Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260101,
28.10.2020 г., гр. Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На
29.09.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на
секретаря : ДИАНА ПЛАЧКОВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 655 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищцата
Ф.М.Т. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат С.А.,
твърди, че на ***., на ***, гр. *** – с. ***, област ***
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което А.Б.Ч., управлявайки без да
притежава необходимата правоспособност лек автомобил марка „Форд“, модел
„Кугър“, рама № ***, рег. №*******, който не се е отнасял за това превозно
средство и без за същото да е имало сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1 от ППЗДвП, като
управлявал моторното превозно средство с несъобразена с пътната обстановка и
ограниченията скорост от 119 км./ч., вследствие на което загубил контрол над
него, навлязъл в лентата за насрещно движение, не задействал спирачките, за да
намали скоростта и произтекъл сблъсък между лек автомобил марка „Форд“, модел
„Кугър“, рег. №******, рама № ***, и насрещно движещия се в същата лента товарен
автомобил марка „Камаз“, при което била причинена и смъртта на двама от пътниците
в лекия автомобил, между които и Н. М. Т. с ЕГН **********, ***** на ищцата. По
случая било образувано дп № 225 по описа на РУ – *** за 2015 г., пр. пр. № 4760
по описа на Окръжна прокуратура – ****** за 2015 г., като с влязла в сила на
09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г. постановена от Окръжен съд – ******, изменена
с решение № 110/02.06.2017 г. на Апелативен съд – ****** само в частта относно затворническото
общежитие, в което осъденият да изтърпи наложеното му наказание, А.Ч. е признат
за виновен за настъпване на гореописаното пътнотранспортно произшествие.
Ищцата твърди още, че с Н. отраснали и живели заедно в
дома на родителите им в гр. ***, като връзката им се характеризирала с взаимна
обич и уважение, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Брат й дълги
години се грижил за издръжката на разширеното си семейство, включително
подпомагал финансово и нея. Н. починал в млада възраст, напълно здрав и
трудоспособен, като след внезапната му смърт Т. изпаднала в тежка депресия,
станала асоциална, изживява стрес, потиснатост,
Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 2/8
безпокойство
й е с изострена чувствителност. Мъката, страданията и болките, които изпитва
ежедневно не стихват и няма да преминат до края на живота й. Любовта и грижата,
които получавала от брат си, са незаменими и неговата липса не може да бъде
преодоляна. Тя няма деца, поради което изградила силна връзка с детето на брат
си, но след смъртта му снаха й заживяла с друг мъж и отчуждила детето от
семейството. Опитва се да е в подкрепа на родителите си, но не може да помогне
да преодолеят смъртта на единствения им син. Тези обстоятелства допълнително
усилват мъката й и й причиняват стрес, който се е трансформирал в
дистрес-психотравма със съответните симптоми – болки в главата, чувство за
загуба на памет, липса на интереси, кошмарни сънища.
С Уведомление вх. № 24-01-787/19.10.2018 г. ищцата поканила Гаранционен фонд да й заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по което е образувана преписка
по щета № 210385/19.10.2018 г., но й е отказано плащането на такова, с оглед на
което тя предявява тази своя претенция по съдебен ред, като моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на брат й в размер на 100 000 лева ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 18.07.2015 г., до окончателното изплащане на сумата. Пълномощникът
й адвокат С.А., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс
за застраховането отменен с § 34 от ПЗР на Кодекс за застраховането, обн. в ДВ,
бр. 102/29.12.2015 г., но приложим при разрешаване на настоящия спор на
основание § 22 от ПЗР на действащия Кодекс за застраховането.
Ответникът Гаранционен фонд със седалище в ***,
представляван от пълномощника му юрисконсулт Н. П., в депозирания по делото
отговор на исковата молба е оспорил предявения иск, като твърди, че : размерът
на претенцията е прекомерно завишен, не отговарящ на съществуващите в страната
икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на
пътнотранспортното произшествие; няма представени с исковата молба
доказателства, удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации, станали
причина между ищцата и починалия й брат да се е породила особена близост, както
и ищцата да е претърпяла морални болки и страдания от загубата с продължително
проявление във времето; до влизане в сила на Наредба за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпени неимуществени
вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лв., в
т.ч. братя и сестри. В хода на производството е депозирана молба от втория
пълномощник на ответника адвокат С.М., в която е изразено несъгласие с дадената
от съда правна квалификация на предявения иск с оглед на твърдените в исковата
молба обстоятелства, че автомобилът, с който е причинено процесното
пътнотранспортно произшествие е бил с немски номера, доставен е в България от
друга държава членка, но не е бил регистриран в 30-дневен срок, което сочи на
иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „б“ КЗ /отм./
Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 3/8
Третото лице – помагач на страната на ответника
Гаранционен фонд, А.Б.Ч. с ЕГН **********, не взема становище по предявения
иск.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Не е налице спор, а
и се установява от приложеното за послужване към делото нохд № 2155 по описа на
Окръжен съд – ***** за 2015 г., че по него е постановена Присъда №
39/25.04.2016 г., влязла в сила на 09.03.2018 г., с която подсъдимият А.Б.Ч. –
трето лице помагач на страна на ответника, е признат за виновен в това, че на ***
г. на път *** гр. *** – с.***, област ***, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Форд Кугър“ с номер на рама ***, е нарушил правилата
за движение, а именно чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и чл. 20, ал. ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице – Е. Е. А. и Н. М. Т. с
ЕГН **********, като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на
постановената от Окръжен съд – *** по нохд № 2155/15 г. и влязла в сила на
18.07.2015 г. присъда съдът приема за установено, че е налице противоправно
деяние – нарушение на установените в Закона за движението по пътищата и в
правилника за приложението му правила за движение, извършено виновно,
вследствие на което е причинена смъртта на две лица, едното от които Н. М. Т.
Не се оспорва, също така, а и видно от
приетото като доказателство заверено копие на Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № АО-О5-824 издадено на *** г. от Община ***, ищцата е
сестра на покойния Н. М. Т.
В първото по
делото открито съдебно заседание, обаче, ответникът е възразил срещу дадената
от съда правна квалификация на предявения иск с оглед на твърденията на ищеца,
че автомобилът, с който е причинен процесният пътен инцидент е бил с немски
регистрационни табели, с оглед на което и тъй като последният е доставен в ***от
*** и не е регистриран в 30-дневен срок, то е налице хипотезата на чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „б“ КЗ /отм./
Твърдения,
че увреждащият автомобил е бил с немски регистрационни табели и че е доставен от *** в *** в исковата молба
няма. Напротив в нея изрично е посочено, че „… след направено запитване до
Интерпол Висбаден е получена информация : … На 15.09.2014 г. автомобилът е бил
снет от регистрация.“, а също и че : „В деня на ПТП автомобил Форд Кугър е бил
без налична застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите.“ Освен това
в уточнителна молба вх. № 19594/13.07.2020 г.
процесуалният представител на ищеца е заявил, че автомобилът, макар и
формално да е имал чужд регистрационен номер, то на практика той не е имал
номер или е имал
Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 4/8
регистрационен
номер, който не се отнася за него.“ А тези фактически твърдения се субсумират именно
под хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, постановяващ, че :
„Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за: … 2. имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако: а)
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, … и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите;“
Този извод
се основава на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 264, ал. 3 КЗ /отм./, чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, чл. 258, ал. 5 КЗ /отм./ и чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./, предвиждащи съответно, че : по пътищата,
отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства,
които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера поставени на
определените за това места /чл. 140, ал. 1 ЗДвП/; не се допуска движение
на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е
застрахован по реда на този кодекс /чл. 264, ал. 3 КЗ отм./; договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е било спряно от движение /чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ отм./; за
целите на предявяване на претенцията пред гаранционен фонд в случаите, в които
моторното превозно средство няма
регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не се
отнася до това превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с
негово участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно
средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното
произшествие /чл. 258, ал. 5 КЗ отм./
Въз основа на
анализа на цитираните в предходния абзац разпоредби може да се обобщи, че
съгласно чл. 259, ал. 1 КЗ /отм./ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да се сключи само за
регистрирано моторно превозно средство и това е така, тъй като законът не допуска
движение на нерегистрирани моторни превозни средства по пътищата отворени за
обществено ползване /чл. 140, ал. 1 ЗДвП/. Но независимо от това дали моторното
превозно средство е регистрирано или не за собственика му съществува безусловно
императивно задължение да сключи договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. И когато моторното превозно
средство не е регистрирано, в това число и в случай, че на него са поставени
регистрационни номера, които се отнасят до друго моторно превозно средство,
поради което и няма как да бъде сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпи пътнотранспортно
произшествие с участието на това моторно превозно
Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 5/8
средство на
територията на България, то Гаранционният фонд отговаря на основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./
Ето защо въз
основа на очертаната в исковата молба и уточняващата молба фактическа
обстановка съдът приема, че правната квалификация на иска, с който е сезиран е
по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./
Предпоставките за
уважаването му са следните : пътнотранспортно произшествие настъпило на
територията на Република България; пътният инцидент е причинен от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за него нямам сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; неимуществени вреди вследствие на
смъртта на пътувалото в увреждащия автомобил лице; причинно-следствена връзка
между увреждането и вредоносния резултат. Според даденото задължително по
силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС, ОСНГТК по т. д. №
1/16 г. материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд
/най-близките на пострадалия –
непълнолетни низходящи; пълнолетни, но
неработоспособни низходящи; неработоспособни възходящи, които действително са
били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да
получават тази издръжка; взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, болни
и неработоспособни братя и сестри или други близки, които са били издържани от
починалия и то след като се установи, че действително са претърпели вреди;
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, както и лицето,
което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала/, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда пир
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди. Следователно съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца при
условията на главно и пълно доказване е да установи съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на смъртта му
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Установи се вече
по-горе в настоящото изложение, че третото лице-помагач на страната на
ответника е признато за виновно в извършване на престъпление на *** г., на
която дата на *** гр. *** – с. ***, област ***, при управление на лек автомобил
„Форд Кугър“ с номер на рама ***, е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, в това число и на
брата на ищцата.
Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 6/8
Съобразно приетото
като доказателство заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица ***., съставен във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие,
съставляващ официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
към момента на произшествието управляваният от третото лице-помагач автомобил
марка „Форд“, модел „Кугър“, е бил с поставени табели с рег. № *****, за които
в хода на досъдебното производство е установено, че са преиздавани четири пъти
за периода 2008 г. – 2015 г. както следва : за лек автомобил марка „Ауди“,
модел А3 /07.11.2004 г. – 05.02.2005 г./; за лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф Вариант“ /13.01.2012 г. – 10.12.2012 г., за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф Поло“ /31.05.2010 г. 22.07.2010 г./ и за лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ /05.09.2008 г. до 17.09.2009 г.
/обстоятелства, които се констатират от приложените на листове 96 и 95 от дп №
225 от 2105 г. писмо рег. № ***** от 31.07.2015 г. на МВР – Дирекция
международно оперативно сътрудничество изпратено в отговор на писмо на ОД на
МВР – ***, РУ – *** рег. № ****** от 23.07.2015 г./ Следователно поставените
регистрационни табели на увреждащия автомобил към 18.07.2015 г. не са се
отнасяли за него.
В кориците на
досъдебното производство, също така, се съдържат и документи на ****** –
договор за покупко-продажба на автомобила и фактура /листове 101 и 102 от дп №
225/15 г./, видно от които увреждащият автомобил е закупен от авто-къща в ***
на 01.04.2015 г. от свидетеля Б.Ч. – баща на третото лице-помагач и към тази
дата той е бил с табели с рег. № ******, като видно от приетото като
доказателство по делото заверено копие на писмо рег. № *******/08.10.2015 г. на
МВР – Дирекция международно оперативно сътрудничество /лист 27 от делото/ лек
автомобил марка „Форд“, модел „Кугър“, с номер на рама *** е бил регистриран в ***
от 21.11.2002 г. до 15.09.2014 г. с табели рег. № ***** на името на *** и на
15.09.2014 г. автомобилът е снет от регистрация.
Според показанията
на св. Б.Ч. автомобилът, в който е починал Н. Т., той закупил от ***, след
което с помощта на приятел го докарал на ремарке в *** и не го регистрирал, тъй
като искал да го продава.
Коментираните до
тук доказателства са в пълен синхрон и въз основа на същите може да се направи
категоричен и обоснован извод, че в деня на пътния инцидент увреждащият
автомобил е бил с табели с регистрационен номер ****,
отнасящ се за друго моторно превозно средство, поради което и тъй като
произшествието с него е настъпило на територията на Република България, то
съгласно чл. 258, ал. 3 КЗ /отм./, то това е и територията на обичайното му
местопребиваване, поради което налице са част от визираните в чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника.
Ето защо следва да
се обсъди и въпросът за материалноправната легитимация на ищцата.
Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 7/8
В тази връзка
както на нея, така и на ответника бе допуснат свидетел в лицето на К.М. –
живяла на семейни начала с покойния Н. Т. и майка на детето му : заедно с Н.
преди да почине пет години живели в един дом с родителите и сестра му Ф.Т.; Ф.
и Н. се разбирали, били в добри отношения; Ф. помагала при отглеждането на
детето им; Ф. трудно преживяла смъртта на брат си, плачела много, лошо й
ставало – „…Сега по-така сме всички, пием лекарства и така.“; Н. се държал
добре с Ф., помагал й, разбирали се, хубаво било, за всичко й помагал, когато
имала проблем; Н. работел във *** и през 6 – 7 месеца ходел за месец - месец и
половина, след което се връщал и харчел парите за семейството си, за детето, за
къщата; Ф. още помага за детето.
Неподкрепени от
изключително пестеливите показания на св. М. остават твърденията на ищцата, че
след смъртта на брат си тя изпаднала в тежка депресия, а същевременно и по
делото не е събрано мнението на компетентно за това лице, констатиращо проявата
на подобно състояние у ищцата, няма и медицинска документация за проявата на
подобно заболяване у нея. Не кореспондират на показанията на свидетеля и
твърденията в исковата молба, че покойният Н. Т. обграждал сестра си с внимание
и любов. От анализа на показанията на
св. М. не могат да се извлекат конкретни обстоятелства, които да са станали
причина между ищцата и брат й приживе да е била изградена особена близост и
дълбока емоционална връзка. Напротив същият навежда на извода, че отношенията им
не са надхвърляли рамките на обичайното и са били съвсем нормални за роднини,
споделящи общ дом и домакинство – Н. Т. работел в чужбина, като припечеленото
харчел за свидетелката и детето му, за къщата си, за семейството, а Ф. същевременно
помагала за отглеждането на детето му, поради което и житейски е абсолютно
очаквано от загубата на близък родственик да се търпят неимуществени вреди.
Последните, обаче, не подлежат на репариране предвид неустановяването на трайна
и дълбока емоционална привързаност в отношенията между брат и сестра.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че ищцата не е материално легитимирана да получи
обезщетение от ответника за неимуществени вреди от смъртта на брат й,
произтекла от престъпното деяние на третото лице-помагач, поради което на това
основание предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
/отм./ като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
40 лв. депозитни разноски по производството.
По изложените
мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ф.М.Т. с ЕГН **********,***, против Гаранционен фонд със седалище
в ***, иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за
Продължение на решение по т. д. № 655/19 г. на ОСПд – стр. 8/8
застраховането
/отменен/ за заплащане на сумата от 100 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на смъртта на Н. М. Т. – брат на Т., причинена
от престъпление, извършено от А.Б.Ч., който с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда постановена
по нохд № 2155 по описа на Окръжен съд – ****** за 2015 г. е признат за виновен
в това, че на ***. на път *** гр. *** – с.***, област *** при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Кугър“ с номер на рама ***, е
нарушил правилата за движение, а именно - чл. 47, ал. 3 ППЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице – Е. Е. А. и
Н. М. Т., като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф.М.Т. с
ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд със седалище в гр. ***,
сумата от 40 лева разноски по производството.
Решението е
постановено при участието на А.Б.Ч. с ЕГН **********, като трето лице-помагач
на страната на ответника Гаранционен фонд.
Решението може да
бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страната.
СЪДИЯ :