Р Е Ш
Е Н И Е
№ 257
гр. Пловдив, 18.06.2020 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в публичното заседание на
двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 3 2 4 по описа на съда за 2 0 1 8 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба, подадена на 04.05.2018 год. от ЕТ „Рено М.“ – търговец с регистрация в
Република Косово, представляван от Б.М., действащ чрез пълномощника си адв.
Н.С., против „Хийт протекшън“ ЕООД, дружество със седалище в гр. Пловдив.
С исковата
молба е предявен иск за установяване на парично вземане по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК. Предявяването на иска по този ред се обосновава с твърдението, че
ищецът е заявил правата си за защита по реда на заповедното производство, като
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз
основа на него било образувано ч.гр.д. № 4314 / 2018 год. по описа на Районен
съд – Пловдив, 4 бр.с. и била издадена заповед за изпълнение, като било
постановено незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Но след
като постъпило възражение от длъжника, били дадени указания от заповедния съд
по чл. 415, ал. 1 ГПК кредиторът да установи правата си по исков ред, които
указания същият изпълнява, подавайки докладваната по-долу искова молба.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
На 20.03.2017 год. от Г.И.Н., действащ в качеството
му на управител на „Хийт протекшън“ ООД, бил издаден запис на заповед, с който дружеството
се задължило пред ЕТ „Рено М.“, със седалище и адрес на управление Република
Косово, гр. Прищина, представляван от Б.М., да му заплати сума в размер на
150 000 евро. Записът на заповед бил предявен за плащане на 24.03.2017
год. Поемателят „Хийт протекшън“ ООД не заплатил дължимата по записа сума на
падежа, а и до момента на образуване на делото.
Предвид изложеното
ищецът моли съда да постанови
решение, с което бъде признато за
установено в отношенията между страните, че „Хийт протекшън“ ООД, в качеството
му на поемател, дължи на ЕТ „Рено М.“ сумата 150 000 евро, по силата на
запис на заповед, издаден на 20.03.2017 год., предявен за плащане на 24.03.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 15.03.2018 год. /датата на подаване на
заявление в съда по чл. 417 ГПК/ до окончателното плащане. Претендират се и
сторените в заповедното производство разноски, както и разноските в исковия
процес.
Ответникът „Хийт протекшън“ ЕООД,
представляван от ************** М.О.А.Л.е подал отговор на исковата молба в законовия двуседмичен срок.
На първо място заявява, че потвърждава
действията, извършени от ЕИ., действала от името на дружеството, по подаване и
подписване на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение, депозирано
по ч.гр.д. № 4314 / 2018 год. на 17.04.2018 год.
Оспорва се исковата претенция по основание
и размер.
Твърди, че „Хийт протекшън“ ООД никога не е
имало търговски отношения с ищеца. Разяснява, че дружеството е учредено през
2015 год. като ООД, съдружници в което са били М.О.А.Л.и З.Т., но считано от
16.03.2017 год. З.Т. вече не бил съдружник и управител. Г.Н.започнал работа в
дружеството по препоръка на З.Т. и бил назначен за управител на 16.03.2017
год., непосредствено след освобождаването на Т като управител. През времето, в
което Н. бил управител на дружеството, нямал правомощия да договаря и получава
заеми и кредити и с тях да задължава дружеството без одобрението на собственика
на капитала. От 02.08.2017 год. Н. без предупреждение не се явил повече на
работа и не е дал отчет за извършеното.
Представляващият Л. не е бил уведомяван от управителите Т и Н. за наличие на
търговски отношения с ЕТ „Рено М.“. В счетоводната документация на дружеството
отсъствали документи, установяващи наличието на правоотношения между двамата
търговци.
Оспорва се истинността на записа на заповед
от гледна точка на дата, съдържание и
подпис.
В допълнителната
искова молба се заявява искане за прекратяване на исковото производство,
тъй като възражението срещу заповедта за изпълнение не е подписано от
************** на дружеството, а от трето лице без представителна власт, като
развива съображения, че в случая е неприложима хипотезата на потвърждаване на
действия без представителна власт.
По същество се оспорва твърдението на
ответника за неистинност на представения документ. Настоява се, че записът на
заповед е подписан от вписания в Търговския регистър управител на дружеството Г.Н.
В допълнителния отговор се оспорва
допълнителната искова молба.
По
предварителните въпроси:
Предявеният по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 124 ГПК установителен иск е с материално правно основание чл. 535 и сл. ТЗ.
От служебно изисканото от РС - Пловдив ч.гр.д. №
4314 / 2018 год. се установява, че по заявление по чл. 417 ГПК, подадено на
15.03.2018 год. от ЕТ „Рено М.“, представлявано от адв. Н.И.С., е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Хийт протекшън“ ООД /към момента на
заповедта – вече ЕООД/, представлявано от М.О.А.Л.На 17.04.2018 год. е подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение. За негов автор е посочен
************** М.О.А.Л.Заповедният съд е отчел, че заповедта за изпълнение,
ведно със съобщение за наложен запор, са връчени на длъжника на 04.04.2018
год., е приел, че възражението от 17.04.2018 год. е подадено в нормативно
установения двуседмичен срок, поради което с определение № 3893 / 18.04.2018 год. е спрял изпълнението
по изпълнителното дело и е дал указания на заявителя, че следва да установи
правата си по исков ред.
Съобщението по чл. 415, ал. 2 ГПК е връчено на
заявителя на 26.04.2018 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран
понастоящем, е подадена своевременно, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
– на 04.05.2018 год. Внесена е дължимата за производството държавна такса.
Налице е пълна идентичност между предмета на заповедното и на исковото
производство. Предвид спазването на срока за предявяването на установителния
иск, в съответствие с чл. 422, ал.1 ГПК, исковата претенция се счита предявена
от момента на сезирането на заповедния съд – 15.03.2018 год.
Във връзка с
възраженията на страните, свързани с развитието на заповедното производство и
допустимостта на исковото производство, съдът намира следното:
Исковият съд не може да подлага на самостоятелна
преценка наличието на представителна власт у пълномощника на заявителя да
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. Това обстоятелство се
преценява единствено от заповедния съд, а евентуално и от въззивния заповеден
съд, при своевременно подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение. Но дори и исковият съд да можеше да вземе отношение по съществото
на този въпрос, ОС - Пловдив е категоричен в становището си, че законът не
изисква изрично пълномощно за подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Легитимацията пред съд с общо пълномощно, даващо представителна
власт на пълномощника за представлява упълномощителя пред всички съдилища в РБ,
като завежда всякакви дела неограничено, с право да действа по свое усмотрение
/каквото пълномощно е било представено със заявлението по чл. 417 ГПК/, води до
извод за наличие на представителна власт у пълномощника. В съответствие с чл.
34, ал. 1 ГПК общото пълномощие дава право за извършване на всички
съдопроизводствени действия. Когато законът изисква изрична представителна
власт, го посочва в конкретно правни норми, уточнявайки правните действия, за които е необходимо изрично пълномощно – напр. чл. 34, ал. 3 ГПК; чл.
626, ал. 4 ТЗ, чл. 670, ал. 1 ТЗ и пр.
Същото е и становището на съда досежно надлежното
му сезиране от адв. С., действащ като пълномощник на ЕТ „Рено М.“. С исковата
молба, въз основа на която е образувано т.д. № 324 / 2018 год., е
представено общо писмено пълномощно, което установява представителната власт на
адв. С. да представлява едноличния търговец, „вкл. с право да завежда от името
на търговеца всякакви съдебни дела неограничено в защита на мои имуществени и
други интереси“ пред всички съдилища в страната. Следователно този пълномощник
разполага с представителна власт и за воденето на настоящия установителен иск,
за който законът не предвижда изискване за изрично пълномощно.
Следва да се посочи, че в т. трета и
четвърта от отговора на исковата молба се заявява от ответното дружество пред
исковия съд, че се „обжалва“ разпореждането за незабавно изпълнение. Процесуалният
закон изрично урежда сроковете за обжалване на разпореждането за незабавно
изпълнение и компетентния съд да се произнесе по подобна частна жалба. В случая
възможността за подобно обжалване е преклудирана с изтичането на срока за възражение и исковият съд не
е компетентен да се произнесе по него. То може да бъде адресирано единствено и
само пред въззивния заповеден съд.
С цел установяване на допустимостта на
предявения иск, съдът е изискал от съдебния изпълнител поканата за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20189090400127 на ЧСИ Христо Стоянкин, която не е
била налична между кориците на заповедното производство. Установява се, че ПДИ
е връчена на „Хийт протекшън“ на 04.04.2018 год. /едновременно със запорното
съобщение, приложено в заповедното производство/. Връчването е сторено чрез
лицето Е.Г.И.., която се е легитимирала пред връчителя като лице с обща
представителна власт с пълномощно от 08.08.2017 год. С разпореждане № 4905 /
03.07.2018 год. съдът е дал указания на ответника на основание чл. 101 ГПК,
едновременно с подаването на отговор на исковата молба, да заяви кое е лицето,
подписало възражение вх. № 22811 / 17.04.2018 год., подадено пред заповедния
съд – ************** на дружеството или Е.И.. В
отговора на исковата молба се съдържа мълчаливо признание, че възражението
срещу заповедта за изпълнение е подадено от Е.Г.И.., действаща от името на
„Хийт протекшън“ ЕООД, като е направено изрично изявление първоначално от
пълномощника адв. Д., а впоследствие и лично от ************** Л., че ответникът
потвърждава извършените от И. действия по подаване и подписване на възражение
срещу заповедта за изпълнение. Систематичното място на нормата на чл. 101 ГПК е
в общата част на процесуалния закон и като такава, тя е приложима към всички
уредени в ГПК производства, включително и към заповедното производство и
исковото производство по реда на чл. 422 ГПК. Поради това потвърждението на
извършените от И. действия се зачитат като извършени от ************** на
дружеството.
Според разрешенията, дадени в т. 5а от
Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, доколкото
подаденото в срок възражение срещу заповедта за изпълнение има за последица
възникване на правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането
по чл. 422 ГПК, на общо основание исковият съд следва да прецени всички
предпоставки за допустимост на иска, включително наличието на подадено в срок
възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.
При преценката за това дали възражението е
подадено надлежно от длъжника, исковият съд следва да зачете извършените без
представителна власт процесуални действия, тъй като порокът на процесуалното
действие е поправен, а поправените действия се считат за редовно извършени още
от момента на първоначалното им извършване /чл. 101, ал. 2 ГПК/. Не може да
бъде „поправено“ единствено пропускането на срока за подаване на възражение
/освен в хипотезата на чл. 423 ГПК, която в случая е неприложима/. Поради това
доводите и възраженията на ищеца, развити в допълнителната искова молба и
искането производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, се
намират от исковия съд за неоснователни и като такива са оставени вече без уважение.
Предвид изложеното, съдът приема, че е
сезиран с допустим установителен иск, подаден от лице с представителна власт;
искът е подаден след надлежно, своевременно депозирано и допустимо възражение
срещу заповедта за изпълнение, при спазване на указания на заявителя
едномесечен срок, след внасяне на дължимата държавна такса. Предвид изводът за
допустимост на производството, делото следва да бъде насрочено в с.з.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Представен с исковата молба и
приет по делото в заверен от страната препис е запис на заповед. Преписът е идентичен с представения в оригинал в
заповедното производство запис на заповед /л. 25/. Същият носи дата на издаване
- 20.03.2017 год. Като място на издаване е посочен гр. Пловдив. Издател на
ефекта е Г.И.Н. с посочено ЕГН, действащ в качеството му на управител на „Хийт
протекшън“ ООД.
Със записа на заповед издателят е
задължил дружеството, от чието име е действал, безусловно и неотменимо „срещу представянето на този запис на
заповед” да заплати сумата 150 000 евро на поемателя ЕТ „Рено М.“, рег. №
70179690 по регистъра на Агенцията за регистрация на предприятия в Република
Косово, със седалище и адрес на управление Република Косово, гр. Прищина, ул.
„Ахмет Красничи“, представлявано от Б.М.. Сумата е изписана както с цифри, така
и с думи, като не е допуснато различие или разминаване между цифровото и
словесното изражение.
Местоплащането не е посочено.
Отсъствието на този реквизит се попълва по силата на закона – чл. 536, ал. 3 ТЗ. За място на издаване /гр. Пловдив/ се счита за място на плащане.
Записът на заповед съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 535 ТЗ, в т.ч. безусловно обещание да се плати
опредлена сума на точно посочен поемател и изписване на израза „запис на
заповед” в самия текст на документа, а не само като заглавие.
Спори се по делото досежно това
дали записът на заповед е с надлежно определен падеж. Обстоятелството, на което акцентира ответникът е, че в
текста на документа е посочено, че издателят безусловно и неотменимо се е
задължил за заплати сумата от 150 000 евро „срещу представяне на този запис на заповед”, което според него е
недопустим начин за определяне на падеж.
Действително, както се сочи от
ответника, е налице изобилна и трайна съдебна практика, според която падежът на
задължението по запис на заповед следва да бъде определен еднозначно, само по
един от начините, предвидени в чл. 486, вр. чл. 537 ТЗ. А запис на заповед, в
който едновременно е посочен падеж на опредЕдата, но в него също е посочено, че
е платим и на предявяване, е нищожен. В тази насока са цитираните от ответника
актове на ВКС. Тази съдебна практика, приемаща, че е недопустимо посочване на
два падежа в записа на заповед – на опредЕдата и при предявяване, не е
приложима обаче в настоящия случай, тъй като не е формирана по идентични с
настоящия случаи. В текста на процесната
едностранна сделка не е посочено, че същият е с падеж на предявяване, нито, че
е платим „на предявяване”; не е посочен и падеж на определен ден. Посочено е
единствено, че е платим „срещу
представяне” на този запис на заповед.
В решение № 105 / 23.10.2012 год.
на ВКС по т.д. № 515 / 2011 год. на първо т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по спор, основаващ се на запис на заповед, съдържащ текст, аналогичен на
настоящия - че записът е платим „срещу представяне
на този запис на заповед”, касационният съд е приел, че е необосновано да
се приеме /както е сторил въззивния съд по това дело/, че е налице определяне
на падеж на задължението по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – на
предявяване. Водим и от тази практика, настоящият състав на съда приема, че в
процесния запис на заповед на практика не е посочен падеж на паричното
задължение. За да формира този извод, съдът взе предвид и следното: Изразът
„срещу представяне” логично е употребен с оглед характера на записа на заповед.
Записът на заповед, освен едностранна абстрактна сделка, има характер и на
ценна книга. Правата по нея могат да бъдат прехвърлени чрез джиро, като по този
начин активно легитимиран да получи плащането не винаги е първоначалният
поемател, а и лицето, което физически държи ценната книга. Само държателят на
ценната книга, чрез представянето й на поемателя, може да удостовери качеството
си на кредитор към момента на падежа. Само като представи ценната книга ще
установи, че същата не е джиросана и първоначалният поемател е все още титуляр
на вземането, което иска да реализира, или че се явява надлежно легитимиран
кредитор - джиратар, легитимиран да получи плащане, вследствие на непрекъснатия
ред на джирата. Поради това, упражняването на фактическа власт върху ценната
книга и физическото й представяне на поемателя е предпоставка за легитимацията
на кредитора пред поемателя и за изпълнението на задължението по ефекта.
Представянето има значение на покана за изпълнение. Ето защо изразът, че
записът на заповед е платим срещу представянето му, не води до създаване на
неяснота относно падежа, още повече че не влиза в противоречие с посочен падеж
на определен ден. Той единствено акцентира върху обстоятелството, че кредиторът
не може да претендира плащане по ефекта на падежа ако не установи качеството си
на кредитор чрез физическото представяне на записа на заповед на издателя.
Горното означава, че в записа на
заповед не е определен падеж. Но тази непълнота в реквизитите е преодолима чрез
разпоредбата на чл. 536, ал. 2 ТЗ – запис на заповед, в който не е посочен
падежът, се смята платим на предявяване.
Поради изложените съображения възражението,
че записът на заповед е нищожен, тъй като в него по недопустим начин е
определен падежа на паричното задължение, съдът приема за неоснователно.
На гърба на записа на заповед е
отразено предявяването на същия за плащане. Според текста на гърба Г.Н.., в
качеството си на управител на „Хийт протекшън“ ООД, е заявил, че този запис на
заповед му е предявен за плащане на 24.03.2017 год. Следва подпис на
**************. Доколкото, с оглед изложените съображения, се приема, че
записът на заповед е с падеж на предявяване, предявяването е осъществено и то
своевременно, в рамките на едногодишния срок от издаването по чл. 487, ал. 1,
изр. 2, вр. чл. 537 ТЗ. Поради това за момент на падежиране на задължението
следва да се приеме датата 24.03.2017 год.
За автор на записа на заповед,
както и автор на изявлението, че записът на заповед е предявен, е посочен
Г.И.Н.. Истинността на неговите подписи е оспорена от ответника. В рамките на
откритото производство по реда на чл. 193 ГПК е допуснато изготвянето на съдебно-графологична
експертиза, която е имала за задача да съпостави оспорените подписи в ценната
книга с образците от подписите на Н., съдържащи се в заявленията за издаване на
документи за самоличност, както и образеца от неговия подпис, представен в
Търговския регистър при вписването му като управител. Графологичната експертиза
е дала категорично заключение, че и двата подписа, положени от името на Н. в
записа на заповед – на лицевата част и на гърба, са изпълнени от Г.И.Н..
Поради това оспорването на истинността
на подписите, положени от името на Н., остана недоказано. Съдът е длъжен да
приеме в рамките на откритото производство по реда на чл. 193 ГПК, че автор на
двете писмени изявления – на лицето и на гърба на ценната книга, е именно Н..
От справка в Търговския регистър
по партидата на „Хийт протекшън“ ООД, от чието име е действал Н., се установява
следното:
Търговското дружество „Хийт
протекшън“ ООД е учредено през м. 02.2015 год. като дружество с ограничена
отговорност с капитал от 4000 лв. При учредяването му то е имало двама
съдружници – М.О.А.Л.притежаващ дялове на стойност 3 600 лв. /съставляващи 90%
от капитала/ и З.Т. Т, притежаващ дялове на стойност 400 лв. /съставляващи 10%
от капитала/. През м. 09.2015 год. З.Т. е прехвърлил половината от притежаваните
от него дялове на стойност 200 лв. на Г.Н., която е станала съдружник в
дружеството, а на 16.03.2017 год. Т е прехвърлил и останалите свои дялове на
М.и е прекратил участието си в дружеството. Към датата на процесната сделка
„Хийт протекшън“ е ООД със съдружници Л. и М.. Считано от 12.10.2017 год. М.е
прехвърлила на М.О.А.Л.притежаваните от нея дружествени дялове и дружеството е
трансформирано в ЕООД с едноличен собственик на капитала М.О.А.Л.Управител на
дружеството от учредяването му до 16.03.2017 год. е бил съдружникът З.Т., който
с напускането на дружеството е заличен и като управител. На 16.03.2017 год.
като управител на дружеството е вписан Г.И.Н. и е имал това качество до
02.08.2017 год., когато за управител на дружеството е вписан мажоритарния
съдружник М.О.А.Л.какъвто е той и до настоящия момент.
Следователно, към датата на
издаването на записа на заповед – 20.03.2017 год. и към датата на предявяването
му за плащане – 24.03.2017 год., Г.Н.надлежно е представлявал „Хийт протекшън“
ООД пред трети лица, като е бил единствения вписан в ТР негов законен
представител.
Акцентира се от ответната страна,
че според дружествения договор на дружеството, актуален към периода, в който Н.
е бил управител на същото, чл. 8.3.11. от него, в компетентността на Общото
събрание на съдружниците е да взема решения за сключване на договори за заем на
стойност 50 000 лв. В тази връзка следва да се посочи следното:
От една страна, ищецът не е въвел
кауза, във връзка с която да твърди, че е издаден записът на заповед, още
по-малко тази кауза да се изразява в заемно правоотношение. Според
разрешенията, възприети в т. 17 от ТР № 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС
ищецът не е и длъжен да въвежда кауза в процеса и да разяснява съществува ли
каузално правоотношение между страните и какви са били неговите параметри.
Липсват не само доказателства, но и твърдения между ЕТ „Рено М.“ и „Хийт
протекшън“ ООД да е сключван договор за заем и записът на заповед да е издаден
за обезпечаване на задълженията на дружеството по подобен вид договор. Поради
това липсата на доказателства за взето решение от ОСС за получаването на заем
от ЕТ „Рено М.“ в размер, надвишаващ 50 000 лв., не води до извод, че с
издаването на записа на заповед е допуснато нарушаване на дружествения договор,
а оттам и за недействителност на издадения от Н. запис на заповед за сума над
посочената в чл. 8.3.11. Записът на заповед е абстрактна сделка и никоя от
страните не твърди той да обезпечава вземанията на заемодателя по подобен
договор. Липсва нормативно основание да се презюмира, че запис на заповед
обезпечава винаги /при липса на доказателства за противното/ задължения по
договор за заем.
Но дори да съществуваше основание
да се презюмира, че записът на заповед обезпечава задължения по договор за
заем, то отново липсата на решение на ОСС за сключването на подобен договор, не
би довело до недействителност нито на договора, нито на записа на заповед. Пред
трети лица дружеството се представлява единствено от **************. Според
разрешенията, възприети в Тълкувателно решение № 3/15.11.2015 год. на ОСГТК на
ВКС, решение на ОСС за придобиване и отчуждаване на недвижим имот, вземането на
каквото решение е в негова изключетилна компетентност според изричната
разпоредба на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не е необходимо условие за
действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот. След като органният
представител е изявил съгласието на ООД за поемане на задължение, решението на
ОСС не е условие, без което договорът не може да бъде сключен и да породи
действие, не е елемент от фактическия му състав. Макар и прието конкретно в
светлината на сделките за разпореждане с недвижим имот, притежаван от дружество
с ограничена отговорност, Тълкувателното решение дава принципен отговор на
всички питания, свързани с изискването по даден въпрос, касаещ правоотношенията
на ООД с трети лица, да бъде взето решение на върховния му орган. И този
принципен отговор се изразява в това, че решението на ОСС във връзка със
сключването на сделки с трети лица не е елемент от фактическия състав на сделката
и не може да се противопостави на третите лица /какъвто е ищецът по делото/;
липсата на решение на ОСС, когато то се изисква от нормативен акт или от
дружествения договор, има значение единствено във вътрешните отношения между
дружеството и ************** за евентуална отговорност за вреди на последния
към дружеството /чл. 145 ЗЗД/.
В опита да установи липсата на
обвързващо спрямо дружеството действие на записа на заповед, ответникът се
позовава и на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД и излага довод, че Н. и лицето, с
което е договарял – ЕТ „Рено М.“ са се споразумели във вреда на дружеството.
Според посочената правна норма ако представителят и лицето, с което той
договарял, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда
действие за представлявания.
Съдът приема възражението,
основано на чл. 40 ЗЗД, за неоснователно.
От една страна, предмет на делото
е единствено и само запис на заповед, който е едностранна правна сделка. Нито
една от страните не е въвела в процеса каузално правоотношение, съставляващо
двустранен договор, за да се приеме, че е налице „договаряне“ на две лица –
представител и трето лице във вреда на представлявания. Н. не е договарял с ЕТ
„Рено М.“, а едностранно е поел задължение към това трето лице. Липсва
основание нормата на чл. 40 ЗЗД да бъде подложена на разширително тълкуване и
да се прилага към едностранното поемане на задължение във вреда на
представлявания.
От друга страна, нормата на чл.
40 ЗЗД не е приложима към органното представителство, а само към овластителните
сделки. Н. не е бил упълномощен представител на „Хийт протекшън“ ООД да действа
от името на дружеството. При издаването на записа на заповед е действал като
органен представител на това дружество. Органният представител, чрез който
юридическото лице влиза в правоотношение с трети лица, е част от
организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое
волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на
юридическото лице. Волята, която органният представител изявява, не е собствена
негова воля, воля на субект, различен от юридическото лице, а волята на самото
юридическо лице. Не са налице два отделни субекта – представител и
представляван. Органното представителство не включва упълномощаване. Поради
това при действия, извършени от органния представител, изцяло неприложим е
институтът на чл. 40 ЗЗД на действие на представляващия във вреда на
представлявания в сговор с трето лице за увреждане. Този извод е възприет и в решение
№ 232 / 16.11.2018 год. на ВКС по т.д. № 3745/2017 год., според което
разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не се прилага при органното представителство на
търговски дружества, т.е. в случаите, когато представителят е управител на
търговско дружество, който изпълнява правомощия на орган на дружеството и
изразява волята на съдружниците. Единственото средство за защита на дружеството
срещу увреждащите действия, извършени от **************, е ангажирането на
отговорността му по чл. 145 ТЗ.
Ето защо изобщо не може да бъде обсъждан
въпроса дали процесната едностранна сделка е сключена във вреда на
представлявания и оттам дали му е непротивопоставима /„не поражда действие“/.
Същественият по делото проблем е
съсредоточен около въпроса, свързан достоверността
на датата на записа на
заповед.
С решение № 167 / 03.07.2018 год.
на ВКС по гр.д. № 4020/2017 год. е даден отговор на процесуално правния въпрос
явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо лице, което оспорва
издаден от негов бивш законен представител частен диспозитивен документ с
твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение и
е антидатиран. Според отговора на допуснатия до
касация въпрос, юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен
представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла
на чл.181 ГПК и не може да се позавава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде
оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други
доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ.
Съдът е възприел така даденото разрешение в свое
определение № 1706 / 09.08.2019 год. и предвид заявеното оспорване от ответната
страна на датата на записа на записа на заповед, издаден от бивш органен
представител, е допълнил доклада по делото с протоколно определение от
07.11.2019 год., като разпределил доказателствената тежест и е дал указал на
ищеца, че следва да установи достоверната дата на оспорения запис на заповед, а
на оспорила датата на документа страна е указано, че може да проведе насрещно
доказване.
Записът на заповед има достоверна дата към момента, в
който е бил представен като приложение към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и това е датата 15.03.2018 год. Към тази дата
лицето, което е подписало записа на заповед – Г.Н.. вече не е управител на
дружеството.
В процеса на доказване на достоверността на датата на
издаване на записа на заповед, посочена в него – 20.03.2017 год., ищцовата
страна представи писмена декларация, съставена на немски език, придружена с
превод на български език, за чийто автор е посочен М.О.А.Л.Самата декларация
също е съставена в обикновена писмена форма, като дори не съдържа дата на
издаване. За достоверна дата на съставянето на този документ следва да се
приеме датата на нотариалната заверка на преписа – 07.11.2019 год.
Според съдържанието на декларацията М.О.А.Л.в качеството
му на собственик на капитала в „Хийт
протекшън“ ООД дава изричното си съгласие
и инструкции на ************** на дружеството – ***** Г.Н.да издаде в полза
на фирма ЕТ „Рено М.“ с регистрационен номер *****, с посочени адрес на
управление и име на законен представител, запис на заповед с дата на издаване и
падеж на предявяване 20.07.2017 год. за сумата 150 000 евро, като записът
на заповед се издава, за да обезпечи неустойка за неизпълнение на доставка на
авточасти по договор за доставка на авточасти.
Истинността на подписа, положен от името на Л. в
декларацията е оспорена, но заключенията и на двете изслушани по делото
съдебно-графологични експертизи /единична и повторна тричленна/ са еднозначни,
че подписът, положен от името на Л., е истински. Въпреки установената истинност
на документа, с оглед автентичността на положения подпис, съдът намира, че с
декларацията не се установи верността на посочената в записа на заповед дата на
издаване, с каквато цел всъщност е представена декларацията.
Според текста й, с нея се дават инструкции на Г.Н.да
издаде запис на заповед. От тази редакция следва, че декларацията следва да е
съставена преди издаването на записа на заповед, доколкото нарежда на
************** тепърва да издаде менителничен ефект. Ако се издава да потвърди
вече извършени действия, тя няма да съдържа инструкции до ************** да
издаде запис на заповед – противно на правилата на формалната логика би било да
се дават нареждания да се направи нещо, ако то вече е сторено. Същевременно към
датата, посочена в записа на заповед като дата на неговото издаване /20.03.2017
год./ и във всеки един момент преди нея /към който инструкциите биха имали
смисъл и цел/, М.О.А.Л.не е бил собственик на капитала на „Хийт протекшън“ ООД,
като какъвто е представен в текста на декларацията, а само обикновен съдружник
в дружеството, който не е разполагал с властта на ОСС да дава инструкции на
**************. Същевременно, следва да се посочи, че правно абсурдни са
нареждания за това не само записът да биде издаден на 20.03.2017 год., но и
датата на предявяване да бъде опредЕпредварително – 20.03.2017 год. С
издаването на запис на заповед, платим на предявяване или срещу представяне, не
е във властта на издателя да посочи предварително датата на предявяването.
Предявяването е изцяло във властта на поемателя, в чиято фактическа власт се
предава ефекта; само той преценява кога да предяви ефекта за плащане.
Изписването в текста на декларацията на датата 20.03.2017
год. като дата, на която да бъде издаден запис на заповед в полза на ЕТ „Рено
М.“ и съответно, датата на която да бъде предявен, не удостоверява по никакъв
начин достоверността на датата на записа на заповед.
С документ с непосочена и недостоверна дата, каквато е
датата на съставянето на декларацията, не може да се удостовери достоверността
на датата на друг частен документ – записа на заповед.
Следва да се подчертае, че декларацията е допусната като
доказателство в рамките на второ поредно с.з., единствено с оглед указаната в
това заседание тежест за ищеца да установи достоверността на датата на записа
на заповед. Декларацията не се представя нито за да установи потвърждение на
действие без представителна власт, нито за да установява вида и характера на
каузалните правоотношения между страните, за които се говори в последните два
реда на декларацията – каузалните правоотношения не са въведени изобщо в
процеса от нито една от страните с изрично волеизявление в хода на делото.
За установяване, респ. опровергаване на достоверността на
датата на записа на заповед на страните са допуснати на страните гласни
доказателства. Ищецът, чиято е тежестта да установи верността на датата, не се
е възползвал от възможността да доведе за разпит допуснатия му свидетел и
същият е заличен.
По инициатива на ответната страна, на която е указано, че
може да проведе насрещно доказване, е допуснат свидетеля ЕИ., която е била
служител на трудов договор, изпълняващ длъжността „административен управител“
на „Хийт протекшън“ ООД в периода от м. 02.2017 год. до лятото на 2018 год.,
като в този отрязък от време е включен периода, в който Г.Н.е бил управител на
дружеството. В кръга на функциите на И. е влизало сключването на договори,
можела е да работи с банковите сметки на дружеството. Разяснява, че дружеството
се е занимавало с производство на топлоизолационни тръби и един детайл от
метал. Запозната е с доставчиците на материали на дружеството, които са необходими
за производствения процес и е категорична, че „Хийт протекшън“ ЕООД не е имало
съконтрахент ЕТ „Рено М.“. За тази фирма свидетелката е разбрала едва във
връзка със запорирането на сметките на дружеството. По времето, в което е
работила за дружеството, същото е имало служебен автомобил, който не е бил
обслужван от чуждестранна фирма.
Приета по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, на
която е била възложена задачата да направи проверка в счетоводството на „Хийт
протекшън“ ЕООД и на ищеца. На вещото лице не е предоставен достъп до
счетоводството на ищеца и същото е работило единствено на база счетоводните
записвания на ответното дружество. Вещото лице С. не е установила при проверка
на банкови извлечения и хронология на сметка каса да има осчетоводено
постъпване на сума от 150 000 евро от ЕТ „Рено М.“. Описани в заключението
са задълженията на „Хийт протекшън“ ЕООД към доставчици /основно чуждестранни/
за финансовата 2017 год., както и вземанията му от клиенти. Липсва
осчетоводяване на задължение или вземане спрямо ищеца.
От доказателствата, събрани по инициатива на ответника,
носещ единствено тежест да проведе насрещно доказване, е видно, че в
счетоводството на ответника липсва осчетоводяване на задължение към ЕТ „Рено
М.“ през 2017 год., липсват данни дружеството да е влизало в договореност с
ищеца, да е поемало задължения към него, от което да се съди индиректно за
достоверност на датата на издаване на ефекта именно през м. 03.2017 год.
В обобщение, ищецът претендира, че записът на заповед е
издаден на 20.03.2017 год. Той има интерес и в негова тежест е да установи
достоверността на датата, тъй като към момента на представянето на записа на
заповед в съда – 15.03.2018 год., лицето което го е издало, вече не е било
представител на дружеството, от чието име е действал и с волеизявленията си не
може да го задължава.
При прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме за установено от
фактическа страна, че документът е съставен към 15.03.2018 год., т.е. след като Г.Н.е изгубил представителните си права по отношение на „Хийт протекшън“ ООД. Поради това издаденият от него запис на заповед е издаден от чуждо име без представетилна власт. Като
едностранна сделка, извършена без представителна власт, записът на заповед е в състояние на висяща
недействителност. А понеже възражение за нищожността му е направено от „Хийт протекшън“ ЕООД още с отговора на исковата молба, записът на заповед вече не може да бъде потвърден, дори с последващо волеизявление /ако
декларацията с достоверна дата от 07.11.2019 год. би могла да се тълкува и в
подобен смисъл/. С противопоставянето на действието без
представителна власт, извършено от името на „Хийт протекшън“ ООД, заявено
недвусмислено в отговора на исковата молба,
/03.09.2018 год./ висящата недействителност се е трансформирала в окончателна недействителност. След като
е стабилизирана тази недействителност, сделката не може да бъде потвърдена с
последващо изявление. За да породи действие, тя трябва да бъде сключена отново.
С оглед изложеното, съдът приема,
че записът на заповед, издаден от Г.Н.., имащ достоверна дата едва към момента
на представянето му в РС - Пловдив по ч.гр.д. № 4314/ 2018 год., е издаден от
лице без представителна власт по отношение на „Хийт протекшън“ ООД.
Едностранната сделка е била в състояние на висяща недействителност до
противопоставянето на същата от страна на „Хийт протекшън“ ЕООД с отговора на
исковата молба. Поради това същият е в състояние на стабилизирана
недействителност. Записът на заповед не обвързва ответника, от чието име е
издаден и не създава за него задължения.
Поради това искът за установяване
съществуването на вземане, основано на този запис на заповед, се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят и направените в хода на настоящото
производство разноски. За разноските си ответникът представя списък, според
който разноските са в размер на 9 790 лв., от които 9000 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение /7500 без ДДС/ и 790 лв. възнаграждение за вещи лица.
Адвокатското възнаграждение е платено по банков път, за което са ангажирани
доказателства. Ищецът формулира възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение
и желае редуцирането му до минимума. Във връзка с възражението се констатира,
че съобразно материалния интерес по делото, който е с левова равностойност 293
374,50 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата МРАВ, в редакцията й към момента
на плащането на сумата /м. 09.2018 год./, е 7 397,49 лв. Според пар. 2а от
Наредбата определените в наредбата минимални размери на възнаграждения са без
ДДС, ДДС се начислява върху определените минимални размери. При посочения
минимум, договореното възнаграждение без ДДС от 7500 лв. надвишава минималния
размер едва със 102,51 лв. Това надвишение е несъществено с оглед фактическата
и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседание, обема на
събраните доказателства. Поради това възражението за прекомерност не следва да
бъде уважавано.
Разноските за експертизи са
реално сторени. Но сред разноските са включени разноски за две единични
графологични експертизи и една тричленна графологична експертиза. Тези разноски
не следва да бъдат възлагани върху ищеца, тъй като са направени в процеса на
доказване по открити производства по оспорване на автентичността на документи,
като и двете оспорвания, заявени от ответника останаха недоказани. Поради това
липсва основание депозитите за графологични експертизи да се присъждат в полза
на ищеца. Върху ищеца следва да се възложат единствено разноските по
допуснатата ССЕ в размер на 250 лв.
Така, общият размер на
разноските, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложат върху
ищеца, за разноските за адвокатско възнаграждение без редуциране и внесения
депозит на ССЕ, в общ размер на 9250 лв.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Едноличен търговец „РЕНО М.“, рег. № 70179690 по регистъра на
Агенция по регистрация на предприятията в Република Косово, данъчен номер
*********, адрес на управление Република Косово, гр. Прищина, ул. „Ахмет
Красничи“, представлявано от Б.М., да
бъде признато за установено съществуването на вземането му спрямо „ХИЙТ
ПРОТЕКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4000, район Южен, бул. „Кукленско шосе“ № 17, представлявано от **************
М.О.А.Л.за сумата 150 000 евро,
дължима по запис на заповед, издаден на 20.03.2017 год., предявен за плащане на
24.03.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 15.03.2018
год. /датата на подаване на заявление в съда по чл. 417 ГПК/ до окончателното
плащане, за което
вземане в полза на ЕТ „Рено М.“ е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 2677 / 20.03.2018 год. по
ч.гр.д. № 4314 по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр.с. за 2018 год., като е
постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Едноличен търговец „РЕНО М.“, рег. № 70179690 по
регистъра на Агенция по регистрация на предприятията в Република Косово,
данъчен номер *********, адрес на управление Република Косово, гр. Прищина, ул.
„Ахмет Красничи“, представлявано от Б.М., да
заплати на „ХИЙТ ПРОТЕКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4000, район Южен, бул. „Кукленско шосе“ № 17,
представлявано от ************** М.О.А.Л.. сумата
9 250 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………........…………………………