.Д., като
не е заплатил издръжка в размер на повече от две месечни вноски. Подсъдимият е
имал познание за обективните свойства на своето деяние. Осъждането му с влязло
в сила на 18.05.2010 г. решение от 03.05.2010 г. по гр. д. № 82 / 2010 г. на РС
– гр. С. да заплаща на детето си Л.Ц.Д. ежемесечна издръжка в размер на 80 лева,
считано от 15.01.2010 г., неизпълнението на това задължение за периодите от м.януари
2013 г. до м. март 2014 г. включително и от м. април 2014 г. до м. май 2016 г. сами
по себе си обективират в достатъчна степен и умисъла на подсъдимия Д. още
повече, че не са налице други обстоятелства, които да го изключват. Анализът на
действията на подсъдимия Д. сочи за наличието на представи у същия за факта, че
е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа своето непълнолетно дете Л.Ц.Д.
и че не изпълнява задължението си в периодите м.януари 2013 г. до м. март 2014
г. включително и от м. април 2014 г. до м. май 2016 г., като не е заплатил
издръжка в общ размер на три хиляди двеста и осемдесет лева, което е повече от
две месечни вноски. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че у
подсъдимия Д. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща
всички обективни признаци от престъпния състав. Доколкото незаплащането на
дължима издръжка в размер на повече от две месечни вноски, е престъпление на
просто извършване, от анализираното и безспорно установено поведение на
подсъдимия следва, че той е съзнавал неизбежността на деянието за постигане на
цел, която не е съставомерен резултат на този вид посегателство и в тази връзка
не е нужно да бъде изследвана.
С оглед на
изложеното, съдът намери, че подсъдимият Ц.Т.Д. с деянията си е осъществил
състава на престъпленията по чл.183 ал.1 НК и по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28,
ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на
основание тези разпоредби, приложени във връзка с разпоредбата на чл.54, ал.1 НК го
осъди на “пробация” за срок от 1 (една) година за престъплението по чл.183,
ал.1 НК и на „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца за престъплението
по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр .чл.28, ал.1 НК. Тъй като деянията, предмет на
настоящото производство са извършени от подсъдимия при условията на реална
съвкупност, на основание чл.23, ал.1 НК, съдът наложи на подсъдимия Д. най –
тежкото от така определените му по – горе наказания, а именно “лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
месеца. След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и
смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът
констатира, че в конкретния случай не са налице смекчаващи отговорността му
обстоятелства, а отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства
се явява обремененното му съдебно минало.
Освен
това с влязла в сила на 12.11.2014 г. присъда № 223/27.10.2014 г. по НОХД № 504
/ 2014 г. на РС – гр. С. подсъдимият Д. е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343б, ал.2 във връзка с ал.1 НК, за което му е наложено
наказание 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 4 (четири)
години, която присъда съдът преценява като осъждане, влияещо върху възможността
за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, и обуславящо
прилагането на чл. 68, ал.1 НК, който предвижда, че ако до изтичане на
определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено
престъпление от общ характер, за което макар и след този срок, му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. Съдът
намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, тъй
като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. За да определи вида на наложеното на подсъдимия Д. наказание, а
именно “лишаване от свобода“, съдът намира, че с оглед конкретиката на
престъпното деяние и обществената опасност на същото, целите на наказанието по
чл. 36 НК могат да бъдат реализирани
именно посредством посочената санкция “лишаване от свобода“. След цялостната
преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието
и на подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства, на подбудите за извършването на деянието, съдът определи размера
на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в близост към средния размер, предвиден в закона.
Съдът
приема, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на
обществена опасност на същото и на дееца и за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, е наложително той да изтърпи ефективно
наложеното му наказание “лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС подсъдимия Д. следва да изтърпи наказанието 1 (една) година “лишаване от
свобода” при първоначален „СТРОГ”
режим.
На
основание чл.68, ал.1 НК съдът постанови подсъдимият Д. да изтърпи и
определеното му с влязла в сила на 12.11.2014 г. присъда № 223/27.10.2014 г. по
НОХД № 504 / 2014 г. на РС – гр. С., наказание “лишаване от свобода” за срок от
1 (една) година и 6 (шест) месеца, изпълнението на което е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от4 (четири) години.
Съгласно
чл. 68, ал.1 НК ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок,
осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и
след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и
отложеното наказание. За да приложи в случая цитираната разпоредба, съдът отчете
обстоятелството, че престъплението по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК,
предмет на настоящото производство, е извършено от подсъдимия в периода от м.
април 2014 г. до м. май 2016 г., т.е. до изтичане на определения му от съда с
влязла в сила на 12.11.2014 г. присъда присъда № 223/27.10.2014 г. по НОХД №
504 / 2014 г. на РС – гр. С. изпитателен срок от 4 (четири) години, за който е
било отложено изпълнението на наложеното наказание 1 (една) година и 6 (шест)
месеца “лишаване от свобода”, като на основание чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС подсъдимият
Д. следва да изтърпи наказанието “лишаване от свобода” за срок от 1 (една)
година и 6 (шест) месеца, при първоначален “СТРОГ” режим.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: