Р Е Ш Е Н И Е
Номер 127 Година 30.01.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 2902 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.И.Д. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес *** против принудителна административна мярка от 02.11.2019г.
наложена от специалист репатрация в ОП „Транспорт“, за репатриране на лек
автомобил марка „Мазда“ с рег.№ А0923НВ. Счита наложената принудителна
административна мярка за неправилна и незаконосъобразна и прави искане да бъде
отменена.
Ответникът
– Специалист „Репатрация“ в Общинско предприятие “Транспорт” – Милена Вълкова
Карчева, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли да бъде оставена без уважение.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1, във връзка с
чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 02.11.2019г.
в гр.Бургас, специалист репатрация в ОП „Транспорт“ при Община Бургас е наложил
ПАМ - принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач на паркиран лек автомобил марка „Мазда“
с рег.№ А0923НВ. За репатрирането е съставен протокол (л.7 от делото), съгласно
който МПС е паркирано на платното за движение след пътен знак В27, с което е
пречка за движението на останалите МПС. Към протокола са приложени седем броя
снимки (л.8-9 от делото).
На Г.Д. е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 0096020/02.11.2019г.
(л.10 от делото), за нарушение на чл.98, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП, за
това, че на 02.11.2019г., в 10,48 часа, в гр.Бургас, е паркирал лек автомобил с
рег.№ А0923НВ, на платното за движение, след пътен знак В27, в ж.к.“Братя
Миладинови“ срещу бл.7, с което си действие създава пречки за движението на
останалите МПС.
По делото е
представена касова бележка № 59884/02.11.2019г. (л.6 от делото), съгласно която
за извършеното репатриране е заплатена сумата от 43,20 лева с ДДС и за
наказателен паркинг сумата от 12,00 лева с ДДС.
От Г.Д. е
подадена жалба до директора на „УКОРС“ при община Бургас (л.12 от делото).
Наложената
принудителна административна мярка е обжалвана с жалба вх.№
94-01-38879/15.11.2019г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната
принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай
лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията
на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното
средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да
бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
полицейско управление.
По силата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2,
4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната
административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за
издаването и́ в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена
и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази
мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на
чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на вътрешните
работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач.
С нарочна заповед
№ 1919/16.07.2018г.
на кмета на община Бургас (л.13 от делото), е
възложено на служителите на Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор
транспортна служба, репатрация“ да прилагат принудителни административни мерки
по ЗДвП. Посредством допълнително споразумение към трудов договор от
26.02.2018г. (л.15 от делото), сключен между ОП „Транспорт“ и М.К., се
установява, че лицето е назначено именно на длъжност „инспектор транспортна
служба, репатрация“, а съгласно представената длъжностна характеристика на „Инспектор
трансп.служба“ /спец.репатрация/ (л.16-17 от делото), се установява, че
служителите на тази позиция имат задължение да осъществяват контрол по спазване
на ЗДвП и да налагат ПАМ. С оглед на така представените доказателства, следва да се приеме, че по
делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало
разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил.
Мярката
е приложена при спазване на административнопроизводствените правила, като
неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон.
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на
които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Съгласно
чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В
случая, не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към
момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.
От
събраните по делото доказателства не се установява, че паркираното от
жалбоподателя МПС е създавало опасност за движението или че е затруднявало възможността
за преминаване на други участници в движението.
В
съставеният протокол за наложената ПАМ, административният орган е посочил, че
участъкът, в който е било паркирано превозното средство, попада в зона
обозначена с неподвижен пътен знак В27, въвеждащ забрана за престой и паркиране.
Тези обстоятелства се установяват от представените по делото снимки и схема за
организацията на движението в процесния пътен участък. Видно от схемата пътният
участък е обозначен с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на превозно средство паркирано в нарушение на пътен знак В27, като
същият е поставен от страната на улицата в посоката, предвидена за движение на
МПС. Съответно видно от представените снимки, направени към момента на налагане
на ПАМ, пътният знак е видим и не е закрит от клоните на дърветата, както
твърди жалбоподателя, като процесното МПС е паркирано непосредствено след него.
Принудителната административна мярка е наложена на 02.11.2019г., тоест през
есента, когато са опадали по-голямата част от листата на дърветата, поради
което нямам как те да са закривали пътните знаци. Действително тези знаци не са
в изрядно състояние, но от тях ясно и безспорно се установява, както въведената
забрана за престой и паркиране на ППС, така и предупреждението за принудително
преместване на паркирано превозно средство, поради което жалбоподателят е
следвало да съобрази своето поведение с тях.
В
протокола, описващ състоянието и местоположението на спряното МПС преди
преместването му, освен наличието на знак В27 е посочено, че превозното
средство създава пречки за движението на останалите МПС. Това твърдение не е
доказано, но това не води до незаконосъобразност на наложената ПАМ, доколкото
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че лекия
автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата за движение на място,
обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, което осъществява фактическия състав на първата
хипотеза визирана в чл.171, т.5, б.б от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице
основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, поради което жалбата на Г.И.Д.
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното Административен
съд гр.Бургас, десети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Д. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес *** против принудителна административна мярка от 02.11.2019г. наложена от
специалист репатрация в ОП „Транспорт“, за репатриране на лек автомобил марка
„Мазда“ с рег.№ А0923НВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ: