Р Е Ш Е Н И Е № 306
гр. Сливен, 23.12.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова адм. дело № 449/2022 г. по описа на Административен
съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 34 ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по подадена
жалба от А.М.Р., г. на С. р., с ЕГН **********,***, с п. х. с. срещу Решение № 13658/12.09.2022
г., постановено от Заместник - председател на Държавна агенция за бежанците при
МС, с което на основание чл. 48 ал. 1 т. 3, във вр. с
чл. 34 ал. 1 от ЗУБ е постановен отказ по искането на оспорващия да се събере
на територията на РБългария със своите б. – М.Р. Х., м.
– З. Х. М., с. – А. Р.М. и б. – М. Р.М..
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното административно решение.
Твърди се, че мотивите за отказ не отговарят на истината. При подаване на
молбата си за събиране на с., А. М. Р. посочил както с. к., така и м. д., от
който да е видно з. с. на неговите р.. Моли съда да отхвърли атакуваното
решение и постанови такова, с което да разреши събиране на жалбоподателя с
неговите р., б. и с..
В открито съдебно
заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Н. С., която поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. От представената в хода на съдебното производство с. к.
се установявала р. в., а от м. д. – з. с. на р. на оспорващия. Към момента за
същите п. г. с. на А.Р., но същата след около месец вече трябвало да се събере
в РБългария със своя с.. При това р. М. Х. Р. и З. М.
Х. оставали с. в РТ. и нямало кой да ги о.. С. на оспорващия А. била ш. д. и на
….. години, а М. бил с. д. и на в. …. години и в случай, че съдът разрешал събиране с р., то същите биха останали
непридружени н. в РТ.. Счита, че представените доказателства са основание за
отмяна на оспореното решение. Заявява, че административният орган се е произнесъл
без да изиска и събере доказателства.
В открито съдебно
заседание ответният административен орган, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен юрк З. Т., който
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита, че дори между лицата да има р.
в., то те не можело да бъдат определени като ч. на с. по см. на § 1 т. 3 от ДР
на ЗУБ. Представените б. л. не били достатъчни за доказване, доколкото липсвали
е. и други документи за периодични п.. В писмено становище подробно развива
съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези
по административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира
за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият А.М.Р.
е с п. х. с. на основание Решение № 3905/16.05.2022 г. на председателя на ДАБ.
С Решение № 16487/04.11.2022 г. Заместник – председателят на ДАБ разрешил на Р.
да се събере на територията на РБългария със с. с. И.
А. М. А..
На 28.06.2022 г. с
вх. № 283 А.М.Р. подал молба до Председателя на ДАБ за разрешение за събиране
със с.: б. – М. Х. Р., м. – З. М. Х., б. – М. М.Р. и с. С. М.Р. (л. 40). Към
същата приложил копие от с. к. и становище от л..
На 07.07.2022 г. с А.М.Р.
било проведено интервю, обективирано в Протокол рег. № УП2830 (л. 38), при
което ч. заявил като причина за подаване на молбата обстоятелството, че р. му
са б. и за тях се г. с. му; когато тя п. в РБългария,
те ще останат без г.; м. му била с е. б., а б. му – с две к. на с., които и.;
посочил и. и дати на р. на своите р. и с., както и че същите в момента се н. в
РТ.; за и. им се г. той, р. като ш. тук им изпращал ф. с., също и с. му, която
в РТ. Р. като ш.. Видно от разписка рег. № УП2830/28.07.2022 г. мл. е. в РПЦ –
Баня при ДАБ получил от А.М.Р. фотокопие от с. к. и фотокопие от становище на д..
Същите са приложени по преписката, кат им е извършен превод, според който в с.
к., издадена от отдел „Г. с.“, Министерство на вътрешните работи на С. А. р. са
вписани: с. М. Х. Р., п. с. З. М. Х., ш. д. А. М.Р. и с. д. М. М.Р.. Според
извършените преводи от а. е. на м. д., д. – не се
чете, след п. на З. Х. М. – другото не се чете, този документ е поискан по
нейно желание, подпис и печат – не се чете, дата – не се чете. С идентично
съдържание е и извършеният превод на документ за М. Р.М..
По повод горната
молба за събиране на с. и представените доказателства В Становище до Заместник
– председателят на ДАБ с рег. № УП2830/15.08.2022 г. м. е. в РПЦ – с. Баня
заявил, че от доказателствата не е установява, че М.Р. Х. и З. Х. М. са
съответно б. и м. на А.М.Р., а А. Р.М. и М. Р.М. са съответно негови с. и б.. Молителят
не е вписан в с. к., а представените м. б. са нечетливи и неясни. Длъжностното
лице дало становище, че м., б., с. и б. на кандидата не попадат в обхвата на
категорията лица, които могат да бъдат определени като „ч. на с.“ по смисъла на
§ 1 т. 3 от ДР на ЗУБ и не е обект на разглеждане, като в случая не се
установяват положителните предпоставки на чл. 34 ал. 1 от ЗУБ. Експертът
предложил да се постанови отказ на молбата.
На 12.09.2022 г.
