РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Благоевград, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Търговско дело №
20241200900008 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от К. А. Н., ЕГН **********, и М. С. Н., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.Я., ул.“Г.“ №, насочени срещу ЗАД „А“ АД,
ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“С № , за осъждане на
ответника да заплати на ищеца К. Н. сумата от 10 000.00 лв. (съобразно
допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 23.09.2025 г.), предявена частично от
пълния размер на иска 26 000.00 лв., а на ищцата М. Н., сумата от 150 000.00
лв. (съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 23.09.2025 г.),
предявена частично от пълния размер на иска 200 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпило на
*** г. в гр. Я. ПТП между т.аФ.Т. с рег.№ *** и пешеходеца Л. А. Н., при което
последният е починал, ведно със законната лихва върху обезщетенията от
11.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът К Н. е брат, а ищцата М. Н.
майка на Л. А. Н.. Обяснява се, че на *** г. последният е починал при ПТП,
настъпило около 18.30 ч. с т.аФ.Т. с рге.№ *** управляван от П. Й. Ц., на път
и ул.“М.“ в гр. Я..
Отбелязва се, че по случая е образувано ДП № 290/2020 г. по описа на
РУ-Разлог, пр.пр.№ 3518/2020 г. на ОП-Благоевград.
1
Сочи се, че виновният водач на т.а.Форд има валидно сключена
застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество с период на
покритие от 25.09.2020 г. до 24.09.2021 г. и лимит от 10 420 000 лв.
Според ищците, те са предявили пред застрахователя претенция на
02.08.2022 г., по която са заведени щети № 1000/21/217/500098 и №
1000/21/217/500102, по които не е изплатено обезщетение.
В исковата молба се заявява, че в резултат на настъпилата смърт на
техния родственик, ищците търпят болки, страдания, стрес, страдат от
безсъние поради мъката от тежката загуба. Обяснява се, че са имали много
силна връзка с починалия, имало е силна привързаност, чувства на обич,
подкрепа и уважение. Сочи се, че смъртта на Л. Н. се е отразила на
здравословното и емоционалното състояние на ищците, като преживяната
загуба ще ги съпътства до края на живота им.
В исковата молба се сочи, че водачът на т.а.Форд е виновен за
настъпване на произшествието, като същият е застрахован в ответното
дружество. С оглед на това претенцията е насочена към последното.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който
изразява становище по основателността на предявените искове.
Ответникът признава, че за процесния т.аФ.Т. с рег.№ *** има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на
процесното произшествие.
Въпреки това оспорва активната материална легиимация на ищеца К.
Н.. В тази насока се позовава на ТР № 1, постановено по тъкл.д.№ 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, като заявява, че не е налице емоционална връзка между К.
Н. и починалия Л. Н..
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че К. Н. е
активно легитимитар, иска се съдът да приложи чл.493а, ал.4 от КЗ по
отношение размера на дължимото обезщетение.
Ответникът на самостоятелно основание оспорва исковете поради
липсата на вина на водача на т.а.Форд П. Ц.. В тази насока се навеждат
възражения, че починалият е пресичал пътното платно на необозначено за
това място, като инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, на
неосветен участък, при мокър асфалтов път и валеж от дъжд. Според
ответника, липсата на възможност да се възприеме пешеходеца от страна на
водача, опредля деянието на Ц. като случайно. Освен това се подчертава
местоположението на починалия Л. Н., а именно не на бордюра на пътя, а на
самото пътно платно и по посока на движението на пътните превозни
средства. В този смисъл се навеждат възражения за допуснати от пешеходеца
нарушения на чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Според ответника, починалият
е злоупотребил и с алкохол преди настъпване на произшествието, което се му
е попречило да съобрази пътната обстановка и поведението си съобразно нея.
Исковете се оспорват и по размер, като предявените такива се
2
определят като завишени.
С отговора се навеждат възражения и по отношение заявения начален
момент на претендираната законна лихва. В тази насока ответникът се
позовава на чл.497, ал.1 от КЗ и поддържа становище, че не е изпаднал в
забава.
В допълнителна искова молба, депозирана от ищците, последните
поддържат, че е налице материално правна легитимация на ищеца К. Н., като
оспорва доводите на ответника за приложение на § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ.
Аргументира се становище, че тази рабпоредба противоречи на чл.51 от ЗЗД и
чл.1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г., както и на Решение на СЕС
от 24.10.2013 г. по дело С-277/12.
Ищците продължават да поддържат становището си за вина на водача на
т.а.Форд, като оспорват доводите на ответника, че процесния инцидент е
случайно събитие, както и че с поведението си починалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
По отношение претендираната законна лихва, ищците се позовават на
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ.
С допълнителен отговор на исковата молба, ответникът заявява, че
изцяло поддържа заявените в основния отговор възражения.
Обръща се внимание за липсата на възможност за пряко приложение на
директивите на ЕС, доколкото те не са противопоставими на частноправни
субекти. Подробни аргументи се излагат и за липсата на всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Ответникът поддържа възраженията си за съпричиняване от страна на
починалия на вредоносния резлутат, както и по отношение началния момент,
от който се дължи лихва върху застрахователното обезщетение.
В съдебно заседание ищците се представляват от упълномощен
представител, който поддържат предявените искове.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения като писмено доказателство констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 28/2020 г. от *** г., е видно, че на *** г. около ***
ч. е настъпило ПТП, при което т.аФ.Т. с рег.№ *** управляван от П. Й. Ц., е
блъснал пешеходеца Л. А. Н., ЕГН ********** от гр. Я., при което е причинил
смърт на последния. В деня на ПТП, на място е съставен и протокол за оглед
на местопроизшествие, както и фотоалбум от това процесуално-следствено
действие.
3
Установява се от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки на Л. Н., че ищецът К. Н. е негов брат, а ищцата М. Н. – негова майка.
По делото не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП
между ответното дружество и собственика на т.аФ.Т. с рег.№ *** е действал
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което е видно и от
представената справка от сайта на Гаранционен фонд.
По делото са приети като доказателства известие за доставяне на
пощенска пратка от 12.08.2022 г., изпратена от адв.П. К. до ЗАД „А.“ АД,
както и 2 бр. отговори по щети № 1000/21/217/500102 и №
1000/21/217/500098, в които е посочено, че към момента не може да бъде
определено застрахователно обезщетение.
*************
По делото са представени като писмени доказателства 2 бр.
амбулаторни листове – от 19.02.2024 г. и от 16.02.2024 г. за извършени
прегледи и констатирани здравословни проблеми съответно на ищеца К. Н. и
на ищцата М. Н..
След служебна справка в ЕИСС, съдът установи, че на наследниците на
починалия Л. Н. – децата му К. Л.. Н., А. Л. Н. и *** Л. Н., с влязло в сила на
27.06.2024 г. решение по гр.д.№ 612/2021 г. по описа на ОС-Благоевград,
изменено с решение на САС по гр.д.№ 1511/2022 г. и с решение по гр.д.№
2439/2023 г. по описа на ВКС, е присъдено обезщетение от по 35 000.00 лв. за
всеки един от тях.
Като свидетели по делото са разпитани Т Г.а Н., Б.Г. и П. Й. Ц..
Св.Ц. е водач на т.а.Форд, който е реализирал произшествието с
пешеходеца Л Н.. В показанията си обяснява, че на *** г. е управлявал товарен
автомобил Ф.Т.“., като времето е било много лошо – било е тъмно, имало е
много гъста мъгла, валяло е дъжд, липсвала е пътна маркировка, при което
пътното платно се е сливало с фаровете и е липсвала видимост. Движел се е с
около 40 км./ч.
Според свидетеля, там, където е станал инцидента на улицата почти не
е имало осветление. Такова е имало в отделни участъци на улицата, но не и на
мястото на ПТП-то. Нямало е и пешеходна пътека. Автомобили преди и след
т.а.Форд не е имало, нямало е и свидетели на произшествието.
****
****
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .
Налице е и специалната, нормативно установена процесуална
4
предпоставка /условие/ за допустимост на иска. В разпоредбата на чл.432, ал.1
КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към
застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при
условията и по реда, предвидени в чл.380 КЗ. В процесния случай, от
представените от ищците доказателства, е видно, че последните в качеството
си на увредено лице, са подали пред застрахователя писмено искане за
изплащане на обезщетение, каквото е било отказано изрично и ищците са
уведомени с писма от 16.08.2022 г.
Следователно предявената искова претенция е допустима при наличие
на активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяване на иска, както и при спазена процедурата по чл.380 КЗ.
По съществото на спора, съдът намира следното:
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило
застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните.
Както се посочи вече, между страните не е спорно, че към датата на
настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на
т.аФ.Т. с рег.№ *** е действал договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Настъпването на самото ПТП на *** г., както и противоправното и
виновно поведение на водача на т.аФ.Т. се установява от приетата като
доказателство присъда № 13/06.03.2024 г., постановена по НОХД № 263/2022
г. по описа на ОС-Благоевград, влязла в сила на 13.03.2025 г., доколкото чл.300
от ГПК задължава гражданския съд да зачете присъдата на наказателния
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновност на дееца. В цитираната присъда е прието, че П. Й. Ц., при
причиненото на *** г. ПТП, е нарушил правилата за движение, установени в
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, а именно - като водач не е спазил задължението да
намали скоростта си на движение от 43-44 км/ч. и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението (движещ се в лентата за
движение пешеходец), в резултат на което причинил по непредпазливост
смъртта на неправилно движещия се в неговата посока и неговата лента за
движение пешеходец Л. А. Н..
При причиняване на вреди от деликт - имуществени и/или
неимуществени, лицето, което е претърпяло такива като пряка последица от
непозволеното увреждане, може да иска тяхното обезщетяване от
причинителя на вредата. Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се
определят по справедливост.
В този смисъл по делото на доказване подлежат причинените на
ищците неимуществени вреди и техния размер.
5
Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по
правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен с приетите от Пленума
на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с
тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК.
По отношение легитимацията на ищците като правоимащи лица по
смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, задължително за съдилищата,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969 г.
на ПВС /отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, което
съжителства на съпружески начала с починалия/ и само по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
При определяне на обезщетението пък съдът следва да се ръководи от
критерия справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД. Самото понятие
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно такова, е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им и да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива се начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените психически
страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и нормативно определеният лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от
ЗЗД – по справедливост от съда.
В случая ищците М. Н. и К. Н. са съответно майка и брат на починалия
Л. Н., за които се събраха доказателства, че са живели в един град с починалия
си син, като според св.Г. около година преди инцидента, и в едно домакинство.
От разпитаните по делото свидетели се установи, че Л. Н. е подпомагал своите
майка и брат и е имал отношения на емоционална близост и привързаност с
тях. Свидетелите разказаха и за конкретно изживените от ищците болки и
6
страдания от смъртта на техния родственик от инцидента до настоящия
момент. Същите са присъствали на погребението на родственика си, почитат
починалия по каноните на християнската религия, като са изградили паметник
и посещават гроба му.
Доколкото се касае за вреди от причинена смърт на пълнолетен син на
ищцата М. Н., то следва да се съобрази, както се посочи вече неговата възраст,
начинът на извършването на противоправното деяние, конкретно
претърпените от ищцата психически страдания от загубата на близкия
родственик.
Безспорно към датата на инцидента, Л. Н. е бил на ** г., който макар и
година преди инцидента да е живял с майка си, е имал свое семейство и **
живи деца. В същото време деянието е извършено в тъмната част на
денонощието при условията на валеж и мокра асфалтова настилка в участък
без улично осветление и без монтирани указателни знаци и табели.
Пешеходецът Л. Н., съобразно отразеното в присъдата по НОХД № 263/2022 г.
по описа на ОС-Благоевград, се е движел неправилно по пътното платно в
посока на движението на т.а.Форд, като в наказателното производство има
данни, че е бил в състояние на леко алкохолно опиянение. Така, с действията
си, Л. Н. е допуснал нарушение на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по този
начин е улеснил настъпването на произшествието, от което са настъпили
уврежданията, довели до неговата смърт. Поведението на пострадалия
пешеходец съставлява форма на съпричиняване на вредоносния резултат и
възражението на ответника застраховател, че дължимото на ищците
обезщетение за неимуществени вреди подлежи на намаляване на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД, съразмерно на доказания принос, е основателно. В същото
време следва да се отбележи, че обективната и субективна възможност на
водача да възприеме пострадалия като препятствие на пътя и да спре
автомобила, преди да го удари, е от значение за наказателната и за деликтната
отговорност на самия водач, но не изключва приноса на пострадалия по чл.51,
ал.2 ЗЗД. Съобразявайки така изяснения механизъм на реализиране на
произшествието и поведението на участниците в него, настоящият състав
намира, че приносът на пострадалия е в размер на 50%.
Ето защо, съобразявайки събраните по делото доказателства относно
възрастта, семейното положение на починалия, действително претърпените
от М. Н. вреди от смъртта на сина й Л. Н., с когото е имала изградена силна
емоционална връзка и установени отношения за взаимопомощ,
обстоятелството, че загубата на последния ще съпътства ищцата през целия й
съзнателен живот, както и социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2020 г.,
настоящият състав приема, че справедливото обезщетение е в размер на 80
000.00 лв., което при приетия по-горе процент на съпричиняване, следва да
бъде намалено до 40 000.00 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 150 000.00 лв. искът на М.
7
Н. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Тук следва да се посочи, че с приетия за основателен размер на иска на
М. Н. не се нахвърля нормативно определеният лимит на обезщетението за
настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице
/след преценка и на присъдените на децата на починалия обезщетения по гр.д.
№ 612/2021 г. по описа на ОС-Благоевград/.
По отношение претенцията на К. Н., следва да се посочи, че доколкото
същият е роднина от втора степен по съребрена линия – брат на починалия, то
възможността за обезщетяването му като лице, извън изброените в
посочените по-горе две постановления - Постановление № 4 от 25.05.1961 г.
/деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на ПВС
/отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, което
съжителства на съпружески начала с починалия/, следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. В тази насока, в
ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е изложено, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. В този контекст, съдът сочи, че право на
обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, т.е. такива, които са по-продължителни,
интензивни от нормалните за подобна категория отношения. Тези
обстоятелства не се презюмират и подлежат на пълно и главно доказване от
ищеца.
В съдебната практика е застъпено становището, че за да се приеме, че
между лица, извън посочените по-горе, е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него обичайна
близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на
внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (така решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№
291/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 372 от 14.01.2019 г. по т.д.№ 1199/2О15
8
г. на ВКС, II т.о. и решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ВКС, II
т.о.).
В случая, от представеното удостоверение за родствени връзки се
установи безспорният за страните факт, че ищецът К. Н. е брат на починалия
Л. Н.. Само по себе си обаче този факт не е достатъчен за уважаване на
предявения иск, а следва ищецът пълно и главно да докаже установена по-
силна, интензивна и емоционална връзка и привързаност приживе с
починалото лице, както и на претърпени вреди, чийто интензитет и
продължителност са по-големи от обичайните за такъв вид роднински връзки.
За отношенията приживе между ищеца и неговият починал брат от събраните
свидетелски показания само лаконично се съобщава, че ищецът К. Н. е
чувствал по-големия си брат като свой баща. К. Н., освен Л., е имал още 3-ма
братя и една сестра, като Росен Н. е негов брат близнак. Действително, Л. е
най-голямото от всичките деца в семейството, но разликата във възрастта им с
ищеца К. Н. не е толкова голяма, за да се приеме, че Л. е проявявал бащинско
отношение, грижел се е и е подпомагал финансово или по друг начин своя по-
малък брат, при наличието на живи родители. Не се установи Л. Н. да е
работел, да е получавал сигурни доходи, с които да е издържал родствениците
си и да е полагал грижи за общото домакинство, в което е живял заедно с
майка си и брат си една година преди смъртта си.
В същото време не следва да се пренебрегва и факта, че Л. Н. има 4
живи деца, т.е. имал е собствено семейство, при което макар и да е живял
известно време /неустановено колко точно/ заедно с брат си и майка си, не
може да се обоснове извод за изградена изключително силна емоционална
връзка, без конкретни доказателства в тази насока.
От събраните гласни доказателства не се установяват някакви
изключителни обстоятелства, при които ищецът, от една страна и починалото
лице, от друга да са развили извънредни и различни от обичайните за братя
отношения. Свидетелите дават бланкетни показания, без съобщената от тях
мъка и скръб на К. Н. да има конкретно проявление и последици в
обективната действителност. Обичайно е за българския бит и душевност
такива братя и сродници да се обичат, да контактуват помежду си и да се
подкрепят, да общуват ежедневно. От свидетелските показания не се
установява ищецът да е претърпял и да продължава да търпи и към момента
на приключване на устните състезания изключителни по своя интензитет и
продължителност вреди от смъртта на своя сродник.
Действително, К. Н. е посетил погребението на своя брат, а по сведения
на св.Гайдаров, е изградил и негов паметник, но това не е нещо необичайно,
още повече, че се събраха данни, че той е духовно лице и има отношение към
спазване на каноните на християнската религия.
Наличието на душевни страдания при смъртта на свой близък роднина,
е типично проявление на скръб от смъртта на брат.
След като не са доказани изключителни по своя характер отношения на
9
близост между ищеца К. Н. и починалия му брат, нито по-интензивни от
обичайните болки и страдания, то ищецът няма право да получи обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на своя брат. Действително, в показанията
на свидетелите се съдържат данни за влошаване на здравословното състояние
на К. Н., но конкретни доказателства в тази насока не се ангажираха.
Представен е единствено амбулаторен лист от 19.02.2024 г., но описаното в
него състояние на прегледаното лице, а именно неинсулинозависим захарен
диабет и хипертонично сърце, предвид характера си и момента на проявление
/повече от 3 години след произшествието/, не може еднозначно да се свърже с
процесния случай.
Ето защо искът на К. Н. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Върху приетия за основателен размер на иска на М. Н. се дължи лихва,
като с исковата молба е поискано присъждане на такава от 11.12.2020 г.-
датата на изтичане на срока по чл.429, ал.3 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от КЗ.
По въпроса за дължимата лихва, съдът намира, че следва да съобрази
даденото тълкуване в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на
ВКС, І т.о. и решение № 10/05.01.2024 г. по гр.д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II
г.о., а именно в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се
включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429,
ал.2, т.2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези лихви,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.
По делото не са представени заявленията на ищците за изплащане на
застрахователно обезщетение. Налице е единствено известие за доставяне на
пощенска пратка от адв.К. до ответното дружество, от което е видно, че
писмото е получено при последното на 01.08.2022 г. Няма данни обаче за
съдържанието на пратката, като единствено под формуляра е отразено „лицата
М., К., Росен“.
Въпреки това, доколкото при ответника са заведени щети във връзка с
поцесния случай, по които на 16.08.2022 г., са изпратени писма до ищците с
10
отказ за определяне на обезщетение, то съдът приема, че увредените са
изпълнили задължението си по чл.498 КЗ, като за дата, на която е станало
това, следва да се приеме датата на изпращане на писмата – 16.08.2022 г.,
доколкото не са ангажирани доказателства, че това се е случило в по-ранен
момент. Действително, в показанията на разпитания свидетел П. Ц. се
съдържат данни, че той е уведомил застрахователя за причиненото ПТП, но не
и кога е направил това, в частност, че е предприел действия в тази насока
преди 16.08.2022 г..
Ето защо лихва върху приетия за основателен размер на обезщетението
на М. Н. се дължи от 16.08.2022 г.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски,
каквото искане е направила. От страна на ищцата се претендира единствено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Видно от данните по делото, М. Н. е била представлявана безплатно от адв.К.
и преупълномощената от нея адв.Велкова. При определяне на конкретния
размер на възнаграждението обаче следва да се отчете разрешението, дадено в
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за
националните съдилища на основание чл.633 ГПК, в което е прието, че съдът
не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако установи несъответствие на действително
свършената работа с фактическата и правна сложност на делото.
В случая искът на М. Н. е предявен за сумата от 150 000.00 лв., като
делото не представлява фактическа и правна сложност, повечето факти и
обстоятелства от предмета на доказване са установени по реда на чл.300 от
ГПК с постановената по НОХД № 263/2022 г. присъда на ОС-Благоевград,
делото е приключило в 1 съдебно заседание, в което е проведен единствено
разпит на свидетели. Ето защо, на адв.К. следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 5 000.00 лв., респ. 6 000.00 лв. с вкл.ДДС, като
съобразно изхода на делото, от тази сума следва да бъдат присъдени 1 600.00
лв.
От страна на ответника също се претендират разноски, като по делото
са налични доказателства за заплатен депозит за разпит на свидетеля П. Ц..
Представеният списък на разноските с молба от 23.09.2025 г., към която са
приложени и доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар на
пълномощника на ответника, е постъпил в 15.41 ч., т.е. след приключване на
съдебното заседание в 12.35 ч. /съобразно отразеното в протокола/. Според
практиката на ВКС, разноски в полза на страната, имаща право на такива по
правилата на чл. 78 ГПК, когато разглеждането на делото приключва в
открито съдебно заседание, се присъждат, ако съдът е сезиран с искане и са
представени доказателства, че такива разноски действително са били
направени, като тези процесуални действия следва да бъдат извършени най-
късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция и за
съответното производство, за което разноските се претендират. Няма
11
предвидено отклонение от това правило и когато разноските, които се
претендират, представляват единствено адвокатско възнаграждение. Няма
пречка адвокатският хонорар да се плати едновременно със сключването на
договора за поръчка и извършването на упълномощаването или в по-късен
момент, предхождащ обаче края на устните състезания пред съответната
инстанция (в този смисъл определение № 171/28.07.2022 г. по ч. гр. дело №
2071/2017 г. на ВКС, I ГО). Ето защо представянето на доказателства за
заплатен адвокатски хонорар след приключване на съдебното дирене пред
настоящия състав, е преклудирано и не следва да бъде взето предвид при
определяне тежестта на страните за разноски.
С оглед изложеното и изхода на спора, от заплатения от ответника
депозит за разпит на свидетел в размер на 100.00 лв., в тежест на ищеца М. Н.
следва да бъде поставена сумата от 68.75 лв., а в тежест на ищеца К. Н. –
сумата от 6.25 лв. Така посочените суми съдът определи като съотношение
между цената на всеки един от предявените искове от всеки един от ищците,
съотношението между тях и отхвърлената част от исковете.
В същото време, доколкото ищците са освободени с Определение №
221/24.04.2024 г. от внасяне на държавна такса по делото, то същата следва да
бъде събрана от ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК. Дължимата такса
върху уважения размер на иска е 1600.00 лв., която сума следва да бъде
осъдено ответното застрахователно дружество да внесе по сметка на ОС-
Благоевград.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“С.“ № ., да заплати на М. С. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. Я., ул.“Г“ №, сумата от 40 000.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ***, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилата на *** г. смърт на сина й Л.
А. Н., ЕГН **********, в гр. Я. при ПТП с т.а.Ф. Т. с рег.№ *** управляван от
П. Й. Ц., ведно със законната лихва от 16.08.2022 г., до окончателното
плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 150 000.00 лв. като частичен от общ размер от
200 000.00 лв., както и за присъждане на законна лихва върху обезщетението
от датата 11.12.2020 г. до 16.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул.“Г.“ №
., за осъждане на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“С.“ № ., да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лв.,
предявена частично от пълния размер на иска 26 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилата
12
на *** г. смърт на брат му Л. А. Н., ЕГН **********, в гр. Я. при ПТП с
т.аФ.Т. с рег.№ *** управляван от П. Й. Ц., ведно със законната лихва от
11.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., ул.“С.“ №., да запати на адв.П. К., с адрес гр.С.,
ул.“Л“ №, ап., на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата, сумата от 1600.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и
защита на ищеца М. С. Н., ЕГН **********, по настоящето т.д.№ 8/2024 г. по
описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул.“Г.“ № ., да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“С.“ № ., сумата от 68.75 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода
му.
ОСЪЖДА К. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул.“Г.“ № .., да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“С.“ № ., сумата от 6.25 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., ул.“С.“ № ., да запати на основание чл.78, ал.6 от
ГПК по сметка на Окръжен съд – Благоевград, сумата от 1600.00 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото, съобразно уважения
размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд,
с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13