Решение по дело №655/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260101
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20195300900655
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260101, 28.10.2020 г., гр. Пловдив

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.

На 29.09.2020 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : ДИАНА ПЛАЧКОВА

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 655 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

  Ищцата Ф.М.Т. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат С.А., твърди, че на ***.,  на ***, гр. *** – с. ***, област *** настъпило пътнотранспортно произшествие, при което А.Б.Ч., управлявайки без да притежава необходимата правоспособност лек автомобил марка „Форд“, модел „Кугър“, рама № ***, рег. №*******, който не се е отнасял за това превозно средство и без за същото да е имало сключен  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1 от ППЗДвП, като управлявал моторното превозно средство с несъобразена с пътната обстановка и ограниченията скорост от 119 км./ч., вследствие на което загубил контрол над него, навлязъл в лентата за насрещно движение, не задействал спирачките, за да намали скоростта и произтекъл сблъсък между лек автомобил марка „Форд“, модел „Кугър“, рег. №******, рама № ***, и насрещно движещия се в същата лента товарен автомобил марка „Камаз“, при което била причинена и смъртта на двама от пътниците в лекия автомобил, между които и Н. М. Т. с ЕГН **********, ***** на ищцата. По случая било образувано дп № 225 по описа на РУ – *** за 2015 г., пр. пр. № 4760 по описа на Окръжна прокуратура – ****** за 2015 г., като с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г. постановена от Окръжен съд – ******, изменена с решение № 110/02.06.2017 г. на Апелативен съд – ****** само в частта относно затворническото общежитие, в което осъденият да изтърпи наложеното му наказание, А.Ч. е признат за виновен за настъпване на гореописаното пътнотранспортно произшествие.

Ищцата твърди още, че с Н. отраснали и живели заедно в дома на родителите им в гр. ***, като връзката им се характеризирала с взаимна обич и уважение, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Брат й дълги години се грижил за издръжката на разширеното си семейство, включително подпомагал финансово и нея. Н. починал в млада възраст, напълно здрав и трудоспособен, като след внезапната му смърт Т. изпаднала в тежка депресия, станала асоциална, изживява стрес, потиснатост,

Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 2/8

 

безпокойство й е с изострена чувствителност. Мъката, страданията и болките, които изпитва ежедневно не стихват и няма да преминат до края на живота й. Любовта и грижата, които получавала от брат си, са незаменими и неговата липса не може да бъде преодоляна. Тя няма деца, поради което изградила силна връзка с детето на брат си, но след смъртта му снаха й заживяла с друг мъж и отчуждила детето от семейството. Опитва се да е в подкрепа на родителите си, но не може да помогне да преодолеят смъртта на единствения им син. Тези обстоятелства допълнително усилват мъката й и й причиняват стрес, който се е трансформирал в дистрес-психотравма със съответните симптоми – болки в главата, чувство за загуба на памет, липса на интереси, кошмарни сънища. 

С Уведомление вх. № 24-01-787/19.10.2018 г. ищцата поканила Гаранционен фонд да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по което е образувана преписка по щета № 210385/19.10.2018 г., но й е отказано плащането на такова, с оглед на което тя предявява тази своя претенция по съдебен ред, като моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й в размер на 100 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането - 18.07.2015 г., до окончателното изплащане на сумата. Пълномощникът й адвокат С.А., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането отменен с § 34 от ПЗР на Кодекс за застраховането, обн. в ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., но приложим при разрешаване на настоящия спор на основание § 22 от ПЗР на действащия Кодекс за застраховането.

Ответникът Гаранционен фонд със седалище в ***, представляван от пълномощника му юрисконсулт Н. П., в депозирания по делото отговор на исковата молба е оспорил предявения иск, като твърди, че : размерът на претенцията е прекомерно завишен, не отговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на пътнотранспортното произшествие; няма представени с исковата молба доказателства, удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации, станали причина между ищцата и починалия й брат да се е породила особена близост, както и ищцата да е претърпяла морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето; до влизане в сила на Наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпени неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лв., в т.ч. братя и сестри. В хода на производството е депозирана молба от втория пълномощник на ответника адвокат С.М., в която е изразено несъгласие с дадената от съда правна квалификация на предявения иск с оглед на твърдените в исковата молба обстоятелства, че автомобилът, с който е причинено процесното пътнотранспортно произшествие е бил с немски номера, доставен е в България от друга държава членка, но не е бил регистриран в 30-дневен срок, което сочи на иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „б“ КЗ /отм./

 

Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 3/8

 

Третото лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, А.Б.Ч. с ЕГН **********, не взема становище по предявения иск.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Не е налице спор, а и се установява от приложеното за послужване към делото нохд № 2155 по описа на Окръжен съд – ***** за 2015 г., че по него е постановена Присъда № 39/25.04.2016 г., влязла в сила на 09.03.2018 г., с която подсъдимият А.Б.Ч. – трето лице помагач на страна на ответника, е признат за виновен в това, че на *** г. на път *** гр. *** – с.***, област ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Кугър“ с номер на рама ***, е нарушил правилата за движение, а именно чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и чл. 20, ал. ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице – Е. Е. А. и Н. М. Т. с ЕГН **********, като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – *** по нохд № 2155/15 г. и влязла в сила на 18.07.2015 г. присъда съдът приема за установено, че е налице противоправно деяние – нарушение на установените в Закона за движението по пътищата и в правилника за приложението му правила за движение, извършено виновно, вследствие на което е причинена смъртта на две лица, едното от които Н. М. Т.

