Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер      828         Година  2018, 17.04.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 27.03.2018 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 2063 по описа за 2017 година и като обсъди :

 

Производство по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по повод на жалба на П.Н.Н., лично и като ФИРМА, ЕИК *********, с адрес ***, против Решение № 299/04.07.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта му с която е оставена без уважение жалба вх. № 70-00-6831/20. 06.2017г. срещу действия на публичен изпълнител по изп.дело № 16110000289/ 2011г. с искане за отмяна на Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване № С170016-111-0001176/08.06.2017г., издадено от И.Г. на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив.

Недоволен от така издаденото Решение, жалбоподателят счита, че актът е не-правилен и незаконосъобразен, по подробни съображения, изложени в жалбата, в хода по същество, и в депозирарните по делото писмени бележки от процесуалния му представител, и моли да бъде отменен. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуал-ния си представител счита жалбата за неоснователна, поради което и моли за отх­вър­лянето й. Претендира присъждане на разноски.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до-казателства, намира за установено следното.

Неоснователно е направеното възражение за недопустимост на жалбата пред съда, доколкото в разпоредбата на чл.268 ал.1 от ДОП изрично е посочено, че решението по чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК може да се обжалва пред съда от длъжника и от взискателя, а в случая е безспорно, че П.Н., с ФИРМА е длъжник по образуваното изп. дело № 16110000289/2011г. на ТД на НАП –гр.Пловдив, в рамките на което е изготвено обжалваното съобщение на публичния изпълнител. Жалбата е подадена от лице, което е инициирало и участвало в разви­лото се пред директора на ТД на НАП - гр.Пловдив производство и е адресат на ос­порения акт, при това засегнато в негативен план от него. Това определя наличието у жалбоподателя на пряк и личен правен интерес от оспорване законосъобразност­та на решението на директора на териториалната дирекция и надлежната му актив­на процесуална легитимация в настоящото производство. Обстоятелството, че ме­ждувременно процедурата по провеждането на търга чрез тайнно наддаване е при­ключила без резултат, поради липса на постъпили наддавателни предложения, не променя горния извод. Това обстоятелство е единствено основание за прилагане разпоредбите на чл.254 ал.7 – ал.10 от ДОПК, което обстоятелство също е аргу­мент за наличието на интерес от съдебното обжалване на този резултат.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, до компетент­ния да разгледа спора съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция и в определения от чл.268 ал.1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателн*

 

 

 

 

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваното реше­ние представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Решението е из­дадено след проведено производство по обжалване на действие на публичния из­пълнител при ТД на НАП - гр.Пловдив. Оспореният акт е в писмена форма и съдър­жа посочените в мр.59 ал.2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

Настоящият състав намира, че решението на директора на ТД на НАП - гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу действията на публичния изпълнител по повод съобщение за продаж­ба чрез търг с тайно надда­ване № С170016-111-0001176/08.06.2017г., издадено от И.Г. на длъж­ност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Плов­див, е издадено при допуснато съществено нарушение на ус­тановените в чл.267 от ДОПК административнопроизводствени правила.

Въпросното съобщение е издадено от публичния изпълнител при упражня­ването на правомощията му по ДОПК и в него са обективирани действията по из­вършване на публична продажба на недвижим имот. Тези действия са част от про­цедурата по провеждане на публичната продажба, а в по-общ план - от принудител­ното изпълнение по събиране на публични държавни вземания, регламентирано в Дял четвърти от ДОПК и доколкото не са изрично изключени от контрол и няма предвиден специален ред за оспорването им, подлежат на контрол за законосъоб­разност на основание чл.266 ал.1 от ДОПК и по реда на Глава двадесет и седма от същия кодекс.

В мотивите си ответникът е приел жалбата за неосноватлена, отхвърлайки аргументите, че процесното съобщение не е редовно връчено на длъжника, без да се занимава с други въпросни относно законосъобразността.

В тази връзка действително по делото бе успешно проведено откритото про­изводсто по реда на чл.192 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и се установи по безспорен начин неавтентичността на подписът положен под известието за доста­вяне от името на П.Н.. Така по делото бе прието заключение по до­пусната СПЕ, което съдът кредитира изцяло като компетенто дадено и неоспорено от страните, като експертният извод е еднозначен, че подписът не е изпълнен от посоченото физическо лице. Не се установи редовността на връчване на оспоре­ното съобщение съобразно изричната норма на чл.30 ал.3 във вр. с чл чл.29, ал.6, ал.7 и/или ал.8 от ДОПК. Отделно по делото бе разпитана като свидетел В. М., лицето натоварено с връчването на изпратеното чрез лицензиран по­щенски оператор писмо с обратна разписка, от чиито показания е видно, че на прак­тика именно тя е разписвала обратната разписка, след като е контакутвала с лица, представили й се като било то син, било съпруга на оспорващия, но без да се увери в тяхната самоличност и без на практика да им предаде писмото, респ. без същите да рзпишат обратната разписка. Това съставлява грубо наруше­ние на чл.36 Закона за по­щенските услуги във вр. с чл.5 от приложимите Общи Правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети  

 

 

 

Приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр.45 от 15.06. 2010г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г., респ. не може да бъ­де ос­нование за приемане, че процесното съобщение е редовно връ­чено на него­вия ад­ресат.

Що се касае до представените доказателства изпращането му на деклари­рания електронен адрес /а такава са депозирани още с първоначалното изпращане на преписката в съда, като повторно са представени в последното по делото засе­дание, при липсана преклузия за тяхното ангажиране, противно на твърденията на процесуалния представител на оспорващия/, то очевидно е че липсват доказател­ства същото да е редовно връчено съобразно изискванията на чл.30 ал.6 от ДОПК.

Това обстоятелство съотнесено към конкрекитака на казуса обаче има отно­шение единствено и само към началния момент на срока за оспорване това дейст­вие на публичния изпълнител, като изложените аргументи в жалбата касаят послед­ващите действия на публичния изпълнител по насрочената продан, които не са пре­дмет на оспорване в това съдебно производство.

Същественото в случая е че ответникът се е занимавал единствено и само с този въпрос, който касае допустимостта на жалбата пред него /а същата е приета за допустима, като подадена в срок/, но не и въпроса за законосъобразността на ос­порените пред него действия на публичния изпълнител.

В тази връзка следва да се има в предвид, че тъй като обявяването на пуб­лична продан е първото действие по реализиране на този способ за принудително изпълнение, контролът за законосъобразност от страна на решаващия орган след­ва да включва проверка за съответствието на оспорените действия с изискванията на чл.243, чл.246 ал.2 и чл.251 ал.1 от ДОПК, както и проверка дали са извършени необходимите предхождащи обявяването на продажбата действия и актове с подготвителен характер, разбира се без да се занимава с тяхната законосъобраз­ност. Т.е. след като обявяването на публична продан е първото действие по реали­зиране на този способ за принудително изпълнение, от това следва, че контролът за законосъобразност включва проследяване изпълнението на всички предхождащи действия и актове на публичния изпълнител - от съобщението за доброволно из­пълнение до връчването на разпореждането за определяне на окончателна оценка и изтичане на срока за контролна.Отново следва да се подчертае, че не се прове­рява законосъобразността на предхождащите, подготвителни по своя характер дей­ствия и актове, а само тяхното извършване, съответно постановяване, предвид на определените срокове за атакуването им. Ответникът е бил длъжен да провери и стойността на задължението - дали изисква удовлетворяване, чрез търг или не.

Това не само че не е сторено, но и липсват събрани доказателства по делото – въпреки задължаването му да представи пълната административна преписка на практика пред съда ответникът е депозиран единствено и само част от изпълни­телно дело, включващо материалите след предприемане на оспореното пред него действие по изпълнението, но не е относимите към правния спор предхождащи го такив*

Като не е съобразил горното и е оставил отхвърлил жалбата срещу процес­ното съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване, без на практика да из­върши проверка за неговата законосъобразност, Директорът на Териториалната Дирекция е постановил решението си в нарушение на процесуалния закон. Същото следва да бъде отменено и върнато на административния орган, за произнасяне по същество.

При този изход на спора на основание чл.161 ал.1 от ДОПК и при своев­ременно сторено искане за присъждане на разноски на оспорващия се дължат та­кива в общ размер на 1 065 лева /10 лева ДТ, внесена ДТ, 5 лева ДТ за съдебно удостоверение, 250 лева депозит за ВЛ, и общо 800 заплатен адвокатски хоно­рар, л.121-123/, които ТД на НАП – Пловдив следва да бъде осъдена да му заплати.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение № 299/04.07.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта му с която е оставена без уважение жалба вх. № 70-00-6831/20.06.2017г. срещу действия на публичен изпълнител по изп.дело № 16110000289/2011г. с искане за отмяна на Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване № С170016-111-0001176/08.06.2017г., издадено от И.Г. на длъжност стар­ши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, като НЕ­ЗА­КОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕ­С­ТО ТО­ВА ПОС­ТАНОВЯВА:

ВРЪЩА преписката на Директор на ТД на НАП – Пловдив, за ново произ­насяне по жалба вх. № 70-00-6831/20.06.2017г. срещу действия на публичен изпъл­нител по изп.дело № 16110000289/2011г. с искане за отмяна на Съобщение за про­дажба чрез търг с тайно наддаване № С170016-111-0001176/08.06.2017г., издадено от И.Г. на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събира­не“ при ТД на НАП - Пловдив, съ­об­раз­но да­­де­ните указания по тълкуването и при­ла­гането на за­кона.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив, да заплати на П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 065 /хиляда шестдесет и пет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/п/