Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1255 /07.11.2022 година, град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели
Стоянова
при секретар И. Г. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев АХД № 1478/2022 година
Производството е по чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
касационна жалба от Б.И.Д. *** към Второ РУ при ОД – Бургас на МВР, против
решение № 714/04.07.2022 година по адм.
дело № 2370/2022 година на Районен съд – Бургас.
С решението е отменена
заповед за задържане на лице рег. № 7779зз-95/04.07.2022 година, издадена от
касатора по отношение на И.М.К. с ЕГН ********** ***.
В жалбата са развити
доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, към момента
на задържането на К. са били налице достатъчно данни, от които да се обоснове
предположението, че същият е съпричастен към извръшване на деяние, което може да
се квалифицира по чл. 194 ал .1 от НК – кражба на мобилен телефон. Иска отмяна
на решението и оставяне в сила на заповедта за задържане.
Ответникът по
касационната жалба – чрез процесуален представител - изразява становище, че
обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната
му. Поддържа, че
допълнително представено доказателство – писмено сведение – не се съдържа в
преписката към заповедта и не е послужило за издаването ѝ. Претендира разноски.
Прокурорът дава
мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд -
Бургас, като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е отменил заповед за задържане на лице № 7779зз-195/04.07.2022
година, издадена от касатора, с която И.К. е задържан за срок до 24 часа.
Съдът правилно и
обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при
спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с приложимите
процесуални правила.
По приложението на
материалното право съдът е приел, че спрямо И.К. не са били налице фактически
основания за издаване на заповед за задържане, защото към датата на задържането
са липсвали нови обстоятелства, които да наложат задържането му близо месец
след като същият е депозирал сведение, съдържащо твърдения, от които би могло
да се изведе извод за извършено от него престъпление. Затова наложената мярка е
била отменена.
Настоящият касационен
състав приема за установени следните факти:
На 31.06.2022 година до началника на РУ – Камено
е била депозирана молба от С. В. М., с която се моли за съдействие във връзка с
откраднатия му мобилен телефон Айфон XS розово-златист на цвят. Посочено е, че
телефонът е бил оставен до автомобила на пострадалия, след което той е видял
лек автомобил да спира в близост до него и се съмнява, че водачът го е взел.
На същата дата М. е дал и сведения, съгласно
които на 31.05.2022 година, около 16:40 часа, пред дома му в град Камено на
улица „Георги Кондолов“ № 58 е бил откраднат личния му мобилен телефон „Айфон XS“,
розово-златист на цвят. Посочил е, че е оставил телефона си до собствения си
автомобил, когато е видял лек автомобил да спира в близост, затова се съмнява,
че може водачът да е взел телефона. Посочил е, че телефонът е бил закупен преди
около година „втора ръка“ за сумата от 950 лева, като няма документи за
закупуването му. Обяснил е, че автомобилът, който е спрял в близост, е бил бял
на цвят, тип „баничарка“ с надпис на него „VIP“.
Във връзка с подадената молба е била извършена
проверка на камерите в района на посоченото място и е установено, че
автомобилът, който е спрял до автомобила на М., е с регистрационен номер СВ
4741 НТ.
На 10.06.2022 година във връзка със случая е
снето обяснение от И.М.К., който е заявил, че на 31.05.2022 година е пътувал от
село Кръстина към Бургас, като, влизайки в град Камено, на една улица в посоката
му на движение е видял предмет, спрял е, пресякъл е и е взел предмета, оказал
се мобилен телефон, качил се е в автомобила си и се е опитал да включи
телефона, но същият е имал парола. Написал е, че на следващия ден по пътя за
село Велислав на моста между село Есен и село Велислав е изхвърлил телефона в
реката. Заявил е, че ще плати левовата равностойност на телефона, след като
същата бъде определена с оглед амортизацията му и това, че дисплея е бил
пукнат.
На 20.06.2022 година е била извършена експертна
справка относно пазарната стойност на мобилния телефон към 31.05.2022 година и
е определена на стойност на вещта в размер 570 лева.
На 28.06.2022 година до началника на Първо РУ –
Бургас е била изпратена призовка за лицето И.К., във връзка с извършване на
проверка по преписка 7779ЗМ-75/2022 година по описа на РУ – Камено при ОД –
Бургас на МВР. В призовката е посочено К. да се яви на 04.07.2022 година в
09:30 часа в сградата на РУ – Камено за справка по изясняване обстоятелствата
във връзка с извършване на проверка по преписка 7779ЗМ – 75/2022 година по
описа на РУ – Камено.
На 04.07.2022 година С.М. отново е дал сведение,
като отново е обяснил какво е станало на 31.05.2022 година около 16:00 часа.
Доуточнил е, че в интервала, когато телефонът е изчезнал, няколко пъти е ходил от
улицата до дома си за инструменти, че телефонът е бил с парола и е работел
отлично, че не е имал повреди и е бил с протектор.
На 04.07.2022 година, в 09:25 часа, инспектор Д.
задържал И.М.К. със заповедта, обжалвана по настоящото производство. В нея
посочил, че ПАМ се налага поради данни за извършено от него престъпление по чл.
194 ал. 1 от НК – отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „IPhone XS“, за което има заведена преписка с № ЗМ-75/2022 година по описа на РУ –
Камено.
При задържането издателят на заповедта описал
вещите, намиращи се в К., К. попълнил декларация, че е уведомен за правата си
като задържано лице, както и декларация по чл. 30 ал. 3 от ЗПрП, че желае
адвокатска защита.
РС е отменил наложената ПАМ с вече описаните
мотиви.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи.
Решението е
незаконосъобразно.
По делото не се спори за материалната компетентност
на издателя на заповедта, както и за липсата/наличието на процесуални нарушения
при издаването ѝ. Не се спори и че заповедта съдържа законоустановените
реквизити. Спорът е относно съблюдаването на целта на закона и наличието на материалните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Според настоящия
касационен състав, с налагането на ПАМ е спазена целта на закона. За да бъде
подчинено на легитимна цел, задържането следва да е обосновано с необходимостта
да се обезпечи извършването на необходимите процесуални действия за разкриване
на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или да се
попречи на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнали със задържането
на лицето. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата на жалбоподателя
на свободно придвижване е ограничена временно, на основание, предвидено в
закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на полицията при
обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне
укриването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните човешки права
и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да
бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 от Конвенцията изисква на първо място задържането
да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът,
предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Конвенцията препраща по същество към установения в националното право ред. За
задържането на К. са били налице достатъчно данни по смисъла на ЗМВР, обуславящи
реална необходимост от налагане на мярката в името на обществения интерес,
който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
РС, с оглед
фактическите установявания по спора, неправилно е приел, от материалноправна страна,
че И.К. незаконно е задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като
не е имало подобна необходимост. Наличието на данни по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не
изисква висок интензитет на доказуемост на инкриминираното деяние и неговия
извършител, достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на
лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в
Наказателния кодекс. Не е необходимо, също, като условие за законосъобразност на
акта за задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на
лицето в престъплението. В случая са били налице данни, обосноваващи преценката
на полицейския орган за съпричастност на жалбоподателя в извършването на
престъпление, за чието изясняване е решил, че е необходимо да бъде задържан. В
чл. 72 от ЗМВР е регламентирана една правна възможност, като законодателят е
предоставил на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен
случай, дали да наложи принудителна административна мярка „Задържане за срок от
24 часа“ или не. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно
убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, съдът, сезиран с жалба за
незаконосъобразност на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, проверява само дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на
административните актове. В конкретния случай, безспорно, административният
орган е разполагал с оперативна самостоятелност, регламентирана в нормата на
чл. 72 и сл. от ЗМВР. Контролът на съда се свежда само до основанията,
регламентирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, а именно дали административният акт е издаден от компетентен орган и в
установената форма, дали при постановяването му са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила или противоречия с материалноправни разпоредби
и има ли несъответствие с целта на закона. Такива пороци на обжалваната заповед
не се откриват.
Предвид изложеното,
обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния
закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна,
поради което следва да се постанови друго решение по същество на спора и да се
отхвърли жалбата на И.К. против заповедта за задържане, с която на основание
чл. 72 ал. 1 т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е заповядано
задържането му за срок от 24 часа.
По изложените мотиви
съдът,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 714/04.07.2022 година по адм. дело № 2370/2022 година на
Районен съд – Бургас.
Вместо него постановява
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.К.
с ЕГН ********** против заповед за задържане на лице рег. №
7779зз-95/04.07.2022 година, издадена от Б.И.Д. *** към Второ РУ при ОД –
Бургас на МВР.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: