№ 785
гр. Варна , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503000 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалби, подадени от П. К. С., в качеството му на взискател,
както следва: жалба с вх. № 9186/26.05.2020г. срещу постановеното от ДСИ при СИС Варна, по
изп.д.№6171/2015г. на 29.04.2020г. разпореждане за приключване на производството по делото, на
основание чл.433, ал.5 ГПК; жалба вх. № 13876/28.07.2020г., срещу постановеното на 15.07.2020г.
по същото изпълнително дело постановление за определяне на разноски.
В жалбите са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваните
актове на ДСИ. Излагат се подробни доводи и съображения, че постановеното разпореждането за
приключване на изпълнителното дело е неправилно и незаконосъобразно, тъй като вземането на
взискателя не е удовлетворено изцяло и към датата на приключване на делото длъжникът не е
погасил изцяло паричното си задължение. В изготвените справки и съобщения до взискателя ДСИ
не е посочил конкретно размера на дълга, като погрешно са изчислявани остатъците от
непогасения дълг /главница и лихви/; не е конкретизирано каква част от събраните суми са за
взискателя за погасяване на задължението и каква част представляват разноски и държавна такса
по изпълнението. Посочва също, че в нарушение на процесуалните правила ДСИ не е уведомил
жалбоподателя за волята на длъжника да престира остатъка от дълга си изцяло към 19.04.2020г.,
като по този начин е възпрепятстван взискателя да извърши проверка относно изчисляването
размера на задължението и е допуснал приключване на изпълнението при допуснати грешки в
изчисленията.
Жалбоподателят твърди също, че ДСИ неправилно е определил и дължимите по делото
разноски, като необосновано не е присъдил в полза на взискателя поисканото допълнително
1
адвокатско възнаграждение в размер на 750лв.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалваните постановление и
разпореждане.
В с.з. жалбоподателят, чрез адв. М.Колев поддържа жалбите.
Насрещната страна – длъжникът по изпълнетелното дело, депозира в срок писмени
възражения срещу така депозираните жалби, в които изразява становище за неоснователност на
същите.
В писмени мотиви ДСИ при СИС при ВРС излага аргументи за неоснователност на
жалбите.
Жалбите са подадени от взискател по изп.д. 6171/2015г по описа на СИС при ВРС,
подадени са е в срок, насочена е срещу подлежащи, съгласно чл. 435, ал.1 от ГПК на обжалване акт
на СИ. Всяка една от страните по делото може да обжалва и постановлението за разноски.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни, предвид следното:
Видно от представените доказателства, изп.д. 6171/2015г. е било образувано на 20.10.2015г. по
молба на взискателя П.К. Стайков за принудително събиране на вземане по изпълнителен лист от
20.10.2015г., издаден по гр.д. № 683/2015г. по описа на ВОС, срещу длъжника Г. К. М., за сумите:
6200лв., главница по договор за заем от 12.01.2011г.; 859,67лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 12.01.2013г.-29.05.2014г., законна лихва върху главницата, считано от
30.05.2014г. до окончателното изплащане на главницата; 19 лв. държавна такса.
Изпълнението е било насочено срещу получаваното от длъжника служебно
възнаграждение, върху което е наложен запор. Видно от представените по изпълнителното дело
доказателства при образуване на делото с разпореждане ДСИ е определил общия размер на дълга,
формиран от следните задължения: 6200лв., ведно със законна лихва, считано от 30.05.2014г.;
878,67лв. /859,67лв. лихви по ИЛ + 19лв. държавни такси/ 42лв. държавна такса за образуване на
изпълнителното дело, 10лв. такса за налагане на запор, 5лв. държавна такса за издаване на ИЛ;
542лв. съдебни разноски.
С изпълнителното дело са представени данни за постъпилите в резултата на
принудителното изпълнение суми, превеждането им на взискателя за главница, разноски, както и
дължимите суми за държавни такси.
Съгласно приетото по делото заключение по проведената ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено към момента на приключване на изпълнителното производство –
29.04. 2020г. длъжникът е изплатил дължимите от него задължения. В писменото заключение и в
обясненията си дадени в съдебно заседание вещото лице е посочило, че размера на дълга към
датата на образуване на изпълнителното дело е 8 548,34лв. Към 20.12.2018г., задължението за
лихва е в размер на 2439лв. Въз основа на представените по делото документи за плащания и
погасявания и проверка в СИС, вещото лице е посочило, че е спазен предвидения в ЗЗД ред за
погасяване на задълженията. Погасени са първо разноските, лихви, като пропорционалната такса
се покрива през целия период на разплащане след погасяване на другите разноски. При
извършената справка относно постъпващи доброволни плащания от страна на длъжника по
банкова сметка В „Експресбанк“, вещото лице е констатирало, че същите са по друго
изпълнително дело и нямат връзка с настоящото изпълнително дело № 6171/2015г., независимо, че
и двете дела са между едни и същи страни.
Размера на задълженията – главница и лихви, включително и разноски, вещото лице е
определило на базата на приложените по изпълнителното дело документи, разписки, извлечения от
сметки.
Предвид изложеното съдът приема, ДСИ, правилно и законосъобразно е определил размера
2
на задълженията, включително за лихва и разноски по изпълнението. Извършеното погасяване на
задълженията и разпределението на постъпилите суми е извършено при спазване реда на
начисляване на задълженията и при спазване на разпоредбите на ЗЗД. Наведените в тази връзка
възражения за неправилно определяне на размера на задълженията, съдът намира за
неоснователни. Към момента на приключване на производството, вземането на взискателя е
удовлетворено, като задълженията са напълно погасени, поради което и жалбата срещу
постановеното от ДСИ разпореждане за приключване на изпълнителното дело следва да се остави
без уважение.
Неоснователна е и жалбата срещу постановлението за определяне на разноските по
изпълнителното дело, постановено на 15.07.2020г. При образуване на изпълнителното дело,
взискателят е отправил искане за присъждане на разноските в изпълнителното дело, като е
представил и доказателства за размера, в който са извършени. При определяне размера на
задължението ДСИ е уважил искането и на базата на представените доказателства е присъдил
разноски в пертендирания размер. С решение №77/26.01.2017г., постановено по гр.д. № 127/2017г.
по описа на ВОС, размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е определен на 542лв. Посочената сума е събрана от длъжника и изплатена на
взискателя. В хода на производството взискателят не е представял нови доказателства за
извършване на допълнителни разноски по изпълнението.
Молбата за присъждане на разноски в полза на взискателя в размер на допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 750лв. е депозирана след постановеното от ДСИ
приключване на делото поради погасяване на задължението. Без значение в случая е твърдението и
представянето на доказателства, че разноските са извършени от взискателя през 2019г., т.е. преди
прекратяване на делото. До приключване на изпълнителното производството по делото
взискателят не е представил доказателства за действителното извършване на разноски за
адвокатско възнаграждение в претендирания размер, поради което и за СИ не е било налице
основание да присъди същите. Настоящият състав на съда приема, че с постановеното
приключване на изпълнителното дело към м. май 2020г. се е преклудира възможността
взискателят да претендира присъждането на допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени през 2019г., т.е. преди приключване на делото.
Водено от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 9186/26.05.2020г., подадена от П. К. С. срещу
постановеното на 29.04.2020г. от ДСИ при СИС Варна, по изп.д.№6171/2015г. разпореждане за
приключване на производството по делото, на основание чл.433, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 13876/28.07.2020г., подадена от П. К. С. срещу
постановление от 15.07.2020г., с което е отказано определяне на допълнителни разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3