Р Е Ш Е Н И Е
262327/19.7.2021г.….7.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 14-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря
Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 20643/2019 г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.49, вр.чл.45 и
чл.86 ЗЗД от „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***
Иван Страцимир № 75, представлявано от Господин Колев
Пердов за осъждане на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** – Варна тауърс, кула Г да му заплати сумата в размер на 8468,50 лева, представляваща обезщетение за
имуществена вреда, настъпила вследствие на
неизпълнение на договорни задължения от ответното дружество на 12.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното заплащане на сумата, както и
обезщетение за забава в размер на 1872.48 лева от увреждането - 12.10.2017 г. до предявяване
на иска – 16.12.2019 г. Ищецът моли ответникът да му заплати разноски за производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника. Прави възражение за неподведомственост на делото за
разглеждане от ВРС, тъй като страните имат уговорена договорна подсъдност за
разглеждане на делото от Арбитражен съд
Варна.
Оспорва предявените искове по
основание и размер. Сочи, че е изпълнил
задълженията си да възстанови ел.захранването в обекта на ищеца в срока,
посочен в Общите условия. Дори да се приеме, че електрозахранването не е
възстановено в съответния срок, твърди,
че ищецът не е осигурил достъп до електромера, съгласно задължението си в
чл.16, т.2 от Общите условия на ЕРП Север.
Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноските.
Ответникът е направил искане да бъде привлечено като трето лице – помагач
на негова страна З.А.Б. АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********. Интересът произтича от обстоятелството, че ответното дружество и
третото лице са страни по договор за имуществена отговорност за застраховка
„Отговорност към трети лица, свързана с дейността, включително отговорност към
продукта“. Същият договор е приложен на л.79.
Трето лице З.А.Б. АД е изразило становище за
неоснователност на предявения иск с идентични
аргументи. Счита, че ответникът не е отговорен за настъпилите вреди, тъй
като е изпълнил в срок договорните си
задължения да възстанови ел.захранването в обекта на ищеца. Не е доказан по
безспорен начин размера на претенцията от писмените доказателства и не е
установен фактическия състав, правопораждащ отговорността на ответника,
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си чрез процесуални представители.
По отношение
подсъдността на иска:
С
влязло в сила определение на първоинстанционния съд, което е потвърдено от ВОС
е прието, че РС Варна е компетентен да
разгледа предявения пред него иск, доколкото същите нямат сключено арбитражно споразумение между
страните, които са търговци, въпреки представения Договор за достъп и пренос на
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-про мрежи“ АД от
20.07.2017 г.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните в производството
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, че ищцовото дружество е абонат на ответното дружество, а
последното като доставчик на ел.енергия
доставя и захранва търговския
обект на „Ф.м.“ ЕООД с аб.№ **********, находящ се в
гр.Варна, бул.Васил Левски № 33 - Базар „Левски“, магазин за месо, месни и
млечни продукти. „ЕРП Север“ АД с ЕИК ********* е с предходно наименование „Енерго про мрежи“ АД, което
обстоятелство е заявено от ответника и е установено от извършена справка в
Търговския регистър към АВ. От изложеното следва, че е установена пасивната
процесуална легитимация по иска и страните нямат спор в тази насока.
С подписания от страните на 20.07.2017 г. договор
за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго
про мрежи“ АД същите уреждат отношенията между тях във връзка с начина и
сроковете на фактуриране по утвърдените от КЕВР цени за мрежови услуги,
предоставяни от „Енерго про мрежи“ АД.
Между страните няма спор, че поради
незаплатена сметка за м.септември 2017 г. от ползвателя „Ф.м.“ ЕООД е спряно
ел.захранването в посочения обект на 11.10.2017 г. От приложените на лист 9 от
делото доказателства се установява, че
на същата дата ищецът е заплатил на
ответника такса в размер на 19.00 лева за възстановяване на ел.захранване и
такса в размер на 19.00 лева за експресно възстановяване на прекъснато
ел.захранване.
От
протокол за неизвършена услуга, съставен от ищеца и подписан от трима свидетели
се установява, че след заплащане в 12.31 часа на каса на „Енерго-про Варна“ на такса
за експресно възстановяване на електрозахранването на магазина за месо, към 18.45 часа същото не е възстановено –
лист 10 от делото.
От доклад
за извършена извънредна инспекция в обект за производство и търговия с храни,
съставен от служители на Областна
дирекция по безопасност на храните – Варна
се установява, че на ищеца по делото в качеството му на търговец е
издадено разпореждане за унищожаване на храни от животински произход на
стойност 8468.50 лева.
От
протокол за унищожаване на суровини и храни от животински произход се
установява, че на 12.10.2017 г. в търговски обект на „Ф.м.“ ЕООД – смесен
магазин за търговия подлежат на унищожаване суровини и храни от животински
произход, които са описани в протокола и в разпореждане за насочване за
унищожаване на суровини и храни от животински произиход. Същите са предадени на
предприятие за преработка на странични животински продукти „Екарисаж – Варна“
ЕООД.Количеството и стойността на унищожените продукти са описани в приложените
към исковата молба фактури и в съставения протокол за унищожаване.
От
събраните в производството гласни доказателства се установява, че свидетелката Жанет Пламенова
Люцканова към 12.10.2017 г. е била представляващ
на „“Ф.м.“ ЕООД, а Пламен Славов Димов е
такъв към момента. Поради организационни причини закъснели да платят тока на
магазина през 2017 год. Лично Димов е платил
фактурата и такса за експресна услуга за пускане на тока, като на касата
в момента на плащането служител на
ответника му обяснил, че до два часа ще възстановят захранването на
обекта, но това не се случило. Търсил
техници и се е обаждал на дежурния телефон да пита какво става. Отговорили,
че няма да успеят до вечерта да посетят обекта, тъй като на работа са малко
служители и имат работа. Токът бил пуснат чак
на следващия ден като минали повече от 24 часа. Ел.таблото е извън магазина
и не е необходим достъп в самия
магазин. Пазара е охраняем и за всеки магазин има ел.табло, което е отвън. В магазина имало човек докато затворят
пазара. Там има денонощна охрана. Обаждали
се по телефона докато затвори пазара като им отговорили, че в момента не могат да дойдат, ще изпратят
по-късно служител и накрая дали телефон на служител от оперативната група и той казал: „Днес
нямам никаква възможност да дойда! Утре максимално бързо ще дойда, защото ме
пратиха незнам си къде…! Ние сме много малко служители, а много работа имаме!“.
Свидетелят обяснил, че стоката в
магазина е рискова и не може да
остане без ток заради фризерите, но този служител му отговорил: „Не мога нищо
да направя и това е!“. Ел.захранването било възстановено на следващия ден към 13.00 часа. Стоката в магазина е месо и месни продукти,
които се нуждаят от специален температурен режим и за които се води постоянна
система, която е за наблюдение за температурния режим за начина на съхранение. Когато
спрели фризерите, собствениците се обадили на наблюдаващия инспектор от „Агенцията по
безопасност на храните“, от там изпратили
представители, които съставили протокол
с предписание за унищожяване на стоката. Изпълнили предписанието и
стоката била унищожена в екарисажа. При
заплащане на касата на дружеството било обяснено на свидетеля, че при заплащане
на експресна услуга ел.захранването ще
бъде възстановено до два часа. След това
казали, че най-късно след шест часа ще го пуснат и той именно затова е
заплатил по-високата такса за да се
възстанови ел.захранването по-бързо.
Свид.Люцканова е била
управител на дружеството през 2017 г. Тъй като са поддържали връзка по телефона
със служители на ответника, тя обяснила,
че задължението ще бъде заплатено експресно, но въпреки това на следващия ден
след като сумата била заплатена в магазина все още нямало ток. Наложило се да бракуват цялата стока в магазина. На обажданията по телефона им било казано, че токът ще бъде
пуснат след два часа. Електромерът се намира извън магазина, на
територията на пазара. На посочения ден магазинът е работел от 09.00 ч. до 19.00
часа като през цялото време е имало
продавач. Тогава работното време на магазина е било от 09.00 ч. до 19.00 ч. и със сигурност е
имало човек на място. Това, което е предимството на „Пазари“ АД е, че винаги
там има денонощна охрана и винаги когато има нещо свързано с обектите там има човек
който да информира.
Показания е дал и свидетелят Галин Николов,
който работи в ответното дружество „Електроразпределение
Север“ АД на длъжност ел. монтьор.
Работата му е свързана с отстраняване на
аварии, спиране и пускане на ел. захранване, работа със заявление. Спомня си,
че на 11.10.2017 год. е бил аварийна група със свой колега и между 19.00
ч. - 20.00 ч. е бил в района на „Базар Левски“. Били изпратени на авария „без ел. захранване на обект“, но пазара бил
затворен и от двата входа, нямало охрана, нито телефонен номер на който да се
свържат за достъп до пазара. По тази
причина не могли да възстановят ел. захранването, за което били изпратени. На следващия ден е отишъл друг
екип, който да възстанови ел.