Заместник – председателят на ДАБ постановил Решение № 13658, с което с
идентични на горното становище мотиви отказа да разреши на А.М.Р. да се събере
на територията на РБългария със своя б. – М.Р. Х., м.
– З. Х. М., с. – А. Р.М. и б. – М. Р.М..
Решението било
връчено на своя адресат А.М.Р. на 15.11.2022 г. Жалбата срещу същото е подадена
но настоящия съд на 28.11.2022 г., видно от клеймото, поставено върху пощенския
плик.
В хода на съдебното
дирене по доказателствата са приобщени представените от оспорващата страна,
придружени с официален превод на български език с. к. № 407/22.09.2003 г.,
издадена от Дирекция „Г. р.“: Т. А., област: Р., заверена от Главна дирекция „Г.
с.“ при Министерство на вътрешните работи на С. А. р., както и две м. б.. От с.
к. се установяват следните ч. на с.: М. Х. Р. със с. З. М. Х., п. д.: Ф. М.Р.,
в. д.: А. М.Р., т. д.: А.М.Р., ч. д.: Д. М.Р., п. д.: Р. М.Р., ш. д.: А. М.Р. и
с. д.: М. М.Р..
Според първия м. д.,
съставен от д. М. А., след извършен м. п. на М. Х. Р. е утановено,
че с. от внезапни с. п. и получава ч. п., има и о. б. н., получава н. п. в
резултат на в. к. н., н. се от п. и трябва да бъде
под постоянно н.. Документът е с поставен печат на Дирекция „З.“ в Х. – отдел
„Заверки на м. р.“, с лого на Л. съюз в С. – Х..
Съгласно превода на
втория м. д., съставен от д. М. А., след извършен м. п. на З. М. Х. е установено,
че с. от с. б. (FMF), п. има и. на л.
б., който не ф. и силно н. д. на д. б., често п. в. с. на к. н. и п. н. на к. з.,
което води до п., н. се от п. и трябва да бъде под постоянно н.. Документът е с поставен печат на Дирекция „З.“ в Х. – отдел
„Заверки на м. р.“, с лого на Л. съюз в С. – Х..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз онова на приобщените по делото писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения законов ред. При
така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция формира
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от активно
легитимирано лице, при наличие на правен интерес от оспорване и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е
валиден, като постановен от материално компетентен орган съобразно делегираните
му по реда на чл. 52 от ЗУБ и Заповед № 03-15/03.05.2022 г. от Председателя на
ДАБ правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗУБ, председателят на
Държавната агенция за бежанците може да делегира правомощията си по чл. 48, ал.
1, т. 1 - 4 и 6 и във връзка с дейностите по чл. 53, т. 12, с изключение на
правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите на
Държавната агенция за бежанците. Видно от цитираната заповед (л. 18),
правомощията по чл. 48 ал. 1 т. 1-4 от ЗУБ, с изключение на правомощията за
отнемане на международна и временна закрила са делегирани на Д. К. – з. – п. на
ДАБ. Правомощието по вземане на решения по молби за събиране на с. е
регламентирано в чл. 48 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, което мотивира настоящия съд да
приеме, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от
закона писмена и предметна форма и съдържание. При неговото издаване съдът не
констатира и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В хода на производството с молителя е проведено интервю, на което са
изяснени мотивите на ч. по депозираното от него искане за събиране на с.,
анализирани са представените от същия писмени доказателства, които, видно от
преписката, не са били в пълнота – така, както са представени в хода на
настоящото съдебно производство. Събраните доказателства – както по
административната преписка, така и в хода на съдебното производство, ценени в
тяхната съвкупност мотивират настоящата съдебна инстанция да приеме, че оспореното
решение, освен валидно и процесуална законосъобразно, е постановено и в
съответствие относимите
материалноправни норми. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗУБ, ч. с предоставен с. на б. или х. с. има
право да поиска да се събере със с. си на територията на Република България. Материалноправната предпоставка за вземане на положително
за молителя решение представлява изпълнение на изискването на събиране с ч. от с.
му. Легалното определение на понятието "ч. на с." за целите на закона
е дадено в § 1 т. 3 от ДР на ЗУБ и това са: а) съпругът, с. или лицето, с което
се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили
пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите пълнолетие, невстъпили в
брак деца, които не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради
сериозни здравословни причини; в) р. на всеки от съпрузите, които не са в
състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко
заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца; г) (нова –
ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм., бр. 89 от 2020 г.) р.,
настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което
е предоставена международна закрила. В процесния
случай А.М.Р. е заявил молба за събиране със своите р., н. с. и м. б., намиращи
се в РТ., като представя м. б. за з. с. на б. – М. Х. Р. и м. З. М. Х.. В
обхвата на посочената дефиниция по § 1 т. 3 б. „в“ от ДР на ЗУБ като ч. на с.
попадат р. на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за
себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в
едно домакинство със своите деца. С оглед издаване на исканото разрешение за
събиране със с., молителят А.Р. е следвало да установи, че неговите р. "ч. на с." му по смисъла на
цитираната легална дефиниция. В тази разпоредба са предвидени две алтернативни
хипотези, като е необходимо да докаже наличието на поне една от тях, за да е
налице материалноправно основание за постановяване на
позитивен за молителя акт. Според първата, следва да се докаже, че р., с който
иска събиране, не е в състояние сам да се грижи за себе си поради напреднала
възраст и се налага да живее в едно домакинство с жалбоподателя, а според
втората хипотеза - че р., с който иска събиране, не е в състояние сам да се
грижи за себе си поради тежко заболяване и се налага да живее в едно
домакинство с него. Предвидените във всяка от тези две хипотези предпоставки
следва да са налице кумулативно. Напредналата възраст на лицето или наличието
на тежко заболяване сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме наличие
на предпоставка за издаване на положително решение, ако не се установи и докаже
невъзможността на лицето само да се грижи за себе си. Видно от представената с.
к., р. на Р. не отговарят на първото изискване – да са в н. в., доколкото б. М.
Х. Р. е на … години, а м. З. М. Х. – на … години. При преценка на данните,
съдържащи се в представените м. б., съдът намира, че от страна на молителя не е
доказана и втората законово уредена хипотеза – наличие на т. з., което пречи на
лицата да се грижат сами за себе си. На първо място следва да се отбележи, че
тези бележки не са датирани, поради което не може да се установи доколко е
актуална информацията за з. с. на лицата към момента на подаване на процесната
молба за събиране на с.. На следващо място, според съдържанието на двата
документа, в същите са вписани с. о., като липсват данни за т. з., препятстващи
лицата сами да п. г. за себе си, в т.ч. чрез извършване на нормалните ежедневни
обслужващи дейности. В коментираните м. б. са описани снети при п. а. данни от М.
Х. Р. и З. М. Х., но не и поставяне на д. за конкретно з., включително т.
такова, чието наличие препятства с. и налага непрекъснати .. В м. б. за М. Х. Р.
не е вписано д. з., а са описани периодични о. в а. н., водещи и до н. к.,
докато по отношение на З. М. Х. са визирани с. б. и б. а.. Последните обаче не
са официално документирани, респ. доказани
надлежни писмени доказателства: е., документи от б. з., от с. – н., к. и.
и др. под. Едновременно с това вписаното в бележките необходимо постоянно н. и
п. не могат да обосноват извод относно т. на з. досежно
възможността двамата п. да се с.т или извършват други нормални е. д.. Т. з. по
смисъла на посочената по - горе разпоредба предполага невъзможност лицето да се
грижи само за себе си. От доказателствата не може да се обоснове извод, че р.
на жалбоподателя изпитват такива с., които да налагат съжителство с друг човек
за полагане на непрекъснати г.. Нещо повече, молителят не излага твърдения, нито ангажира доказателства, че
неговите м. и б. са л. от д. до нормални и адекватни м. г. на територията на Р.
Т., където ж. п..
За пълнота следва
да е отбележи, че оспорващият А.М.Р. има още д. п. б. и д. п. с., като само за
е. от тях – Ф. М.Р. са налице данни по преписката, че е в РБ.. За останалите
няма данни къде се намират, поради което не може да се формира еднозначен
извод, че настоящият жалбоподател е е. д., което може
да п. г. за своите р. М. Х. Р. и З. М. Х., в случай, че е нуждаят от такива. Според
законовата регламентация, освен, че е необходима кумулативност
от "т. з." и "ч. г.", тези г. трябва да бъдат п. конкретно
и от жалбоподателя.
Горните данни в м.
б. не дават основание да се приеме с категоричност, че р. на оспорващия Р. са в
н. в. или с. от т. з., които им п. да се г. сами за себе си и се налага да живеят
в едно домакинство с жалбоподателя. Желанието на А.М.Р. да п. г. за своите р.
не обосновава извод за основателност на предявената до административния орган
молба при липсата на условията по приложимата материалноправна
разпоредба.
Съобразно
цитираното по – горе легално определение на понятието "ч. на с.", за
целите на ЗУБ, дадено в § 1 т. 3 от ДР ЗУБ, б. и с. не попадат в обхвата на
нормата, предвид което и в тази част на процесната молба по отношение на н. с. А.
М.Р. и м. б. М. М.Р. постановеният отказ се явява съобразен с относимите материалноправни разпоредби.
Гореизложеното
мотивира съда да приеме, че Решение № 13658/12.09.2022 г., постановено от
Заместник - председател на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на
основание чл. 48 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 34 ал. 1
от ЗУБ е постановен отказ по искането на А.М.Р. оспорващия да се събере на
територията на РБългария със своите б. – М.Р. Х., м.
– З. Х. М., с. – А. Р.М. и б. – М. Р.М. е валидно и законосъобразно, а
подадената срещу него жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от А.М.Р.,
г. на С. р., с ЕГН **********,***, с п. х. с. срещу Решение № 13658/12.09.2022
г., постановено от Заместник - председател на Държавна агенция за бежанците при
МС, с което на основание чл. 48 ал. 1 т. 3, във вр. с
чл. 34 ал. 1 от ЗУБ е постановен отказ по искането на оспорващия да се събере
на територията на РБългария със своите б. – М.Р. Х., м.
– З. Х. М., с. – А. Р.М. и б. – М. Р.М..
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: