№ 135
гр. Сливница, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20241890200248 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „........“ ООД срещу Наказателно постановление № 23-
2400079/22.04.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска
област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.8, ал.3 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за което му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание
чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са незаконосъобразни.
Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на
делото оспорва същата.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване. В о.с.з. жалбоподателя представи писмото, с което му е
връчено наказателното постановление с дата на пощенското клеймо 29.04.2024 г. /л.44-45/.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № 23-2400079/22.04.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна
дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че на „........“ ООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност /л.9/.
От Акта за установяване на административно нарушение /л.11/ се установява, че на
08.02.2024 г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
контролните органи на Инспекцията по труда Софийска област в търговски обект на „........“
ООД – завод за производство на опорни тела за филтри, находящ се в гр. Д.............. При
1
проверката е установено, че в „........“ ООД работи лицето В.Г. – гражданин на Република
Сърбия, без работодателя да има регистрация за това лице в Агенцията по заетостта. При
проверката на място е заварено лицето В.Г. да полага труд като машинен оператор,
металообработващи машини. Установено е, че за лицето има сключен писмен трудов
договор, регистриран в срок в НАП, както и подадено уведомление от 29.01.2024 г. по
чл.10, ал.1 ЗТМТМ до ИА „ГИТ“ с декларирана дата на започване на работа на 24.01.2024 г.
Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област, видно от представената заповед
за назначаване /л.9/, респективно Директора на Инспекцията по труда, София – област,
видно от заповед за изменение на трудовото правоотношение /л.16/ и заповед за
правомощията на директорите на дирекции в „ИТ“ /л.7/, съгласно изискванията на чл.79 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Констатациите са отразени и в Протокол за извършена проверка от 22.02.2024 г.
/л.21/, подписан от управителя на жалбоподателя.
За установяване на изложеното в АУАН са допуснати свидетели при режим на
призоваване А. П. Г. – актосъставител и Ж. Г. П. – свидетел на акта /протокол от о.с.з. от
20.06.2024 г. л.59 и л.60/, които са водили и присъствали на цялата проверка, като
установяват, че при извършването на проверката на търговски обект на „........“ ООД – завод
за производство на опорни тела за филтри, находящ се в гр. Д............. на 08.02.2024 г.
заварили на място да полага труд лицето В.Г. – чужд гражданин, гражданин на Сърбия.
Установили, от представените документи, че същата работи в дружеството считано от
24.01.2024 г. Представена им била декларация за регистрация, подадена от „........“ ООД до
Агенцията по заетостта, но няма потвърдена регистрация за това лице там. В последствие
била представена такава регистрация, но тя била факт едва след приключване на проверката.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетелки като обективни и
непротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелите дават факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
Страните не спорят, а и от представения по делото Трудов договор от 23.01.2024 г.
/л.27/ се установява, че между „........“ ООД, като работодател и В.Г., като работник е
възникнало трудово правоотношение с начална дата на постъпване на работа 24.01.2024 г.
Съдът приема, че „........“ ООД има качеството на "местен работодател" по смисъла
на § 1, т. 11 от ДР, ЗТМТМ, като юридическо лице, което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение, осъществяващо дейност на територията на
Република България, регистрирано по българското законодателство, видно от Търговския
регистър по партидата на дружеството.
Не се спори, че В.Г. е започнала да упражнява длъжността на която е била назначена
по трудовия договор, считано от 24.01.2024 г., което се установява и от разпитаните по
делото свидетели.
Между страните не се спори, че В.Г. е гражданин на трета държава по смисъла на
чпар.1, т.1 от ДР на ЗТМТМ, а именно на Република Сърбия, която е с български произход,
по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на Закона за чужденците в РБ. Това се потвърждава и от
извършената от Агенцията по заетостта регистрация по чл.30а от Правилника /л.5/, която
удостоверява, че са налице предпоставките на чл.8, ал.3, вр. ал.2, т.1 ЗТМТМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ, право на достъп до пазара на
труда може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават
на територията на Република България, когато са лица от български произход - до
получаване на разрешение за постоянно пребиваване.
В чл.8, ал.3 ЗТМТМ е предвидено, че лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват
заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред,
определени в правилника за прилагане на закона.
В чл. 30а от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, към който препраща чл.8, ал.1, т.1
ЗМТМ, който урежда реда, по който се осъществява регистрацията, гласи, че за регистрация
в случаите на чл.8, ал.3 ЗТМТМ, работодателят подава в Агенцията по заетостта декларация
и документи (изчерпателно изброени в разпоредбата) в 7-дневен срок от началото на
2
заетостта.
От представената по делото декларация за осъществяване на краткосрочна заетост
без разрешение за работа чрез регистрация /л.5/, се установява, че жалбоподателят като
работодател е подал същата в изпълнение на задълженията си по чл.8, ал.3 ЗТМТМ, вр. с
чл.30а от Правилника в 7-дневния срок от началото на заетостта – на 29.01.2024 г., а
регистрацията от Изпълнителния директор на АЗ е заверена на 27.02.2024 г.
В тази връзка от жалбоподателя е направено възражение, че е изпълнил задължението
си по чл.8, ал.3 ЗТМТМ, вр. с чл.30а от Правилника за прилагането му, доколкото е подал
декларация за регистрация пред АЗ в 7-дневен срок от началото на заетостта на В.Г., но
изпълнителния директор не се е произнесъл в 10-дневния законов срок, а близо месец по-
късно. Счита, че не е допуснато нарушение, доколкото чл.30а от Правилника указва, че
регистрацията се извършва след началото на заетостта, което се тълкува от жалбопидателя
като началото на упражняване на заетостта.
Съдът считам, че неправилно жалбоподателя тълкува разпоредбата на чл.30а от
Правилника в смисъл, че под начало на заетостта се разбирана от започване на упражняване
на заетостта.
Под начало на заетостта в чл.30а от Правилника се разбира началото на трудовото
правоотношение, а именно 7-дни от сключване на трудовия договор. Към този момент не
може да се говори за упражняване на заетостта, доколкото то започва едва след
регистрацията в Агенцията по заетостта, съгласно чл.8, ал.3 ЗТМТМ.
Не е налице противоречие между двете разпоредби, доколкото чл.8, ал.3 ЗТМТМ
гласи, че упражняването на заетостта започва след регистрацията по чл.30а от Правилника, а
чл.30а от Правилника гласи, че подаването на документи за регистрацията е до 7 дни след
началото на заетостта – сключването на трудовия договор. От системното тълкуване на
двете разпоредби се прави извод, че следва да е налице сключен трудов договор, за да се
предприеме регистрация по чл.8, ал.3 ЗТМТМ, вр. с чл.30а от Правилника, но за да се
упражнява заетостта по сключения трудов договор е необходимо първо да има регистрация
пред Агенцията по заетостта.
Неправилното тълкуване на разпоредбата на чл.30а от Правилника е довело до
допускане на процесното нарушение.
Съдът приема, че такова действително е допуснато, доколкото В.Г., е започнала да
упражнява заетостта си на 24.01.2024 г., преди да е получена регистрация от Агенцията по
заетостта, която регистрация е настъпила на 27.02.2024 г. Едва от 27.02.2024 г. В.Г. е могла
да упражнява длъжността си по сключения от нея трудов договор с жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗТМТМ.
Нарушението е извършено именно на дата 24.01.2024 г., от който момент В.Г. е
започнала да упражнява заетостта си по сключения с жалбоподателя трудов договор,
доколкото към тази дата не е имало регистрация за нея в Агенцията по заетостта. Тази дата
правилно е отразена в АУАН и в НП.
Отговорността е ангажирана спрямо юридическо лице, поради което и не следва да се
обсъждат елементите от субективна страна на нарушението.
Това нарушение е наказуемо по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ – а именно с имуществена
санкция от 2000 лева до 20 000 лева,като това правилно е посочено в Наказателното
постановление.
Съдът, считам обаче, че така допуснатото нарушение представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по
н. д. № 1/2007 г., ОСНК, доколкото не разкрива типичната за предвиденото
административно нарушение тежест. Това е така, доколкото работодателят е подал в срок
декларация за регистрация в Агенцията по заетостта, регистрацията е потвърдена от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с което е дадена възможност
назначения при жалбоподателя чужд гражданин да работи при него, като не са констатирани
пречки за това. Жалбоподателят не е имал за цел да укрие служителя си или да избегне
процедурата по регистрация, направил е зависещото от него да получи такава и като краен
3
резултат е налице регистрация.
Съдът отчита и сериозното забавяне на изпълнителния директор на Агенцията по
заетостта, близо месец, да потвърди регистрацията, чрез заверка на декларацията, съгласно
чл.30а, ал.2 от Правилника, с което забавяне, същият поставя в несигурно положение
трудово-правните отношения между жалбоподателя и неговия служител и ограничава
правото на труд на последния.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че не се установиха други нарушения, от такъв
вид, допуснати от жалбоподателя преди процесната проверка, което да показва, че това е
негова практика да наема чужди граждани, които да упражняват заетост преди регистрация
по чл.8, ал.3 ЗТМТМ. Допуснатото в случая нарушение, съдът приема за инцидентно, като
счита, че оттук нататък, в подобни случаи, жалбоподателя ще изпълнява коректно
задълженията си по ЗТМТМ под страх от налагане на санкциите, предвидени в този закон,
като при следващо такова нарушение същото няма да бъде третирано като маловажен
случай.
Предвид изложеното Наказателното постановление ще бъде отменено като
незаконосъобразно.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който не
претендира такива.-
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, изцяло, Наказателно постановление № 23-2400079/22.04.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна
дирекция „Инспекция по труда“, с което на „........“ ООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, за
извършено нарушение по чл.8, ал.3 ЗТМТМ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4