захранването. На дежурства сигналите се
подават от диспечерите. В случая диспечерът не е казал каква е причината за прекъснатото ел. зхранване. Дежурството на аварийната група е от 17.30 ч. до 7.30 ч. като тези дежурства се дават
от дома и служителите са на повикване. Дежурния диспечер се обажда по телефона на главния на екипа в случая е бил колегата на
Николов, той му се обадил по
телефона, двамата се срещнали и със служебната кола отишли на посочения адрес. Когато са аварийна група не съставят протоколи. Понякога
се предоставя телефон на абоната, но не винаги. За конкретния случай не може да кажа дали е бил оставен
телефонен номер на абоната.
Съгласно Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ АД, публикувани в сайта на дружеството в раздел „Условия и ред за възстановяване на
преноса на електрическа енергия“ в чл.26 е посочено, че „Енерго-Про Мрежи“ АД
възстановява преноса на ел.енергия след отпадане на основанията за
прекъсването. Когато прекъсването е по вина на ползвателя, преноса се
възстановява след като същия заплати всички направени разходи за прекъсване и
за възобновяване на разхода, но не по-късно от 12.00 часа на следващия работен
ден.
Съгласно сключения от страните договор за
достъп и пренос в чл.8, ал.1 е посочено, че „Енерго про мрежи“ има право да
прекъсне преноса на ел.енергия след 7-дневно писмено предупреждение в
случай, че ползвателят не заплати стойността на фактурата по чл.3 или на
издадено дебитно известие по чл.5, ал.2 в договорените срокове. Към същият е
приложен ценоразпис на услуги, предлагани от „Енерго про мрежи“ АД в сила от
10.12.2015 г.
От
представени доказателства на лист 9 от делото се установява, че на 11.10.2017
г. в 12.23 часа „Ф.м.“ ЕООД е заплатило на „Енерго-про Варна“ ЕАД, на каса на
дружеството на ул.“Девня“ №2 при касиер 611 сумата 19.00 лева за възстановяване
на ел.захранване и в 12.31 часа е заплатило сумата 19.00 лева с основание „доплащане
за експресно възстановяване на
ел.захранване“ или общо заплатената сума
е 36 лева.
От
потвърдителна бележка на лист 15 от делото се установява, че Предприятие за
преработка на странични животински продукти „Екарисаж – Варна“ ЕООД е получило
на 12.10.2017 г. от „Ф.м.“ ЕООД странични животински продукти по вид и
количество както следва: СЖП – кат 3 – пил.разфасовки 195 кг., св.разфасовки
488 кг., млени меса 112 кг., тел.разфасовка 104 кг., малотрайни колбаси 36 кг.,
млечни продукти 86 кг. От представените фактури по делото се установява, че
стоката по вид и количество е фактурирана и заплатена от получателя „Ф.м.“ ЕООД.
От
удостоверение № 29/07.04.2021 г., издадено от „Феста холдинг“ АД, гр.София се
установява, че работното време на пазар „Левски“ с адрес гр.Варна, бул.
„Левски“ № 33 е всеки ден от 06.00 ч. до
20.00 ч.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За
успешното провеждане на иска ищецът
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване кумулативното
осъществяване на елементите от фактическия състав на деликта, а именно извършено от ответника деяние, неговата противоправност,
настъпването на вредоносен резултат, причинна връзка между резултата и
деянието, вида и размера на вредите.
Ответникът
от своя страна следва да установи възраженията си, които изключват или
погасяват деликтна
отговорност и от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В конкретния случай ответника носи тежестта
да докаже наличието на обстоятелства,
които изключват вината му, предвид въведената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция
за това.
При
договорна отговорност, съобразно разпоредбата на чл.79 ЗЗД, вината във формата
й на небрежност се предполага до доказване на противното.
От доказателствата по делото и приетото от
фактическа страна, съдът намира, че ответното дружество не е ангажирало
доказателства, които оборват презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД. От
доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че причината за
спиране на ел.захранването в обекта на ищеца е неплащане в срок на задължение по фактура. В
този случай съгласно индивидуалния договор, който има обвързваща сила за страните
по него доставчикът на ел.енергия има право да прекъсне преноса на
ел.енергия след 7-дневно писмено предупреждение до ползвателят, каквото в случая не е
налице. По делото няма доказателства за изпълнение от страна на ответното
дружество на това договорно задължение. Без да отправи писмено предупреждение в
7-дневен срок, ответникът е преустановил ел.захранването в обекта на ищеца, което
е довело до излизане от режим на работа на фризерите в които се съхраняват
месни и млечни хранителни продукти. С това действие за ищеца е настъпила пряка
имуществена вреда, изразяваща се в разваляне на стоката, която е станала
негодна за консумация, съответно за продажба на крайни потребители, поради
което компетентния държавен орган е разпоредил нейното унищожаване. Имуществената вреда е причинена
от конкретни действия на служителите на ответното дружество.
За възстановяване на прекъснато
ел.захранване ответното дружество е
изискало от ползвателя да заплати такса
за възстановяване на ел.енергия и такса за експресно възстановяване на
ел.захранване по цени съгласно приложения
ценоразпис на услуги, предлагани от „Енерго про мрежи“ АД в сила от 10.12.2015
г. При заплащане на допълнителната такса за експресно възстановяване служителят е обяснил, че същото ще бъде
възстановено до два часа, в последствие е обяснено на представител на „Ф.м.“
ЕООД, че най-късно това ще се случи до 6 часа. Именно по тази причина ищецът е заплатил допълнителната такса за експресно
възстановяване.
Ответникът по иска „ЕРП Север“ АД /преди
„Енерго про мрежи“ АД/ като не е изпълнил договорното си задължение след като е получил възнаграждение
под формата на определена от него такса е нарушил принципа за добросъвестност спрямо неговия контрагент.
Съгласно ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността
на енергийното предприятие е договорна и съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението при
неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка
инепосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при поръждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвстен –
всички преки и непосредствени вреди. Претърпяната загуба е имуществена вреда,
изразяваща се в намаляване на имуществото на кредитора в резултата на
неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника, а размерът се
определя като разлика между актив преди настъпване на вредата и пасив след
нейното настъпване.
От събраните доказателства се установи по
безспорен начин, че причината за унищожаване на стоката, която се е намирала в
магазина на ищеца на посочената дата 12.10.2017 г. е спряно ел.захранване вследствие
на което е налице излизане от работен
режим на фризерите в които са се съхранявали месни и
млечни хранителни продукти, което обстоятелство е установено с официални
документи от държавен орган, действащ по компетентност. Събраните гласни
доказателства кореспондират с отразеното в приложените писмени доказателства. Съдът не приема тезата на ответника и на
третото лице, че не е бил осигурен достъп до обекта на ищеца, доколкото са
събрани доказателства, че ел.таблото и
електромера се намират извън магазина, на територията на общински пазар „Базар
Левски“, същият е отворен всеки ден от 06.00 часа до 20.00 часа, а след
затваряне на пазара същият се охранява с физическа охрана. Този факт е известен на всички живущи в град Варна и
съдът го приема за доказан от доказателствата по делото.
Както сам е посочил свидетелят Николов, служителите
от аварийната група дават дежурство от домовете си като получават
обаждане от диспечера за аварии. От горното може да се направи извод, че
преценката за неотложност и изпращане на екипа на конкретен обект се прави
от диспечера. Същият е служител на ответника и действа по поръчение на
работодателя, който му е възложил работата.
За
удостоверяване на заплатената такса ответното дружество е издало 2 броя
фискален бон № 0037495 0036 и № 0037493 0034 от 11.10.2017
г.
Съгласно
практиката на ВКС наличието на клауза, която позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването и да определя едностранно
техния размер е неравноправна на основание чл.143, т.18 от ЗЗП, защото по този
начин се предоставя възможност на доставчика да определя едностранно
обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване на снабдяването.
В този смисъл е постановеното решение № 125/07.08.2015 г. по търг.дело №
990/215 г. на ВКС, Първо ТО с което е
прието, че доколкото с такава
клауза се ограничават правата на
потребителя, които произтичат от закона,
същата представлява неравноправна
клауза. Като такава същата противоречи
на закона и е нищожна.
Общите условия, които съдържат клауза за
заплащане на такса за възстановяване на ел.захранване противоречи на чл.123 и
чл.124 от Закона за енергетиката в редакцията от 18.07.2017 г., ДВ бр.58 от
18.07.2017 г., действала към датата на деликта
12.10.2017 г. Разпоредбата на чл. 123, ал.3 сочи, че сроковете на предизвестията и другите условия
за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба
на електрическа енергия, съответно в общите условия, а в чл. 124 е разписано
задължение на енергийното предприятие да
възстанови снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването им. Доставчика не е изпълнил нито
едно от тези задължения, които произтичат по силата на закона. Същият не е изпратил писмено предупреждение
до абоната за преустановяване на ел.захранването в посочения в договора 7-дневен
срок и не е възстановил същото след
отстраняване на причините за преустановяването, а именно заплащане на
дължимото.
В настоящия случай е без значение
обстоятелството, че ел.захранването е
спряно по вина на потребителя поради неплащане в срок на задължение по издадена
фактура. Клаузата на Общите условия, че в този случай ел.захранването се
възстановява след като потребителят заплати всички направени разходи за
прекъсване и за възстановяване на ел.захранването, противоречи на закона, тъй
като ответното дружество изисква предварително тези такси като условие за
възстановянане на прекъснато ел.захранване и без да изчисли конкретните разходи
за възстановяването налага заплащане на такса в максимален размер, съгласно
решение на ДКЕЕВР от 2008 г. От
изложеното следва, че двете суми - такса
за възстановяване на снабдяване и експресно възстановяване от по 19.00 лева с
ДДС са получени от ответното дружество без основание при неизпълнение на
договорно задължение от негова страна. В
този смисъл е налице противоправно поведение на ответника.
Налице е пряка вреда, настъпила за ищцовото
дружество от бездействие на ответното дружество, същата е установена и по размер от приетите по делото
писмени доказателства. Поради
установеното по делото наличие на елементите от фактическия състав на деликта,
съдът намира, че предявеният иск е основателен
и следва да се уважи.
На осн.чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ал. 3 на
чл.84 ЗЗД сочи, че при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този случай
се приема, че обезщетението за забава се
дължи от деня на увреждането. съдът извърши
изчисляване с онлайн продукт на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html от което се установи, че
за времето от деня на увреждането 12.10.2017 г. до подаване на исковата молба в
съда 16.12.2019 г. лихвата за забава върху главница 8468.50 лева е 1872.48
лева. Предявеният акцесорен иск е установен по основание и размер и следва да се уважи.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски
за производството на осн.чл.78, ал.1 ГПК за заплатена държавна такса и възнаграждение
за един адвокат.
Ответникът
чрез представителя си е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за размера на възнаграждението
на процесуалния представител на ищеца по което съдът дължи произнасяне.
Цената
на иска за главница е 8468.50 лева. Съгласно чл.7, ал.2 на Наредба № 1 от 2004
г. за МРАВ минималното възнаграждение е 753.43 лева. Цената на акцесорния
иск е 1872.48 лева. Съгласно чл.7, ал.2
на Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ минималното взнаграждение е 361.07 лева. По делото са проведени повече
от две съдебни заседания, поради постъпила частна жалба във връзка с възражение
на ответника за наличието на арбитражно споразумение.
Разпоредбата
на чл.9 от Наредбата сочи, че при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Така
за заседанието на 16.2.2021 г. и за заседанието на 13.04.2021 г. ищецът дължи
на процесуалния си представител допълнително възнаграждение в размер на 200
лева. Така изчисленн размерът на възнаграждението на адвоката на ищеца в
минимален размер е 1314.50 лева. В
представения списък по чл.80 ГПК ищецът е поискал възнаграждение на
процесуалния му представител в размер на
1300 лева, което е под минималния размер по Наредбата от което следва, че
възражението на ответника е неоснователно.
От
изложеното следва, че разноските както са
поискани от ищцовото дружество за заплатена държавна такса 413.64 лева и за
възнаграждение за един адвокат 1300 лева следва да се уважат в посочените
размери.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** – Варна тауърс, кула Г да заплати
на „Ф.М.“
ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** Иван Страцимир №
75, представлявано от Господин Колев Пердов сумата в размер на 8468,50 /осем хиляди четиристотин
шестдесет и осем лева и 50 ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, настъпили на 12.10.2017 г. от неизпълнение
на договорни задължения по договор от 20.07.2017 г. за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго про мрежи“ АД ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на молбата
- 16.12.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; сумата в размер на
1872.48 /хиляда осемстотин седемдесет и два лева и 48 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава за
периода от деня на увреждането 12.10.2017
г. до предявяване на иска – 16.12.2019 г., на осн. чл. 49, вр. чл.45 и чл.86 ЗЗД и разноски за производството в размер
на 1713.64 /хиляда седемстотин и
тринадесет лева и 64 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице „Алианц България“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: