№ 21837
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110170711 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
/ФИРМА/ да заплати на /ФИРМА/, сумата в размер на
10 648, 74 евро, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
16.11.2023 г. във Федерална Република Германия, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1,т.2 от КЗ
или от датата на уведомяване и предявяване на
претенцията от увреденото лице – 23.11.2023г.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2023 г., около
13:15 ч., във Федерална Република Германия, гр. Вобург ан
дер Донау, Обшина Кнодорф, Хафмарк щрасе, участък 120
1
км.1.120, е реализирано ПТП с участието на водача на
товарен автомобил „М.А.“ с peг. номер *********** – А.А.,
вследствие на което настъпили значителни материални
вреди върху недвижим имот и общински участък от пътя.
Посочва, че последните били пряка и непосредствена
последица от действията на водача на товарен автомобил
„М.А.“ с peг. номер ***********, за който в момента на
инцидента имало сключена валидна, задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество. Посочва, че процесният
автомобил бил задържан до заплащането на всички разходи
по почистване на произшествието. Твърди, че
имуществените вреди от този инцидент възлизали на
сумата от 10 648, 74 евро, която поради забавяне отговора
на ответното дружество била заплатена от ищеца в полза на
немското дружество „У.Т.“, което ги отстранило, за което
била издадена фактура № 23Т-1928/20.11.2023г. Твърди, че
на 17.11.2023 г. уведомил ответника за процесното
застрахователно събитие. Посочва, че доколкото съгласно
чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е
причинил другиму и в конкретния случай били причинени
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от действията на водача на товарен автомобил
„М.А.“ с peг. номер ***********, за който имало сключена
валидна, задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, и доколкото вредите
произтичали от процесното ПТП за което бил издаден
2
Протокол от 22.11.2023г., а не били „разходи, кумулирани от
ищцовото дружество“, съгласно отказа за плащане на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва да е изпълнена
предпоставката за допустимост на исковата претенция,
съгласно чл. 380 КЗ. Счита, че ищецът няма право да
претендира от собствения си застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите обезщетение за вредите, които е
претърпял при процесното събитие, доколкото същите
били свързани с разходи за възстановяване на
застрахованото МПС в годен за движение вид, превозване
до сервиз и извършване на преглед, както и разчистване на
частите от самото ремарке, както и съхранението му в
частен паркинг. Оспорва същият да е трето лице по
смисъла на чл. 429, ал. 1 КЗ, чл. 477 КЗ и чл. 493 КЗ като
твърди, че е застраховано лице и по общата разпоредба
на чл. 494, т. 3 КЗ не му не се дължи обезщетение за
вредите. Счита, че претендираният размер на вредите е
завишен. Оспорва и акцесорния иск за лихва.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат В., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
3
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт П.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното: При договор за
застраховка "Гражданска отговорност" настъпването на
застрахователно събитие поражда правото на третото
увредено лице пряко да претендира застрахователното
обезщетение от застрахователя /чл. 226 КЗ – 2005 г., чл. 432
КЗ – 2015 г. /. С подобно право самият застрахован - ищецът
в настоящото производство не разполага, тъй като не той е
правоимащо лице по застраховката, а същевременно
застрахователят има само едно парично задължение по нея.
В полза на застрахования може да се породи парично
вземане срещу застрахователя, но само при настъпването и
на допълнителен факт, който не произтича и не е свързан
със застрахователния договор – ако сам е удовлетворил
увреденото лице, тоест неговото право има субсидиарен
характер спрямо прякото право на третото лице. Само в
подобна хипотеза застрахованият има право да получи
застрахователното обезщетение, тоест касае се до право с
регресен характер, доколкото се претендира нещо, което по
принцип е дължимо от застрахователя на друго лице
4
/увреденият/, което обаче застрахованият е удовлетворил.
Това право е уредено по аналогичен начин в действащия и
в отменения КЗ – чл. 229 КЗ /отм./, респ. чл. 435 КЗ – 2015 г.
Съдът не може да квалифицира исковата претенция, извън
обсега твърденията на ищеца, които са единствено в
насока, че ищецът претендира процесните суми, като вреди
от процесното ПТП, като увредено лице, на което е
дължимо обезщетение във връзка с процесното ПТП, тоест
по реда на чл. 432 от КЗ. Не се твърди и тези вреди да са
настъпили под някаква форма вследстиве договорно
неизпълнение от страна на ответника.
По иска по чл. 432 от ГПК ищецът следва да установи
на първо место настъпването на описаното в исковата
молба застрахователно събитие, като същото не се оспорва
от ответното дружество. От приетото уведомление за
завеждане на щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС и уведомление за материални щети,
издадено от полицейски участък „Г.“, управление Н.Щ. №
17, Г., се установява, че процесните щети са в резултат на
ПТП, настъпило в ранния следобед на 16.11.2023г., около
13:15 часа в гр.Вобург ан дер Донау, Община Кнодорф,
Хофмарк щрасе, участък – 120 км.1.120., където водачът на
т.а. „М.А.“, с рег. № *********** – А.А. паркира съчленено
ППС в непосредствена близост до увредения участък и
когато се опитва да коригира позицията при паркиране
настъпва разместване в конструкцията за укрепване на
товара, в резултат на което компонентите в товара се
5
преобръщат и ремаркето се накланя към съседна градинска
ограда и дървен стълб. Настъпва ПТП с материални щети,
изразяващи се в повреда на ограда и минимални такива на
дървения стълб. За произшествието е съставен протокол за
ПТП от 22.11.2023г. от полицейски участък „Г.“, управление
Н.Щ. № 17 /л.24-27 по делото/. Няма спор, че повредите са
отстранени от поддържаща фирма „У.Т.“, 85053 Инголщат,
Федерална Република Германия, за което е издадена
фактура за сумата от 10 648,74 евро, приета на л.31-35 от
досието по делото.
Съдът с определението си, постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване и на обстоятелството, че към датата на ПТП е
била налице валидно сключена със /ФИРМА/ за т.а. „М.А.“
с рег. № *********** задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ – полица №
BG/22/*********************/12.05.2023г., по силата на
която /ФИРМА/ се е задължило да застрахова гражданската
отговорност за вреди на сочения за отговорен за ПТП водач.
Не е спорно също така, а и се установява от приетото
по делото платежно нареждане за валутен превод, че
ищцовото дружество на 23.11.2023г. е изплатило изцяло
пълния размер на вредите по процесната фактура на
поддържащата фирма – „У.Т.“ в размер на 10648,74 евро по
претенция Зелена карта, а на 22.11.2023г. е подало
уведомление до ответника, като застраховател по
6
застраховка „Гражданска отговорност“, с която е
застрахована отговорността на отговорния за ПТП водач на
т.а. „М.А.“, с рег. № ***********. Не е спорно съща така, че
с писмо от 30.11.2023г. ответникът е отказал плащане, с
мотив, че процесните суми съставляват разходи за
възстановяване на превозното средство в годен за движение
вид, за превоз до сервиз, разчистване на самото ремарке,
репатрирането му и съхраняването му на частен паркинг, а
не щети, и то разходи, кумулирани от самия ищец, като
застрахован.
Също така по делото се установява, че при ответника
във връзка с процесното ПТП е образувана щета № 0000-
2309-24-623288 от 09.01.2024г., след уведомяване за
инцидента от немското национално бюро „Зелена карта“.
По делото по така предявената искова претенция
следва да се установи и отговорността на застрахования при
ответника водач за причинените щети при ПТП, за което
следва да се установят необходимите елементи на
непозволеното увреждане: деяние, противоправност,
твърдените имуществени вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, размера на вредите.
Съгласно приложимата, с оглед датата на настъпване
на процесното ПТП, разпоредба на чл.429, ал.1 от КЗ
застрахователят по задължителна застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор
7
застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие свързано с
притежаването и/или използването на моторно превозно
средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор. В конкретиката на случая се касае
за застрахователно събитие, реализирано във Федерална
Република Германия от водач на композиция влекач и
ремарке, като не се изясни в производството дали
гражданската отговорност и на влекача и на ремаркето са
застраховани при ответника. Такива индикации се
извличат от отговора на исковата молба, в който се посочва,
че при ответника е застрахована гражданската отговорност
на водача на т.а. „М.“, марка „А.“, но не и на прикаченото
ремарке, с допълнение, че в случая следва да се ангажира
отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
полуремарке с рег. № **********. По делото не бяха
ангажирани обаче доказателства за втори застрахователен
договор по отношение на ремаркето, поради и което съдът
няма в дълбочина да коментира отговорността на кой
застраховател следва да бъде ангажирана, тази на този,
застраховал отговорността на водача на влекача /теглещото
ППС/, или на водача на ремаркето. Не се установи също
така да е застрахован освен влекача и товара на ремаркето.
Същевременно съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице,
8
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл.380 от КЗ, а именно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция с посочване на пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите
на възстановяване в натура. По делото се установява, че на
20.11.2023г. ищцовото дружество е уведомило по електронен
път ответника за ПТП. На 30.11.2023г. ответното дружество
официално е отговорило на ищеца, че претенцията му е
неоснователна. Не се спори в тази връзка и също така, че на
09.01.2024г. претенцията е предявена от немското
национално бюро „Зелена карта“ и в която връзка при
ответника е образувана щета № 0000-2309-24-623288. В тази
връзка ответникът признава факта, че е уведомен от
пострадалото лице /съответната община и собственика на
увредената ограда на територията на Федерална Република
България/ за ПТП и в каквато връзка при него е
образувана горепосочената щета. Съдът намира, че по
делото са налице доказателства, че е спазена
рекламационната процедура по чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ,
която е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, в каквато връзка и
при ответника е образувана щета, но от увреденото лице,
каквото качество ищецът няма. По изложеното съдът и не
прекрати делото поради недопустимост, а следва да
9
разгледа горепосочената констатация с оглед крайния си
извод свързан със същността на спора и неговата
основателност.
Приложимото право към застрахователните договора
"Гражданска отговорност" се определя съобразно
правилата на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008, относими
именно към застраховките. Същите уреждат приложимото
право диференцирано към договорите за застраховка,
покриващи големи рискове, към договорите за
задължително застраховане и към останалите договори.
Независимо, че в случая не се установи наличие на
сключена застраховка за ремаркето, то ако имаше такъв
договор, следва да се посочи, че и двата договора /и за
влекача и за ремаркето/ са такива за задължително
застраховане на гражданската отговорност на
автомобилистите, като задължението произтича от чл. 483
от българския Кодекс за застраховането във вр. с чл. 481 от
същия, а сред релевантните МПС са и ремаркетата и
полуремаркетата по ЗДвП. Приложимо за такива договори е
правилото на чл. 7, пар. 4, буква "б" от Регламента, според
което чрез дерогация от разпоредбите на параграфи 2 и 3
държава-членка може да предвиди договорът за
застраховка да се урежда от правото на държавата-членка,
която налага задължението за сключване на застраховка. В
случая това е сторено в КЗ, който предвижда, че правният
режим на договорите за задължително застраховане,
предвидени в него, се урежда пряко от разпоредбите на този
10
кодекс, тоест от българското право. Същият краен извод
обаче следва и по общото правило на чл. 7, пар. 3,
предвиждащ, че по всички останали застрахователни
договори при липса на избрано от страните право /какъвто
е процесният случай/ договорът се урежда от правото на
държавата-членка, в която е разположен рискът към
момента на сключване на договора. Според чл. 7, пар. 6
държавата, в която е разположен рискът, се определя в
съответствие с разпоредбите на чл. 2, буква г) от Втора
директива 88/357/ЕИО относно координирането на
законовите, подзаконовите и административните
разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно
от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби
за улесняване на ефективното упражняване на свободата на
предоставяне на услуги, а в случая със застраховки живот
държавата, в която е разположен рискът, е държавата на
ангажимента по смисъла на член 1, параграф 1, буква ж) от
Директива 2002/83/ЕО. Междувременно обаче посочената
Втора директива 88/357/ЕИО е била отменена и заменена с
Директива 2009/138/ЕО относно започването и
упражняването на застрахователна и презастрахователна
дейност (Платежоспособност II), която в чл. 13, т. 13
дефинира "държава-членка, в която е разположен рискът",
като: а) държавата-членка, в която е разположено
имуществото, когато застраховката се отнася до сграда или
сгради и това, което се намира в тях, доколкото
намиращото се в тях е покрито със същата застрахователна
11
полица; б) държавата-членка по регистрация, когато
застраховката се отнася до превозни средства от всякакъв
вид; в) държавата-членка, в която титулярът на полицата е
направил застраховката в случаите на полици с
продължителност от четири месеца или по-малко,
покриващи рискове по пътуване или ваканции, независимо
от класа им; г) във всички случаи, които не са изрично
упоменати в букви а), б) или в), държавата-членка, в която
е установено едно от следните: i) обичайното пребиваване
на титуляра на полицата; или ii) ако титулярът на полица е
юридическо лице, установяването на титуляра, за което се
отнася договорът. Процесният застрахователен договор се
отнася до превозно средство, поради което рискът по него е
разположен в държавата по регистрацията им /чл. 13, т. 13,
буква "б"/, тоест в България, поради което и приложимо
към него е българското право и съобразно чл. 7, пар. 3 от
Регламент (ЕО) № 593/2008.
Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке
по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3 КЗ, което е
свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на
движение, както е в настоящият случай, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство. Следователно отговорността на
ответника по договора за застраховка "ГО" включва и
12
задължение за обезщетяване на вредите, нанесени при
движение на ремаркето от теглещото превозно средство,
последното в случая, застраховано при него. В този смисъл
е и практиката на Върховния касационен съд в
Определение № 60540 от 04.11.2021 г. по т. д. № 2382/2020 г.
по описа на ВКС, II-ро търговско отделение, Решение №
11679 от 23.07.2020 г. по в. гр. д. № 364/2020 г. по описа на
Апелативен съд София. Съдът не се консолидира с
възраженията на ответника, че ПТП е реализирано когато
т.а. „М.А.“, с рег. № *********** е било в покой; от приетия
по делото протокол от ПТП от 22.11.2023г. от полицейски
участък „Г.“, управление Н.Щ. № 17, се установява, че ПТП
е реализирано, при опит товарния автомобил при
паркиране да промени позицията си, което изключва
възможността да е с изключен двигател и да е в покой, също
така е видно, че носещата конструкция на полуремарке,
натоварено с бетонни части за сглобяем гараж се е счупила
при минаване през бордюр, като е посочено, че в резултат
на това приблизително 3-тонните сегменти са се
преобърнали и са притиснали цялата каросерия на
полуремаркето към телефонен стълб, като са извършени
съответните възстановителни работи, като самата
стоманена конструкция е отрязана с помощта на
ъглошлайф с двигател, а след това самите бетонни части са
извадени и складирани. За възстановителните работи са
използвани и други ППС, които са откарани във фирмата
под конвой, използван е мотокар за натоварване на
13
останалия товар с кранова платформа и на 2-ри влекач и
закаран в Кнодорф. Последвало е разтоварване на частите с
кран, като след това всички ППС са почистени, заредени с
гориво и подготвени за целите на следващи задачи. В тази
част протокола има характеристиките на официален
свидетелстващ документ, доколкото е съставен от лице,
пряк свидетел на възстановителните работи, поради което в
тази част се кредитира от съда.
По всичко гореустановено и констатирано, съдът
формира извод, че така предявената като главна претенция
следва да бъде отхвърлена. На първо място, както бе
посочено и по-горе ищецът няма качеството на увредено
лице по смисъла на чл. 498 от КЗ, както правилно е
посочено и от самия ответник в отговора му до ищеца, и
като такова то да има задължението да отправи
уведомлението по чл. 380 от КЗ, именно поради което този
въпрос съдът разглежда не като предпоставка за
допустимост на иска, а по съществото на спора. От друга
страна съдът се консолидира с възраженията на ответника,
че в случая се касае за вреди, за разчистване и събиране
товара на ремаркето, собственост на ищеца, както бе
посочено по горе: извършени съответни възстановителни
работи, като самата стоманена конструкция е отрязана с
помощта на ъглошлайф с двигател, а след това самите
бетонни части са извадени и складирани. За
възстановителните работи са използвани и други ППС,
които са откарани във фирмата под конвой, използван е
14
мотокар за натоварване на останалия товар с кранова
платформа и на 2-ри влекач и закаран в Кнодорф.
Последвало е разтоварване на частите с кран, като след
това всички ППС са почистени, заредени с гориво и
подготвени за целите на следващи задачи. Тези вреди не се
установи да са покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност“, още повече, че не са вреди, причинени на
трето /увредено/ лице, във връзка с процесното ПТП, а са
вреди по товара, натоварен в ремаркето, теглено от т.а.
„М.А.“, управляван от делинквента, съответно за
събирането му, разчистването му, складирането му в склад.
Не се установи да е застрахован и товара, а и да беше не е
това реда за обезщетяване на щетите.
По всичко изложеното главната искова претенция
следва да бъде отхвърлена. При отхвърлянето й на
отхвърляне подлежи и акцесорната такава.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК и при този изход на
спора право на разноски се поражда в полза на ответника.
На ответника на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК *************, осъдителни искове с
правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
на ответника /ФИРМА/ да заплати на /ФИРМА/, сумата в
размер на 10 648, 74 евро, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 16.11.2023 г. във Федерална Република
Германия, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1,т.2 от
КЗ или от датата на уведомяване и предявяване на
претенцията от увреденото лице – 23.11.2023г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *************, сумата в размер на 300,00
лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването от
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16