РЕШЕНИЕ
№ 1550
гр. Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110108880 по описа за 2022 година
Производството по делото е след обезсилване от въззивната инстанция
на постановено решение по предявените по реда на чл.200 от КТ искове
поради това, че същите са били предявени и разгледани срещу ненадлежна
ответна страна.
Ищцата А. Ил.К. сочи, че от 03.09.2013г. работи по трудово
правоотношение към д. а. №1 „Щ. д.“ на длъжност „перачка" при пълно
работно време - 8 часа. На 05.05.2022г. по повод изпълнение на възложена и
работа, претърпяла тежка трудова злополука, при която получила необратими
увреждания изразяващи се в „счупване на гръбначен прешлен - Thll, закрито",
в резултат на което най-вероятно до края на живота си няма да може да се
възстанови напълно и да продължи живота си пълноценно. Тази травма не и
дава възможност да упражнява пълноценно работата си и до този момент е
налице намалена работоспособност. Твърди, че докато пералните приключат
работния процес решила да почисти прозореца в стаята за почивка. Сложила
малко детско столче на пода и се качила с колене на перваза на прозореца,
който се намира на височина около 1м. от пода. След като почистила
прозореца при слизане от перваза, спуснала левия си крак като мислела, че
стъпва на столчето, но паднала по гръб на пода. Усетила много силна болка, не
можела да стане и да мръдне. Извикала помощ и дошли линейка и двама
полицаи, прегледали я и я закарали в МБАЛ „Св.Анна", където и направили
изследвания, скенер, рентген и се установило, че има счупване на гръбначен
прешлен - Th 11. Приели я в болницата за консервативно лечение с
обезболяващи, като била изписана на 08.05.2022г. След направената
1
рентгенография на 19.05.2022г. и извършен преглед се установило, че следва
да бъде извършена операция. На 24.05.2022г. била приета в МБАЛ „Св.Анна -
Варна", а на 25.05.2022г. била извършена операция, с която се извършила
„педикулна фиксация ТН10-ТН12, вертебропластика ТН11 с медицинското
изделие струващо 5 400лв. Докторите, които извършили операцията я
предупредили, че около една година ще се възстановява от извършената
операция, а евентуално след тази година, при добър развой ще следва да и
бъде извършена втора операция за премахване на фиксиращото медицинско
изделие. През първите дни, след настъпването на инцидента и след
направената операция била в невъзможност да се движа и обслужва сама.
Била на легло и за нея се грижели майка и, и сестра и. Не можела да стане от
леглото сама, не можела да отиде до тоалетната сама, да се изкъпе и да се
преоблече. Твърди , че до настоящия момент усеща силни болки и през целия
ден е на болкоуспокояващи, които вече дори не действат. На 10.05.2022г.
работодателят и подал в ТД на НОИ в гр.Варна декларация за трудова
злополука, след което получила Разпореждане №5104-03-73/17.05.2022г., с
което я уведомяват, че на основание чл.55, ал.1 от КСО злополуката е приета
за трудова. Сочи, че увреждането на гръбначния и прешлен, получено при
злополуката, довело до временната и неработоспособност. Освен свързаните с
увреждането на здравето, значителни физически болки и страдания през това
време изключително негативно влияние върху психическото и състояние
оказали големите болки, които търпяла. Неудобствата, свързани с това, се
отразили пагубно на самочувствието и увереността в собствените и сили,
поради невъзможност да води пълноценен живот и притеснението, че това
състояние може да се запази и за в бъдеще. Като последица от претърпените
увреждания, животът и се променил изцяло в негативна насока.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.200 от КТ,
във вр. с чл.52 от ЗЗД да осъди ответника да и заплати сумата 55 400лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5
400лв. и неимуществени вреди в размер на 50 000лв., изразяващи се в болки,
страдания и неудобства в ежедневието по причина на получените в следствие
на трудовата злополука от 05.05.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на увреждането - 05.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който
сочи, че работодател на ищцата е директора на д. я. № 1 „Щ.д." в гр.Варна, ***
и счита, че искът следва да бъде предявен срещу Единно бюджетно
счетоводство филиал детски ясли. Сочи, че не е спорно обстоятелството, че
ищцата от 2013г. до настоящия момент работи по трудово правоотношение в
д. я. №1 „Щ.д.". Твърди, че съгласно съдържанието на длъжностната
характеристика за длъжност перачка, същата има задължение да почиства
работните си помещения ежедневно. Твърди, че не е възлагана на ищцата
задача да почиства други помещения освен работните и. Оспорва твърденията
обективирани в исковата молба, че ищцата е претърпяла злополука по повод
2
изпълнение на възложената й от ръководителите работа. Сочи, че ищцата е
съпричинила настъпването на вредите, тъй като е почиствала обект който не
се обхваща от задълженията и. В условията на евентуалност се моли да се
приспадне от признатото обезщетение вече изплатеното от ДОО.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.200 от КТ.
По делото е прието като доказателство разпореждане №5104-03-
73/17.05.2022г. на ТП Варна на НОИ, с което е призната за трудова
злополуката станала с ищцата А. Ил.К. на 5.05.2022г. и изрично е посочено, че
тя е настъпила в работно време при изпълнение на трудовите и задължения.
Посоченото доказателства като официален документ съдържащ акт на
компетентен орган има обвързваща съда сила относно това налице ли е
злополука и има ли тя качеството на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
При това положение спорът по делото се свежда до обема на вредите –
имуществени и неимуществени.
Съгласно представената документация при настъпването на трудовата
злополука – 2бр. епикризи, ищцата е претърпяла при падане закрито счупване
на гръбначен прешлен ТН 11. По отношение на имуществените вреди се
претендира сумата от 5 400лв. стойност на винтове за фиксация на гръбначен
стълб, поставени на ищцата с извършена педикулна фиксация ТН 10-ТН12,
вертебропластика ТН 11. Ищцата за доказване на посоченият разход е
представила копие от фактура №**********/25.05.2022г. издадена от МБАЛ
„Св.Анна“ Варна, като документа не е оспорен от ответната страна, подпечата
е от касата на медицинското заведение, а вещото лице по приетата СМЕ е
посочило, че сумата е реална и отговаря на стойността на изделието. Предвид
посоченото съставът възприема фактурата, като доказателство за сторени от
ищцата разноски в посоченият размер и поради това претенцията и за
имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло.
По иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на 50 000лв. за
претърпените болки и страдания от настъпилото нараняване, съставът приема
следното:
Съгласно приетата по делото СМЕ към момента на прегледа ищцата е в
добро общо състояние с нормална походка без помощни средства, към
момента оперативната рана е зараснала и ищцата е раздвижена, като не се
очакват усложнения. Вещото лице също така е посочило, че риска от
усложнения при извършената операция е нисък, като причиненото телесно
увреждане е довело до трайно затруднение на снагата на ищца продължило
повече от тридесет дни. По делото са разпитани и двама свидетели на ищцата,
като първата от тях свид.Стойкова сочи, че ищцата е разчитала на чужда
помощ за обслужването си в продължение на няколко месеца, а през 2024г. и е
правена втора операция, като след нея се е възстановила по-бързо в сравнение
с възтановителния период след първата операция. Втората ищцова свидетелка
Милкова сочи в показанията си също, че ищцата е била много трудно
3
подвижна около четири-пет месеца, като в това време е приемала и
болкоуспокояващи.
Съдът намира, че свидетелските показания и заключението на вещото
лице кореспондират по отношение на състоянието на ищцата във времето след
контузията, като водят на извода за продължило значително време – около
четири месеца силно затрудняване на двигателните и функции. От друга
страна при повторното разглеждане на спора са представени и доказателства
за извършена последваща оперативна намеса за отстраняване-екстракция и
вертебропластика, като в представената епикриза е записано, че при болната
се наблюдава и запазена гръдна кифоза, за което вещото лице е посочило, че
това е начало на формиране на гърбица.
Свидетелските показания сочат, че ищцата към момента на приключване
на съдебното дирене работи при ответника на заеманата и преди трудовата
злополука длъжност, което косвен признак, че травмата не ограничава
значително движенията и и възможностите и да живее пълноценно.
При това положение следва да се приеме, че справедливото обезщетение
за претърпените болки и страдания следва да се определи в размер на 27
000лв., като претенцията за разликата над тази сума до търсените 50 000лв.
следва да се отхвърли. Ищцата е искала присъждане и на разноски, като
същите следва да се признаят до размера на уважената част от претенцията,
като се осъди ответника да и заплати 3 044.08лв., от своя страна тя следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 247.02лв. разноски
отговаряща на отхвърлената част от претенцията.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна сумата от 1 296лв. държавна такса.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА д. я. №1 „Щ.д.“ БУЛСТАТ*** с адрес гр.Варна, *** да заплати
на А. И. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 5 400лв. имуществени
вреди произтекли от настъпила на 5.05.2022г. трудова злополука и изразяващи
се в заплащане на стойността на медицинско изделие 5бр. винтове за
стабилизация на гръбначен стълб, заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда-7.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата на осн.
чл.200 от КТ.
ОСЪЖДА д. я. №1 „Щ.д.“ БУЛСТАТ*** с адрес гр.Варна, *** да заплати
на А. И. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 27 000лв.
неимуществени вреди произтекли от настъпила на 5.05.2022г. трудова
злополука и изразяващи се в претърпени за период от около четири месеца
болки, страдания и неудобства вкл. и произтеклите от последвалата през
м.май 2024г. екстракция и вертебропластика , заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда-7.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
4
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до търсените 50 000лв., на осн.
чл.200 от КТ.
ОСЪЖДА д. я. №1 „Щ.д.“ БУЛСТАТ*** с адрес гр.Варна, *** да заплати
на А. И. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 3 044.08лв. сторени по
делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА А. И. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на д. я.
№1 „Щ.д.“ БУЛСТАТ*** с адрес гр.Варна, *** сумата от 247.02лв. сторени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА д. я. №1 „Щ.д.“ БУЛСТАТ*** с адрес гр.Варна, *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 1
296лв. държавна такса по уважената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5