Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр. София, 29.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, въззивно отделение, ІV-„Д” състав, в закрито заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
като разгледа докладваното от
съдия Иванова гр. д. № 6773 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника С.О.с вх.№ 6282/19.04.2018 г. по описа на ЧСИ М. М., с
рег. № 786 при КЧСИ, срещу постановление за разноските, инкорпорирано в
съобщение от 03.04.2018 г. по и. д. № 20187860400663, с което е прието за
неоснователно възражението на длъжника за намаляване на присъдените в полза на
взискателя разноски за адвокатски възнаграждение в размер на 420 лв.
Жалбоподателят
поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение
на взискателя е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото и
предвид предприетите действия по събиране на вземането. Счита, че не са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а освен
това, такова би се дължало единствено за образуване на делото в размер от 200
лв. и моли да бъде намалено до този размер. При условията на евентуалност се иска
съдът да задължи съдебния изпълнител да намали пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ според материалния интерес по изпълнителното дело и разликата между
действителния и внесения размер по сметката на ЧСИ, да бъде възстановен по
сметката на С.О.. Прави искане за присъждане на разноски.
Взискателят
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, чрез адв. Н. К.е подал отговор на жалба, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че са предприети действия по
изпълнителното дело, изразяващи се в образуването му и процесуална защита и
съдействие с цел удовлетворяване на вземането. В тази насока изтъкват, че в
молбата за образуването на изпълнително дело е посочен изпълнителния способ -
запор на банкови сметки, като в резултат на него са постъпили суми по делото. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
В
представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.М., с рег. № 786
при КЧСИ, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата изтъквайки,
че определените разноски са в установения в закона минимум.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното :
Жалбата
е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е
насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Изпълнително
дело № 20187860400663 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786, при
КЧСИ, е образувано по молба на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, за вземания от
длъжника С.О.по изпълнителен лист от 16.02.2018 г., издаден по гр. д. № 68063/2017
г. по описа на СРС, 47 - ти състав за суми, както следва: 115, 37 лв. – платено
застрахователно обезщетение по щета №470415161625283, ведно със законната лихва
върху главницата от 28.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане; 3, 56 лв.
– лихва за забава и 630 лв. – разноски по делото. Към молбата са приложени
адвокатско пълномощно и фактура за заплатено на адвокатско съдружие „К.и П.“ адвокатско
възнаграждение от 420 лв. с ДДС за воденето на изпълнителното дело.
На
27.03.2018 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, за
заплащане на присъдени по изпълнителния лист суми, както и за разноски по
изпълнителното дело в размер на 420 лв. и такива начислени по ТТРЗЧСИ в размер
на 227, 70 лв. Със съобщение от 03.04.2018 г., получено от длъжника на
12.04.2018 г., съдебният изпълнител е уведомил С.О., че остава без уважение
искането ѝ за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност.
По
същество, по законосъобразността на акта на ЧСИ, с който се отказва намаляване
на разноските за адвокат на взискателя, въззивният съд съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело,
каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя,
минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.
Въззивният
състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително
производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя за
удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо не е налице основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В
изпълнителното дело е депозирана единствено молба за образуването му, а
посоченият в нея способ - запор на банкови сметки, не би могъл да се определи
като осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като
определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата по
аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Други действия от страна на адвоката с цел
удовлетворяване на паричните вземания на взискателя не са предприемани.
По
изложените до момента съображения настоящият въззивен състав приема, че
дължимите от С.О.разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство възлизат на 200 лв. - само за образуване на делото, като върху
тази сума следва да се присъди и дължимия ДДС, за който са налице
доказателства, че е заплатен от взискателя на адвоката му. Постановлението за
разноските, инкорпорирано в съобщение от 03.04.2018 г. по и. д. № 20187860400663
по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 при КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя, следва да се отмени над сумата от 240 лв. с ДДС до приетия
от ЧСИ размер от 420 лв. с ДДС и вместо това адвокатското възнаграждение да се
намали до този размер.
Съдът
намира, че не следва да се произнася по другото искане в жалбата - за
задължаване на ЧСИ да намали разноските си по т. 26 ТТР по ЗЧСИ, доколкото то е
направено в жалбата при условията на евентуалност, че не се уважи искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение.
Предвид изхода по жалбата,
която ще бъде уважена и направеното в нея искане, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в настоящото производство по чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. със ЗПП за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв., 48 лв. - такса
по ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата и 25 лв. за държавна такса за СГС.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Постановлението за разноските,
инкорпорирано в съобщение от 03.04.2018 г. по и. д. № 20187860400663 по описа
на ЧСИ М.М., с рег. № 786 при КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
С.О., гр. София, ул. „*********, за намаляване на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, над сумата
от 240 лв. с ДДС до приетия от ЧСИ размер от 420 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение по и.д. 20187860400663 по описа на ЧСИ М.М., с рег. №
786 при КЧСИ, възложени в тежест на длъжника С.О., гр. София, ул. „*********, над сумата от 240 с ДДС лв. до приетия
от ЧСИ размер от 420 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********,
със съдебен адрес гр. *********, чрез адв. Н. К.да заплати на С.О., гр. София,
ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, разноски за производството в
размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 48 лв.
– такса по ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата и 25 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.