Решение по дело №47/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 6 януари 2021 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20207140700047
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

443/29.09.2020 г., гр. Монтана

В  името на народа

            Административен съд  - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на  шестнадесети септември две хиляди и двадесета  година, в състав:   

                                                                 Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Антоанета Лазарова

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова адм. дело № 47  по описа за 2020 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 145 и сл.от АПК във вр.с чл. 225, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

 

 

 

            Производството е образувано по две жалби от „К*** К*** 13“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, пл.Славейков № 9 - П*** , представлявано от управителя Г.Г.М. ***, пл.Й.Р*** № 4, представлявана от кмета на общината,  против заповед № РД-02-М-1/06.01.2020 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Монтана, с която се нарежда да бъде премахнат незаконен строеж „Стационарен ски влек тип “Котва“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 03928.151.3; 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр.Берковица, местност “Горна курия“, с ползвател “К*** К*** 13“ ЕООД, възложител община Берковица и собственик на поземлените имоти СЗДП, гр.Враца. В жалбите са изложени доводи, че издадената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, не е мотивирана  и в противоречие с материалния закон, не съответства  с целта на закона.

              В съдебните заседания жалбоподателят „К*** К*** 13“ ЕООД, редовно  призовано, се представлява от пълномощника адв.Й.К., който поддържат жалбата и сочи нови доказателства.

            Вторият жалбоподател община Берковица, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

             Заинтересована страна СЗДП гр.Враца,  редовно призовано,  се представлява от  пълномощника юрк.Л., който не изразява становище по жалбите.

            Ответникът по жалбата, началникът РДНСК Монтана, редовно призован, се представлява от пълномощниците юрк. Х. и юрк. М., които оспорват основателността на жалбите.

             Административен съд Монтана, като взе предвид посочените в жалбите основания за оспорване на административния акт, становищата на страните и след преценка на събраните доказателства, намира, че жалбите са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.

            От събраните доказателства и след като прецени доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Със заповед № РД-02-М-1/06.01.2020 г. на началника на РДНСК Монтана, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “ Стационарен ски влек тип “Котва“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 03928.151.3; 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр.Берковица, местност “Горна курия“, с ползвател “К*** К*** 13“ ЕООД, възложител община Берковица и собственик на поземлените имоти СЗДП, гр.Враца. Заповедта е издадена след извършена проверка от длъжностни лица на РДНСК Монтана, “по повод получено в РДНСК Монтана писмо с вх. № М-234-00-429/20.06.2019 г. на заместник началник Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, придружено с Разпореждане на Върховна административна прокуратура, дадена с писмо вх. № И 48/2019 03/12.06.2019 г. за извършване на проверка от органите на ДНСК по отношение проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация на всички кабинкови и въжени линии в страната, както и безопасната им експлоатация ..“

Проверката е приключила със съставяне на констативен акт № 2/13.09.2019 г. и констативен акт /КА/ № 3/13.09.2019 г., където са отразени следните обстоятелства - обект на проверката – строеж „Стационарен ски влек тип “Котва“ , находящ се в поземлени имоти с идентификатори 03928.151.3; 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр.Берковица, местност “Горна курия“, проверката е извършена в отсъствие на възложител, изпълнител, ползвател и собственик на поземлените имоти.  Посочено е, че  строителството е изпълнено без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ, не са представени никакви документи за същия, в раздел ІІІ като изпълнение на строежа е посочено: „Стационарен ски влек тип “Котва“ с дължина 680 м; с неподвижни хващачи, бетонови фундаменти – 8 броя междинни решетъчни стълбове – 8 броя, батерии с 2бр. и 4 колела, въже – 16 мм. Съоръжението е изпълнено 2003 г., захранено е с ел.енергия“/ л.164 – 173 от делото/. След което има постъпили възражения както от дружеството“К*** К*** 13“ ЕООД, така също и от община Берковица, но същите са останали без уважение, т.к. органът е приел, че са неотносими към конкретния случай/така е посочено в издадената впоследствие  заповед за премахване/.

