Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа
докладваното от съдия Шефки канд №154 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от
АПК. Образувано
е по касационна жалба от „Емка строй“ ЕООД, ***, ЕИК ***,
чрез пълномощник, срещу Решение №195/31.05.2019 г., постановено по анд №267/2019 г. по описа на Районен
съд – Кърджали.
Решението се оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи за необоснованост на решението.
Касаторът счита, че вмененото му административно нарушение
не е доказано, тъй като не било установено по безспорен начин, че на 23.01.2019
г., Ю. М. е бил допуснат до работа, като реално е извършвал трудова дейност на обекта.
Намира също, че е нарушено и правото му на защита, поради това, че съдът не кредитирал
показанията на свидетеля Х. Иска отмяна
на оспореното
решение
и на потвърденото с него НП. В писмено становище, чрез пълномощник,
поддържа подадената жалба.
Ответникът по касация – Директор
на Дирекция ”Инспекция по труда”, Кърджали,
не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Кърджали,
намира оспореното решение за законосъобразно. Излага съображения за неоснователност
на касационната жалба, като счита, че нарушението, за което е санкционирано дружеството,
е безспорно установено.
Административният съд, след
като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата
касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима – постъпила е в срок, и
е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд
№267/2019 г. по описа на РС-Кърджали.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение районният
съд е потвърдил Наказателно постановление № 09-002135/ 28.02.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „Емка строй”
ЕООД, ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
За да постанови решението си,
въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение
по чл.63, ал.2 от
КТ, тъй като на 23.01.2019
г. е допуснал до работа
лицето Ю. А. М., преди
да му връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Уведомлението
за сключения трудов договор било подадено до ТД на НАП, на 23.01.2019 г. в
10:17ч., а това следвало часа на проверката по работни места, при която лицето
вече е било установено да работи. Съдът кредитирал показанията на свидетелите К. С. и А. С., както и частично
показанията на свидетеля Г. Х. Първите двама свидетели - очевидци, извършили проверката
по работни места и установили лицето Ю. да извършва трудова дейност на обекта, изпълняван от жалбоподателя. Не
били кредитирани показанията на свидетеля Г. Х. в частта им, в която обяснил, че
М. не работел на обекта към момента
на проверката, тъй като този свидетел не е присъствал при извършване на проверката
по работни места и не би могъл да даде достоверни сведения за случилото се там,
както и защото работи за дружеството - жалбоподател, а това го прави заинтересован.
С оглед констатираното нарушение, законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност
на „Емка строй” ЕООД, ***, като наложената имуществена
санкция била в минималния размер, предвиден в чл.414, ал.3 КТ. При извършената служебна проверка,
съдът не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон.
Прието е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентен
орган и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било
описано с всички относими към конкретния състав признаци, с посочване на времето, мястото и обстоятелствата,
при които било извършено, доказателствата, които го подкрепят, като е индивидуализиран
и нарушителят.
От изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно, какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е констатирано съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Правилна била и правната квалификация на деянието, тъй като констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка били съответни на посочената
като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава.
Неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган
относно постъпилото възражение не водело непременно до извод, че то не е отчетено,
като фактът, че е издадено наказателно постановление означавал, че възражението
не е уважено. В
мотивите към решението са изложени и съображения за липса на предпоставките за прилагане
на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени интереси, както
и поради това, че конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност
от обичайната за този вид нарушения.
Решението на районния съд е
правилно и обосновано. Не се установиха сочените касационни основания, водещи до
неправилност на оспореното решение. Описаните в АУАН и в НП факти, които са от значение
за установяване на процесното нарушение, в т.ч. и тези,
свързани с осъществяването на трудова дейност от работника М., кореспондират със
събраните доказателства. Съдът е събрал необходимите гласни и писмени доказателства,
обсъдил ги е подробно, и по същество е стигнал до извода, че визираното в АУАН и
в НП нарушение е доказано. Този извод на съда напълно се споделя от настоящата инстанция,
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, за нарушение на която е санкционирано дружеството,
работодателят няма право да допуска до работа работника, преди да му предостави
екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено
от ТД на НАП.
Безспорно е по делото, че на
23.01.2019 г. в *** ч., служители
на Д “ИТ“-Кърджали извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
обект на
контрол: строеж на жилищна сграда в УПИ ***
от кв.*** по ПУП-ПРЗ на *** - ***, със строител - „Емка строй” ЕООД ***. При проверката
е констатирано, че лицето Ю. А. М. разчиства
строителната площадка. Лицето било облечено със сиви работни
дрехи, с надпис „Емка строй“. Според
декларираното от работника М., същия има сключен трудов договор, работи в обекта
от 23.01.2019 г., като ***, с работно време от 8:00 до 17:00 часа. Според представения трудов договор
№***/*** г., работодателят
„Емка строй” ЕООД ***, назначил работника Ю. А. на
длъжност „***“, считано от 23.01.2019 г. От
приложената справка от ТД НАП, се установява, че уведомлението
за сключения трудов договор е подадено до ТД на НАП на 23.01.2019
г.
в 10:17 часа, или след извършване на проверката, поради което е обективно невъзможно
последното да е връчено на работника в 9:40 часа на същата дата, когато се установи,
че лицето е престирало труд. В тази връзка, предвид отразеното
в АУАН и НП, както и показанията на свидетелите-очевидци С. и С., недоказано се
явява твърдението, че на процесната дата, работникът не е полагал труд, а е изчаквал
управителят да му връчи трудовия договор, както и уведомлението по чл.62, ал.3 КТ,
каквото е и обяснението на свидетеля Х. Районният съд е обсъдил горните показания, като
е изложил подробни мотиви, защо кредитира показанията на първите и не възприема
част от показанията на третия свидетел, като настоящата инстанция напълно споделя
изложените в решението доводи.
По
горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото
производство решение на районния съд – законосъобразно, като при постановяването
му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, налагащи отмяната му. При
извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че обжалваното решение
е и валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №195/31.05.2019 г. по анд №267/2019 г. по описа на Районен
съд – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.