Р Е Ш Е Н И Е
№ 609
гр. Пловдив, 11 април 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХIХ-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ С.
при секретаря Т.К.и участието на прокурор КАЛОЯН
ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 74
по описа на съда за 2022г., докладвано от
съдия Н. С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от Н.Л.Т., ЕГН **********,
чрез адвокат В.С. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София ( съкр.ГДИН) срещу Решение № 2392 от 07.12.2021 г., постановено по адм.
дело № 971/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Касационният жалбоподател
обжалва решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди в общ размер на
30 000 лв., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при
изтърпяване на мярка за неотклонение задържане под стража в Ареста гр. Пловдив
и при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗООТ Смолян.
Излага доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Обосновава се, че искът е доказан по основание и размер. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде
уважено искането за присъждане на пълен размер на търсеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Претендира разноски и за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната
жалба – ГД “Изпълнение на наказанията“ -София, редовно призован, не се явява и
не се представлява. В писмен отговор на процесуалния представител юрк. Ч. оспорва
жалбата жалбата. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Контролиращата страна,
чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното
решение.
Касационният съдебен
състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във
връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред
първоинстанционният съд се е развило по исковата молба на Н.Л.Т., с ЕГН **********,***,
против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, с
която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС), е предявил
иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в
размер на общо 30 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, по
периоди, както следва: 1. 2500 лв. за периода от 02.10.2019 г. до 18.11.2019 г.
за задържането му под стража в Ареста гр. Пловдив, ведно със законната лихва от
18.11.2019 г. до крайното изплащане; 2. 1500 лв. за периода от 18.11.2019 г. до
12.12.2019 г. за престоя му в ЗООТ Смолян, ведно със законната лихва от 12.12.2019
г. до крайното изплащане; 3. 1500 лв. за периода от 12.12.2019 г. до 30.12.2019
г., за престоя му в овчарника към ЗООТ Смолян, ведно със законната лихва от
30.12.2019 г; 4. 1500 лв. за периода от 30.12.2019 г. до 18.02.2020 г. за
престоя му в ЗООТ Смолян, ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. до
крайното изплащане; 5. 10 000 лв. за периода 18.02.2020 г. до 06.07.2020 г. за
престоя му в овчарника към ЗООТ Смолян, ведно със законната лихва от 06.07.2020
г. до крайното изплащане; 6. 10 000 лв. за периода 06.07.2020 г. до 04.02.2021
г. за престоя му в приемната на ЗООТ Смолян, ведно със законната лихва от 04.02.2021
г. до крайното изплащане; 7. 3000 лв. за периода 04.02.2021 до 24.03.2021 г. за
престоя му в ЗООТ Смолян, ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
крайното изплащане.
В исковата молба се
сочат идентични оплаквания за двете места за изтърпяване на наказанието, а
именно: пренаселени помещения, лоши хигиенни условия в килиите (наличие на
мухъл, хлебарки, дървеници и гризачи), липса на постоянен достъп до течаща вода
и санитарен възел, липса на достъп до естествена светлина и чист въздух, лоши
условия през зимните и летните периоди (зимата е много студено, а лятото много
горещо), липса на адекватно лечение, във връзка със заболяване на ищеца, а
именно киста на левия тестис.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба на Н.Т.,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и
гласни доказателства - свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд
е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С
решението си по делото административният съд е отхвърлили изцяло предявения от Т.
иск за сумата от общо 30 000 лева като неоснователен.
За да постанови този
резултат, на първо място, съдът е приел, че Т. не е пребивавал в Ареста - Пловдив
през целия период от 02.10.2019 г. до 18.11.2021 г. и в ЗООТ Смолян през целия
период от 18.11.2019 г. до 24.03.2021 г., тъй като от събраните по делото
доказателства е установено, че от 30.10.2019 г. до 17.11.2019 г. вкл., от
21.08.2020 г. до 09.09.2020 г. вкл. и от 10.03.2021 г. до 11.03.2021 г.
вкл., ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, поради което исковите претенции в частта им за посочените периоди (от
30.10.2019 г. до 17.11.2019 г. вкл., от 21.08.2020 г. до 09.09.2020 г. вкл. и
от 10.03.2021 г. до 11.03.2021 г. вкл.), са неоснователни.
На следващо място съдът
е приел, че не се констатират нарушения на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС,
доколкото в помещенията, които е обитавал при изтърпяване на задържането му под
стража и наложеното му наказание лишаване от свобода през процесните периоди в
Арест – Пловдив и ЗООТ Смолян на Т. са били осигурени пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване и постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода.
За неоснователни са
приети и твърденията на ищеца, че не е бил лекуван при престоя му в ЗООТ Смолян
във връзка с получената от него киста. По
делото са представени множество писмени доказателства, за това че на Т. е
осигурена медицинска помощ при първите му възникнали оплаквания, за което са му
осигурени прегледи в три последователни дни, включително е проведено и
ехографско изследване.
Не са установени и
твърдяните нарушения, относно наличие на мухъл в спалните помещения, в които е
пребивавал ищецът, като и наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в исковите
периоди в Ареста – Пловдив, ЗООТ Смолян и ВО „Офцеферма“ при ЗООТ Смолян.
За недоказани са приети и
твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни
за човешко достойнство на Т. условия в местата за лишаване от свобода,
изразяващи се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната
площ на човек от 4 кв.м.
Съдът се е обосновал, че в
случая, условията обсъдени до тук, в които Т. е бил задържан и е изтърпявал
наказанието лишаване от свобода не могат да се квалифицира като неблагоприятни
по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива
подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Поради това съдът е
отхвърлил така предявения иск като недоказан.
Решението на
съда е валидно, допустимо и правилно, а
наведените от касатора възражения са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да се посочи
следното: съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284,
ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на
първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в
обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на
човек от 4 кв.м., лоши хигиенни условия в килиите (наличие на мухъл, хлебарки,
дървеници и гризачи), липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен
възел, липса на достъп до естествена светлина и чист въздух, лоши условия през
зимните и летните периоди (зимата е много студено, а лятото много горещо) и липса
на адекватно лечение.
В решението е изведен
правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон и за неоснователност на претендирания размер от общо 30 000 лева.
Липсват посочените в касационна жалба обстоятелства, които да обуславят
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от
специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието ѝ е приел за съответно доказани твърдени в исковата молба
факти. Наличието на установени по делото обстоятелства, дължащи се на
бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от
решаващият съд извод за доказаност и основателност на предявения иск, който се
споделя напълно от настоящата касационна инстанция.
Видно
от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло
стандартите на ЕКПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни
за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства.
В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата
молба обстоятелства, които съответно обуславят отхвърляне на исковите претенции.
Обективно
съдът е установил, че не са налице и отклонения свързани с приложението на
практиката на ЕСПЧ. В § 166 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за
условията в българските затвори „Нешков и други против България“, се
установява, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни
метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да
доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от
Конвенцията. В хода на производството и след разглеждане на доводите по жалбата
не е установено нарушение на изискванията на чл. 43 от ЗИНЗС в тяхната цялост.
Установено е, че количеството дневна светлина и степента на изкуственото
осветление е достатъчно, тъй като килията притежава отваряем прозорец и допълнително
осветление, а помещенията, в които е настаняван лишеният от свобода са
притежавали санитарни възли и течаща.
С
оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил
стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият
съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие
с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.
Съобразно
предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо
тяхното преповтаряне.
Поради
това настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба. По
изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на делото разноски на ищеца по делото не следва да бъдат присъждани.
По отношение на претендираното от ответника
възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи,
че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по
специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на
общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК
и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави
без уважение.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2392 от 07.12.2021 г.,
постановено по административно дело № 971/2021 г. по описа на Административен
съд – Пловдив-XVII- ви
състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :