Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Русе, 02.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -
VI граждански
състав, в публично
заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя
Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. №5973 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 240 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България”
ЕООД срещу В.Л.И., в която се твърди, че на 03.06.2016г. между ищцовото
дружество и ответникът бил сключен договор за потребителски кредит при следните
параметри: сума на кредита 500лв., срок на кредита 9 месеца; размер на вноската 65,51лв.; падеж на
вноската – 1-ви ден от месеца; годишен процент на разходите – 49,87%; годишен
лихвен процент – 41,17%; лихвен процент на ден – 0,11 %, и общо задължение по кредита в размер на 589,59лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги, ответника дължал на ищеца и
възнаграждение в размер на 465,66лв., разсрочено за изплащане по 51,74лв. на
месец. Така общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги
възлизало на 1055,25лв., с месечна вноска 111,25лв.
Твърди се, че ответникът, като кредитополучател е бил
добре запознат с условията по сключения договор, също така, че той не е
изпълнил поетите задължения и е направил само две пълни погасителни вноски и
една непълна, с дата 01.09.2016г. По тази причина на 20.12.2016г. договорът бил
прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България” ЕООД и обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 21.12.2016г. било изпратено писмо до И., с
което го уведомявали, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна
изискуемост. Съгласно уговореното в договора и по-точно т.12.3 от Общите
условия, клиентът дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителен план с
всички лихви за забава и такси. Твърди се, че към настоящия момент размерът на
погасеното от ответника задължение е 236.40лв.,
с които е погасена част от „номинала” по заема в размер на 236,13лв. и сумата от 0,27лв. за погасяване на лихва за забава.
За събиране на дължимите суми по процесния договор,
ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №3098/2018
г. за общо вземане в размер на 819,12лв. В настоящото производство ищецът
твърди, че се отказва да претендира подадената със заявление по чл.410 ГПК
претенция за лихва за забава в размер на 13,53лв., като се претендира само
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
С оглед неизпълнение на задължението на ответника да
заплати дължимите от него суми се претендира да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено, че В.Л.И. дължи на „Профи Кредит
България” ЕООД сумата в размер на 819,12 лева, представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит.
В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответника,
назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК изразява становище за допустимост, но за
неоснователност и недоказаност на предявеният иск. Счита се, че представения по
делото договор е нищожен в неговата цялост, а в условията на евентуалност са
нищожни клаузите даващи право на ищеца да получи заплащане на пакет от
допълнителни услуги, както и на клаузата по чл.12, т.4 от Общите условия към
договора. Счита договорът за нищожен, поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл. 11, ал.1 ЗПК. Излагат се и подробни съображения за
нищожността на клаузата относно уговорената договорна лихва, а по отношение на
договорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги, особения представител
на ответника счита, че с нея е извършено заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в
левове и във валута. Действителният
годишен процент на разходите в процесния договор надвишавал посочения в
договора, което било също основание за прогласяване нищожността на Раздел VІ от
договора за заем. Посочената недействителност имала за последица
недействителност на договора за потребителски кредит. С оглед на всичко изложено
се иска да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, а и от представените писмени
доказателства се установява, че на 03.06.2016г. между ищцовото дружество и
ответника е сключен договор за потребителски кредит при следните параметри:
сума на кредита 500лв., срок на кредита 9 месеца, размер на месечната погасителна вноска 65,51лв.,
ГПР - 49,87% и общо задължение по кредита в размер на 589,59лв. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги, ответника дължал на ищцовото дружество и
възнаграждение в размер на 465,66лв., разсрочено за изплащане по 51,74лв. на
месец, заедно с погасителните вноски по кредита. Така общото задължение на
ответника по кредита и пакета от допълнителни услуги възлизал на 1055,25лв., с
месечна вноска 117,25лв.
Няма спор между страните, че ответникът е заплатил
само част от задължението си – 236.40лв., с които ищцовото дружество е отнесло
за погасяване на 236,16лв. от „номинала по заема, 0,27лв. за погасяване на
лихва за забава дължима на осн. чл. 12.1 от ОУ.
Видно от представения по делото погасителен план,
ответникът е поел задължение да изплаща общ размер на месечна вноска в размер
на 117,25лв., в която се включва вноска по кредита в размер на 65,51лв.,
състояща се от главница и договорна лихва в променящо се съотношение, както и
сумата от 51,74лв. представляваща размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги.
Представено е по делото и искане за отпускане на
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“, в което е посочена сумата по
кредита – 500лв., размера на месечната вноска – 65,51лв., срок на кредита -9
месеца и дата на погасяване – 1-ви ден от месеца, както и подробна информация
за потребителя (заемополучателя).
Ищецът е представил (стр.40 от делото) извлечение от
водената сметка на ответника по процесния договор, според отбелязването в
която, с извършеното плащане на 236.40лв. са изплатени изцяло първите две
дължими вноски с падеж 01.09.2016г., от които платените две главници са 98.37
лв.( 48.36лв. и 50.01лв.).
По депозирано заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№3098/2018г.
по описа на РС – Русе, по което срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1746/11.05.2018г. за сумите 819,12лв.
главница по договор за потребителски кредит от 03.06.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 10.05.2018г. до окончателното плащане, 13,53лв.
лихва за забава и 75лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до кредитора са изпратени
указания да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на предявеният установителен иск е само
претенцията за 819,12лв. от заповедта за изпълнение. Въпреки, че в петитума на
исковата молба за същата е посочено, че представлява „парично задължение по
договор за потребителски кредит“, видно от обстоятелствената част на исковата
молба и приложените писмени доказателства, тази сума е претендирана като
съвкупност от главница по договора за кредит, договорна лихва, както и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, чиито размери се
установяват от представения по делото погасителен план към процесния договор.
В депозираното заявление по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№3098/2018г. по описа на РС – Русе, ищецът като заявител е
посочил, че сумата от 819,12лв. е дължима главница по договора за кредит и
съответно съдът е издал заповедта за изпълнение, като е посочил този характер
на претендираното вземане. Когато претенцията е основана на вземане от договор
за паричен заем, под дължима главница се разбира неизплатената част от
отпуснатата в заем сума, тази която реално е получил заемополучателя. В
конкретния случай очевидно е, че отпуснатата в заем сума е 500лв. и всяка
претенция за заплащане на по-висока сума има различен характер и съответно
представлява отделен иск – за договорна лихва, за такси, възнаграждения за
допълнителни услуги, обезщетения,
разноски и пр. Начинът по който
ищецът като кредитор е „прихванал“ платената от ответника сума по договора,
обосновава извод, че претендираната в настоящото производство главница от общо
посочената като дължима сума е в размер на 401,63лв. (500.00лв. – 98,37лв.).
Именно само за тази сума би могло да се приеме, че представлява дължима
главница по договор за заем, какъвто характер и основание е посочен за
претенцията от 819,12лв. в депозираното заявление по чл. 410 ГПК от кредитора –
ищец. С оглед на това за разликата до пълния предявен размер заявената искова
претенция в настоящото производство има различен характер и основание от този
посочен в заповедното производство (договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги) и за нея установителният иск се явява недопустим и
производството в тази част следва да бъде прекратено.
С оглед на това, доколкото предмет на подлежащата на
разглеждане по същество част от установителния иск е само претенция за
главница, не следва да бъдат обсъждани направените от процесуалния представител
на ответника възражения относно неравноправния характер и нищожността на част
от договорните клаузи, касаещи дължимостта на договорна лихва и възнаграждения
за допълнителни услуги, както и тези касаещи настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането на кредитора, като неотносими. Само за пълнота на изложеното
следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира за основателни
възраженията относно нищожността на уговорката за дължимост на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, естеството на които според договора и
начинът на постигане на тази уговорка сочат, че с нея се заобикаля
императивното изискването за максимален ГПР по кредита и съответно се явява
нищожна на основание чл. 21 ЗПК.
Доколкото по делото не са въведени възражения относно
недължимостта на претендираната главница по договора за заем или на част от нея
(напротив, твърди се, че само тя е дължима), което възражение би могло да е
основано на плащане или на неправилно прихващане от кредитора на признатото от
него плащане, то предявеният иск в частта за главница по договора за
потребителски кредит в размер на 401,63лв. следва да бъде уважен.
Съгласно задължителните указания по т.13 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване в частта, в която производството е прекратено. В останалата част,
по отношение на тази част от вземането, която не е претендирана в настоящото
производство заповедта подлежи на обезсилване от заповедния съд.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски пропорционално на уважената част от
иска. За заповедното производство дължимите му разноски са в размер на 36,77лв.
(от включените в заповедта 75лв.), а за настоящото исково производство са в
размер на 160.00 лв. Ищецът е претендирал в представения списък по чл. 80 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв., но съдът съобразявайки
материалния интерес на производството и разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ
определя дължимото за това производство юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00лв. ( в този размер е и определен от съда депозита за възнаграждение
на особения представител на ответника), който размер съобразява при
изчислението на общия размер на дължимите разноски по исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения от „Профи кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Р. И.против В.Л.И., ЕГН **********, с адрес:
*** установителен иск за дължимостта на сумата над 401,63лв. до пълния предявен размер от 819,12лв.
по Договор за потребителски кредит №**********
от 03.06.2016г., като недопустим.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №1746 от 11.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3098/2018г. по описа на РС – Русе в частта
за сумата над 401,63лв. до пълния предявен размер от 819,12лв. претендирана
като главница.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.Л.И., ЕГН **********, дължи
на „Профи кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Р. И.сумата от 401,63лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №**********
от 03.06.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.05.2018г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена Заповед №1746 от 11.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3098/2018г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА В.Л.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Профи кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В представлявано от пълномощника юрисконсулт Р. И.сумата от 160лв. разноски за настоящото
производство, както и сумата от 36,77лв.
разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№3098/2018г. по описа на РС -
Русе.
Определението (съдържащо се в диспозитива на съдебното
решение), с което се прекратява производството по два от обективно съединените
искове подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: