Решение по дело №415/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 5
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20207270700415
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

 

град Шумен, 15.01.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                               Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 415 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на от Н.А.А., с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Н., против Заповед за прилагане на ПАМ №20-0869-001 420/09.11.2020 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – гр. Шумен, с-р ПП, упълномощен със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. на директора на ОДМВР – гр. Шумен, за това, че на 07.11.2020г., около 10:50 ч. в гр. Шумен, по ул. „Алеко Константинов“ № 20, в посока бул.“Симеон Велики“ оспорващият е управлявал товарен автомобил Пежо 206 с рег. № Н ***, собственост на „Стронг Строй“ ООД с БУЛ *** с електронен фиш сер. К – 2186770, влязъл в законна сила и незаплатена глоба по него в срока за доброволно заплащане и е наложена ПАМ на основание чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на необходимата глоба, считано от 07.11.2020г.

В жалбата се изразява несъгласие с така издадената заповед, като са изложени подробни съображения. Претендират се сторените разноски, както и цялостната отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процес. представител поддържа жалбата. Заявява, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не е налице влязъл в законна сила електронен фиш.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е законосъобразна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна.

Заповед за прилагане на ПАМ №20-0869-001 420/09.11.2020 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – гр. Шумен, с-р ПП, упълномощен със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. на директора на ОДМВР – гр. Шумен е връчена на жалбоподателя на 09.11.2020 година, поради което с подаване на жалбата на 11.11.2020 година е спазен предвидения в чл. 149, ал. 3 от АПК, приложим по препращане от чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, 14-дневен срок и същата се явява допустима.

Между страните няма спор по фактите. От обстоятелствената част на оспорената заповед се установява, че при извършена проверка на  07.11.2020г., около 10:50 ч. в гр. Шумен, по ул. „Алеко Константинов“ № 20, в посока бул.“Симеон Велики“ оспорващият е управлявал товарен автомобил Пежо 206 с рег. № Н ***, собственост на „Стронг Строй“ ООД с БУЛ *** с електронен фиш сер. К – 2186770, влязъл в законна сила и незаплатена глоба по него в срока за доброволно заплащане и е наложена ПАМ на основание чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на необходимата глоба, считано от 07.11.2020г.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОДМВР – гр. Шумен, с-р ПП, арг. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат ПАМ. Със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. на директора на ОДМВР – гр. Шумен са оправомощени държавните служители – полицейски инспектори към ОДМВР – гр. Шумен, с-р ПП да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки.

Съдът намира, че издателят на акта е обективирал разбираема воля. В обстоятелствената част на заповедта ясно е посочено, че водачът управлява моторно превозно средство след като не е заплатил наложената с електронен фиш сер. К – 2186770 глоба в срока за доброволно плащане. Предвид горното съдът намира, че оспореният акт е издаден при спазване на процесуалните правила.

Фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП изисква да е установено управление на моторно превозно средство от водач с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане.

Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП гласи, че наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.

Съгласно чл.189 ал.6 от ЗДвП, в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи. 

От материалите по делото се установява, че електронен фиш сер. К – 2186770 е бил връчен на оспорващия на 20.08.2020 г., като на 03.09.2020 г. последният е депозирал възражение срещу ЕФ до директора на ОДМВР-Шумен.

С писмо рег. № 369000-1050/10.09.2020 г. директорът на ОДМВР-Шумен е счел възражението за неоснователно и приел, че издаденият електронен фиш сер. К – 2186770 остава на името на Н.А.А..

На 09.11.2020 г. писмото е било съобщено на представител на Н. А..

Според чл.189 ал. 8 от ЗДвП, Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Едва след влизането му в сила, съгл.чл.190 ал.3 от ЗДвП, в едномесечен срок следва да се извърши плащане на наложено наказание „глоба“.

В конкретния случай ЗПАМ е издадена преждевременно, преди влизането в сила на електронен фиш сер. К – 2186770, доколкото отказът е съобщен на 09.11.2020 г., като от този момент е налице правна възможност за А. да упражни или не субективното си право на жалба по съдебен ред, респ. до изтичането на 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването на отказа. Едва след изтичането на този срок електронният фиш влиза в сила, в който смисъл е ал.10 от горецитираната разпоредба: Влизат в сила електронните фишове, които:1. не подлежат на обжалване;2. не са обжалвани в срока по ал. 8; 3. са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.

Гореизложеното налага извода, че към момента на извършване на проверката – 07.11.2020 г., както и към момента на издаването на ЗПАМ-09.11.2020 г., електронен фиш сер. К – 2186770 не е влязъл в законна сила, противно на възприетото от административния орган.

На следващо място, видно от представена справка по делото се установява, че на 09.11.2020 г. в 14.07 ч. е извършено плащане на глобата по електронен фиш сер. К – 2186770.

Следователно е отпаднало основанието за реализиране на принуда срещу оспорващия, като остава неизяснена последователността в действията на страните на дата 09.11.2020 г. – дали първо е издадена и връчена ЗПАМ или плащането в 14.07 ч. предхожда или е последващо по отношение на процесната заповед.

Съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да повиши събираемостта на глобите.

Дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да управлява моторно превозно средство за определен срок.

Нарушен е принципът за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че издадената Заповед за прилагане на ПАМ №20-0869-001 420/09.11.2020 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – гр. Шумен, с-р ПП е незаконосъобразна и следва да бъде отменена поради отсъствието на задължителни предпоставки – влизане в сила на електронен фиш и незаплащането на наложеното наказание глоба в законоустановеният срок. Процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона – налагане на ПАМ до заплащане на наложеното наказание „глоба“.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 510 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №20-0869-001 420/09.11.2020 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – гр. Шумен, с-р ПП, с която на основание чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на необходимата глоба, считано от 07.11.2020г. на Н.А.А., с ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Шумен да заплати на Н.А.А., с ЕГН **********,*** сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. Чл.172 ал. 5 от ЗДвП.

 

 

Административен съдия: