РЕШЕНИЕ
№ 260770/14.10.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №5149/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Т.Л.2.“ ЕООД ***, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№20-0439-000553 от 16.11.2020 г., издадено от Началник Трето
РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Въззивникът
моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че при издаване на процесното НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неясно, непълно
и неточно описание на фактическата обстановка, водеща до неяснота, какво
нарушение е констатирано и от кого е извършено.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като
навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2020 г. около 13.10 ч. в гр. Варна, по ул. „Тролейна“, срещу
автомивка „Бабъл Бей“, л. а. „БМВ Х3“, рег.№В6712НТ,
собственост на въззивника „Т.Л.2.“ ЕООД, управляван
от П.С.Н. – управител на въззивното дружество, бил
спрян за проверка от служители на сектор на Трето РУ при ОД МВР Варна –
свидетелите М.М. и А.Б., при която било констатирано,
че за превозното средство няма сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“. При тази констатация свид.
М.М. съставила спрямо водача на автомобила П.Н. АУАН
№20-0439-000553 от 27.09.2020 г. за нарушение по чл.483, ал.1 КЗ, в който било
описано, че лицето П.Н. управлява съответния автомобил, собственост на „Т.Л.2.“
ЕООД, чийто собственик е П.Н., като автомобила е регистриран на територията на
Р България, не е спрян от движение и е без сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност“ към 27.09.2020 г.
Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени от
наказващия орган в оспореното НП, където също било отразено, че се издава срещу
П.Н. и при идентично с АУАН описание на фактическите обстоятелства, за
нарушение по чл.483, ал.1 КЗ, на въззивника „Т.Л.2.“
ЕООД било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите М.М.
и А.Б., така и от приобщените документи – НП №20-0439-000553 от 16.11.2020 г., АУАН №20-0439-000553 от 27.09.2020 г., писмо №439р-23969 от 29.09.2020 г.,
Заповед за прилагне на ПАМ №20-0439-000056, писмо №439р-23972 от 29.09.2020 г., Заповед за прилагане на ПАМ №20-0439-000054,
справка за регистрация на л. а., справка за нарушител-водач, Заповед рег.№365з-276 от 21.01.2016 г.,
Заповед рег.№365з-4342 от
01.11.2017 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник Трето РУ при ОД МВР
Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №365з-276 от
21.01.2016 г. на Директор ОД МВР Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Процесните АУАН и НП
са издадени при допуснати идентични съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неясно, непълно и неточно описание на твърдяното нарушение,
водещо до невъзможност да се разбере еднозначно, в какво се състои твърдяното
нарушение и от кого е извършено. Преди всичко, както в АУАН, така и в НП е
отразено, че са издадени не срещу въззивника „Т.Л.2.“
ЕООД, а срещу лицето П.Н., при което посоченият като нарушител е различен от
санкционираното лице и всъщност не е ясно, кое лице е счетено за нарушител. При
това, с формулираните описания на фактическите констатации в АУАН и в НП е
осъществено смесване на субекта юридическо лице със субекта физическо лице, собственик
и управител юридическото лице, а употребените род и лице на сказуемите, които
следва да описват поведението (действие или бездействие) на извършителя на
нарушението, се съотнасят към посоченото физическо лице, а не към юридическото.
И докато в АУАН е посочено само, че лицето П.Н. управлява автомобил,
собственост на въззивното дружество, притежавано от П.Н.,
като л. а. е без сключена застраховка, без да е ясно, кой от посочените субекти
е задължен да сключи застраховката, то и с направеното в НП описание, че П.Н.
управлява автомобил, собственост на „Т.Л.2.“ ЕООД, с управител и собственик П.Н.,
и като юридическо лице, притежаващо МПС, не е сключил застраховка, определено
не се внася по-голяма яснота, кой е задължения субект, неизпълнил изискването
да застрахова автомобила. И при двете описания не става ясно също така, дали се
посочва за осъществено нарушение, изразяващо се в управление от несобственик на
притежаван от друго лице автомобил, без наличие на сключена застраховка
гражданска отговорност, и се описва нарушение, състоящо се в несключване на
застраховка гражданска отговорност от собственик на превозно средство,
регистрирано на територията на страната и неспряно от движение. Така допуснатите
нарушения са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, защото водят до невъзможност за
санкционираното лице да разбере, какво поведение се счита за осъществено и в
какво всъщност се състои твърдяното нарушение, при което правото на защита е
значително ограничено и не може да бъде пълноценно реализирано.
Относно материално-правната
законосъобразност на оспорения административен акт:
При приетата за установена фактическа обстановка – управление от собственик
и управител на търговското дружество на автомобил без сключена застраховка
гражданска отговорност, собственост на съответното дружество, са налице както
нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, допуснато от водача - несобственик на автомобила,
така и нарушение по чл.483, ал.1 КЗ, допуснато от собственика. И доколкото
санкционирано лице с оспореното НП е въззивника „Т.Л.2.“
ЕООД, в качеството на собственик, констатацията от НП за допуснато нарушение по
чл.483, ал.1 КЗ съответства на установените факти. В този смисъл, при правилно
посочване на извършителя на нарушението и точно и ясно описание на нарушението,
НП би било счетено за материалноправно правилно и
законосъобразно. Но, поради факта, че в НП въззивникът
„Т.Л.2.“ ЕООД е посочен само като санкционирано лице, но не и като нарушител и
същевременно в АУАН и в НП е отразено, че са издадени не срещу въззивника, а срещу неговия управител, както и поради констатацията
за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и на НП,
изразяващи се в неясно, непълно и неточно описание на нарушението, въпреки
установеността на фактите, сочещи извършване на съответното нарушение по
чл.483, ал.1 от санкционирания въззивник, оспореното
НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
При този
изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице основание
за присъждане на обезщетение за разноски, но въпреки отправеното искане, при
липсата на представени доказателства за сторени разноски, обезщетение не може
да се присъди.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №20-0439-000553 от 16.11.2020 г., издадено от Началник
Трето РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на „Т.Л.2.“
ЕООД ***, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв, на основание
чл.63д, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: