№ 183
гр. Разград, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101899 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД – предявен е иск за установяване на парично вземане,
произтичащото от договорно правоотношение с ответника и цедирано в полза
на ищец.
Образувано е по постъпила искова молба от “ЮБЦ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, район
“Триадица”, бул. “България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя
Ю.Б.Ц., действащ чрез пълномощника адв. В. Г. при АК - София, със съдебен
адрес: гр. *****, против П. СТ. АС. с ЕГН-**********, с установен по делото
адрес в гр. *****. Ищцовата страна моли на основание чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК, след като се убеди в основателността на претенцията им, съдът
да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на
ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"
ЕООД с ЕИК *********, в размер на 89,89 лв. (осемдесет и девет лева и 89
ст.), незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 16.05.2018 г. до
15.08.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски
номер *****, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/16.06.2018 г., **********/15.07.2018 г. **********/16.08.2018 г.
Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство и да присъдите в полза на ищеца: сумата от 25,00 лева,
представляваща държавна такса и 180,00 лева (сто и осемдесет лева),
представляващи възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 1338/2021 г. по описа
на Районен съд - Разград, съобразно посоченото в т. 12 от ТР № 4/201З г. на
ОСГТК на ВКС, както и направените разноски по исковото производство –
заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180
лева.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника
1
въз основа на Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Груп" ООД с ЕИК *********, което дружество от своя
страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018
г. с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което се прилага. Ищецът сочи, че е
встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание
още преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че
ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, а именно привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други. Излагат се доводи, че въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № *****. Съгласно чл. 29 от
Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане се
получава на предварително обявени номера. Посочва, че сведения за размера
на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка. Твърди се, че между кредитора „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД с ЕИК: ********* и ответницата П. СТ.
АС. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***** от дата 16.04.2018 г. за ползване на мобилна услуга за
мобилен номер ***** при условията на тарифен план Smart L+ с месечна
абонаментна такса 26,99 лв. Срокът на договора бил за 24 месеца до
16.04.2020 г. На дата 30.05.2018 г. чрез Допълнително споразумение
ответницата добавила за ползване интернет услуга за номер ***** при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент
21,80 лева (с ДДС), а за ползваната мобилна услуга за номер ***** запазила
условията на тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 26,99 лева
(с ДДС). Срокът на споразумението бил за 24 месеца - до дата 30.05.2020 г.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на електронни
съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ***** между
ответницата и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД били
издадени следните фактури: **********/16.06.2018 г., **********/15.07.2018
г., **********/16.08.2018 г., за използвани услуги за периода от 16.05.2018 г.
до 15.08.2018 г. По-конкретно Фактура № **********/16.06.2018 г. с
начислена за отчетен период 15.05.2018 г. – 14.06.2018 г. сума в размер на
50,41 лв. (с ДДС), от които: за мобилен номер ***** за месечен абонамент
Smart L+ и приложимите към него отстъпки – 23,70 лева, за мобилен номер
***** за месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE -18,31 лева, ДДС
ставка 20% - 8,40 лева. Дължимата сума била платима в срок 02.07.2018 г.
Към фактурата било приложено и извлечение. На 15.07.2018 г. била издадена
Фактура № № ********** с начислена за отчетен период 15.06.2018 г. –
14.07.2018 г. сума в размер на 43,80 лв. (с ДДС), от които: за мобилен номер
2
***** за месечен абонамент Smart L+ и приложимите към него отстъпки –
23,70 лева; за мобилен номер ***** за месечен абонамент VTVACOM Mobix
60 LTE -12,34 лева, корекции – 0,55 лв., ДДС ставка 20% - 7,21 лв. Дължимата
сума била платима в срок 01.08.2018 г. Към фактурата било приложено и
извлечение. На 16.08.2018 г. била издадена Фактура № № ********** с
начислена за отчетен период 15.07.2018 г. – 14.08.2018 г. сума в размер на
8,62 лв. (с ДДС), от които: за мобилен номер ***** за месечен абонамент
Smart L+ и приложимите към него отстъпки – 2,45 лева, за мобилен номер
***** за месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE – 3,95 лева, корекции –
0,94 лева, ДДС ставка 20% - 1,28 лева. Дължимата сума била платима в срок
01.09.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение.
Ищецът твърди, че ответника не е заплатил мобилни услуги,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 06/2018 г.,
07/2018 г. и 08/2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Твърди се, че
незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги, обусловило правото на БТК (чл. 50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т. 1.) да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. Излагат се доводи, че при неспазване на което и да е задължение в т.
43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер № ***** на дата 15.09.2017 г.
крайна Фактура № **********. Твърди се, че деактивацията на процесния
абонамент е станала на 17.08.2018 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Според ищеца абонатът е бил в неизпълнение на
договорите си, неспазвайки крайния срок за ползване на абонаментите до
края на действието им – до дата 30.05.2020 г. Сочи се , че цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за
забава и е посочен периодът и/иск по чл. 86 ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по
втория договор/заявител по чл. 410 ГПК/. Изразява се становище, че
предоставените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, която не е заплатил в указания срок, респ. същият
е в неизпълнение на договора си. Твърди се още, че като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД,
подписвайки конкретна декларация, абонатът се е съгласил и е приел Общите
Условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия операторът следва
да получава плащане изцяло и в срок на дължимите от абоната суми за
предоставените услуги по договора и Общите условия. Според чл. 43.1 от ОУ
абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги. Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
3
правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. Твърди се, че когато е
прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Сочи се още, че
съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните
общи условия и били неразделна част към него. По силата на същите
индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Излага се, че
съгласно 25 от ОУ абонатът заплаща: 25.1. еднократно цена за първоначално
свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно — стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (или периоди). Според чл. 35 от ОУ
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки,
изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. Цитира се, че чл. 28 от ОУ,
според който за месеца на първоначално свързване към мрежата, както и за
месеца на закриване на телефонния пост, абонатът дължи заплащане на
месечен абонамент пропорционално на дните, в които телефонният пост е бил
активен. Абонатът ползва включените в абонаментния план минути
пропорционално на заплатената част от месечния абонамент. Твърди се, че за
периода от активацията/подписването на договора до датата на първия билинг
цикъл, абонатът заплаща пропорционална част от месечния абонамент,
съответстваща на броя на дните, в които са ме предоставени услугите. За
същият период абонатът ползва съответната пропорционална част от
услугите, включени в месечния абонамент. Цитира се чл. 29 от ОУ, според
който предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане можело да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставели само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. Твърди се, че в конкретния случай ответницата
подписала договор за далекосъобщителна услуга, потребявала избраните
услуги, не е изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността
на услугата, като с това си поведение изпаднала в забава. Твърди се
4
незаплащане в срок на издадените фактури. Ищецът моли като доказателство
да се приеме Приложение № 1, което се установява, че по силата на договор
за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е
собственик на вземането спрямо ответницата, което впоследствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Еруп"
ООД и „ЮБЦ" ЕООД. Твърди се, че ответницата е уведомена за цесиите – на
„С.Г. Груп" ООД уведомил длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 16.10.2018 г. и от свое име в качеството си на цедент на 01.10.2019
г. Ищецът сочи, че връчването на ИМ на длъжника, към която са приложени и
документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера, е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Сочи, че съм ИМ са приложени
договорите за цесия.
В срока за писмен отговор ответницата не изразява становище.
Съгласно чл. 237, ал. 2 във вр. ал. 1 ГПК, когато ответникът признае
иска по искане на ищеца, съдът се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че
същото се основава на направеното признание. Третата алинея на същата
разпоредба съдържа забрана за постановяване на решение при признание на
иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави
или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В
настоящия случай съдът намира, че условията за постановяване на решение
при признание на иска са налице, тъй като такова признание е направено,
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, съответно
страната би могла да се разпорежда с него. Поради тези причини предявения
иск следва да се уважи.
По разноските: Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца
съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и
тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12,
съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в
общия размер от 410,00 (четиристотин и десет) лева, от които: 50,00 лева -
заплатената държавна такса при образуване на делото, от тях 25,00 лева –
заплатени при образуване на заповедното производство и 25,00 лева –
доплатени при образуване на исковото производство и 360,00 лева –
адвокатско възнаграждение, от които 180,00 лева по заповедното, както и
180,00 – по исковото. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както
следва: общо 205,00 (двеста и пет) лева по заповедното производство и общо
205,00 (двеста и пет) лева по исковото производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че ответника П. СТ. АС. с
ЕГН-**********, с установен по делото адрес в гр. *****, дължи на ищеца
“ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1404, район “Триадица”, бул. “България“ № 81, вх. В, ет. 8,
5
представлявано от управителя Ю.Б.Ц., със съдебен адрес: гр. *****, следните
суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 836 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20213330101338 по
описа на за 2021 г. Районен съд - Разград: 89,89 лв. (осемдесет и девет лева и
89 ст.), представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
16.05.2018 г. до 15.08.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор
с клиентски номер *****, сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за което са издадени
фактури № **********/16.06.2018 г., **********/15.07.2018 г.
**********/16.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. СТ. АС. с ЕГН-
**********, с установен по делото адрес в гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на
“ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1404, район “Триадица”, бул. “България“ № 81, вх. В, ет. 8:
- сумата от 205,00 (двеста и пет) лева за направени разноски по
заповедното производство по ч. гр. д. № № 20213330101338 по описа на за
2021 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 205,00 (двеста и пет) лева за направени разноски по
настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ч. гр. д. № №
20213330101338 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6