РЕШЕНИЕ
№ 18453
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110109172 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮЛ” АД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес управление: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС срещу Я. Д. Р., с ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 302,35лв., от които сумата от 292,35лв. представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото лице /което
увреждане е причинено при ПТП на 23.11.2022г. в гр.София, на кръстовището образувано
от АДРЕС, виновно от ответника, след което е напуснал мястото на пътното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата/, и 10
лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда/19.02.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът сочи, че на 23.11.2022г. в гр.София, на кръстовището образувано между
АДРЕС, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ с рег. № ДКН, собственост на „ЮЛ“ ЕООД, управляван от ответника Я. Д. Р.,
движейки се по пътното платно ,с посока на движение от АДЕРС поради несъобразена
скорост с интензивността на движението, реализира ПТП с движещия се пред него лек
автомобил Фиат Панда, с рег.№ ДКН собственост на „ЮЛ“ ЕООД, в следствие на което го
блъска и причинява ПТП с материални щети, като напуска мястото на ПТП. За събитието е
съставен Протокол за ПТП № ********** от 23.11.2022г., от органите на ОПП-СДВР. От
протокола за ПТП е видно, че виновен за ПТП е водачът на МПС Сузуки Гранд Витара Я. Д.
Р., С поведението си виновният водач е извършил нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, за което му е съставен АУАН серия GA № **********/23.11.2022г. Видно е също
така от протокола за ПТП е, че виновният за ПТП водач Я. Д. Р. е напуснал мястото на
настъпване на ПТП преди идването на органите на контрол на движение по пътищата. В
резултат на ПТП са причинени имуществени вреди на лек автомобил Фиат Панда, с рег. №
ДКН собственост на „ЮЛ“ ЕООД, изразяващи се в повреди по заден ляв калник, задна лява
гума, задна врата, задна броня, тас и др.
Сочи се, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка
1
„Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG/07/********** от 09.12.2021г., с
период на застрахователно покритие от 07.01.2022г. до 06.01,2023г., съгласно която е
застрахован лек автомобил, причинил щетата „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ДКН, след
постъпило искане вх.№ ***********/25.11.2022г. от собственика на увреденото имущество в
„ЮЛ“ АД е образувана преписка по щета № *********/2022г. Повреденото МПС е огледано
от експерти на ЗД ЮЛ АД, за което е съставен Опис- протокол по щета № ********* от
25.11.2022г., въз основа на който щетата е остойностена на сума в размер на 292,35лв. С
доклад по щета № ********* на ЗД ЮЛ АД от 09.12.2022г. е определен окончателен размер
на застрахователното обезщетение по щетата, което следва да се заплати от
застрахователното дружество на собственика на увреденото имущество в размер на
292,35лв. С преводно нареждане от 20.12.2022г. ЗД ЮЛ АД е заплатило по банков път на
собственика на повреденото МПС „ЮЛ“ ЕООД пълният размер на определеното
застрахователно обезщетение в размер на 292,35лв.
Твърди се, че на 03.05.2022г. ищецът изпратил до ответника регресна покана с рег.№
***********/5/02.05.2023 г. за доброволно възстановяване на стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по преписка № *********/25.11.2022г. в размер на 292,35лв. и
сумата от 10,00лв. за ликвидационни разноски във връзка с определяне размера на щетата и
общата предявена за плащане сума е в размер на 302,35лв. Поканата не е получена от
ответника, а е върната в цялост с отбелязване, че не е потърсена от получателя, видно от
известие за доставяне.
Посочена е банкова сметка за заплащане на задължението: IBAN-
******************* 70, при „БАНКА“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител оспорва
исковете. Заявява се, че твърденията на ищеца, че ответникът е бил водач на МПС „Сузуки
Гранд Витара“ с рег. № ДКН, собственост на „ЮЛ“ ЕООД при процесното ПТП от
23.11.2022, се намират в противоречие с твърдението на ищеца, че ответникът е напуснал
мястото на ПТП преди пристигането на органите на контрол на движение по пътищата.
Сочи се, че неправилно е определен размерът на обезщетението и няма достатъчно
доказателства, че това е стойността на реално претърпените вреди. Видно от протокол за
ПТП № ******** за ПД е констатиран ожулен заден ляв калник и броня, а съгласно Опис по
щета № *********/25.11.22 г. освен бронята са поправяни други неща, които не са били
причинени от процесното ПТП – врата, панел, а най-съществената сума е изплатена за
допълнителни материали, които не са конкретизирани.
Поддържа се, че няма данни ответникът по делото да е изразил каквото и да било
разногласие относно обстоятелствата, свързани с процесното ПТП. Съгласно твърденията на
ищеца, ответникът е напуснал произшествието без да уведоми органите на МВР, което
обстоятелство било записано в протокола за ПТП, но това е невярно твърдение, такива
данни се съдържат единствено в приложената Декларация от ПД, попълнена към ЮЛ към
искането за завеждане на щета, в която се сочи, че ПТП се е реализирало на 23.11.22, 17.00 ч
Поддържа се, че видно от фактическата обстановка и липсата на пострадали лица, при
наличие само на имуществени щети, за ответника не е било налице задължение да остане на
местопроизшествието, но въпреки това, с оглед, че саморъчно е подписал протокола на
служителя от СДВР, ответникът не е бил напуснал местопроизшествието
Относно претенцията за заплащане на лихва – като акцесорно вземане, се сочи, че
основателността на задължението за заплащане за лихва е в зависимост от основателността
на главното задължение и следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира за установено следното от фактическа страна:
2
От ангажираната застрахователна полица №BG/07/********** от 09.12.2021 г. се
установява, че е сключен договор за „Гражданска отговорност“ по отношение на лек
автомобил рег. №ДКН Suzuki Grand Vitara с рама №**********, собственост на „ЮЛ“ ЕООД
за период на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 07.01.2022 г. до 23.59 ч. на 06.01.2023
г.
Представенo като част от застрахователната преписка по образувана щета е искане за
завеждане на претенция от 25.11.2022 г., от ПВД. Представена е и декларация, в която
същият сочи, че на 23.11.2022 г. към 17.00 ч. при движение от АДРЕС е ударен отзад-
встрани-лява задна гума, заден ляв калник и задна лява врата. Водачът на другото МПС
избягал. Посочени са увредени детайли при възникване на събитието: тас, задна лява гума,
заден калник, задна врата, задна броня. Като част от преписката по щетата застрахователят е
изготвил доклад по щетата и опис на вредите. С платежно нареждане на 20.12.2022 г.
застрахователят е изплатил на „ЮЛ“ ЕООД сумата от 292.35 лева.
С регресна покана относно щета №*********/25.11.2022 г. „ЮЛ” АД е поканило
ответника да заплати сумата от 302.35 лева. Видно от приложеното известие за доставяне
поканата се е върнала като непотърсена.
За процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП №********** от 23.11.2022 г. от АД-
мл. автоконтрольор в СДВР. В същият е констатирано, че на 23.11.2022 г. в 17.00 ч. в
АДРЕС“ е настъпило ПТП с участник 1- МПС Сузуки Гранд Витара с рег. №ДКН,
управлявано от Я. Д. Р. и участник 2 – МПС Фиат Панда с рег. №ДКН управлявано от ПВД.
Описано е, че МПС 1 се движи по АДРЕС“ поради движение с несъобразена с
интензивността на движението скорост, реализира ПТП с намиращо се отпред МПС.
Същият напуска мястото на ПТП. Посочени са видими щети на МПС 1- ожулена предна
дясна част на бронята и видими щети по МПС 2- ожулени заден ляв калник и броня.
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение Серия GA АКТ
№********** от 23.11.2022 г. на Я. Д. Р., за това, че като водач на лек автомобил с рег. №
ДКН на 23.11.2022г. в 17.00 часа в грС Б КВ с посока на движение от АДРЕС, управлява л.
а.Сузуки Гранд Витара с рег. № ДКН, регистриран на „ЮЛ“ ЕООД и на кръстовището с С,
поради несъобразена скорост с интензивността на движението реализира ПТП с движещия
се пред него л. а. Фиат Панда с рег. № ДКН. Водачът не остава на мястото на ПТП до
пристигането на органите на МВР. Продължава движението си посока ул. „Р“ Водчът е
извършил следните нарушения:
- водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия. релефа,
с условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението ПТП, с което виновно е
нарушил: чл. 20 ал. 2 от ЗДвП,
-не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или
следствието, с което виновно е нарушил чл. 123 ал. 1 т. 2, б. Б от ЗДвП.
С Наказателно постановление №*********** от 13.12.2022 г. на ответника е наложена
глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец
Като част от административната преписка са представени писмени декларации от
двамата водачи от 23.11.2022 г. ПВД сочи че е бил втора кола на ляв завой когато другото
МПС го ударило отстрани в заден ляв калник и врата. Той излязал от колата, а шофьорът на
охранителна фирма „ЮЛ“ дал назад и избягал с мръсна газ. Я. Д. Р. сочи, че не е удрял
никой, а бил засечен отпред от Фиат с регистрация ДКН. Другият водач слязъл да се бие. Той
не е ударил никой и си е тръгнал.
3
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение. Вещото лице е определил следния механизъм: на 23.11.2022 г. в гр.
София е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Фиат Панда“, с рег. № ДКНи лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“, с рег. № ДКН. За събитието е съставен Протокол за ПТП
№ ********** от 23.11.2022 г., в който са отразени обстоятелствата и причините за
настъпване на произшествието. На 23.11.2022 г. около 17:00 часа, лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“, с per. № ДКН се движи по АДРЕС при маневра ляв завой, поради движение с
несъобразена скорост с интензивността на движението, водачът реализира ПТП с
намиращия се пред него вдясно, лек автомобил „Фиат Панда“, с рег. № ДКН след което
напуска мястото на пътнотранспортното произшествие. Видимите щети по превозните
средства, отразени в протокола за ПТП са: За лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“, с рег. №
ДКН-предна броня вдясно и предна дясна част на автомобила, а за лек автомобил „Фиат
Панда“, с рег. № ДКН-задна броня вляво и заден ляв калник. Направен е извод, че всички
увреждания по лек автомобил „Фиат Панда“, с рег. № ДКН отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Фиат
Панда“, с рег. № ДКН изчислена база средни пазарни цени към датата на ПТП е 721,36 лв.
(Словом: Седемстотин двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки).Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в границите на 15,00 лв. - 25,00
лв.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 500, ал.1, т.3 КЗ. Съобразно
разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение със застрахования. Ищецът следва да установи
възникването на вредите от процесното увреждане, техният размер, причинно –
следствената връзка между деянието и вредите, чието репариране се иска, както и
заплащането на застрахователно обезщетение. Ищецът следва да установи, че ответникът е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят/ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ / има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач
На първо място не се спори, че спрямо управлявания от ответника автомобил към
датата на процесното ПТП /23.11.2022 г./ е имало валидно застрахователно правоотношение
в периода на действие на застрахователното покритие по застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“- полица №BG/07/********** от 09.12.2021 г.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ от третите увредени лица, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за
носене на деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите.
В процесния случай се установява от събраните доказателства – констативен протокол
за ПТП, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление и
декларация пред застрахователя, че на 23.12.2022 г. е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, при което на автомобил на трето по делото лице са причинени щети. Съгласно
4
константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на
ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение №
24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и
др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на
пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В
процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че
местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което
същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му
обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. Относно посоченият в
протокола за ПТП механизъм документът няма качеството на официален такъв и няма
предопределена доказателствена сила. Същият следва да се цени заедно с другите
доказателства при съвкупния им анализ.
Посоченият механизъм в протокола за ПТП, се потвърждава от заявеното от ПВД пред
админситративнонакзващите органи и пред застрахователя, както и от изготвеното
заключение на вещото лице по САТЕ. Останалите елементи от фактическия състав на
непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и съдебна автотехническа експертиза – вредата за собственика на увредения
автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от поведението на застрахованото при
ответника лице, и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния
за настъпване на произшествието. Причинната връзка между вредите и механизма на
деянието се установяват от приетата по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира.
Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните в описа-заключение на
застрахователя щети, като те се установяват от протокола за ПТП и от описа на щетите.
Размерът им се установява и от изготвената съдебна автотехническа експертиза, доколкото
същата установява по-голям размер на щетите от претендирания.
Не е спорно, че застрахователят- ищец е заплатил на третото увредено лице „ЮЛ“
ЕООД сумата от 292.35 лева.
Спорният по делото въпрос е дали е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
даваща правото на застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
да претендира от виновния водач заплатените суми.
В процесният случай видно от декларациите на двамата водачи в административната
преписка е имало спор дали е налице удар между тях- това се твърди от ПВД и се отрича от
ответника. Наличието на увреждания по двата автомобила е констатирано от посетилия
мястото младши автоконтрольор като в тази част протокола на база на личните възприятия
на съставителя му има материална доказателствена сила.
В подписаната от ответника декларация е налице изрично признание, че същият си
е тръгнал, т.е. напуснал е местопроизшествието, което следва да се приеме за доказано
като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт.
Съгласно чл. Чл. 125, т. 7 от Закона за движение по пътищата службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
5
Такъв е и процесният случай, доколкото изобщо е имало спор дали е налице удар
между двата автомобила.
Следователно е установено за ищеца възникването на регресно вземане на основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ да претендира от ответника заплатеното по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ на увреденото лице застрахователно обезщетение на заявеното в
исковата молба основание, ведно с ликвидационните разноски/10 лева/ за определянето му.
Основателността на иска, има за своя закономерна последица основателност на
претенцията за законна лихва за забава, начиная от 19.02.2024 г../датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 1150 лева, от които
50 лева - държавна такса, 300 лева- депозит за вещо лице, 400 лева –адвокатско
възнаграждение и 400 лева- депозит за особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес:АДРЕС, да заплати на „ЮЛ” АД, с
ЕИК: ******, със седалище и адрес управление: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС на
основание чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ сумата от 302,35лева, от които сумата от 292,35лв.
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на увреденото лице /което увреждане е причинено при ПТП на 23.11.2022г. в
гр.София, на кръстовището образувано от АДРЕС, виновно от ответника, след което е
напуснал мястото на пътното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата/, и 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху сумата от 302.35 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда/19.02.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Я. Д. Р., с ЕГН **********, да заплати на „ЮЛ” АД, с ЕИК: ******, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 1150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6