            След което е издадена оспорваната в настоящото производство заповед № РД-02-М-1/06.01.2020 г. на началника на РДНСК Монтана, в която е  посочено, че строежът е собственост на община Берковица и „К*** К*** 13“ ЕООД, същият представлява „Стационарен ски влек тип “Котва“ с дължина 680 м; с неподвижни хващачи, бетонови фундаменти – 8 броя междинни решетъчни стълбове – 8 броя, батерии с 2бр. и 4 колела, въже – 16 мм. Съоръжението е изпълнено 2003 г., захранено е с ел.енергия“. Подробно е описано връчването на съставените констативни актове, постъпилите възражения, преписката с община Берковица. Посочено е, че „ Предвид времето на извършване на строежа, за същия не могат да бъдат приложени разпоредбите на пар. 16, ал. 1 /ДВ, бр, 65 от 2003г./ от Преходните разпоредби на ЗУТ /ПР на ЗУТ/ и пар. 127, ал. 1 / Обн., ДВ, бр. 82 от 26 октомври 2012г./ от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ /ПЗР на ЗИД на ЗУТ/.“ „ Извършител на строежа е община Берковица, гр. Берковица, пл. Й. Р*** 4, представлявано от кмет Димитранка Каменова в качеството си на възложител, съгласно Акт № 85/10.05.2007г. за публична общинска собственост и М*** М*** видно от договор за покупко-продажба от 11.07.2000 г. между фирма „А*** “ ООД и М*** Б*** М*** , като строителството е изпълнено без одобрен проект, без издадено разрешение за строеж и без да съответства на действащия подробен устройствен план /ПУП/. „Строителството е осъществено в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Строежът е Ш-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗУТ, във вр. с чл. 6, ал. 2 т.2 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена о министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предвид гореизложеното и констатациите, отразени в констативни актове № 2/13.09.2019 г. и № 3/13.09.2019 г., е установено незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.“/л.7-9 и л.160-162 от делото/. В хода на съдебното производство  са представени множество писмени доказателства, които не са обсъдени от административния орган нито при извършената проверка на 13.09.2019 г., нито по-късно след подадените възражения и при издаване на оспорената в настоящото производство заповед № РД-02-М-1/06.01.2010 г. на началника на РДНСК Монтана. За изясняване на всички факти и обстоятелства бе назначена съдебно-техническа експертиза, която представи писмено заключение, с приложени писмени доказателства и допълнителни пояснения в съдебно заседание. Изводите на вещото лице са направени въз основа на доказателствата по делото и допълнително събрани  писмени доказателства, след направени проверки в община Берковица, дирекциите на ИДТН в гр.София, гр.Враца и гр.Монтана, среща с гл.проектант проф.К.Д*** и на мястото на строежа. От заключението на вещото лице, както и от приложените писмени доказателства, се установява, че е издадено разрешение за строеж № 151/15.12.1999 г. от гл.архитект на община Берковица“ за реконструкция на ски влек в местността“Горната курия“/гърба на л.189 от делото/. След проведена процедура и извършени строителни и монтажни работи през 2000 г., което се установява от приложените 4 броя протоколи към възражението на кмета на община Берковица/л.149-157 от делото/. На 11.01.2001 г  е съставен приемо-предавателен протокол, в които е посочено, че след 72-часови  проби на ски влек, същият се предоставя  на община Берковица проверен, изпитан и годен за експлоатация/л.211 от делото/. На 09.03.2003г. за стационарен ски влек х.Ком е издаден акт за техническо освидетелстване от ГД“ИДТН“ София, като е посочено, че съответства по обем и съдържание на ЗТИП и Наредба 24 за УБЕВЛ, впоследствие издадено разрешение за експлоатация № 1261/19.05.2003 г. от ГД „ИДТН“, РО“ИДТН“ София/ л.17 и 18 от делото/. След което назначената приемателна комисия, със заповед № РД-15-176/22.05.2003 г. на кмета на община Берковица, с протокол от 27.05.2003 г. е приела обекта/л.216-220 от делото/. 

            От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните в производството, е установено при извършения оглед на място, че съоръжението, чието премахване е наредено с оспорената заповед,  всъщност представлява „Съоръжението се състои от 2/два /бр.решетъчни конзолни стълбове,8 бр.метални оребрени П-образни портални рамки, 2 бр. направляващи стълбове, единични фундаменти под всеки един от стълбовете-20 бр. плюс 2 бр. единични контрафорсни фундаменти за долна и горна станция с машинна и електрическа част към съоръжението. Направен е оглед на място от органите на РДНСК гр. Монтана, които са скицирали лифта, описали и отразили в констативен акт състоянието му и основните елементи от които се състои. Описани /записани/са решетъчни стълбове 8 броя, и са скицирани толкова броя портални рамки като пространствени прътови конструкции, а от приложения снимков материал към делото се вижда нещо коренно различно. Буди      учудване и недоумение,че са посочени за премахване 8 броя фундаменти с прилежащите към тях 8 броя решетъчните стълбове в издадената заповед на Началника на РДНСК Монтана, при положение, че в действителност са изпълнени 22 броя фундаменти и 20 вертикални стълбове независимо от вида и височината им, дадени в проекта./8 по 2 броя за П образните портални рамки/ и 4 броя за решетъчните и ограничителни стълбове. В делото е приложен нотариален акт № 85/ 10.05.2007 г., който в раздел вид и описание на имота има запис: Бетонни фундаменти 8 броя, междинни решетъчни стълбове 8 броя-описание некореспондиращо с дадените по проект и изпълнени на място по трасето единични фундаменти и вертикални стълбове независимо от вида им. /л.6-7 от заключението/. В заседание на 16.09.2020 г. вещото лице на въпрос на съда, категорично заяви, че описаното съоръжение в оспорената заповед съществено се разминава с фактическото положение на съоръжението на място/виж протокол на л.490 от делото/.

            В хода на производството е установено, че съгласно заявеното от гл.архитект на община Берковица, основното строително досие на строежа е унищожено, вследствие наводнение на архива, поради което и събраните писмени доказателства са непълни. Съгласно заключението на вещото лице, „3а стационарния ски-влек тип котва х. Ком, има частичен /непълен/ набор представени документи в делото, доказващи времето на изпълнение на строежа и съответствието му с действалите към този момент строителни правила и нормативи. Строежът      е изпълнен върху използвано съществуващо бивше трасе на хидравличен полустационарен ски-влек с преместваеми подпори, който притежава характеристиките на поставяем обект, а не на строеж. Няма            промяна предназначението на обекта и начина на използване на новия строеж. Съоръжението/ССВл./тип Котва, х. Ком не е декларирано по надлежния ред, съгласно §16 и §127, но са направени опити от жалбоподателите поотделно да се възползват от разновидностите на § 127.“/л.14 от заключението/

            В заключението „Във връзка с твърдението в заповедта на РДНСК Монтана, че ски влека не съответства на предвижданията на действащия ПУП, като не посочва конкретни данни кога и с какво решение е влязъл в сила и т.к.експертизата поиска от гл. архитект на общината да представи заверено цветно копие от действащия ПУП, след категоричното й изявление, че ски- влека е нанесен и отразен на картите. Към представените извадки от ПУП и ОУП/черни бели копия/ не са придружени с обяснителни записки, с текстова, таблична,графична, легенда и друга информация. Произнасяне по този въпрос, след предоставяне на обективна и пълна информация от страна на община Берковица, съгласно изискванията на Наредба 01/8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. ССВл..х. Ком е изграден извън селищна територия в Берковишкия Балкан в горите и земите принадлежащи към горския фонд. Горски фонд съгласно легалните дефиниции на ЗГ и ППЗГ е всяка територия извън строителните граници на населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове с околовръстни полигони. НУГ води публичен регистър за горите и земите от горския фонд, в който отразява данни за собственика, площта и вида на горите, както и промените настъпили в тях. Стационарния ски-влек тип Котва е изграден върху съществуващо трасе на нестационарен ски-влек, за което трасе министерството на горите и горската промишленост с писмо изх,№36-04-371/17.03.1982 г. изпратено до Туристическо дружество Берковски Балкан, съгласува строителство на ски-влек“/ л.15 от заключението/, като и в с.з. вещото лице изрично посочи, че не е представен ПУП, предвид което не е ясно на какво се обосновава изводът на административния орган, че „…не съответства на действащия ПУП“, още повече, че безспорно  съоръжението е изградено през 2000 г., а не както се сочи в оспорената заповед през 2003 г.

            Направените възражения в жалбите за незаконосъобразността на   издадения административен акт са, че при издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж са нарушени основни административнопроизводствени  правила, страните не са били уведомени за започналото административно производство, в хода на същото не са събрани и обсъдени  всички относими факти и обстоятелства. В жалбата на община Берковица е посочено, че за „стационарните елементи на съоръжението“ е издадено удостоверение за търпимост/ л.145 от делото/. Друго основно възражение е, че заповедта не е мотивирана, неправилно са посочени извършител и ползвател, липсва правилно описание на съоръжението, точното местоположение и времето на извършване на строителството. Третото основно възражение е за неправилно приложение на материалния закон, като административният орган неправилно е приел, че е изградено изцяло ново съоръжение през 2003 г., което е квалифицирал като незаконен строеж, както и че не е изяснил дали в случая след като има издадено разрешение за строеж  № 151/15.12.1999 г., одобрен технически работен проект, издадено разрешение за експлоатация и протокол за приемане от архитектурно-градоустройствена комисия на общината през 2003 г.,  се касае за съществуващо съоръжение и същото е търпимо.

            При така установената фактическа  обстановка и след анализ на събраните доказателства, съдът формира следните правни изводи:

            Жалбите са подадени в законоустановения срок  от страни, чиито  права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт заповед № РД-02-М-1/06.01.2010 г. на началника на РДНСК Монтана. Разгледани по същество същите са основателни.

            Оспорената заповед № РД-02-М-1/06.01.2020 г. на началника на РДНСК Монтана, с която е наредено “Да      бъде премахнат незаконният строеж „Стационарен ски влек тип „Котва“ – х.Ком, находящ се в поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори 03928.151.3; 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр. Берковица, местност „Горна курия“, Община Берковица, Област Монтана, с ползвател „К*** К*** 13“ ЕООД, ЕИК * , гр. Берковица, пл. „С*** " № 9 /П*** / представлявано от Г.Г.М.,***, пл. Й. Р*** 4, представлявано от кмет Димитранка Каменова и собственик на поземлените имотите СЗДП, гр. Враца, бул. „Х*** Б*** " №2, ет. * , изпълнен без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и без да съответства на предвижданията на ПУП.“ издадена на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ  във връзка с чл.222, ал.1, т.10,  като е спазена  формално формата, изискуема по  закон, както и компетентността на органа, издал акта.

          За да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт,

респ. по основателността на жалбите срещу него, съдът трябва да открои основния спорен въпрос. В случая, административният орган е приел, че строеж “ Стационарен ски влек тип „Котва“ – х. Ком, находящ се в поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори 03928.151.3; 03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр. Берковица, местност „Горна курия“, е незаконен, т.к. строителството е в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, т.е. не съответства на предвижданията на ПУП и без съответните строителни книжа, поради което следва да бъда премахнат. Безспорно е, че  е издадено разрешение за строеж от гл.архитект на община Берковица № 151/15.12.1999г. „ за реконструкция на ски влек в местността“Горната курия“/ гърба на л.189 от делото/.  Не се спори и относно законността на построения и пуснат в експлоатация през 2003 г. стационарен ски влек тип „Котва“, неговите строително-технически данни и че същия е въведен /пуснат в експлоатация. За да издаде оспорената пред съда заповед административният орган се е позовал на извършена проверка от длъжностни лица на РДНСК Монтана и констатациите в съставените  констативни актове № 2 и № 3 от 13.09.2019 г., които дословно са цитирани в заповедта. Описанието на строежа, който следва да бъде премахнат е определено бегло и формално, а съгласно заключението на вещото лице и коренно различно от фактическото такова, като следва да се има предвид сложността на съоръжението, не само като строителни и технически характеристики, но и като история - построено и действало доскоро съоръжение. За да бъде обосновано и законосъобразно постановено премахването на незаконен строеж, административният орган следваше да изясни в детайли, да събере необходимите доказателства и след внимателна преценка да постанови своя административен акт. Административният орган в разрез с изискванията на закона се е задоволил само да посочи, в двата констативни протокола, проверката извършена без присъствието на заинтересованите страни, че за строителството липсват строителни книжа и документи и същото е в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което следва да бъде премахнато. В същите  липсва подробно и вярно описание на строежа, т.к. описаното в тях и впоследствие пренесено в оспорената заповед „ с дължина 680 м, неподвижни хващани, 8 броя бетонови фундаменти, 8 броя междинни решетъчни стълбове, „батерии“' с 2 броя и 4 броя колела, въже с дебелина 16 мм. Строителството е изпълнено през 2003 г.. Същият е захранен с ел. енергия.“, очевидно не съответства с фактически установеното, съгласно заключението на вещото лице „          Съоръжението се състои от 2/два /бр.решетъчни конзолни стълбове,8 бр.метални оребрени П-образни портални рамки, 2 бр. направляващи стълбове, единични фундаменти под всеки един от стълбовете-20 бр. плюс 2 бр. единични контрафорсни фундаменти за долна и горна станция с машинна и електрическа част към съоръжението.  Всичко това сочи на един формален подход при извършване на проверката, както и твърдението, че строителството е извършено през 2003 г., предвид безспорно събраните в производството доказателства, че строителството е извършено през 2000 г.  При прецизно и задълбочено установяване на всички факти и обстоятелства, предвид липсата на строително досие за обекта, трябваше да бъдат събрани, установени от административния орган, да бъдат съпоставени с наличните писмени доказателства, вкл. за периода на извършването на строителството, за това дали съоръжението е съответствало на нормите и правилата към момента на изграждане и кои, в какво точно се изразява нарушението, ако има такова и едва тогава да посочи което следва да се премахне като незаконно, а също така дали строежът не е търпим, предвид годината на изграждане. Тези обстоятелства биха могли да се установят от административния орган, като се имат предвид неговите организационни, експертни и други възможности. От представените документи от ГД“ИДТН“ София,  също следва да се направи извод, дали и доколко въпросното съоръжение е отговаряло на изискуемите норми и правила, след като е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация № 1261/19.05.2003 г.

            Твърдението, че съоръжението не съответства на действащия ПУП, също не намира опора в събраните и представени в производството писмени доказателства. Всички тези въпроси следваше да бъдат изяснени в хода на административното производство при извършване на задълбочена и компетентна проверка, евентуално назначаване на експертиза още в хода на административното производство. Не е посочено ясно и конкретно на кой ПУП не съответства, т.к. не са посочени доказателства за твърдяното несъответствие.

            Установяването и доказването на изграждане на незаконния строеж и изпълнението на действащите правила и норми са в тежест на административния орган, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК. При липсата на доказателства за тях следва да се приеме, че липсват фактически основания за издаване на заповедта за премахване. Позоваването само и единствено на съставените констативни актове № 2 и № 3 от 13.09.2019 г. при посочената несъответствие и непълнота на описанието на строежа, не е достатъчно условие да се приеме, че административния акт е законосъобразен. В производството по премахване на незаконен строеж, административният орган е длъжен служебно да провери фактите, да установи правно релевантните обстоятелства - в случая ясно да посочи кои строителни книжа липсват, на кой ПУП не съответства и защо се твърди, че липсва разрешение за строеж. От доказателствата в административната преписка по издаване на оспорената заповед, не може да се направи категоричен извод, че е извършено незаконно строителство през 2003 г., предвид достатъчно налични писмени доказателства, че е завършено през 2000 г. и че на място е съществувало трасе на хидравличен полустанионерен ски – влек.  От всички събрани в хода на производството доказателства, се налаги извъд, че е издаден административен акт при неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на фактическите му основания, съобразно изискванията на чл. 170, ал.1 от АПК. Незаконосъобразно в акта се твърди, че се касае за  изцяло ново строителство през 2003 г., предвид събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице, че същото е осъществено през 1999 -2000 г. Задължението на административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта – период на извършване на строежа, какво точно е новото строителство, след като е налице основателна индиция за търпимост на значителна част от трасето,  кой е действащия ПУП на който не  съответства и в какво се изразява несъответствието.  Предвид което настоящият съдебен състав намира, че издаденият административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

            При този изход на делото, основателно е искането на пълномощника на жалбоподателя адв.К., за присъждане на направените разноски на основание чл. 143 от АПК -  50 лв. държавна такса и 1893.20 лева възнаграждение за вещо лице.

           От страна на община Берковица не са претендирани разноски в производството.

           

 

 

 

 

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

 

             ОТМЕНЯ заповед № РД-02-М-1/06.01.2020 г. на началника на РДНСК Монтана, с която е наредено „ Да бъде премахнат незаконният строеж „Стационарен ски влек тип „Котва“ – х.Ком,  находящ се в поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори 03928.151.3,03928.151.11 и 03928.149.3 по КК на гр. Берковица, местност „Горна курия“, Община Берковица, Област Монтана, с ползвател „К*** К*** 13“ ЕООД, ЕИК * , гр. Берковица, пл. „С*** “ № 9 /П*** / представлявано от Г.Г.М.,***, пл. Й. Р*** 4, представлявано от кмет Димитранка Каменова и собственик на поземлените имотите СЗДП, гр. Враца, бул. „Х*** Б*** “ №2, ет. * , изпълнен без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и без да съответства на предвижданията на ПУП, като незаконосъобразна.

            ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, РДНСК Монтана, да заплати на дружеството – жалбоподател „К*** К*** 13“ЕООД,  със седалище и адрес на управление ***, пл.Славейков № 9 - П*** , представлявано от управителя Г.Г.М., сторените разноски в производството в размер на 1943.20 лева/ хиляда деветстотин четиридесет и три лава и двадесет стотинки/.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

            На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по делото.

                                                       Административен съдия: