№ 854
гр. Перник, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
Членове:КРИСТИАН Б. П.
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело
№ 20221700500680 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 98 от 07.07.2022 г. по гр.д. № 63/2022 г. на РС – Р. е осъдена
Община Р. да заплати на М. В. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
вследствие на счупване на дясна ръка в резултат на нападение от безстопанствено куче
на 16.09.2021 г., в с. Д., общ. Р., обл. Перник, както и сумата от 452,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди за заплатено
съдебномедицинско удостоверение, болничен престой, медицинско обслужване,
медицински изделия и изследвания, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 16.09.2021 г. до окончателното ù изплащане. Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 6000 лева до
пълния предявен размер от 13 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Със същото
решение, както и с Определение № 472 от 25.08.2022 г. по същото дело, в тежест на
Община Р. са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, Община Р., чрез адв.Д., е обжалвала решението в
частта за уважаване иска за неимуществени вреди, както и в частта за уважаване иска
за имуществени вреди, като по развити доводи и съображения моли същото да бъде
отменено от въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му
част и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Евентуално прави искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Възразява се, че съдът не е спазил разпоредбата на чл.146 от ГПК като не е указал в
достатъчна степен на ответната страна Община Р. за кои факти и обстоятелства следва
да ангажира доказателства. Такова възражение е било релевирано пред
първоинстанционния съд, но същият го е оставил без уважение. Относно правилността
на решението, въззивникът твърди, че съдът неправилно приема за безспорни
обстоятелства по делото, като формира извода си, пренебрегвайки съществена част от
доказателствения материал. Твърди още, че не е налице осъществен фактическия
състав на непозволеното увреждане, поради което неправилно съдът е приел искът за
1
основателен. Възразява още, че съдът не е обсъдил направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради което е определил
неправилно размера на дължимото обезщетение. В заключение, по подробно
изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната му част, като се
претендира и заплащане на разноски за настоящото производство. С оглед направеното
възражение за непълнота на доклада по делото, Община Р. иска да й бъдат дадени
указания за предприемане на процесуални действия с оглед доказателствената тежест
между страните, като й бъде дадена възможност да ангажира относими доказателства в
настоящото производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от М. В., чрез адв. П. Н., в който
се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Въз основа на
подробно изложени мотиви по същество на спора се иска потвърждаване на решението
в обжалваната от въззивника Община Р. част като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
В срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, М. В., чрез адв. П. Н., е обжалвал решението в
частта, с която е частично отхвърлен иска за неимуществени верди, като по развити
доводи и съображения моли същото да бъде отменено от въззивния съд като
неправилно и незаконосъобразно в тази му част и вместо него да постанови друго
решение, с което искът за неимуществени вреди да бъде изцяло уважен. Сочи, че съдът
правилно е приел искът за основателен след преценка на доказателствата по делото, но
неправилно е определил размерът на дължимото се обезщетение за неимуществени
вреди. Възразява, че съдът не е взел предвид претърпените неимуществени вреди от
ищеца с оглед техния интензитет и продължителност.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Община Р., чрез адв. К. Д., в
който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че
при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е взел предвид трайно
установените в съдебната практика критерии, поради което размерът не следва да бъде
увеличаван. В заключение се иска оставянето без уважение на въззивната жалба и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната си жалба, Община Р. е релевирала възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неточно разпределение на
доказателствената тежест между страните, поради което е поискала от настоящата
инстанция да разпредели отново доказателствената тежест като укаже и даде
възможност на Община Р. да ангажира относими и необходими доказателства.
С оглед правомощията си по чл. 267 ГПК, въззивният съд констатира от прегледа
на първоинстанционното дело, че с определение от 31.03.2022 на РРС е изготвен
проект за доклад по делото по чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с който с оглед твърденията
и доводите на ищеца, тъй като в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор
на исковата молба, разпределението на доказателствената тежест е извършено съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК – посочено е, че ищецът носи тежестта да докаже
настъпването на посочените в исковата молба вреди, техният размер, както и
причинната връзка с противоправно поведение по служба на лице, по отношение на
което ответникът се явява възложител на работа, като на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. Със същото определение по реда на
2
чл. 140 ГПК са приети като доказателства по делото документите, представени с
исковата молба; допуснати са исканите от ищеца относими, допустими и необходими
доказателства. В проведеното първо открито съдебно заседание РРС е дал възможност
на страните да изложат своето становище по проекто-доклада, като Община Р., чрез
своя процесуален представител е оспорила исковата молба, като неоснователна;
изложила е становище, че Община Р. никога не е бездействала по отношение
изпълнение на задълженията като орган, имащ вменени такива по смисъла на ЗЗЖ,
като е направила и доказателствени искания, които съдът е уважил, като е приел
представените от ответника писмени доказателства и е допуснал разпит на искания от
ответника един свидетел. В проведеното последващо съдебно заседание, след
провеждане на разпита на всички допуснати свидетели, страните, в т.ч. и Община Р., са
заявили, че нямат доказателствени искания и няма да сочат доказателства, поради
което съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и е обявил съдебното
дирене за приключено и е даден ход на устните състезания.
С оглед горното, настоящият състав намира за неоснователно възражението на
ответника, настоящ въззивник - Община Р. за допуснато процесуално нарушение. С
оглед твърдението и възражението на Община Р. в първото открито съдебно заседание,
че никога не е бездействала по отношение изпълнение на задълженията като орган,
имащ вменени такива по смисъла на ЗЗЖ, формулираната от РС доказателствената
тежест не е изрична относно обстоятелствата, които ответникът следва да докаже във
връзка с тези конкретни твърдения и възражения, но това е следствие от пасивното
проц. поведение на ответника, тъй като в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба. От друга страна обаче, видно от процесуалното поведение
на ответника, същият е правил доказателствени искания и е ангажирал доказателства,
които са бил уважавани от съда. Районният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест във връзка с твърденията и възраженията на страните и
същите са били наясно с предмета на делото и фактите, които следва да доказват, респ.
процесуални нарушения във връзка с доклада не са допуснати. Всяка страна следва да
докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици (чл.154, ал.1
ГПК), защото ако не ги докаже, съдът е длъжен да приеме, че твърдяните от страната
правни последици не са се осъществили. Именно до последното се свежда и
задължението на съда да разпредели доказателствената тежест между страните - да не
зачете правните последици на фактите, които са останали недоказани в процеса. Коя
страна и кои факти доказва се определя от материалноправната норма, чиито изгодни
правни последици страната претендира. Следователно настоящият състав намира, че
спрямо Община Р. не са нарушени принципите на процесуалния закон относно
състезателното начало, равенство на страните и не е възпрепятствано установяването
на истината в производството. Поради това, несъгласието на жалбоподателя с
фактическите и правни заключения на РС и с произнасянето му по възраженията и
доводите на страните не е основание по чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд да
разпредели отново доказателствената тежест като укаже и даде възможност на Община
Р. да ангажира относими и необходими доказателства. Преценката дали фактическите
констатации и правни изводи на РС съответстват на събраните по делото
доказателства, респ. на заявените от страните доводи и възражения, е извън обхвата на
дейността на въззивния съд в предварителната проверка в процедурата по реда на чл.
267 ГПК, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение.
Съответно искането на жалбоподателя въззивният съд да разпредели отново
доказателствената тежест като укаже и даде възможност на Община Р. да ангажира
относими и необходими доказателства следва да бъде оставено също без уважение.
3
Доколкото във въззивните жалби и в отговорите не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Община Р. въззивният
съд да разпредели отново доказателствената тежест като укаже и даде възможност на
Община Р. да ангажира относими и необходими доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.01.2023 г. от 10,10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателите – и преписи от отговорите на въззиваемите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4