Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер……., 14.05.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На дванадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Д.
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 18036 по описа за 2017г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е молба от „П.К.Б.” ЕООД ***, ЕИК:***, със седалище ***, против Й.Д.Х. с ЕГН-********** ***, с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, за съществуване и дължимост на сумата от 8561.35лв. главница по Договор за потребителски кредит № ***.
Ищецът твърди, че на 20.10.2016г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Й.Д.Х. като длъжник при следните параметри:
- Сума на кредита: 4000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 247.29 лв.;
- Падеж на вноската: четиринадесети ден от месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен
процент на ден: 0.11%;
Общото задължение по кредита е
5934.96лв. Отделно от това по избран и закупен пакет от допълнителни услуги.
Възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 3000 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет
от допълнителни услуги: 125 лв.
Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 8934.96 лв.;
Общ размер на вноска: 372.29 лв.;
Дата на погасяване: 14 ден от
месеца.
Ищецът твърди, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Съгласно молба от името на
клиента от дата 18.10.2016г. и t.V от ДПК №*** с част от отпуснатата
сума по заема, се рефинансират други парични задължения на Й.Д.Х.. „ П.К.Б."
ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.10.2016г.
превежда парична сума в общ размер на 4000 лв. по посочените от клиента банкови
сметки, както следва:
Сумата от 1806.72 лв. е преведена
по банковата сметка на Й.Д.Х. (документ за кредитен превод № 12914585 с банкова
референция: 270PMWP162940038 от дата: 20.10.2016г.);
Сумата от 940 лв. е преведена към
„ Кеш Кредит" ЕАД (документ за кредитен превод № 12914570 с банкова
референция: 270PMWP162940032 от дата: 20.10.2016г.);
Сумата от 1253.28 лв. е преведена
на „ Изи Финанс" ЕООД (документ за кредитен превод № 12914575 с банкова
референция: 270PMWP162940057 от дата: 20.10.2016г.).
От своя страна длъжникът е поел
задължение по Договор за потребителски кредит № ***, като го сключва за срок от
24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 372.29 лв. и
падежна дата всяко 14-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 1 пълна
погасителна вноска и една непълна, като последната е с дата 29.12.2016 г., след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от
Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно на 04.04.2017г.
договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 05.04.2017г. на Й.Д.Х. е изпратено уведомително
писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е
прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост. Моли в условията на
евентуалност, ако съдът прецени, че длъжника не е уведомен надлежно за
прекратяването на процесния договор и възникналата предсрочна изискуемост, да
приеме, че това е станало с подаването на заявлението пред PC Варна.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Към настоящия момент размерът на
погасеното от Й.Д.Х. задължение по ДПК № *** е в общ размер на 377 лв. /триста
седемдесет и седем лева/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала
по заема в размер на 373.61 лв. /триста седемдесет и три лева и шестдесет и
една стотинки/. Сумата от 3.39 лв. /три лева и тридесет и девет стотинки/ е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ
Към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
длъжника Й.Д.Х. дължи на „П.К.Б." ЕООД сумата от 8561.35 лв. /осем хиляди
петстотин шестдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/. Поради това ищецът
моли съда да постанови решение,
с което да установи съществуването на вземане
в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу длъжника Й.Д.Х., възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № *** в размер 8561.35 лв.
/осем хиляди петстотин шестдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
В срока за отговор ответника оспорват иска
като, недопустим и неоснователен по основание и размер. Оспорва изцяло изложеното от ищцовата страна, считам, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на главното задължение Твърди, че не са налице
процесуалните предпоставки за завеждане на делото. Възразява да е бил надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и за прекратяване на
договора с „П.К.Б." ЕООД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита,
тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Прави възражение за нищожност на договора поради липса на уговорки за
срока на действието му. Прави възражение за
недължимост на задължението по „допълнителен пакет услуги", поради липса на предоставена престация от страна на ищеца, кореспондиращо със забраната за неоснователно обогатяване- чл.59 ЗЗД както и с правно основание чл.26 ЗЗД за
нищожност на уговорките за допълнителен пакет услуги и за лихва поради противоречие със закона и добрите нрави. Прави възражение с правно основание чл.146 ЗЗП- за нищожност поради наличие на неравноправни клаузи. Прави
възражение за нищожност на договора поради уговаряне на годишен лихвен процент
/41,17%/ в противоречие на добросъвестността и добрите нрави, Клаузата в
договора за кредит, касаеща договорната лихва, противоречи на добрите нрави и
добросъвестността, поради което същата е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД.
Освен това счита, че годишният процент на разходите /ТОР/ посочен като
49,90% не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. На осн. чл.33 от ЗЗД прави възражение за унищожаемост на договора за кредит и споразумението за допълнителни услуги поради сключването им при крайна нужда
и явно неизгодни условия. Възразява срещу общото
задължение по кредита в размер на 5934,96 лв. Прави възражение за недължимост
по отношение „възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги",
включен в иска за главница, в размер на 3000 лв. Твърдя, че ответника не е
ползвал никакви допълнителни услуги. С присъждането на това възнаграждение на
ищеца, същият би се обогатил неоснователно за сметка на кредитополучателя,
който не е ползвал нито една от посочените в т.нар. „пакет" допълнителни
услуги.Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание процесуалният представител
поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от
8561.35лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от
15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените
разноски в заповедното производство, за които суми в негова полза е издадена
Заповед № 7681/18.09.2017год. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 14020/ 2017 г. по описа на Варненски районен съд, 18 - ти състав.
От доказателствата приложени с исковата молба, се
установява, че между „П.К.Б.“ ЕООД и ответника Й.Д.Х. на 20.10.2016г. е сключен
договор за кредит за сумата от 4000 лв.. Срок на кредита е 24 месеца.
Размерът на вноската е 247.29 лв.; Падеж на вноската- четиринадесети ден от
месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен процент:
41.17%; Лихвен процент
на ден: 0.11%;
Общото задължение на ответника по
кредита е 5934.96лв. Отделно от това по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги.
Възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 3000 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет
от допълнителни услуги: 125 лв.
Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 8934.96 лв.;
Общ размер на вноска: 372.29 лв.;
Дата на погасяване: 14 ден от
месеца.
Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост,
съдът преценява от доказателствата, че са налице обективните предпоставки за
обвяването на същата, уговорени в т.12.3 от договора, а именно посрочено
плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут
на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и представлява финансова
институция, регистрирана с основа дейност отпускане на заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски
сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на
сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции,
които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се
има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към
момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода
на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не
съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).
От доказателствата по делото не може да се заключи, че
изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало
до длъжника преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително
писмо, с дата от 05.04.2017г. от "П.К.Б." ЕООД, но липсват твърдения
и доказателства, както същото да е изпратено до длъжника, така и същото да е
получено от него„ лист 48 от делото).
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може
да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението,
а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е
налице съдебна практика в решение №114/07.09.2016г. по т. дело
№362/2015г. на ВКС, II т.о., решение №77/10.05.2016 по дело
№3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
С оглед изложеното следва да се заключи, че в настоящият
случай предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по
чл.422, ал.1 от ГПК на ответника, а именно на 28.11.2017г., но е обстоятелство
настъпило след подаване на заявлението /15.09.2017г./, което не може да бъде
зачетено.
Само за яснота следва да се отбележи и че със заявлението и
исковата молба вземанията за главница се претендират в общ размер въз основа на
твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (а не присъждане на
вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението). Поради
обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с
оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски, съдът
не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения
установителен иск, което обаче недопустимо, с оглед дадените задължителни
указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от
9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.
Ето защо, тъй като не се установява ищцовото дружество да
се е възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията
по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника за това, следва
да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила
предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е настъпила
и забава за заплащането им от претендирания начален момент. Следователно предявеният иск следва да бъде отхвърлени
изцяло, като не следва да се обсъждат въведените с писмения отговор на ИМ
основания за нищожност на процесния договор.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения, на процесуалния представител на ответника адв.Е.Д.Г., сумата от 758лв., за оказана от същата
безплатна правна помощ на ответника Й.Д.Х..
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-***, против Й.Д.Х.
с ЕГН-********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че Й.Д.Х. с ЕГН-********** дължи на ищеца сумата
от 8561.35лв. представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***
от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.09.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми в полза на „П.К.Б.“ ИООД е издадена Заповед
№ 7681 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 14020/2017 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-*** да заплати на адв.Е.Д.Г. с ЕГН-********** ***, сумата от 758лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
на оказана безплатна правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд, на осн. Чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: