РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Монтана, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231630201015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200232/ 22.11.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Д” ЕООД със седалище и адрес на
управление град София, представлявано от управителя О. М. П. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 (две
хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че не е
налице твърдяното нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Твърди, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, като не са посочени мястото и датата на извършване
на нарушението, което е абсолютна предпоставка за отмяна на процесното
НП на това основание.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършената проверка по документи на 06.10.2022г.
административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е
подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно
постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Издадените
актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението.
Акта е съставен на 24.10.2022г., предявен е на нарушителя на същата дата да
се запознае със съдържанието му и да напише обяснение или направи
възражения, ако има такива. Към момента на предявяване на АУАН
административно наказаното дружество, не е направило възражение, по така
съставеният АУАН. В срокът по чл.44 ал.1 от ЗАНН е направено писмено
възражение.
При извършена проверка по документи на 06.10.2022 г.,по спазване на
трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна се
установило, че жалбоподателя, в качеството си на работодател не е изплатил в
установените срокове (до 30-то число на следващия месец) на НБС
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли
2022г, начислена във ведомост сума за получаване в размер на 593.93 лв.
(както и за месец август 2022 г. в размер на 593.91 лв.)
По безспорен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателя, в
качеството му на работодател е осъществил от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е
правилно установено от компетентните за това органи.
Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ това е основно задължение
на работодателя, като насрещна престация на предоставената му и използвана
от него работна сила на работника или служителя. То включва както
основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено
време, за извънреден и нощен труд, и др.) Нарушението на задължението по
чл.128 т.2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за
работника поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на
контролните органи е задължителна.
Разпоредбата на чл.270 ал.3 от КТ установява принципа на лично пряко
заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя -
носител на вземането за трудово възнаграждение. Личното заплащане се
удостоверява с подписа на работника или служителя върху нарочна ведомост
или с частна разписка. Второто изречение на ал.3 допуска безкасово плащане
на трудовото възнаграждение - чрез превод на влог в посочена от работника
или служителя банка. Няма данни на лицето да са преведени дължимите суми
2
произтичащи от трудовото му правоотношение.
От гласните показания на разпитаните свидетели Л. К.
Р., С. Ш. и С. З. се установява, че при извършената от тях проверка по
документи работодателят не е изплатил уговорено трудово възнаграждение на
лицето НС за м.юли 2022г. Свидетелите са категорични, че към датата на
извършване на проверката, 06.10.2022г., възнаграждението не е било
изплатено.
Жалбоподателят поддържа, че е приложил фиш за изплащане на заплата
за м.юли и август 2022г. на лицето НС, видно, от който е, че е начислена
сума за получаване в размер на 593.93 лева за първия и 593.91лв. за втория, и
същата е изплатена. Видно от приложеното писмено доказателство на л.14-15
от делото е, че действително е начислена на лицето НС заплата за м.юли и
август 2022г, от което обаче не може да се установи с категоричност кога е
изплатена.
Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са
непосредствени участници в извършването на проверката, свидетелите Р. и
Ш., и предават личните си впечатления, както и кореспондират с останалите
доказателства.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници — 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган
е определил размер на имуществената санкция от 2 000 лв., който клони към
минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като
несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е
отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на
основания по чл.28, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че това нарушение
не е първото за дружеството. Тежестта на нарушението в случая е по-висока,
понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за
сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и
предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и
служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се
касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия
състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен
резултат и респективно вреди за определени субекти, то съдът намира, че не
може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.
АдминистративН.казващия орган не е ограничил правото на защита на
дружеството, като не е обсъждал, нито отхвърлил изрично в НП,
възраженията направени от санкционираното лице. Законът е дал възможност
на лицето, на което с АУАН се вменява извършването на някакво
административно нарушение да представи такива възражения пред
административН.казващия орган. Последният е длъжен да се запознае с тях,
дори в следствие на това, ако намери за необходимо - да разследва спорните
обстоятелства и факти по казуса. Но няма според закона изрично задължение
за административно наказващия орган, при условие, че не приема така
депозираните пред него възражения, да посочи мотивите си за това.
3
Достатъчно е в такъв случай са издаде своя акт - НП, с който да санкционира
административно наказания - отговорния субект. Преценката на възраженията
от административно наказващия орган не е реквизит на НП и не обсъждането
им писмено в него, не е предпоставка за обявяване нередовността на НП
/чл.57 ал.1 ЗАНН/. Правата на наказания субект не са накърнени в такива
случаи, тъй като за него остава възможността да атакува издаденото НП пред
съда и в едно такова производство да излага отново доводите си в своя
защита.
На следващо място, съгласно чл.416 ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват,
както от субективна, така и от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.128, т.2 от КТ .
Извършеното нарушение на разпоредбата па чл.128, т.2 от КТ е
доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от сочения
за нарушител и е обявено за наказуемо с административно наказание
„имуществена санкция“ по реда и условията на чл.414, ал.1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с ал.9
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200232/
22.11.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Д”
ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от
управителя О. М. П. е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Д” ЕООД, ЕИК: ХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление град София, ул.“МП“ № Х-Х, ет.Х ап.ХХ, представлявано от
управителя О. М. П. да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – гр.Монтана на
основание чл.63д от ЗАНН направените по водене на делото разноски в
размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
4
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5