Не се оспорва, също така, а и видно от приетото като доказателство заверено копие на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № АО-О5-824 издадено на *** г. от Община ***, ищцата е сестра на покойния Н. М. Т.

В първото по делото открито съдебно заседание, обаче, ответникът е възразил срещу дадената от съда правна квалификация на предявения иск с оглед на твърденията на ищеца, че автомобилът, с който е причинен процесният пътен инцидент е бил с немски регистрационни табели, с оглед на което и тъй като последният е доставен в ***от *** и не е регистриран в 30-дневен срок, то е налице хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „б“ КЗ /отм./

Твърдения, че увреждащият автомобил е бил с немски регистрационни табели и че е доставен от *** в *** в исковата молба няма. Напротив в нея изрично е посочено, че „… след направено запитване до Интерпол Висбаден е получена информация : … На 15.09.2014 г. автомобилът е бил снет от регистрация.“, а също и че : „В деня на ПТП автомобил Форд Кугър е бил без налична застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите.“ Освен това в уточнителна молба вх. № 19594/13.07.2020 г.  процесуалният представител на ищеца е заявил, че автомобилът, макар и формално да е имал чужд регистрационен номер, то на практика той не е имал номер или е имал

 

Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 4/8

 

регистрационен номер, който не се отнася за него.“ А тези фактически твърдения се субсумират именно под хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, постановяващ, че : „Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за: … 2. имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако: а) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, … и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;“

Този извод се основава на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 264, ал. 3 КЗ /отм./, чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, чл. 258, ал. 5 КЗ /отм./ и чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, предвиждащи съответно, че : по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера поставени на определените за това места /чл. 140, ал. 1 ЗДвП/; не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс /чл. 264, ал. 3 КЗ отм./; договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение /чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ отм./; за целите на предявяване на претенцията пред гаранционен фонд в случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не се отнася до това превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие /чл. 258, ал. 5 КЗ отм./

Въз основа на анализа на цитираните в предходния абзац разпоредби може да се обобщи, че съгласно чл. 259, ал. 1 КЗ /отм./ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да се сключи само за регистрирано моторно превозно средство и това е така, тъй като законът не допуска движение на нерегистрирани моторни превозни средства по пътищата отворени за обществено ползване /чл. 140, ал. 1 ЗДвП/. Но независимо от това дали моторното превозно средство е регистрирано или не за собственика му съществува безусловно императивно задължение да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. И когато моторното превозно средство не е регистрирано, в това число и в случай, че на него са поставени регистрационни номера, които се отнасят до друго моторно превозно средство, поради което и няма как да бъде сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпи пътнотранспортно произшествие с участието на това моторно превозно

 

 

Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 5/8

 

средство на територията на България, то Гаранционният фонд отговаря на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./

Ето защо въз основа на очертаната в исковата молба и уточняващата молба фактическа обстановка съдът приема, че правната квалификация на иска, с който е сезиран е по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./

Предпоставките за уважаването му са следните : пътнотранспортно произшествие настъпило на територията на Република България; пътният инцидент е причинен от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за него нямам сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; неимуществени вреди вследствие на смъртта на пътувалото в увреждащия автомобил лице; причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат. Според даденото задължително по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд /най-близките на пострадалия – непълнолетни низходящи; пълнолетни, но неработоспособни низходящи; неработоспособни възходящи, които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка; взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, болни и неработоспособни братя и сестри или други близки, които са били издържани от починалия и то след като се установи, че действително са претърпели вреди; отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала/, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда пир доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца при условията на главно и пълно доказване е да установи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на смъртта му сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.

Установи се вече по-горе в настоящото изложение, че третото лице-помагач на страната на ответника е признато за виновно в извършване на престъпление на *** г., на която дата на *** гр. *** – с. ***, област ***, при управление на лек автомобил „Форд Кугър“ с номер на рама ***, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, в това число и на брата на ищцата.

 

Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 6/8

 

Съобразно приетото като доказателство заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***., съставен във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, съставляващ официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, към момента на произшествието управляваният от третото лице-помагач автомобил марка „Форд“, модел „Кугър“, е бил с поставени табели с рег. № *****, за които в хода на досъдебното производство е установено, че са преиздавани четири пъти за периода 2008 г. – 2015 г. както следва : за лек автомобил марка „Ауди“, модел А3 /07.11.2004 г. – 05.02.2005 г./; за лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф Вариант“ /13.01.2012 г. – 10.12.2012 г., за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф Поло“ /31.05.2010 г. 22.07.2010 г./ и за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ /05.09.2008 г. до 17.09.2009 г. /обстоятелства, които се констатират от приложените на листове 96 и 95 от дп № 225 от 2105 г. писмо рег. № ***** от 31.07.2015 г. на МВР – Дирекция международно оперативно сътрудничество изпратено в отговор на писмо на ОД на МВР – ***, РУ – *** рег. № ****** от 23.07.2015 г./ Следователно поставените регистрационни табели на увреждащия автомобил към 18.07.2015 г. не са се отнасяли за него.

В кориците на досъдебното производство, също така, се съдържат и документи на ****** – договор за покупко-продажба на автомобила и фактура /листове 101 и 102 от дп № 225/15 г./, видно от които увреждащият автомобил е закупен от авто-къща в *** на 01.04.2015 г. от свидетеля Б.Ч. – баща на третото лице-помагач и към тази дата той е бил с табели с рег. № ******, като видно от приетото като доказателство по делото заверено копие на писмо рег. № *******/08.10.2015 г. на МВР – Дирекция международно оперативно сътрудничество /лист 27 от делото/ лек автомобил марка „Форд“, модел „Кугър“, с номер на рама *** е бил регистриран в *** от 21.11.2002 г. до 15.09.2014 г. с табели рег. № ***** на името на *** и на 15.09.2014 г. автомобилът е снет от регистрация.

Според показанията на св. Б.Ч. автомобилът, в който е починал Н. Т., той закупил от ***, след което с помощта на приятел го докарал на ремарке в *** и не го регистрирал, тъй като искал да го продава.

Коментираните до тук доказателства са в пълен синхрон и въз основа на същите може да се направи категоричен и обоснован извод, че в деня на пътния инцидент увреждащият автомобил е бил с табели с регистрационен номер ****, отнасящ се за друго моторно превозно средство, поради което и тъй като произшествието с него е настъпило на територията на Република България, то съгласно чл. 258, ал. 3 КЗ /отм./, то това е и територията на обичайното му местопребиваване, поради което налице са част от визираните в чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.

Ето защо следва да се обсъди и въпросът за материалноправната легитимация на ищцата.

 

Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 7/8

 

В тази връзка както на нея, така и на ответника бе допуснат свидетел в лицето на К.М. – живяла на семейни начала с покойния Н. Т. и майка на детето му : заедно с Н. преди да почине пет години живели в един дом с родителите и сестра му Ф.Т.; Ф. и Н. се разбирали, били в добри отношения; Ф. помагала при отглеждането на детето им; Ф. трудно преживяла смъртта на брат си, плачела много, лошо й ставало – „…Сега по-така сме всички, пием лекарства и така.“; Н. се държал добре с Ф., помагал й, разбирали се, хубаво било, за всичко й помагал, когато имала проблем; Н. работел във *** и през 6 – 7 месеца ходел за месец - месец и половина, след което се връщал и харчел парите за семейството си, за детето, за къщата; Ф. още помага за детето.

Неподкрепени от изключително пестеливите показания на св. М. остават твърденията на ищцата, че след смъртта на брат си тя изпаднала в тежка депресия, а същевременно и по делото не е събрано мнението на компетентно за това лице, констатиращо проявата на подобно състояние у ищцата, няма и медицинска документация за проявата на подобно заболяване у нея. Не кореспондират на показанията на свидетеля и твърденията в исковата молба, че покойният Н. Т. обграждал сестра си с внимание и любов.  От анализа на показанията на св. М. не могат да се извлекат конкретни обстоятелства, които да са станали причина между ищцата и брат й приживе да е била изградена особена близост и дълбока емоционална връзка. Напротив същият навежда на извода, че отношенията им не са надхвърляли рамките на обичайното и са били съвсем нормални за роднини, споделящи общ дом и домакинство – Н. Т. работел в чужбина, като припечеленото харчел за свидетелката и детето му, за къщата си, за семейството, а Ф. същевременно помагала за отглеждането на детето му, поради което и житейски е абсолютно очаквано от загубата на близък родственик да се търпят неимуществени вреди. Последните, обаче, не подлежат на репариране предвид неустановяването на трайна и дълбока емоционална привързаност в отношенията между брат и сестра.

Предвид гореизложеното съдът приема, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение от ответника за неимуществени вреди от смъртта на брат й, произтекла от престъпното деяние на третото лице-помагач, поради което на това основание предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 40 лв. депозитни разноски по производството.

По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.М.Т. с ЕГН **********,***, против Гаранционен фонд със седалище в ***, иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за

 

Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 8/8

 

застраховането /отменен/ за заплащане на сумата от 100 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на Н. М. Т. – брат на Т., причинена от престъпление, извършено от А.Б.Ч., който с  влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда постановена по нохд № 2155 по описа на Окръжен съд – ****** за 2015 г. е признат за виновен в това, че на ***. на път *** гр. *** – с.***, област *** при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Кугър“ с номер на рама ***, е нарушил правилата за движение, а именно - чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице – Е. Е. А. и Н. М. Т., като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Ф.М.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд със седалище в гр. ***, сумата от 40 лева разноски по производството.

Решението е постановено при участието на А.Б.Ч. с ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ :