О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, І-6 състав
в закрито заседание на тридесети
март
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр.
дело № 14696 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Б.Д.“ ЕАД срещу
К.Р.Л. и Х.А.Л., и двамата граждани на Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, с която са предявени пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432,
ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.08.2008
г. между него и ответниците в качеството на кредипотолучатели, е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката е
предоставила на ответниците кредит в размер на 46 578 евро. Срокът за
издължване на кредита е 144 месеца, считано от датата на усвояването му,
съгласно погасителен план, приложение към договора за кредита. Твърди се, че
кредитът е усвоен изцяло на 20.11.2008 г., в съответствие с уговореното в т.5
от договора. Твърди се, че страните са уговорили, че кредитът ще се олихвява с
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора базовия
лихвен процент е бил в размер на 4,19%, а надбавката е била в размер на 3.31%
или лихвеният процент по кредита е бил в размер на 7.5%. Поддържа се, че в
договора са уговорени и санкции при забавени плащания, а именно: при неплащане
на падежна дата на дължимата лихва, остатъкът от кредита ще се олихвява освен с
дължимата възнаградителна лихва по т.7.1 и с наказателна надбавка за забава в в
размер на 3 процентни пункта, считано от падежната дата. При неплащане на
падежна дата на дължимата месечна вноска по главница, невнесената дължима сума
се олихвява с уговорената в т.7.1. възнаградителна лихна и с наказателна
надбавка за забава на 10 процентни пункта, считано от падежната дата. Твърди
се, че кредитополучателите дължат и всички други обявени от кредитора такси и
комисионни, както и всички други разходи по обслужването на задължението и
принудително събиране на вземането, а на основание т.24 от договора за кредит
дължат всички платени суми във връзка със служебното подновяване застраховката
на обезпеченията по договора. Твърди се, че месечните вноски по кредита са
плащани до месец декември 2009 г., след което вноските по кредита не са
погасявани. Към 08.11.2019 г. непогасените дължими месечни вноски по кредита са
118 бр. с общ размер 59 493,24 евро. Твърди се, че поради наличие на
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците-кредитополучатели
и на основание т.18.2. от договора за кредит, с предявяване на исковата молба,
Банката обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен
остатък.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 43
427,33 евро-неплатена главница дължима по договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 22.08.2008 г., сумата от 34 317,22 евро-възнаградителна лихва
за периода от 23.12.2009 г. до 07.11.2019 г., сумата от 4141,96 евро-договорна
лихва за забава за периода от 23.01.2017 г. до 07.11.2019 г., заемни такси, от
които 381,46 евро за застрахователни премии за служебно подновени застраховки
на обезпечението и 242,94 евро такса за подновянане на срока на ипотеката,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска-08.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените в
производството съдебни разноски.
Препис от исковата молба са
връчени на ответниците на посочения от тях в договора адрес и упълномощено лице.
В срока за отговор, такъв не е
депозиран.
С оглед така изложеното по-горе
настоящият съдебен състав намира, че не е международно компетентен да разгледа
спора, с който е сезиран, по следните съображения:
Компетентността
на българския съд следва да бъде преценена с оглед нормите на Регламент (ЕС) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, независимо, че договорът между страните е сключен
на 22.08.2008 г. Регламент № 1215/2012 се прилага към исковете, предявени от 10
януари 2015 г. нататък. Настоящият иск е предявен на 08 ноември 2019 г. и с
оглед на съществуващото правоотношение между страните по спора, на основанието
и на условията за упражняването му, спада към гражданските и търговските дела,
по смисъла на член 1, параграф 1 от този регламент. В този смисъл т.77 от Решение
на Съда (втори състав) от 14 февруари 2019 година по дело C-630/17.
Регламентът е приложим, предвид
обстоятелството, че пред настоящия съд са предявени искове срещу граждани на
друга държава Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, която вече не е член на ЕС. На 24
януари 2020 г. Европейският съюз и Обединеното кралство подписаха
Споразумението за оттегляне. След гласуването на Европейския парламент за
съгласие на 29 януари 2020 г. и решението на Съвета за сключването на
Споразумението за оттегляне на 30 януари 2020 г. Споразумението за оттегляне
влезе в сила на 1 февруари 2020 г.
В Споразумението за оттегляне е
предвиден преходен период до 31 декември 2020 г. Той може да бъде удължен
веднъж за до една или две години, но това трябва да бъде решено с взаимно
споразумение между ЕС и Обединеното кралство преди 1 юли 2020 г. По време на
преходния период законодателството на ЕС ще продължи да се прилага в
Обединеното кралство. ЕС ще третира Обединеното кралство като държава членка, с
изключение на участието в институциите и структурите на управление на ЕС.
С оглед на горното правото на ЕС
е приложимо и към настоящия момент.
Регламент 1215/2015 обуславя
изключителна компетентност в определени случаи, изчерпателно посочени.
Наред с изключителната
компетентност, граница при избора на компетентен съд е поставена от Регламент
1215/2012 за следните видове договори: застрахователни договори; потребителски
договори; трудови договори.
Регламентът изчерпателно урежда
правилата, според които се определя компетентността на съдилищата при спорове
по такива правоотношения.
Общото за гореизброените видове
договори е, че споразумение за избор на съд, което се отклонява от тези
правила, е действително само, ако е сключено след възникване на спора.
Доколкото безспорно процесният
договор има характер на потребителски, приложим е Раздел 4 Компетентност при
потребителски договори и по-конкретно разпоредбата на чл.18.2., съобразно която
другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в
съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.
Безспорно ответниците-физически
лица имат качеството на потребители, които имат местоживеене в Обединено
кралство Великобритания, поради което и българският съд не е компетентен да
разгледа спора. Не са налице изключенията на чл.19.
Както бе посочено по-горе
споразумението за избор на съд, е действително само ако е сключено след
възникване на спора. Такова споразумение не е налице, а клаузата на чл.30.1. от
процесния договор, с която страните са избрали компетентен да е българския съд,
безспорно е уговорена далеч преди възникване на спор между страните.
Според настоящия съдебен състав,
клаузата на чл.30.1. не съставлява уговорена между страните пророгация на
компетентност по смисъла на чл.25 от Регламента, тъй като съобразно чл.25, т.4,
споразумения или разпоредби на акт за учредяване на доверителна собственост, с
които се предоставя компетентност, нямат правно действие, ако противоречат на
членове 15, 19 или 23, или ако съдилищата, чиято компетентност те
претендират да изключат, имат изключителна компетентност по силата на член 24.
Безспорно и по причината посочена по-горе клаузата на чл.30.1. противоречи на
чл.19 от Регламента, поради което се явява недействителна.
Ответниците не са депозирали
отговор, поради което не може да се предполага, че е налице мълчаливо
признаване на компетентността на сезирания съд и следователно споразумение
относно неговата компетентност, т.е. не е налице и хипотезата на чл.26 от
Регламента.
Предвид горното и поради липса на
международна компетентност Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 14696/19 г. по описа на СГС, І-6 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок, считано от датата на получаване на препис от определението от ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: