№ 49049
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110167842 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 366081 от 14.08.2025 г. от адв. Х. М. – пълномощник
на „Сити Кеш“ ООД, с искане за изменение на решение № 18812 от 19.10.2025 г.,
постановено по гражданско дело № 67842 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-
ри състав по отношение на присъдените по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. разноски за
адвокатско възнаграждение. Молителят поддържа, че с решението са присъдени разноски за
безплатно представителство на адв. е. И. – пълномощник на ищеца К. Т., които не й се
дължат. Аргументите за това са, че не са налице доказателства по делото, от които да се
направи извод, че ответникът е материално затруднено лице, както и че последната
злоупотребява с правото си на иск като образува дела срещу един и същ ответник и със
сходен предмет – прогласяване нищожността на договори за кредит.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК пълномощникът на ищеца депозира становище като
счита молбата за неоснователна и недоказана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения срок и от легитимирана страна с правен
интерес – процесуалния представител на ответното дружество по делото. Разгледано по
същество искането е неоснователно, съображенията за което са следните.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на
страната за разноските по извършените процесуални действия за защита по иницииран от
или срещу нея съдебен процес. По общите правила за възлагане на разноските в съдебното
производство заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника - чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноските по
делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически и/или правни
твърдения, респ. незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на
делото.
В чл. 3 ГПК законодателят е предвидил, че участващите в съдебните производства
лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съгласно
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 53/04.04.2018 г., постановено по
1
гр. д. № 1913/2017 г., III Г. О. на ВКС, носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Злоупотребата с право е
противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република
България), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Съдът не споделя твърденията на ответното дружество, че с предявяване на отделни
искови молби и съответно образуване на отделни искови производства от ищеца, във връзка
със сключени между страните различни договори за потребителски кредит, е налице
злоупотреба с право. С оглед на това, че предметът на делата е различен, доколкото е
различен договора за потребителски кредит, няма как да се приеме, че ищецът е извършил
злоупотреба с права, тъй като дори и същият да беше предявил в една искова молба
претенциите си относно всички договора, то най – вероятно производството щеше да бъде
разделено, като се образуват самостоятелни искови производства с предмет – всеки договор.
В настоящия случай, предявеният от ищеца иск за обявяване за нищожен сключения с
ответника договор за потребителски кредит е уважен от съда, т. е. налице е нарушено право
и в този смисъл поведението на ищцата не е недобросъвестно и не съставлява злоупотреба с
право. С оглед на изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответното
дружество да заплати в полза на ищцата сторените от нея разноски, сред които и сумата в
размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2.
В чл. 38, ал. 1 ЗАдв е предвидена възможност за оказване на безплатна правна помощ
и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица;
роднини, близки или на друг юрист, като в ал. 2 се посочва, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В трайната си практика ВКС
приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за
предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна
защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г.
по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, I ГО, Определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч.
т. д. № 894/2017 г., Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. №
5089/2016 г., Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.,
Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г.
По делото е представен заверен препис от Договор за правна помощ и съдействие от
02.12.2023 г., сключен между ищеца К. Т. и ЕАД е. И., за оказване на процесуално
представителство във връзка с образуване на граждански и изпълнителни дела срещу „Сити
Кеш“ ООД, както и за извършване на всички необходими процесуални действия. В раздел III
от договора се посочва, че се дължи адвокатско възнаграждение за извършени услуги се
оказват на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че представянето на договора за
правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от
адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това - на материално затруднено
лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По тази причина постановеното решение не следва да бъде изменено и
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявани.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на молителя „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *********, седалище
2
и адрес на управление в ***, за изменение на решение № 18812 от 19.10.2025 г., постановено
по гражданско дело № 67842 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в
частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3