Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260089 /
21.10.2020 град
П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 26 август
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00770 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 2501791
на ОД МВР – П., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А.Й.А.,ЕГН
**********,в качеството на законен представител на „ШИК“ООД,гр.П.е наложена глоба
в размер на 100лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е постъпила
жалба от наказаното лице, в която се излагат твърдения за необоснованост ,
незаконосъобразност и неправилно определено административно наказание.
В съдебно заседание за
страната-жалбоподател се представлява от адв.Д.,която
пледира за отмяна на електронния фиш,като според писмените бележки ,налице била неяснота
относно мястото на вмененото административно нарушение,липсваща снимка на
АТСС,начина на посочване на въведения скоростен режим .
Въззиваемата страна –
ОДМВР – П., не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител
не е участвал.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
В обжалвания електронен фиш е посочено:
На 22.01.2019г.,
в 15:53 часа, в гр.П.,ул.“Юрий
Гагарин“,срещу фирма Летис ООД, в посока на движение
към кв.Изток ,при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място ,се е движело МПС-ЛЕНД РОВЪР ДИСКАВЪРИ СПОРТ ,
регистрационен номер № ******.
В района , с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 ,№ 11743d0 се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане,като
СПУКС било насочено към кв.Тева
В 15:53
часа през обсега на АТСС преминал и
горепосоченият автомобил.
След
изтичане времето за контрол, полицейският служител следвало да попълни
протокол /приложение към чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 76 км/ч., а като
установена е приета 73 км/ч,с отчитане на техническата грешка,което превишавало с 23
км/ч. разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В
справката от ЦБД КАТ – МВР се сочи, че собственик
на превозното средство, с което е
извършено нарушението е „ШИК“ООД, гр.П.,поради което срещу неговия законен представител е
издаден електронен фиш, предмет
на разглеждане в настоящото наказателно производство.
След
връчване на електронния фиш липсват данни да са упражнени правата по чл189 ал.5 от Закона за движението по пътищата
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, снимков материал
от АТС ,протокол за използване на АТСС /дата
на използване от 22.01.2019 г.-Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване с
приложения, данни за периодичен контрол
на АТСС ,като средство за измерване, Протокол от проверка №248-ИСИ /11.12.2017г.
и №55-С-ИСИ/11.10.2019 г на АТСС
№ 11743D0.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП
електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в
14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
Евентуално просрочие
на същата /в случай, че ЕФ е бил редовно връчен/, не мотивира
друг извод, съображенията за което са следните:
В съдържанието на ЕФ не е посочено
в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава
възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази
причина, пропускането на срока не следва
да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на
гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се
приеме за процесуално допустима.
При извършена служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки и
възраженията на жалбоподателката, съдът констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната
процедура по издаването на електронния
фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от .
От
една страна, съдът счита за безспорно доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство с каквито съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015
г., в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6,
т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което
е установено и заснето процесното нарушение е
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства, с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 , обслужвано е от полицейски служител, поставящ начало и
край на работния процес ,а при извършените първоначална и последваща
проверка е установено съответствие с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема,
че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана
в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът
за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП,не са
спазени.
На първо място,към датата на нарушението е отпаднало изискването участъкът
от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол с мобилното автоматизирано
техническо средство, да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 8 ЗДвП , отменена съответно с ДВ бр.54 от 2017г. .
Използването на
мобилното АТСС на съответното място за контрол
следва да бъде удостоверено с
протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно
са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната
смяна.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Но, видно от съдържанието на приложения
към административно наказателната преписка Протокол -Приложение към чл.10,ал.1
от издадената Наредба на основание чл.165 ,ал.3 от Закона за движението по
пътищата, по отношение на ограничението на скоростта се сочи 50 км/ч, а по
отношение наличието на пътен знак в протокола е вписано,макар и
нечетливо“НЕ“.Това съдът го посочва във връзка с доводите на защитата -т.е. че
са неоснователни относно установяването на скоростния режим.
Като място на контрол се сочи:гр.П.,ул.“Ю.Гагарин“
до Летис ООД.
Това обстоятелство е намерило място при описанието на нарушението
в обжалвания електронен фиш.
Освен че се представят писмени
данни от защитата,съдът и служебно е извършил справка в Търговския регистър по отношение седалище и адрес ан управление на посоченото търговско дружество.
При което ,ако контролните органи
са имали предвид седалище и най вече адрес на управление на ФИРМА „ЛЕТИС“ООД, то следва че към
инкриминирания момент-22.01.2019г. ,седалището и адреса на управление на
посоченото търговско дружество ,спрямо което се ориентира мястото на
нарушението е гр.П.,ж.к.“Изток“,ул.“Рашо Димитров“ бл.89,а след 05.02.2019г. –гр.П.,ул.“Искър“
бл.3.,който адрес на управление е актуален и към момента.
Ако контролните органи са имали
предвид конкретен търговски обект,е следва него да опишат.
При което съдът констатира
неяснота относно мястото на вмененото административно нарушение,което място
като реквизит се свързва с два правно релевантни факта:
-дали нарушението е извършено в
населено място или извън населено място,при което се прилагат различни административно
наказателни състави при едно и също превишение на
максимално разрешена скорост, и
-разположението на използваното
техническо средство или система , във връзка с конкретни технически
характеристики на устройството /системата/-интервал на дистанция за
измерване/според Приложението към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126.
В случая мястото на извършване на
нарушението не е еднозначно и безспорно конкретизирано и доказано.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че доказателствената съвкупност не е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място жалбоподателят
е управлявала описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС.
От доказателствата по делото се
установява,че страната-жалбоподател е
ангажирала адвокат.
Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното
постановление и е взел /чрез становище/ участие в настоящото производство
Приложени са пълномощно за процесуално представителство
и договор за правна защита и съдействие.
В последният е отбелязано, че
договореното възнаграждение е в размер на 300.00лв. и че същото е заплатено при
подписване на договора,който документ има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Ето защо са налице
предпоставките,регламентирани в разпоредбите на чл.63 ал.3 и ал.4 от ЗАНН/ДВ
бр.94 от 2019г./според които , в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, но което в случая не е повече от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Всичко гореизложено обосновава извод за
незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш,поради което и следва да бъде отменен.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя серия К, № 2501791 на ОД МВР
– П.,с който на основание чл. 189, ал.
4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
на А.Й.А., ЕГН **********,***,
в качеството на законен представител на „ШИК“ООД,гр.П.е наложена глоба в размер
на 100лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на вътрешните работи - П., със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Самоков“
№ 1, да заплати на А.Й.А., ЕГН **********,***, в качеството на законен
представител на „ШИК“ООД,гр.П.,сумата от 300лв., негови разноски в
административно наказателното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П.на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