РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Девня, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. Н.
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. Н. Административно наказателно
дело № 20223120200038 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „ЕТ Ивона – Димитър Ненчев“ гр.Варна,
БУЛСТАТ:*********, против Наказателно постановление № 03-2100136,
издадено на 27.10.2021г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна, с което за нарушение по чл. 63 ал.2 от кодекса на труда КТ/ на
основание чл. 414 ал. 3 от КТ на въззивника е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Въззивникът, чрез процесуален представител- адв.И.а В. от АК
Варна – надлежно упълномощен обжалва наказателното постановление с
искане за цялостната му отмяна като твърди , че са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон при издаването му. Навежда доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и на АУАН,
като грешно посочване на датата на извършване на нарушението.
Алтернативно въззивника моли НП да бъде изменено , като бъде наложена
санкция към минималния предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.3 КТ размер
или да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като се приеме, че
нарушението е маловажно.
1
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата.Твърди, че констатациите на наказващия орган относно
извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че
при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, като счита, че предвид
нормата на чл. 415в ал. 2 от КТ, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая е
неприложима.
Контролиращата страна – РП – гр.Девня, редовно призовани не
изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.10.2021 г. около 11, 15 часа свидетелите П. Б. и П. Б. –
служители в Дирекция”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект- ферма за биволи и мандра в с.М. ,
общ.В., обл.В., където работници във фирмата на въззивника осъществявали
трудова дейност.На место било установено лицето И. К. И., ЕГН:**********,
който престирал труд в полза на въззивника , като миел празни съдове от
мляко.При проверката се установило , че на работникът Ив. не е било
връчено от работодателя копие от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ , а именно
че за лицето има регистриран трудов договор в ТД на НАП Варна.След
извършена справка в системата на НАП било установено, че за сключения с
Иванов трудов договор е прието уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ на
13.10.2021 г. в 18:00 часа, т.е след извършването на проверката. При така
установените факти било прието, че „ЕТ Ивона – Димитър Ненчев“ гр.Варна,
БУЛСТАТ:*********, в качеството на работодател е допуснал до работа И. К.
И., ЕГН:********** преди да му предостави копие от уведомлението по чл.
62 ал. 3 от КТ, заверено от НАП, за което му бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 63 ал. 2 от КТ. Акта бил съставен на 22.10.2021 г. в
присъствието на едноличния търговец.
В законоустановения срок пред административно – наказващия
орган постъпило възражение срещу така съставения акт, което било прието за
неоснователно от административно – наказващия орган. Последният,
2
възприемайки изцяло фактическите констатации, отразени в акта и правната
квалификация на нарушението издал атакуваното наказателно постановление,
с което наложил на нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в
размер 3000 лева.
Така описаната фактическа обстановка се приема за установена въз
основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от
непосредствени лични възприятия на разпитаните свидетели, както и от
приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви
и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника,
който обаче твърди , че нарушението представлява маловажен случай
предвид факта, че от извършването на нарушението не са настъпили никакви
вредни последици.
Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Жалбата е изпратена с дата 29.11.2021 г.,а НП е получено от въззивника на
22.11.2021г., видно от съдържащата се в АНП разписка.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен орган
в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено страдат от процесуални
нарушения.В АУАН като дата на извършването на нарушението е посочена
датата 13.11.2021г. , като видно от всички доказателства , съдържащи се в
3
АНП , датата на извършване на нарушението е 13.10.2021г.Административно
– наказващият орган обаче е спазил разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и е
издал атакуваното НП. С изключение на това в АУАН и НП фигурират всички
нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и
точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с
нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало правото
на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може
адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието
на едноличния търговец - въззивник, което обстоятелство е било
удостоверено от актосъставителя.Въззивникът е бил запознат своевременно
със съставения му АУАН. На последно място съдът намира, че посочването в
АУАН на датата 13.10.2021г като дата на извършване на нарушението не е
съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не засяга
правото на защита на нарушителя, още повече че и в АУАН и в НП е
посочена и датата 13.10.2021г.- т.е датата на извършване на нарушението.Това
е така тъй като това именно е датата на която служителите на ИТ Варна са
установили , че съответният работник е престирал труд преди да му се
предостави копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от
НАП.Това несъответствие не е накърнило правото на защита на нарушителя.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
Административно – наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за нарушение на чл. 63 ал. 2 вр. чл. 62 ал. 3 от КТ, съгласно който
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба.
Въведената забрана има особено важно значение, тъй като е една гаранция за
спазване на трудовите права на работника в момента на възникване на
трудовите правоотношения, но преди началото на престиране на труд, т. е.
преди да е започнало изпълнението на длъжността. Всяко установено и
доказано от АНО нарушение на тази забрана влече административно
наказателна - отговорност на работодателя.
Видно от събраните по делото гласни доказателства, служителите на
4
ДИТ са установили лицето Иван Керанков в работния обект – ферма за
биволи и мандра в с.Михалич, общ.Вълчи дол където той е престирал труд ,
което съответства на съдържанието на представения трудов договор с лицето,
сключен на предходния ден и съдържащ се в материалите по делото..
Видно от приобщената по делото справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления е, че трудовия договор с лицето е регистриран в
системата на НАП на датата на проверката но с час 18.00 часа, което сочи, че
е обективно невъзможно към момента на извършването й, съотв. в момента в
който Керанков се е намирал в обекта във връзка с осъществяване на трудови
функции по посочения договор /около 11: 15 часа/, последният да е бил
снабден с копие от уведомлението. Наличните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно установяват, че проверката извършена от
инспекторите на обекта е предхождала регистрирането на трудовия договор,
от което следва логичния извод, че копие от уведомлението на лицето не е
било и е нямало как да бъде връчено преди допускането му до работа.
При така установената фактическа обстановка, правилно АНО е
санкционирал дружеството – въззивник като е наложил на юридическото лице
наказание "имуществена санкция" на основание чл. 414 ал. 3 от КТ за
нарушение на чл. 63 ал. 2 от КТ.
По отношение на алтернативното искане на въззивника – за
преценка маловажността на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН:
С процесното наказателно постановление е наложено наказание за
нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ. Съобразно чл. 415в ал. 2 от КТ, не са
маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2 от
КТ. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на
ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, специалният състав по глава ХIХ, раздел II
от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
5
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по
вид административно наказание, но в многократно по-нисък размер.
Смисълът на казаното е, че в случаите на чл. 415в от КТ е изключено
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
За нарушенията по чл. 63 ал. 2 от КТ не е приложима нормата на чл.
415в от КТ. С оглед на това и правилно и законосъобразно административно –
наказващия орган е приел, че нарушението не представлява маловажен случай
и е неприложим чл. 28 от ЗАНН. Тази преценка се споделя от съда, доколкото
извършеното нарушение не се отличава от обикновените случаи от този род.
С факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към
период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на
НАП, се засягат основни права на работника, каквито са осигурителните и
трудовите му права.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи,
че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните
обстоятелства.
По делото са налични единствено смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за
първи път /доколкото липсват данни за други нарушения, които да са
приложени по преписката/.
С оглед на изложеното и предвид фактът, че отсъстват данни за
имущественото състояние на дружеството, които да бъдат съобразени при
индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно
наказание определено в минимален размер би било справедливо и би
изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото , съдът намира , че следва на въззиваемата
страна Дирекция „ ИТ „ Варна да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100136, издадено на
27.10.2021г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с
което за нарушение по чл. 63 ал.2 от кодекса на труда КТ/ на основание чл.
414 ал. 3 от КТ на въззивника е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 лева. като НАМАЛЯВА размера на
наложената на „ЕТ Ивона – Димитър Ненчев“ гр.Варна,
БУЛСТАТ:*********,имуществена санкция от 3000/ три хиляди/ лева на
1 500 лева /хиляда и петстотин лв./
ОСЪЖДА въззивника „ЕТ Ивона – Димитър Ненчев“ гр.Варна,
БУЛСТАТ:********* да заплати на Дирекция „ИТ“ гр.Варна сумата от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7