РЕШЕНИЕ
№ 389 /23.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора А. Стоянов…………….............……................……………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №346 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна
Дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Хасково, подадена чрез пълномощник, против
Решение №44 от 21.02.2020г., постановено по АНД №623/2019г. по описа на Районен
съд – Димитровград.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
поради нарушение на закона. Счита се за неправилен изводът на съда, че
нарушението не е безспорно установено. По отношение на това, че обектът не е имал
издадено удостоверение за регистрация към момента на проверката, за което
именно бил санкциониран жалбоподателя, не се спорело, а и това се доказвало от
датата на издаване на представеното удостоверение. Обстоятелството, че при
проверката не било установено извършването на търговия „в прекия смисъл –
даване на пари срещу получен хранителен продукт от заведението“, не било достатъчно,
за да се приеме, че липсва нарушение, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
В текста на пар.1, т.60 и т.61 от Допълнителните разпоредби на Закона за
храните (ЗХ) била дадена легална дефиниция на понятието за търговия и вложеното
в него съдържание, както и за това кой може да бъде търговец на храни. Сочи се,
че както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така и
в наказателното постановление, било дадено описание на нарушението и
обстоятелствата, при които било извършено. От събраните доказателства се
установявало по безспорен начин, че в обекта се съхранявали храни и напитки,
същите били изложени във витрини, имало налични уреди за направата на кафе,
бар-плот, оборудване за посрещане и настаняване на клиенти – маси и столове,
както и че към момента на проверка в обекта били консумирани напитки.
Изслушаните като свидетели лица, от своя страна, потвърждавали, че са
получавали и жалбоподателя им е предлагал храни и напитки безплатно в почивките
като почерпка за свършената работа по ремонта. Всички тези обстоятелства
доказвали извършването на търговска дейност, попадаща в обхвата на пар.1, т.60 от ДР на ЗХ и кореспондирали с
установеното в обекта в деня на проверката. Липсата на обозначителни табели не
можело да се разбира еднозначно. Липсвали табели както за това, че обектът
работи, така и за това, че се извършва ремонт. Достъпът бил свободен и
безпрепятствен както за контролните органи, така и за служителите на икономическа
полиция, а в самото помещение, в което били разположени масите и „клиентите“, респективно
„работниците“, нямало визуални следи от ремонтни дейности (стълби, четки, бои,
найлони). Жалбоподателят при извършената проверка не дал като информация на
контролните органи, че обектът не функционира като заведение, такива
допълнителни констатации нямало в съставения констативен протокол. Такава
информация не била дадена и с връчването на акта от 19.11.2019г., а едва на
05.12.2019г. с бланкетно възражение, без да се навежда каквото и да било
доказателство. Сочи се, че както АУАН, така и НП, били издадени от компетентни
органи, в установената форма и по предвидения процесуален ред, имали
необходимото съдържание, съгласно императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Описанието на нарушението било ясно и изчерпателно, позволявало и
индивидуализацията на вмененото деяние, извършилият го субект, както и неговата
квалификация, а съдът неправилно приел, че не е недостатъчно конкретизирано. В
касационната жалба се цитира разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за храните,
като се сочи, че самата регистрация била съвкупност от изисквания към обекта и
към дейността, защото те поотделно трябвало да отговарят на определени
нормативни правила. Така обектът трябвало да отговаря на определени хигиенни
изисквания, а дейността да се осъществява въз основа на добри практики и
система за анализ на опасните и критични контролни точки, както и система за
управление на безопасността на храните. В случай, че се посочи като нарушена 1
конкретна точка и/или под-точка (от наличните „3 отделни точки с две
под-точки“), би се разбрало, че обектът не е регистриран заради неспазване
именно на това изискване, което нямало да кореспондира с действителната
фактическа обстановка. Твърди се, че това от своя страна би довело до много по-голямо
неразбиране от страна на жалбоподателя. Поначало към момента на проверката
нямало подадено заявление за регистрация и започната процедура за регистрация.
Административнонаказателната разпоредба на чл.42, ал.1 от ЗХ предвиждала
налагането на наказание глоба за всеки „който произвежда или търгува храни в
обект, нерегистриран по този закон“ и именно за това била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което липсвало противоречие между текста
в АУАН и НП и цитираната разпоредба. Сочи се съдебната практика. Изтъкнат бил
фактът на издаване на предупреждение, наказателно постановление и удостоверение
за регистрация на обекта по ЗХ в един и същи ден, като правилно съдът приел, че
няма законова пречка за това. В случая АНО бил сезиран с един АУАН, с който
било установено, че едно и също лице извършило две отделни нарушения – на
чл.12, ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗХ, като били образувани две преписки – АНП
207-2019 и АНП 207А-2019. Цитира се разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и се сочи, че
административнонаказващият орган следвало да се произнесе по отношение на всяко
едно от нарушенията, както и направил. Регистрацията на обект за производство и
търговия с храни по чл.12 от ЗХ била
отделна и самостоятелна процедура. Директорът на ОДБХ – гр. Хасково се
произнесъл по подаденото заявление в указаните срокове след извършването на проверка
от комисията, при която търговецът доказал, че обектът отговаря на нормативните
изисквания. В тази връзка и с оглед отправеното предложение от комисията, при
липса на основания по чл.13, ал.1 от ЗХ, било уважено искането за регистрация
на обекта като кафе-аперитив. Обстоятелството, че Директорът следвало да се
произнесе по три преписки и го направил в един и същи ден не означавало, че
това станало едновременно. На следващо място, за да издаде процесното
наказателно постановление, АНО извършил преценка по чл.52, ал.4, обсъдил
възражението на жалбоподателя, макар и подадено след срока по чл.44 от ЗАНН,
вкл. извършил и преценка относно приложимостта на чл.28 и чл.29 от ЗАНН,
съгласно чл.53 от ЗАНН. С издаването на санкционния акт и налагането на
санкция, АНО мълчаливо изразил отрицателното съждение за липса на маловажност.
Навеждат се доводи, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на чл.28
от ЗАНН. Сочи се също, че наложената глоба била индивидуализирана в минималния
предвиден размер, съгласно чл.42, ал.1 от ЗХ, а именно 1500 лв. и очевидно АНО
при определянето ѝ съобразил тежестта на нарушението и отчел като
смекчаващо отговорността обстоятелство поредността и липсата на настъпили
вредни последици от нарушението.
По изложените съображения се претендира отмяна на
решението на районния съд и потвърждаване на Наказателно постановление
№183-2019/11.12.2019г. като правилно и законосъобразно.
Ответникът, А.П.А., чрез процесуален представител
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на
районния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
отменил Наказателно постановление №183/11.12.2019г., издадено от Директора на ОДБХ
– гр. Хасково, с което на А.П.А., за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за
храните, вр. с параграф 1, т.12, букви „о“, „п“ и „р“ от ДР на ЗХ и на
основание чл.42, ал.1 от ЗХ и чл.53 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 1500
лева.
За да постанови този резултат, районният съд е
приел, че при издаване на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление, са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с установяването на конкретното нарушение и на
конкретния нарушител. След обсъждане и преценка на показанията на разпитаните
по делото свидетели, както и на възраженията при съставяне на АУАН и преди
издаване на НП, съдът е направил извод, че не е безспорно установена и доказана
фактическа обстановка с наличните елементи на описаното административно
нарушение. Отделно от това е приел, че самото описание на административното
нарушение не е достатъчно конкретизирано, като е налице несъответствие между
текстово описаното нарушение и цифрово изписаната разпоредба. Посочил е, че вменяването
на нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ е твърде общо, дори и с препращането към
Параграф 1, т.12, букви „о“, „п“ и „р“ от ДР на ЗХ като изписването на цялата
алинея 1 от разпоредбата не дава възможност да се разбере конкретното вменено
за извършено нарушение и по този начин съществено се засяга правото на защита
на наказаното лице.
Решението е правилно.
Правилно е прието, че административнонаказателната
процедура е проведена при допуснато съществено процесуално нарушение, свързано
с описанието на санкцонираното деяние.
Отговорността на касационния ответник е ангажирана
на основание чл.42 ал.1 от ЗХ (към момента - отменен), за това, че на
посочените в акта и в НП дата и място извършва търговска дейност с храни в нерегистриран по реда на чл.12 ал.1 от ЗХ
обект. Така даденото описание нарушението е бланкетно. В акта и в НП липсват
обективирани факти и обстоятелства, относими към съставомерните елементи на
нарушението по чл.42 ал.1 от ЗХ, а именно търгуване на храни и липса на
регистрация на обекта, в който това търгуване се извършва. Не става ясно как е
прието, че в обекта се извършва търговия с храни от посочените групи и че този
обект е нерегистриран. Опит да се преодолее липсата на конкретизация в
описанието на нарушението е направен едва в съдебно заседание чрез показанията
на свидетелите, ангажирани от АНО. От същите се установява, че в проверявания
обект са се съхранявали кафе, безалкохолни напитки и сухи мезета, който процес действително представлява „търговия“ по
смисъла на §1 т.60 от ДР на ЗХ, както и че при поискване на удостоверение за
регистрация на обекта, такова не е представено. Подобни факти обаче, както се
посочи по-горе, липсват в акта, както и в НП, а въвеждането им едва в съдебната
фаза на производството е недопустимо. Същевременно в акта и в НП са описани
обстоятелства, относими към нарушение, различно от санкционираното.
Във връзка с горното, правилно съдът е приел, че е
засегнато правото на наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява и
да организира адекватно защитата си.
Правилно е прието също, че от събраните по делото
доказателства не се установява в обекта да е извършвана продажба на хранителни
продукти . Самите свидетели на АНО, не
твърдят подобни обстоятелства като изрично заявяват, че „даване или вземане на
пари“ (св.Иванова), съотв. „директно търговия“ (св.Делчев“) не са видели.
За пълнота и без да променя крайния си извод за
правилност на оспореното решение, настоящата инстанция посочва, че не споделя приетото
от районния съд, че изписването на цялата ал.1 на чл.12 от ЗХ води до неяснота
относно вмененото нарушение. Действително алинеята има три точки, но същите
визират условията, на които обектът трябва да отговаря , за да бъде
регистриран. Посочването на конкретните точки и подточки от ал.1 на чл.12 би
имало значение при оспорване на отказ за регистрация на обекта, какъвто не е
настоящият случай. Съставомерен признак на нарушението по чл.42 ал.1 от ЗХ е
липсата на регистрация на обекта по реда на чл.12 ал.1 от ЗХ без оглед на
основанието за това.
По
изложените съображения касационната инстанция счита, че оспореното решение е
валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и
в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на производството, основателно е искането на касатора за
присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, платими от
ответника. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
10.06.2020г., в касационното производство последният е направил разноски в
размер на 350.00 лв, за които се установява, че са изплатени изцяло и в брой.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.
2, пр. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №44/21.02.2020г., постановено по АНД №623/2019г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Областна Дирекция по безопасност на храните - Хасково да заплати на А.П.А., ЕГН **********
***, направените пред касационната инстанция разноск в
размер 350.00(триста и петдесет) лева.
Председател: Членове:1.
2.