МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 22/26.05.2015 г. по НОХД № 104/ 2015 г. на
Айтоския
районен съд
Производството по делото
е образувано по обвинителен акт на Айтоска районна прокуратура против Р.Р.М. – роден на *** ***, с постоянен
адрес в село Р., община Р., област Б., настоящ адрес : с.Л., община К., обл.Б.ка,
български гражданин, основно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********,
по обвинение в това, че след като е
осъден с решение № 17/26.05.2014 година по гражданско дело № 4/2014 година по
описа на РС-Айтос (влязло в законна сила на 24.06.2014 година) да издържа свой
низходящ – малолетната си дъщеря Е. Р.Р., родена на *** година, чрез нейната
майка и законен представител Ф.Х.М.,*** да заплаща месечна издръжка в размер на
100.00 лева, считано от 01.01.2013 година, ведно със законната лихва при забава
до настъпване на законова пречка за изменение или прекратяване на плащането с
произтичащите от закона последици, съзнателно не изпълнил свое задължение с
повече от две месечни вноски, а именно за периода от 24.06.2014 година до
24.01.2015 година, общо 7 (седем) месечни вноски по 100.00 лева, всяка или общо
дължима сума за издръжката в размер на 700.00 (седемстотин) лева – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура, въз основа на събраните доказателства,
поддържа повдигнатото обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че предвид
необремененото съдебното минало на подсъдимия, следва да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което на осн.чл.66 от НК
да бъде отложено за срок от три години.
Конституираната в съдебното производство в качеството
на частен обвинител пострадала Ф.Х.М.,***,
лично и чрез пълномощника си, моли за постановяване на осъдителна присъда
спрямо подсъдимия и бивш неин съпруг М..
Подсъдимият,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Разпитан в хода на досъдебното производство не отрича задължението си.
Признава, че не е плащал дължимата издръжка на малолетната си дъщеря. Сочи като
причина липсата на постоянна работа.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият Р.Р.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес в село Р., община Р.,
област Б., български гражданин, основно образование, разведен, неосъждан, по
последни данни безработен.
С решение № 17/26.05.2014 година по гр.д.№ 4/2014
година по описа на РС – Айтос, влязло в законна сила на 24.06.2014 година,
бракът между подсъдимия и съпругата му Ф.М. е прекратен като упражняване на
родителски права по отношение на дъщеря им Е. Р.Р. е предоставено на майката.
Бащата Р.Р.М. е осъден да заплаща за издржка
на низходящ, а именно малолетното дете Е., родена на *** година, по 100 (сто)
лева, ежемесечно, чрез нейната майка и законен представител Ф.Х.М.,***, считано
от 01.01.2013 година, ведно със законна лихва при забава до настъпване на
законова пречка за изменението или прекратяване на плащането с произтичащите от
Закона последици.
При проведен разпит в хода на досъдебното
производство и в показанията, дадени пред съда св.Ф.Х.М. заявява, че от датата
на постановяване на издръжката и след влизане в сила на горепосоченото съдебно
решение не е получила никакви суми за издръжка от подсъдимия. По делото е представена
справка от Национална агенция по приходите ТД – Б., изготвената към писмо изх.№
92-04-1519 на директора на ТД на НАП Б., съгласно която подс.М. няма официално
регистрирани трудови договори. Видно от Писмо № 92-610-21 / 03.02.2015 година
на Директора на НОИ-Б., подсъдимият М. не е получавал парично обезщетение за
безработица за периода от м.ануари 2013 година до м.февруари 2015 година.
В хода на
досъдебното производство, подс.Р.Р.М. е признал, че не заплаща издръжка на
дъщеря си. Обяснил е поведението си с липсата на доходи, заявявайки, че работи само през летния сезон като готвач по
черноморието, а през останалата част от годината е безработен, не разполагал
със средства и няма как да изплаща издръжка на детето Е. Р.Р..
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установено чрез комплексна преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, анализирайки показанията на подсъдимия в досъдебното производство и
съпоставяйки ги с тези на разпитаната в хода на съдебното производство
свидетелка.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка съдът
приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, като съзнателно не изпълнил задължението си (съгласно решение № 17/26.05.2014 година по гражданско
дело № 4/2014 година на АРС, в законна сила от 24.06.2014 година) да заплаща
издръжка на малолетното си дете, в размер на повече от две месечни вноски.
Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
извършваното и последиците му, но въпреки това е целял настъпването им, поради
ниското си гражданско съзнание и незачитане на установения правов ред.
Отделно от това, както бе спомената по-горе, въпреки
че М. както самият той е твърдял в обясненията си, през летния сезон е бил
трудово ангажиран, т.е. реализирал доходи, но не е инициирал продължаване на
заетостта си или друг способ (напр. инкономисвайки част от традиционно
по-високото запращане при сезонната работа) с цел да спести парични средства,
включително за изплащане на дължимите суми за издръжка на детето си.
Обстоятелството, че е останал безработен в определен период от време не го
освобождава от задължението да заплаща дължимата издръжка (по арг. на чл.143, ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни).
В хода на разследването и впоследствие пред съда, не
се събраха доказателства относно някаква друга
инициатива от страна на подсъдимия за друг принос към отглеждането на
детето – чрез закупуване на дрехи, храна, учебни помагала или за набавяне на
средства, които евентуално да използва за заплащане на дължимата издръжка.
Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
извършваното и последиците му, но въпреки това е целял настъпването им, поради
ниското си гражданско съзнание и незачитане на установения правов ред.
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието с оглед
актуалността на престъпленията против младежта, брака и семейството. Отчете
стойността на неизпълненото задължение – 700.00 лева.
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия
- необремененото му съдебно минало и
отчасти съдействие за разкриване на обективната истина – с обясненията, дадени
в хода на досъдебното производство.
Ето защо съдът намира,
че в конкретния случай целите, както на специалната, така и на генералната
превенция, ще бъдат постигнати при условията на чл.54 от НК, приемайки
наличието на смекчаващи вината обстоятелство, с налагане на наказание „Лишаване
от свобода” за минимални предвиден в Закона срок от три месеца, доколкото се
касае за първа престъпна проява на дееца. В конкретния случай за постигане целите
на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, съдът приема, че не е наложително санкцията да бъде
понесена ефективно. В подкрепа на този извод съдът е съобразил и аргумента, че
при реално изтърпяване на наказание лишаване от свобода, подсъдимият обективно
ще бъде поставен в невъзможност реализира доходи съответно – препятстван да
изпълнява задължението си за заплащане
издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете. Водим от изложените съображения
съдът е приел, че в конкретния случай са налице условията на чл.66 от НК -
изпълнението на определеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :