Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.11.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

04.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

251

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител.

Депозирана е жалба от Р.Н.И. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. Д.Д., против Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021 г., издадена от директора на РЗИ - Кърджали, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител, във вр. с чл. 9, т. 6 и чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че процесното прекратяване на служебното й правоотношение се явявало второ поред, което обосновавало извода за тенденциозно и целенасочено отношение спрямо нея от страна на директора на РЗИ – Кърджали. В тази връзка сочи, че със Заповед № РД-15-00-10/25.06.2019 г. на директора на РЗИ – Кърджали й било наложено дисциплинарно наказание уволнение, след което със Заповед № РД-15-00-5/25.06.2019 г. на директора на РЗИ – Кърджали било прекратено служебното й правоотношение. Цитираните заповеди били обжалвани от нея в законоустановения срок, вследствие на което оспорване било образувано а.д. № 238/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали,  приключило с Решение № 283/27.11.2019 г., с което решаващият състав отменил и двете атакувани заповеди. По касационна жалба на директора на РЗИ-Кърджали било образувано а.д. № 1471/2020 г. по описа на ВАС, като с Решение № 12365/07.10.2020 г. било оставено в сила обжалваното Решение № 283/27.11.2019 г. на Административен съд – Кърджали.

С процесната Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021г. на директора на РЗИ- гр. Кърджали отново било прекратено служебното й правоотношение, този път на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, чл. 108, ал. 1 от ЗДС, като органът бил приел, че е налице обективна невъзможност от нейна страна за изпълнение на задълженията си. Считам, че в конкретния случай не са  налице предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което аргументирало незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение. Това основание изисквало наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на здравословни причини(тези по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл), която е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. Твърди, че в Закона за държавния служител липсвала легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност“, като в съдебната практика се приемало, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. В този смисъл било налице и произнасяне от ВАС в множество актове, а именно: за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл било необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на стланите по правоотношението.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗА, държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемали длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В Класификатора се посочвало и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за заемане на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. В чл. 14, ал. 1 от ЗА било предвидено, че за заемане на определена длъжност в администрацията са необходими минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг. Според ал. 2 от същата разпоредба основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определяли със закон. В конкретния случай, както било посочено и в мотивите на атакуваната заповед до постановяването й жалбоподателката заемала длъжността „***“, ранг *** в РЗИ- Кърджали, тъй като отговаряла на изискванията за образователна степен стаж и ранг. С ПИД на УПРЗИ, издаден от Министъра на здравеопазването на Р. България, обн. ДВ, бр. 69 от 20.08.2021 г. били приети изменения и допълнения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от УПРЗИ, но следвало да се посочи, че същите са въведени едностранно, т.е. по силата на волята на едната страна по действащо правоотношение. Дори и да се приемело, че е налице нова фактическа обстановка а именно настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността, то същата промяна не се дължала на обективна причина. В този смисъл цитира Решение № 6589/02.06.2021 г. постановено по а.д. № 11560/2020 г. по описа на ВАС, в което било посочено, че съдът не осъществява контрол върху Устройствения правилник и уредената в него структура на съответното учреждение, както и върху длъжностното разписание, утвърдено от административния орган, респ. върху длъжностната характеристика за всяка една конкретна длъжност и не прави преценка относно необходимостта от изменение на изискванията за нея, както и за поставяне на нови такива. Осъществяването на такива промени представлявало едностранна промяна по отношение на развиващо се служебно правоотношение, което не е прекратено или изменено по съответния законов ред, в резултат на което се препятствала възможността държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Преценката и квалификацията на тази промяна като едностранна и водеща до невъзможност за изпълнение на задължения по служебно правоотношение била от компетентността на съда при осъществяване на контрол върху оспорван административен акт, какъвто е заповедта за прекратяване на такова правоотношение на обсъжданото правно основание.

Предвид горното счита, че в случая не е реализиран съставът на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради което оспорената заповед се явявала материално незаконосъобразна.

Въвежда довод, че в процесния спор била неприложима и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, каквито мотиви били изложени в атакуваната заповед и посочената норма не можело да бъде използвана като основание за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД-15-04-11/07.09.2021 г., издадена от директора на РЗИ - Кърджали, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител, във вр. с чл. 9, т. 6 и чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции е прекратено служебното правоотношение с Р.Н.И. от ***, с ЕГН **********. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 163, ал. 2 от АПК е постъпил отговор на жалбата от Регионална здравна инспекция – Кърджали/вх. № 2139/13.10.2021 г/, депозирана от пълномощник на директора на РЗИ, в който са изложени доводи за неоснователност на оспорването, респективно, твърдение за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й. Оспорва изцяло въведените в жалбата възражения, относно законосъобразността на заповедта, както и се въвеждат подробни съображения относно Правилника за изменение и допълнение на Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, който е бил издаден от Министъра на здравеопазването на Р България, обнародван в Държавен вестник, бр. 69 от 20.08.2021 г., с който били въведени изменения и допълнения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции. Твърди се, че същите пряко засягали жалбоподателката с оглед изпълняваната от нея длъжност „***”. В тази връзка релевира доводи, че въведените в ДВ изменения и допълнения на Устройствения правилник не са такива от страна на директора на Регионална здравна инспекция – гр. Кърджали, респективно, не са въведени от страна от служебното правоотношение, поради което цитираното от жалбоподателя решение на ВАС на Р България, се явявало неприложимо в случая. Сочи, че било безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателката Р.Н.И. не отговаряла на специфичните изисквания за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1 т. 6 от Закона за държавния служител, тъй като не притежавала изискуемата професионална квалификация, а именно, образователно-квалификационна степен магистър по медицина. Счита, че в конкретния случай са налице основания на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, в която връзка сочи и решение на ВАС на Р България. Искането е, съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Р.Н.И., против Заповед № РД-15-04-11 от 07.09.2021 г., издадена от директора на РЗИ – гр. Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която сочи доводи за незаконосъобразност на прекратяването на служебното правоотношение, идентични с тези, въведени в жалбата.

Ответникът по жалбата – Директор на РЗИ – Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Д. И., който оспорва жалбата по изложените в постъпилия отговор съображения. Моли съда да отхвърли оспорването и присъди деловодни разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Р.Н.И. е била назначена на длъжността *** в РЗИ – Кърджали, считано от 12.03.2014 г., със Заповед № РД-02-9/12.03.2014 г. на директора на РЗИ – Кърджали/л. 23 от настоящето дело/.

На 25.06.2019 г. директорът на РЗИ – Кърджали е издал Заповед № РД-15-00-10 и Заповед № РД-15-04-5/ л. 6 и л. 7 от а.д. № 238/2019 г. на Административен съд – Кърджали/. С първата от тях, на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и е прекратено служебното й правоотношение по изпълняваната от нея длъжност - *** при РЗИ – Кърджали,  считано от 26.06.2019 г. Изложени са мотиви за: неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в преждевременно напускане на работното място; установената дейност на 05.04.2018 г. и 05.09.2018 г. по граждански договор; както и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, аргументирано с довода, че служителят е допуснал да бъде поставен във финансова зависимост от „***“ ЕООД, която може да повлияе на изпълнението на служебните му задължения, на неговите решения или да наруши професионалния му подход по определени въпроси. С втората заповед е прекратено служебното правоотношение с Р.Н.И., предвид наложеното дисциплинарно уволнение.

Цитираните заповеди били обжалвани от И. в законоустановения срок, вследствие на което оспорване е било образувано а.д. № 238/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали/прието в цялост като доказателство по настоящето производство/, по което е постановено Решение № 283/27.11.2019 г., с което съдът е отменил и двете оспорени заповеди. Против решението е била депозирана касационна жалба от директора на РЗИ – Кърджали, вследствие на което е било образувано а.д. № 1471/2020 г. по описа на ВАС. С Решение № 12365/07.10.2020 г., постановено по цитираното дело, касационният съд е оставил в сила обжалваното Решение № 283/27.11.2019 г. на Административен съд – Кърджали.

С оспорената в настоящето производство Заповед № РД -15-04-11/07.09.2021 г./л. 14 – л. 15 от делото/, издадена от директор на РЗИ – Кърджали, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 9, т. 6 и чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, е прекратено служебното правоотношение с Р.Н.И., заемаща длъжността - *** в РЗИ – гр. Кърджалии, считано от 07.09.2021 г. В заповедта са изложени мотиви, че Р.Н.И. имала придобита образователно-квалификационна степен магистър по специалността „***“, поради което към момента на назначаването е отговаряла на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността ***.

Посочено е, че с Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, издаден от Министъра на здравеопазването на Република България, ДВ, бр. 69 от 20.08.2021 г., са били обнародвани изменения и допълнения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, съгласно които се въвеждало задължително нормативно установено изискване директорът на дирекция „***“ да е лице с образователно-квалификационна степен магистър по медицина. В тази връзка са изложени доводи, че Р.Н.И. не притежавала диплома за образователно-квалификационна степен магистър по медицина, поради което на основание чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държания служител, считано от 20.08.2021 г. не отговаряла на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност, а именно в Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции.

Прието е, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по служба по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държания служител, с оглед необходимата професионална квалификация, предвидена в чл. 33, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции - магистър по медицина. Посочено е, че промяната на изискванията за заемане на длъжността от държавния служител произтичала от изменение на нормативен акт, в случая Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции. Като подзаконов нормативен акт, той бил задължителен за всеки държавен орган и служител и следва да се приложи от момента на влизането му в сила.

В заключение, в заповедта са въведени мотиви, че с измененията на чл. 33, ал. 1 от Устройствения правилник е създадена нова фактическа обстановка, която води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията на длъжността ***, която нова обстановка обаче е възникнала не по волята на една от страните, а по силата на нормативен акт. По изложените доводи е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката.

Заповедта е връчена на Р.Н.И. на 07.09.2021 г., която при полагането на подписа си е отразила: „с възражение“/л. 8 от делото/.

Действащата към 12.03.2014 г./датата на назначаването на жалбоподателката на длъжността – *** в РЗИ – Кърджали/, разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, е била със следния текст: „ал. 1. Директорът на дирекция „***” е лице с образователно-квалификационна степен магистър по медицина” и придобита специалност като с предимство се ползват придобитите специалности по „Обща хигиена”, „Комунална хигиена”, „Хигиена на детско-юношеската възраст”, „Хранене и диететика”, „Трудова медицина” или „Радиационна хигиена” или лице с образователно-квалификационна степен магистър по специалността „Обществено здраве и здравен мениджмънт”.

В Държавен вестник, бр. 69 от 20.08.2021 г., е обнародван Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, като съгласно § 5 от същия, в чл. 33 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, са въведени изменения и допълнения, като ал. 1 се изменя по следния начин: „Директорът на дирекция „***” е лице с образователно-квалификационна степен магистър по медицина”. С предимство се ползват придобилите специалност по „Обща хигиена”, „Комунална хигиена”, „Хигиена на детско-юношеската възраст”, „Хранене и диететика”, „Трудова медицина, „Радиационна хигиена”, „Радиобиология”, „Клинична токсикология”, „Токсикология” или „Социална медицина и здравен мениджмънт” или образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт”, „Обществено здравеопазване” или „Опазване и контрол на общественото здраве”.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Заповедта е издадена от компетентен орган - Директор на РЗИ - Кърджали който е орган по назначаването на държавните служители в агенцията и съгласно разпоредбата на чл. 9, т. 6 от Устройствения правилник на РЗИ назначава държавните служители в РЗИ, изменя и прекратява служебните им правоотношения.

Оспореният акт е издаден в изискуемите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и  съдържание, а именно посочени са правното основание за прекратяване - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, дължимите обезщетения съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗДСл за неизползван платен отпуск за 2021 г. Съдът приема, че заповедта съдържа правните основания за издаването й, както и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, респ. същата е мотивирана. В тази връзка прекратяването на служебното правоотношение е обосновано с настъпилите изменения и допълнения в чл. 33 от УП на РЗИ, съгласно които за заеманата от жалбоподателката длъжност е било въведено изискването за образователно-квалификационна степен магистър по медицина, каквато Р.И. не  притежавала. Това е възприето от органа като обективна невъзможност за изпълнение на длъжността.

Заповедта е надлежно връчена на адресата, като в случая не се установяват допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че по отношение на оспорения акт не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Процесната Заповед № РД -15-04-11/07.09.2021 г. на директора на РЗИ – Кърджали, обаче се явява издадена в противоречие с материалния закон и по-конкретно в противоречие със ЗДСл. Съображенията на съда за това, са следните:

Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон. Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“ - чл. 2, ал. 2 от ЗДСл.

Липсва легална дефиниция за понятието „обективна невъзможност“, но според константната съдебна практика за наличието на обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. Да е създадена нова фактическа обстановка; 2. Същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. Причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение, т.е. съответната невъзможност да е възникнала независимо от волята и поведението на страните.

В конкретния случай настъпването на обективната невъзможност по отношение на жалбоподателката да изпълнява служебните си задължения като директор на дирекция „***“ в РЗИ – Кърджали, е обоснована от административния орган с настъпилите изменения в чл. 33, ал. 1 от УП на РЗИ/изм. и доп. ДВ, бр. 69 от 20.08.2021 г./ и по-конкретно с въведеното изискване за образователно-квалификационна степен магистър по медицина, каквато Р.И. не притежавала.

Съпоставката на текста на чл. 33, ал. 1 от  Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, в редакцията на нормата, изм. и доп. с ДВ, бр. 34 от 2013 г., действаща към 12.03.2014 г./датата на назначаването на жалбоподателката на длъжността – *** в РЗИ – Кърджали/  с редакцията на разпоредбата към датата на прекратяването на служебното правоотношение/изм. и доп. с ДВ, бр. 69 от 20.08.2021 г./, води до извода, че изискването директорът на дирекция „***“ да е лице с образователно-квалификационна степен магистър по медицина, не е ново, респ. изискването за такава образователно-квалификационна степен е действало и към датата на назначаване на Р.Н.И. на длъжността. В този смисъл, видно и от утвърдената на 29.07.2015 г. длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателката длъжност/л. 288 – л. 293 от а.д. 238/2019 г./, в т. 10 „Изисквания за заемане на длъжността“, изрично е отразено: „1. Образователна степен – минимална образователна степен по КДА – магистър по медицина…“.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. За всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин – чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители/Наредбата/. По делото не се твърди от страна на ответника и не се сочат доказателства да е налице изменение на длъжностната характеристика на жалбоподателката, осъществено съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

Съдът намира, че в конкретния случай не е налице промяна на изискванията за заемане на длъжността, която е изпълнявала Р.И., като посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност тя, в качеството си на държавен служител, да изпълнява задълженията си. Липсват доказателства, които да установяват настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят/жалбоподателката/ да изпълнява задълженията си.  Обнародваният в ДВ, бр. 69, от 20.08.2021 г. Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, в който с § 5 са въведени изменения и допълнения в чл. 33 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, не аргументира обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, по отношение  на Р.И., поради което приетото от органа по назначаването в обратния смисъл е материално незаконосъобразно.

Отново следва да се посочи, че липсва нормативната промяна, която като релевантен факт, да е довела впоследствие до изменение в изискванията за заемане на длъжността „***“ и тази промяна да е непреодолима за двете страни. По отношение на оспорващото лице не е налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради въвеждането на ново специфично изискване за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Отделно от това, заповедта не се съдържат данни и не се сочат доказателства, да е налице невъзможност за изпълнение от жалбоподателката на задълженията по съответната длъжност. Видно от съдържащите се в досието на Р.И. формуляри за оценка на изпълнението на длъжността – Приложение № 2, към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата за атестацията за служителите в държавната администрация/л.141 – л. 161 от а.д. № 238/2019 г./, през 2017 г., 2018 г. и 2019 г., на жалбоподателката е била поставяна годишна оценка на изпълнението: „изпълнението надвишава изискванията“. В тази връзка, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.11.2021 г. пълномощникът на ответника заявява, че няма други релевантни доказателства, извън тези представени по делото и по а.д. № 238/2019 г., прието като доказателство в цялост.

По изложените съображения съдът счита, че в случая не се установяват горепосочените предпоставки за наличието на обективна невъзможност за изпълнение по смисъл на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, което обосновава материална незаконосъобразност на процесната заповед.

За прецизност следва да се отбележи, че неспазване на условията за заемане на длъжността, предвидени в чл. 7 от ЗДСл, е основание за прекратяване на служебното правоотношение, което е предвидено изрично в чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, но следва нарушението да е било допуснато при назначаването и да продължава да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Това основание обаче е коренно различно от основанието, на което е прекратено служебното правоотношение с Р.И. и мотиви в този смисъл изобщо не са изложени в оспорената заповед.

С оглед горното, процесната Заповед № РД -15-04-11/07.09.2021 г., издадена от директор на РЗИ – Кърджали, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 9, т. 6 и чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, е прекратено служебното правоотношение с Р.Н.И., заемаща длъжността - *** в РЗИ – гр. Кърджалии, считано от 07.09.2021 г., се явява материално незаконосъобразна, респ. постановена при наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Р.Н.И. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. с ДДС, което възнаграждение видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие/л. 6/ е заплатено в брой от жалбоподателката, за което договорът служи като разписка за платената сума. Следва да се отбележи, че заплатеното възнаграждение е над минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но предвид липсата на надлежно релевирано възражение за прекомерност от страна на ответника, разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД -15-04-11/07.09.2021 г., издадена от директор на РЗИ – Кърджали, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 9, т. 6 и чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, е прекратено служебното правоотношение с Р.Н.И., заемаща длъжността - *** в РЗИ – гр. Кърджалии, считано от 07.09.2021 г.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр.Кърджали, ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище: ***, да заплати на Р.Н.И. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 780 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: