№ 18226
гр. С, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110141019 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЕС с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.“А
К“ бл....., представлявана от «Т К 2000» ЕООД, чрез адв.К., със съдебен адрес гр.С, бул. «Г
Д» №.., ет.1, офис 1, за признаване за установено по отношение на М. В. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.«А К» бл....., че дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 25377/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 539.58 лева, представляваща вземане за
вноски към етажната собственост за периода от 01.02.2014 г. до 31.12.2021 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 12.05.2023 г., до изплащане на вземането, от която сума: 1/
сумата 38.30 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от
01.02.2014 г. до 31.10.2014 г., 2/ сумата 9.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща
поддръжка за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., 3/ сумата 47.00 лв., представляваща
месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., 4/ сумата
16.00 лв., представляваща месечна вноска за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. 5/
сумата 368.00 лв., представяща 23 месечни вноски, всяка от по 16.00 лв. за месеците юни,
юли, август, септември, октомври ноември и декември 2019 г., за цялата 2020 г., за месеците
януари и февруари 2021 г. и за месеците април и май 2023 г., като от общата сума 138.00 лв.
са за фонд "Ремонт и обновяване" /по 6.00 лв. на месец/, 69.00 лв. са за текуща поддръжка
/по 3.00 лв. на месец/ и 161.00 лв. са за такса "Управление" /по 7.00 лв. на месец/, 6/ сумата
от 67.28 лв., представляваща дължими 4 плащания за ремонт на асансьор, от които 16.00 лв.
за м.август 2019 г., 17.00 лв. за м.септември 2019 г., по 17.14 лв. за месеците ноември и
декември 2021 г.
Претендират се направените в хода на настоящето и на предходно проведеното
заповедно производство разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на апартамент №..., находящ
се в процесната сграда – ЕС с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.„А К“ бл...... Сочи се, че същият им
непогасени задължения към етажната собственост, като с решение на ОС от 13.07.2021 г., е
дадена възможност на собествениците на ап.81 и ап.93 да платят задълженията си до
15.08.2021 г. Поддържа се, че ответникът не извършил плащане в посочения срок, както и
1
към настоящия момент, поради което се иска да се признае за установено, че дължи
посочените в исковата молба суми.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който изразява становище по
основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва да е собственик на процесния апартамент №..., поради което
поддържа становище, че липсва основание на претенцията спрямо него.
Отбелязва се, че липсват доказателства за заплащане от ОС на претендираните
разходи. На самостоятелно основание искът се оспорва като погасен по давност.
С оглед на това се иска, съдът да отхвърли предявените искове като присъди на
ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник, който поддържа
направените с исковата молба искания, ответникът не се явява и не се представлява,
депозира писмено становище по същество на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.48,
чл.50 и чл.51 от ЗУЕС и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело №25377 по описа на СРС за 2023 г. е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение за сумата от 539,58 лева, представляваща вземане за вноски към
етажната собственост за периода от 01.02.2014 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва
за период от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, както следва: 1/ сумата 38.30 лв.,
представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.02.2014 г. до
31.10.2014 г., 2/ сумата 9.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за
периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., 3/ сумата 47.00 лв., представляваща месечни
вноски за текуща поддръжка за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., 4/ сумата 16.00 лв.,
представляваща месечна вноска за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. 5/ сумата 368.00
лв., представяща 23 месечни вноски, всяка от по 16.00 лв. за месеците юни, юли, август,
септември, октомври ноември и декември 2019 г., за цялата 2020 г., за месеците януари и
февруари 2021 г. и за месеците април и май 2023 г., като от общата сума 138.00 лв. са за
фонд "Ремонт и обновяване" /по 6.00 лв. на месец/, 69.00 лв. са за текуща поддръжка /по 3.00
лв. на месец/ и 161.00 лв. са за такса "Управление" /по 7.00 лв. на месец/, 6/ сумата от 67.28
лв., представляваща дължими 4 плащания за ремонт на асансьор, от които 16.00 лв. за
м.август 2019 г., 17.00 лв. за м.септември 2019 г., по 17.14 лв. за месеците ноември и
декември 2021 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25.00 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
С възражение от 20.06.2023 г. ответникът е оспорил вземанията с мотиви, че са
погасени по давност и че липсва облигационно правоотношение между страните. При тези
данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
Следва да се посочи и че искът е предявен от лице по чл.19, ал.8 от ЗУЕС, видно от
представения протокол от проведено ОС на ЕС на 13.07.2021 г., на което за управител на ЕС
е избрано дружеството „Т К 2000“ ЕООД, с което на 26.07.2021 г. е сключен договор за срок
от две години, като договорът влиза в сила, считано от 01.08.2021 г.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
2
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи основанието за
начисляване на суми спрямо ответника и техния размер, вкл. това, че ответникът е
собственик на индивидуален обект в етажната собственост с конкретно установени ид.ч. от
общите части на сградата, както и момента на провеждане на ОС и взетите на него решения.
На първо място, досежно наличието на право на собственост: От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства – справка по данни за физическо лице на Агенция по
вписванията от 09.10.2023 г. за периода от 01.11.1990 г. до 05.10.2023 г., извадка от
Кадастралния регистър на недвижимите имоти на АГКК от 14.12.2021 г. и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №..., том I, рег. №..., дело № 63 от
2020 г. от 14.02.2020 г., съдът достига до извода, че ответникът притежава идеална част от
процесния недвижим имот, заедно с трети лица, неучастващи по делото – Б М.ов Д. и В
М.ов Д.. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява каква е
квотата на ответника в съсобствеността, поради което и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС,
съгласно която разпоредба частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното, съдът счита, че ответникът се явява притежател на 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот, следователно ответникът е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря за 1/3 от задълженията за съсобствения имот.
С решение на общото събрание на етажната собственост по т.4 от дневния ред,
материализирано в протокол от 03.04.2019 г., е прието всеки собственик, ползвател и
обитател в сградата да заплаща следните ежемесечни вноски, а именно: вноска за
възнаграждение на „Т К 2000“ ЕООД в размер на 7 лв. месечно от апартамент, като е
предвидено, че сумата следва да се заплаща в пълен размер и от собствениците на
необитаеми имоти; вноска за текуща поддръжка /ел. енергия, почистване и консумативи/ в
размер на 5 лв. на собственик, ползвател и обитател, ползващ асансьор и в размер на 3 лв.
за тези, които не ползват асансьор; вноска за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на по 6
лв. на апартамент, включително необитаемите. Предвидено е, че разпределението на
месечните вноски за всеки самостоятелен обект на собственост се съдържа в Таблица за
разпределение на вноските, която се явява неразделна част от протокола от проведеното ОС
на ЕС. От представената таблица се установява, че за ап. 81 са записани следните месечни
вноски: 3 лв. за текуща поддръжка, 6 лв. за фонд и 7 лв. за управление на ЕС, посочено
е, че прилежащите ид.ч. от общите части към апартамента са в размер на 2,068 % и че броят
на живущите в апартамента е един човек.
С решение на общото събрание на етажната собственост по т.2 от дневния ред,
материализирано в протокол от 23.07.2019 г., е прието да се направят следните промени в
размера на дължимите вноски за управление и поддържане на общите части и фонд „Ремонт
и обновяване“, приети с решение на ОС от 03.04.2019 г., а именно: размерът на вноската за
фонд „Ремонт и обновяване“ се определя в размер на 5 лв. за собственик на едностаен
апартамент, 6 лв. – за двустаен и 7 лв. за тристаен; вноската за управление се заплаща и от
собствениците на необитаемите апартаменти. Предвидено е, че промените в размера на
вноските влизат в сила, считано от 01.08.2019 г. По т. 3 от дневния ред ОС е приело
решение за извършване на неотложен ремонт на асансьора, като е определен бюджет в
размер на 800 лв. Предвидено е средствата да се съберат от собствениците на две равни
вноски през август и септември 2019 г., като за краен срок е определена датата 30.09.2019
г. Взето е решение размерът на вноските да съответства на притежаваните идеални части,
като „Т К 2000“ ЕООД се е задължило да изготви списък с разпределението на вноските.
Прието е също да се монтира система за контрол на достъпа в асансьора, като е възложено
на управителния съвет да разгледа постъпилите оферти и да избере най-подходящата, като
монтажът на системата следва да се извърши след 01.10.2019 г. Представено е
разпределение на вноските за ремонт на асансьор, приети от ОС на ЕС, провело се на
23.07.2019 г., от което се установява, че вноската, дължима от собственика на ап. 81 е в
размер на 16 лв. за м.08.2019 г. и в размер на 17 лв. за м.09.2019 г.
3
Тук следва да се има предвид, че от изключителните правомощия на общото
събрание на ЕС, предвидени в чл.11, т.5 и т.7 от ЗУЕС е да определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за фонд
„Ремонт и обновяване“, като съобразно в чл.8 от същия закон, контрол по изпълнението се
възлага именно на ОС, вкл. управлението обхваща реда и контрола върху ползването и
поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на ЕС,
както и контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и
обитателите. Това решение на общото събрание подлежи на съдебен контрол, в исковото
производство, по който се проверява законосъобразността му. Съдебната практика без
противоречие приема, че се касае за изключителна компетентност на общото събрание,
която не може да бъде иззета от други субекти, а законосъобразността на взетото решение
може да бъде проверена само от съда по реда на чл.40 от ЗУЕС. По делото липсват
представени доказателства, а и не се твърди процесните решения да са оспорени по
предвидения в чл.40 от ЗУЕС ред и да са отменени, поради което същите обвързват всички
собственици на индивидуални обекти в процесната ЕС, какъвто е и ответникът. В съдебната
практика е утвърдено становището, че инцидентният съдебен контрол на решение на ОС е
недопустим. Определянето на срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с
обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и
трети лица, което изисква сигурност и бързина при изпълнение на решенията. Затова извън
регламентирания в закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения./в този смисъл решение № 24 от 05.06.2017 г. , постановено
по гр. д. № 2795/2016 г. по описа на ВКС, II гр. о., решение № 60078 от 11.06.2021 г. ,
постановено по гр. д. № 3793/2020 г. по описа на ВКС, I гр.о., решение № 60156 от
10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3848/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК и др./.
По отношение претенциите за дължимост на сумата от 38.30 лв., представляваща
месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2014 г.; сумата от
9.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.11.2017 г. до
31.12.2017 г., както и сумата от 47.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща
поддръжка за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., съдът намира същите за недоказани.
Това е така, доколкото с доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за основанието, на което претендира процесните вземания, а именно взето
решение от ОС, с което да е прието плащането на вноски в предявения размер, като въпреки
указанията на съда, ищецът не ангажира доказателства в тази посока. Следва да се
отбележи, че представените решения на ОС от 03.04.2019 г., 23.07.2019 г., 30.06.2021 г. и
21.09.2021 г. касаят период, различен от посочения тук, поради което и претенциите
подлежат на отхвърляне като недоказани.
Разпоредбата на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС предвижда, че собствениците са длъжни да
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и
вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални
части. Общото събрание има компетенциите да определя размера на паричните вноски във
фонд „Ремонт и обновяване"- чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС. Средствата във фонда се набират от
ежемесечни вноски от собствениците в определения от общото събрание размер. Средствата
в този фонд се изразходват целево: извършване на дейностите по чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС и
за оборудване; изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата;
други разходи, определени с решение на общото събрание – чл.50, ал.4 от ЗУЕС. Набират се
в сметка със специално предназначение. В случай, че не се налага да се извършват ремонтни
дейности в ЕС, събраните суми не се усвояват, а се акумулират, за да послужат за заплащане
на посочените по-горе дейности, насочени към съхраняване на сградата и обновяване на
общите части в момента, в който се появи необходимост от това. Ето защо ответникът, като
съсобственик на индивидуален обект в процесната ЕС дължи и вноски към фонд „Ремонт и
4
обновяване“, в определения от ОС размер с решенията му от 03.04.2019 г. и от 23.07.2019 г.,
а именно по 6 лв. на месец.
По отношение дължимостта на сумата от 16.00 лв., представляваща месечна вноска за
периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., от която сумата в размер на 7 лв., представляваща
вноска за управление, 3 лв. – вноска за текуща поддръжка и 6 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“, съдът намира претенцията за основателна, доколкото с горепосочените
решения, приети от ОС се установи основанието и размера на същата. Доколкото
ответникът отговаря за 1/3 от дълга, то претенцията се явява основателна за сумата в размер
на 5,33 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., като за разликата до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По отношение претенциите за сумата 368.00 лв., представяща 23 месечни вноски,
всяка от по 16.00 лв. за месеците юни, юли, август, септември, октомври ноември и
декември 2019 г., за цялата 2020 г., за месеците януари и февруари 2021 г. и за месеците
април и май 2023 г., като от общата сума 138.00 лв. са за фонд "Ремонт и обновяване" /по
6.00 лв. на месец/, 69.00 лв. са за текуща поддръжка /по 3.00 лв. на месец/ и 161.00 лв. са за
такса "Управление" /по 7.00 лв. на месец/, съдът намира същите за доказани с оглед на
посоченото по горе за установяване основанието и размера им с взетите решения на ОС от
03.04.2019 г. и от 23.07.2019 г., като ответникът се явява задължен за сумата в размер на 23
лв., представляваща такса за текуща поддръжка, за сумата от 53,67 лв. - такса
"Управление" и за сумата от 46 лв. за фонд "Ремонт и обновяване" за посочените
периоди, като за разликата до пълния предявен размер на исковете, същите подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Възражението на ответника, че липсват доказателства за заплащане от ОС на
претендираните разходи, съдът намира за неоснователно, доколкото същите са ирелевантни
за спора. В случая етажната собственост претендира вноски в бюджета на ЕС за минал
период, въз основа на решения на общото събрание, които не са обжалвани и са влезли в
сила /факт, който е безспорен по делото/. Принципът, възприет от закона е, че тези вноски
се дължат авансово въз основа на решението на общото събрание и разходването им се
отчита от управителя пред общото събрание. Самите дейности по управление и поддръжка
се извършват изцяло само ако всички етажни собственици са внесли в бюджета дължимите
от тях вноски. Логично е, ако някой или повечето етажни собственици не са изпълнили това
свое задължение, да не може да се извършва ефективна и качествена дейност по поддръжка
и управление на общите части. Няма как без набрани средства в бюджета на ЕС от вноски
на етажните собственици, да се иска установяване на плащане на суми за разходи за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост - не случайно е
предвидено тези суми да се внасят авансово, а не след извършване на някаква дейност и
доказване на средствата, изразходени за нея. Затова е без значение, когато се претендира
заплащане на вноски в бюджета на ЕС за минал период до каква степен и в какво качество са
извършвани тези дейности и какви разходи е направила етажната собственост.
По отношение претенциите за дължимост на сумата от 67.28 лв., представляваща
дължими 4 плащания за ремонт на асансьор, от които 16.00 лв. за м.август 2019 г., 17.00 лв.
за м.септември 2019 г., по 17.14 лв. за месеците ноември и декември 2021 г., съдът намира
следното: С решение по т. 3 от дневния ред от провелото се на 23.07.2019 г. ОС, последното
е приело решение за извършване на неотложен ремонт на асансьора, като е определен
бюджет в размер на 800 лв. Предвидено е средствата да се съберат от собствениците на две
равни вноски през август и септември 2019 г., като за краен срок е определена датата
30.09.2019 г. Взето е решение размерът на вноските да съответства на притежаваните
идеални части, като „Т К 2000“ ЕООД се е задължило да изготви списък с разпределението
на вноските. От представеното разпределение на вноските за ремонт на асансьор се
установява, че вноската, дължима от собственика на ап. 81 е в размер на 16 лв. за м.08.2019
5
г. и в размер на 17 лв. за м.09.2019 г.
В тази насока съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.41
от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а съгласно
разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗУЕС, разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на
собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Тези разходи, както и
разходите, посочени в чл.49, ал.1 от ЗУЕС /за конкретен неотложен ремонт/, се отнасят до
конкретни дейности, които са необходими или полезни за етажната собственост, а не до
текущи повреди в общите части, свързани с обикновената им поддръжка. Кои части от
сградата са общи, пък е посочено в чл.38 от ЗС. Дължимостта на разходите не е обвързана
по никакъв начин от това дали реално през посочените в исковата молба периоди са били
извършвани ремонти дейности.
С оглед на това и при наличието на взети решения от ОС в тази насока, за етажните
собственици, сред които е и ответника, е възникнало задължение за заплащане на част от
разходите, съразмерна с ид.ч., които притежават от сградата. Съдът намира за доказана
претенцията за дължимост на сумите в размер на 16 лв. за м.08.2019 г. и в размер на 17 лв.
за м.09.2019 г., като доколкото ответникът се явява собственик на 1/3 ид.ч. от процесния
имот, то е задължен за сумата от 5,33 лв. за м.08.2019 г. и за 5,67 лв. за м.09.2019 г. Съдът
намира за недоказана претенцията в останалата й част, за дължимост на сумата от по 17.14
лв. за месеците ноември и декември 2021 г., доколкото по делото не бяха ангажирани
доказателства от страна на ищеца за основанието, на което претендира посочената сума,
както и за нейния размер, поради което същата подлежи на отхвърляне като неоснователна
и недоказана.
По направеното от страна на ответника възражение за погасяване по давност на част
от претенциите, съдът намира следното:
По отношение дължимите вноски за такса за текуща поддръжка, такса "Управление"
и такса за фонд "Ремонт и обновяване":
В чл.48, ал.8 от ЗУЕС е предвидено, че за поддържане на общите части на етажната
собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на
ОС.
В ТР 3/18.05.2012 г. г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТКВКС, е дадено тълкуване на
понятието „периодично плащане”, използвано в чл.111, б.”в” от ЗЗД. ВКС приема, че за да е
налице периодично плащане, то от една страна следва да е по парично задължение и да има
периодичен характер. Последният пък е дефиниран като нееднократно плащане, което не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. То трябва да има
повтарящ се характер, да е за трайно изпълнение, като множеството престации се
обединяват от един и същ правопораждащ факт и периодичност на падежа. ВКС отбелязва,
че отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено.
Съобразявайки от една страна обстоятелството, че изброяването в чл.111, б.”в” от
ЗЗД не е изчерпателно, а от друга страна посочените по-горе характеристики на
периодичните плащания, вкл. и законово определената в чл.48, ал.8 от ЗУЕС периодичност,
съдът приема, че процесните вземания са именно такива и възможността на кредитора за
принудителното им събиране се погасява при негово бездействие в предвидения в чл.111,
б.”в” от ЗЗД 3-годишен период.
6
Доколкото задълженията са месечни и представляват периодично вземане, те стават
изискуеми с изтичане на периода, за който се отнасят – т.е. от първия ден на месеца, следващ
месеца, за който се отнася вземането.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 12.05.2023 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е
спрял да тече. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.07.2020 г., са
погасени по давност.
Ето защо съдът намира претенцията за дължимост на сумата в размер на 5,33 лв.,
представляваща месечна вноска за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., за погасена по
давност, поради което същата подлежи на отхвърляне.
Погасени по давност се явяват и вземанията за фонд "Ремонт и обновяване", за
текуща поддръжка и за такса "Управление" за месеците юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2019 г., както и за месеците 01 – 06.2020 г., които възлизат в
размер на общо 69,29 лв. Така ответникът остава задължен за сумата от 10 лв.,
представляваща такса за текуща поддръжка, 20 лв. - такса за фонд "Ремонт и обновяване" и
за сумата от 23,38 лв. - такса "Управление", за периода м.07 – м.12.2020 г. за месеците
януари и февруари 2021 г. и за месеците април и май 2023 г.
По отношение дължимите вноски за ремонт на асансьор, съдът намира, че същите не
притежават посочените по-горе характеристики, присъщи на периодичните вземания,
поради което приема, че същите се погасяват по давност с изтичане на общата 5-годишна
давност съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Ето защо към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.05.2023 г., същите не са погасени по
давност, поради което неоснователно се явява възражението на ответника в тази насока.
Върху приетия за основателен размер на главните искове, като законна последица
следва да бъде присъдена лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 12.05.2023 г., до изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски, за което
пълномощникът й е направил изрично искане и е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 лв. и за
държавна такса в размер на 50 лв. Съобразно уважената част от исковете, от тези разноски
101.42 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
По отношение разноските за ответника: Ответникът претендира разноски единствено
за вънаграждение на процесуалният му представител, който му е оказал безплатна правна
помощ. Съобразно фактическата и правна сложност на заповедното дело и извършените от
адвоката процесуални действия /които се изчерпват с подаване на възражение по чл. 414
ГПК/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на 200.00 лева, който е
минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. За исковото производство на пълномощника на
ответника следва да се присъди възнаграждение от 400.00 лв., съобразно предвиденото в
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
7
Съобразно изхода на спора, от тези суми на адв.Н. следва да се присъдят 528.00 лв.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕС с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.“А К“ бл.....,
представлявана от «Т К 2000» ЕООД, чрез адв.К., със съдебен адрес гр.С, бул. «Г Д» №..,
ет.1, офис 1, искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.48, чл.50 и
чл.51 от ЗУЕС за признаване за установено по отношение на М. В. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.«А К» бл....., че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 25377/2023 г.
по описа на СРС, а именно: сумата 38.30 лв., представляваща месечни вноски за текуща
поддръжка за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2014 г., сумата 9.00 лв., представляваща
месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г., сумата
47.00 лв., представляваща месечни вноски за текуща поддръжка за периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г., сумата 16.00 лв., представляваща месечна вноска за периода от 01.05.2019 г.
до 31.05.2019 г.; сумата в размер на 13 лв., представляваща такса за текуща поддръжка,
сумата от 26 лв. - такса за фонд "Ремонт и обновяване" и сумата от 30,29 лв. - такса
"Управление" за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2019
г., както и за месеците 01 – 06.2020 г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че М. В. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.«А К» бл....., дължи на ищеца ЕС с адрес гр.С, ж.к.К
П 2, ул.“А К“ бл....., представлявана от «Т К 2000» ЕООД, чрез адв.К., със съдебен адрес
гр.С, бул. «Г Д» №.., ет.1, офис 1, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 25377/2023 г. по описа на СРС, а
именно: сумата от 10.00 лв., представляваща такса за текуща поддръжка, 20.00 лв. - такса за
фонд "Ремонт и обновяване" и сумата от 23.38 лв. - такса "Управление", за периода м.07 –
м.12.2020 г., за месеците януари и февруари 2021 г. и за месеците април и май 2023 г.; 5.33
лв. за м.08.2019 г. и сумата от 5.67 лв. за м.09.2019 г., представляващи плащания за ремонт
на асансьор, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 12.05.2023 г., до изплащане на
вземането, като исковете за разликата до пълните предявени размери подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.«А К» бл....., да
заплати на ЕС с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.“А К“ бл....., представлявана от «Т К 2000» ЕООД,
чрез адв.К., със съдебен адрес гр.С, бул. «Г Д» №.., ет.1, офис 1, сумата от 101,42 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 25377/2023
г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА ЕС с адрес гр.С, ж.к.К П 2, ул.“А К“ бл....., представлявана от «Т К 2000»
ЕООД, чрез адв.К., със съдебен адрес гр.С, бул. «Г Д» №.., ет.1, офис 1, да заплати на адв. И.
А. Н. сумата в размер на 528.00 лв., представляваща възнаграждение за оканазна безплатна
правна помощ и съдействие на ответника М. В. Д., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№
41019/203 г. и по ч.гр.д.№ 25377/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 25377/2023 г. по описа на СРС.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9