О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 27.01.2023г. град Бургас
Административен съд
– гр.Бургас, XXII-ри състав, на двадесет
и седми януари през две хиляди и двадесет и трета година в закрито
заседание в следния състав:
Съдия: Яна Колева
като разгледа адм.д. №1791 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по молба на адв. С.М.М.Х., с искане за
изменение в частта за разноските на Решение №1501 от 15.12.2022г. по адм. дело
№ 1790/2022г. по описа на Административен съд Бургас. В молбата се иска да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл.38, ал.1, т.3
от Закона за адвокатурата.
Препис от
молбата е връчен на насрещната страна, която счита че е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. Счита, че вписването на разпоредбата на
чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата не е достатъчно, тъй като в договора за
правна помощ липсват и изявления и съгласие от двете страни..
Съдът, в настоящия му състав, като обсъди доводите
на молителя и данните по делото, намира искането за процесуално допустимо, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно
и в административния процес, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
За
решението жалбоподателят и адвокатът му са уведомени на 23.01.2023г., а молбата
е подадена 11.01.2023г. Следователно в хипотезата на чл. 248, ал.1, предл. 2 от ГПК, в настоящия
случай искането по чл. 248 от ГПК е направено своевременно.
Съдът счита, че искането за изменение на решението
в частта за разноските е подадено от
надлежна страна, в установения от закона срок, поради което е допустимо за
разглеждане.
Молбата е неоснователна.
В молбата молителят е заявил искане за изменение на постановеното
решение в частта, касаеща отказ да бъдат присъдени претендираните разноски по делото. С оглед изхода на спора,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя
разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение. Такива не са
били извършени , а са били претендирани по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата, т.е. в хипотеза на извършено безплатно процесуално
представителство и спечелено дело. В този случай, съдебният състав е изложил
мотиви за липса на конкретика в соченото фактическо основание за предявената по
цитирания ред претенция, както и на доказателства за същото. Цитирал е
установена съдебна практика в подкрепа на изложеното.
В този смисъл, след като са изложени мотиви
защо счита, че възнаграждението, претендирано от адвоката на жалбоподателя не е
дължимо и не са възникнали обстоятелства, както и не са представени
доказателства за промяна на този извод, Съдът счита че молбата следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на адв. С.М.М.Х. за
изменение в частта за разноските на Решение №12 от 10.01.2023г. по адм. дело № 1791/2022г.
по описа на Административен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: