Решение по дело №2418/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 746
Дата: 15 октомври 2024 г.
Съдия: Татяна Димитрова Богоева Маркова
Дело: 20231210102418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Благоевград, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова

при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210102418 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори Кристоф Рат, Недялко
Димчев Чандъров, Иво Ивов Груев и Теодор Тодоров, чрез адв. Р. И., САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 32, ет.2, офис 6 срещу ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД,
с адрес гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1 представлявана от Методи Байкушев -
Кмет.
С исковата молба се иска да бъде осъден ответника Община Б..... с адрес (седалище и
адрес на управление): гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1 представлявана от
Методи Байкушев - Кмет, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
ЕАД сумата от 229, 45 лв. /двеста двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт”
във връзка с щета 470421222212382, ведно със законната лихва за забава за периода от
01.08.2023 г. до 14.11.2023г. в размер на 8.86 лв., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на настоящата искова молба - 15.11.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и сторените в производството разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка по която може да бъде
изплатено вземането: IBAN: .....Титуляр: ЗЕАД БУЛСТРАД ВИГ, Б......
С оглед депозирана на 08.12.2023г. молба от ищцовото дружество, с която е направено
искане на основание чл. 232 от ГПК за оттегля на исковата претенция за сумата от 8, 86 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2023г. до 14.11.2023г., съдът с
Определение № 2049/12.12.2023 година е прекратил производството по гр.д.№ 2418/2023 г.
по описа на Районен съд - Благоевград, на основание чл. 232 от ГПК, в частта за сумата от 8,
86 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2023г. до 14.11.2023г., поради
оттегляне на предявения иск в тази му част от страна на ищеца.
Твърди се, че на 10.06.2023 г. водачът Е. Г. С., управлявайки с разрешената от закона
скорост лек автомобил марка „....”, модел „....” с регистрационен №.... движейки се в гр. Б....,
1
по ул. „Т.....непосредствено пред хотел „Феникс“, попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на моторното превозно
средство са нанесени материални щети.
Твърди се, че лекият автомобил марка „Б..... с регистрационен №.....е застрахован в ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, на основание автомобилна застраховка „Каско
Стандарт”, полица № 4704230700000542, с валидност от 00:00 часа на 08.03.2023 г. до
23:59 часа на 07.03.2024 г.
Сочи се, че нанесените в резултат ПТП-то щети на увреденото МПС са описани в
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис на претенция № 51-02010-
709/23/12.06.2023г, като са били увредени следните части на МПС-то: гума предна лява M....
.......остатъчна стойност 70%. Твърди се, че щетите са оценени на база цени и методика,
прилагани от застрахователя, в размер на 229.45 лева. Посочва се, че с Доклад по щета №
470423232331305 от 15.06.2023 г., застрахователното дружество е одобрило да се изплати
застрахователно обезщетение в размер на 229.45 лв. Сочи се че от представеното като
доказателство по делото преводно нареждане на кредитен превод от 16.06.2023 г. сумата е
изплатена на собственика на увредения автомобил - Е. Г. С., като била съставена Декларация
за настъпване на застрахователно събитие от Е. Г. С. - водач увреденото МПС, в която
изрично е посочена причина за ПТП- то: „попада в дупка на пътя“. Съставена била
Декларация от свидетел на събитието - С. З. Б.. Твърди се, че до ответника била изпратена
регресна покана с изх. № 2117 от 26.07.2023г. за възстановяване на заплатеното обезщетение
по щета № 470423232331305 в размер на 229.45 лв., която е получена на 31.07.2023 г., която
до настоящия момент Община Благоевград не е предприела необходимите действия за
заплащане на задължението.
Сочи се, че съгласно правилото закрепено в чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането
(КЗ) с плащането на застрахователното обезщетение за представляваното от мен дружество
се поражда право на регресен иск срещу ответника за платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, тъй като причина за настъпилото ПТП е
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
Твърди се, че по закон Община Б......следва да се грижи и поддържа в изправност уличната
пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината, за да
осигури безопасността на движението на моторни превозни средства и пешеходци.
Безспорен бил фактът, че улицата, на която е станало ПТП-то се намирала в населено място
и като такава не е била част от републиканската пътна мрежа. Посочва се, че пътят е местен
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и като такъв, е публична собственост
на Община Благоевград, съобразно чл. 8, ал. 3 от същия закон. Сочи се, че съгласно чл. 31 от
ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, като
нямало данни в настоящия казус да е налице хипотезата на чл. 11 от ЗП, а именно пътят да е
отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП)
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигуряват
условията за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен
шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според изричната норма на чл. 167,
ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Съгласно дефиницията дадена в § 6, т. 37 от ЗДвП и § 1, т. 19 от ППЗДвП, „препятствие
на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая се сочи, че
необозначената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба,
която е създала опасност за движението, като според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11
се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да
Посочва се, че при така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонтът на пътя е отговорен собственикът му, а именно Община
2
Б......която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите и, натоварени
да отстраняват повреди, като са проявили бездействие в изпълнението на задълженията си
по чл. 3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин,
осигуряващ безопасността му. Сочи се, че вследствие от неизпълнението на задължението на
ответника за обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на дупката на
общинския път е ПТП-то, при което са причинени материални щети на застрахования от
доверителя ми автомобил.
Поради гореизложеното се твърди, че за ищеца възниква правен интерес да предяви иск с
правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 и чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) - регресен иск за сумата от 229.45 - изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт”, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба, до окончателното
изплащане на сумата.
С разпореждане № 360/07.02.2024г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл.
130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131,
ал.2 от ГПК.
Съобщението изпратено до ответника е връчено на 09.02.2024 година на Е.... С... -
деловодител.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен
отговор от Община Б......, с който се оспорва изцяло предявения иск, както по основание,
така и по размер, като недоказан и неоснователен.
Алтернативно е направено искане да бъде намален размера на претендираното в исковата
молба обезщетение и размера на деловодните разноски, поради наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство.
В случай, че бъде отхвърлен така предявения иск се претендира присъждане и на
сторените в производството разноски.
Твърди се, че от представените по делото доказателства не може да се направи безспорен
извод за това, че лекият автомобил е бил участник в ПТП по времето, мястото и начина,
описан в исковата молба. По отношение на щетата, която се твърди, че е нанесена на предна
лява гума и необходимостта от нейната подмяна, както и факта на извършването на
въпросната подмяна се твърди, че същите са недоказани.
Излага се, че от представената с исковата молба полица на автомобилна застраховка
„Каско стандарт“ за процесния автомобил ставало ясно, че същата включва клауза
„Официален сервиз“, като застрахователят е упоменал това свое условие в т. 2 от Раздел II
„Обезщетение на МПС до години“. От опис-заключението по щета № ......ставало ясно, че
неизвестен представител на ищеца /липсва име, а е наличен единствено подпис/ е установил
необходимост от подмяна на предната лява гума с нова. Твърди се, че буди недоумение,
причината, поради която, при положение, че повредата следва да се установи от доверен
сервиз, същата е установена от друго лице. Твърди се, че не е изяснено и обстоятелството
дали въпросната гума, след предполагаемата повреда, би могла да подлежи на ремонтиране
и как е установено, че е необходима подмяна на същата с нова, както и кой, при какви
обстоятелства, от кого и за каква стойност е извършена подмяната на увредената гумата на
процесното МПС в крайна сметка. Отделно от това се твърди, че недоумение буди и липсата
на възлагателно писмо, с което ищецът възлага на автосервиз извършването на ремонт на
процесния автомобил, като от така представените документи не става ясно, от коя фирма е
извършен ремонтът на предна лява гума. Счита се, че застрахователят не е дължал
застрахователно обезщетение, поради грубото нарушаване на така заложените общи
условия, поради което се оспорва и се счита за недоказан факта на необходимост от подмяна
и факта на извършена подмяна на предна лява гума на процесното МПС.
3
На следващо място, се сочи, че ако съда реши да уважи иска то алтернативно се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното
средство, на който е било поверено процесното МПС от собственика му, което от своя
страна обуславяло намаляване на размера на претендираното обезщетение и размера на
разноските по водене на делото наполовина. По отношение на това обстоятелство се сочи,
че чл. 20 от Закона за движението по пътищата гласи: ал. (1) „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват".; ал. (2) „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението”.
Твърди се, че ако действително, както се твърди в исковата молба, на пътното платно е
имало дупка, то при шофиране с повишено внимание и със съобразена за съответните
условия скорост, водачът би следвало да я забележи и да реагира, като я избегне или спре
пред нея, с цел да предотврати попадане на автомобилните гуми в нея. При положение, че
водачът не се е съобразил с характера на терена, се сочи, че той е подходил небрежно към
ситуацията, без необходимото внимание, с което е съпричинил застрахователното събитие.
Сочи се, че ако пътната обстановка е била влошена, г-н С. е бил длъжен и съгласно
разпоредбите на закона и от гледна точка на личната си безопасност, да намали и дори да
спре пред това препятствие. Счита се, че в случая се касае за самонадеяна постъпка на
водача, който, видно от представеното копие на свидетелството за управление на МПС, към
момента на настъпване на процесното ПТП, е притежавал повече от една година шофьорски
стаж. Счита се, че рутината и опита, примесено с прекомерната мощност на процесното
МПС, която от законна, за разлика от обективна гледна точка, е съвместима с възрастта и
шофьорския стаж на конкретния водач, е довело до ситуация, в която същият е преминал
спокойно през твърдяното препятствие мислейки, че притежава умения, които ще
предотвратят настъпването на неблагоприятни последици от какъвто и да е характер.
Във връзка с гореизложеното се счита, че всеки водач на моторно превозно средство е
длъжен да съобразява скоростта и състоянието на пътя индивидуално за всеки отделен
случай и именно несъобразяването в конкретния случай свидетелства, че водачът на МПС с
поведението си и липсата на шофьорски опит е създал предпоставки за настъпване на
застрахователното събитие.
Счита се, че предявения иск е недоказан и поради обстоятелството, че застрахователното
събитие, наличието, на което се твърди от ищеца, не е било посетено от представители на
МВР, които са компетентни да установяват подобен тип произшествия и да изготвят
протокол или доклад, с което да се удостовери по несъмнен начинът, мястото, времето,
механизма на настъпване, причината за настъпване на същото, както и други обстоятелства
свързани с тях. Навежда се, че в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение
от дата 12.06.2023 г. и по-конкретно в раздел буква - Д. “Данни за събитието”, липсва
отметка да е съставян Протокол за ПТП, Констативен протокол, Служебна бележка или друг
документ, който да е регистриран в пътна полиция. На въпроса „Уведомени ли са органите
на Пътна полиция?“ в същата бланка е посочен отговор „Не“, като не е отбелязана
причината за това.
Сочи се, че в случая се касае за ПТП с един участник, при което МПС не може да
продължи движението си на собствен ход, доколкото е със спукана предна гума, поради
което и е задължително за настъпилото ПТП, участникът да сигнализира органите на МВР,
като същите да съставят протокол, в каквато насока се посочва, че е разпоредбата на чл. 125,
т. 8 от Закона за движение по пътищата, в която е посочено, че службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато: произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради причинените му
4
от произшествието вреди.
На следващо място се твърди, че ищецът не е представил и снимков материал, от който да
може по недвусмислен начин да бъде доказано, че действително на процесното място е
имало неравност или дупка, в резултат на която е настъпило въпросното ПТП, като се
посочва, че от представения към исковата молба снимков материал не става ясно кога, къде и
при какви обстоятелства са били направени тези снимки, като се твърди, че те със сигурност
не са направени на мястото на местопроизшествието, тъй като процесната улица, на която се
твърди, че е настъпило застрахователното събитие се намира в близост до хотел „Феникс“,
Благоевград, а видно от снимките те са направени на улица намираща се в непосредствена
близост до кооперативния пазар на гр. Благоевград.
На следващо място, се посочва, че прави впечатление, че твърденията за настъпило ПТП
се базират от ищцовата страна единствено на едностранно подадени от водача на лекия
автомобил: Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 12.06.2023 г. и
Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица “Каско Стандарт”, като в
тази връзка се счита, че водачът се явява заинтересовано лице, тъй като застраховката е
сключена в негова полза, както и лицето което се твърди, че е присъствало по време на
застрахователното събитие - С. З. Б., който най - вероятно се намира в приятелски
отношения с водача на автомобила. Оспорват се тези документи, като се счита, че ако
същите бъдат приети като доказателства по делото, не следва да се кредитират с доверие, а е
необходимо да бъдат обсъдени наред с другите доказателства по делото. Освен това се
счита, че те не разполагат с материална доказателствена сила относно описаните в тях
обстоятелства, с каквато би разполагал например протокол, надлежно изготвен от органите
на КАТ.
Твърди се,че от обективна страна липсват свидетели извън кръга на заинтересованите
лица, които да свидетелстват за достоверността на изложената в иска претенция. Оспорват
се подписаните от Е. Г. С. и С. З. Б. декларации за настъпване на застрахователно събитие по
полица “К......., като се сочи, че в тях липсват дати на изготвяне и подписване, в каквато
насока се цитира съдебна практика - Решение № 261/ 22.01.2014 г. на ВКС по гр. дело
№2354/2013 г.
Твърди се, че настъпване на ПТП не е безспорно установен, както и че от доказателствата
на ищеца не биха могли да се изяснят евентуалните причини за вредоносния резултат и
мястото им на настъпване. Сочи се, че липсва официален свидетелстващ документ, който да
е издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия, при спазване на
предвидените от закона: процедура и форма, които да установяват с материална
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, действително са
се осъществили. Въз основа на изложеното се счита предявени иск изцяло недоказан, тъй
като се основава само и единствено на едностранно генерирани от страна на ищеца и
застрахованото лице документи, които не могат да се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила.
Посочва се, че дори и да се приеме, че е налице ПТП, случило се на въпросния пътен
участък, се твърди, че искът е неоснователен, предвид обстоятелството, че според
наведеното в исковата молба и представените с нея документи, застрахованото МПС е
претърпяло щети по лява предна гума. В представените към исковата молба „Общи условия
на застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на стр. 6, част IV „Покритие“, е записано, че
застрахователят обезщетява застрахования срещу допълнително платена застрахователна
премия за щети по гумите на МПС /т. 2, т. 2.10 - „окачването и ходовата част“/, причинени от
внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети
на пътя. Твърди се, че в представената застрахователна полица № 4704230700000542 в част
„Застрахователно покритие“, т. Б „Допълнителни покрития“, отбелязаните опции са
,Доверен сервиз“, няма опция „Гуми“, което е видно и от размера на изчислената
застрахователна премия, която не включва допълнително покритие. От изложеното се
твърди, че сключената застраховка „Каско Стандарт“ не покрива риска от щети по гумите на
застрахованото МПС, но дори и да се приеме обратното, според дефинициите дадени в
5
общите условия към застраховката, обект на покритие са били единствено гумите на МПС,
поставени на автомобила в момента на сключване на застраховката.
Дори да се приеме, че гумите на процесния автомобил попадат в обхвата на сключената
застраховка „Каско Стандарт“ то според общите условия на застрахователя, в раздел „Общи
положения“, стр. 1, в подраздел „Сключване на застрахователен договор“, т. 4.1, се твърди
,че следва обект на покритие да са гумите на МПС, описани в застрахователната полица, към
момента на нейното сключване. Във връзка с изложените съображения се излага, че ищецът
не представя и не ангажира доказателства, които да свидетелстват за това дали описаната
гума е била монтирана на застрахованото МПС към момента на сключване на
застрахователната полица.
Предвид изложеното се счита за недоказано обстоятелството, че именно посочените в
исковата молба марка и модел гуми са включени в застрахователната полица и че са
изпълнени цитираните по-горе общи условия на застрахователя. Счита се, че въобще не е
налице застрахователно събитие по отношение на гумите на автомобила, предвид
обстоятелството, същите не са обект на покритие по сключената застраховка, а плащането
на обезщетението за подмяната им в размер на 229,45 лв., извършено в противоречие на
общите условия на застрахователя.
На следващо място, дори и да се приеме, че гумите на автомобила, са били обект на
покритие по сключения договор за застраховка, се твърди, че следва да се има предвид, че на
стр. 6 от представените от ищеца общи условия към договора за застраховка, в част VI
„Изключения“ е записано, че не се покриват разходи за ремонт или подмяна на ходовата част
на застрахованото МПС, като безспорно и гумите на застрахованото МПС попадат в тази
категория. § 6 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата в т. 30 е
дадена дефиниция на понятието „пътно-транспортно произшествие“, което представлява
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В настоящия случай се твърди, че става въпрос именно за
ПТП, като дори навсякъде в исковата молба ищецът характеризира причината за
настъпването на твърдените щети по автомобила като пътно-транспортно произшествие. В
Глава Трета - Изплащане на обезщетение при частични повреди от Общите условия, в т.
5.2.1 било записано, че при щети причинени от ПТП се изготвя протокол за ПТП от
компетентните органи, поради което изводът, че дружеството, изплатило застрахователното
обезщетение, е сторило това в нарушение на собствените си общи правила по сключения
договор за застраховка, а следователно за него няма как да възникне правото на регрес по
отношение на недължимо платените суми.
Твърди се, че недоумение буди и фактът, че застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение, по размер определен, чрез извършването на експертна оценка, въпреки че от
сключената с господин С. застрахователна полица се установявало, че в раздел Б.
„Допълнителни покрития“ не е поставена отметка на „Изплащане на обезщетение само по
експертна оценка“.
В случай, че съда уважи предявения иск се прави възражение, за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, което от своя страна
обуславя намаляване на размера на претендираното обезщетение и размера на разноските по
водене на делото наполовина.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че на пътното платно е имало дупка, като се
твърди, че на посоченото място към датата на ПТП не е имало неравност. Ако действително
пътната настилка е била нарушена, то при преминаване по пътния участък, водачът на
автомобила е следвало да се съобрази със съответните пътни условия, като би следвало да
забележи дупката и да реагира, като я избегне или премине през нея с повишено внимание, с
цел да предотвратяване на повреди автомобила. При положение, че това не е направено от
водача, се твърди, че той е подходил небрежно към ситуацията, без необходимото внимание,
с което е съпричинил настъпването на застрахователното събитие. Във връзка с това и ако
пътната обстановка действително е била влошена то се сочи, че г-н С. е бил длъжен
6
съгласно разпоредбите на закона и от гледна точка на личната си безопасност да заобиколи
препятствието на пътното платно или да премине с повишено внимание през
компрометирания пътен участък. Счита се, че в случая се касае за самонадеяна постъпка на
водача, който въпреки, че е осъзнавал влошената пътна обстановка е преминал спокойно
през твърдяното препятствие мислейки, че притежава умения, които ще предотвратят
настъпването на неблагоприятни последици от какъвто и да е характер.
Твърди се, че всеки водач на моторно превозно средство е длъжен да съобразява скоростта
и състоянието на пътя индивидуално за всеки отделен случай и именно несъобразяването в
конкретния случай свидетелства, че водачът на МПС с поведението си е създал
предпоставки за настъпване на застрахователното събитие.
С определение № 523/13.03.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото,
произнесъл се е по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад
по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или други способи за доброволно
разрешаване на спора.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законен представител, представлява
се от процесуален представител, който поддържа депозираната искова молба. Ангажират се
гласни и писмени доказателства. Излага становище по същество на делото, като се иска да
бъдат уважени предявените искове, както и да им бъда присъдени сторените в
производството разноски съгласно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба. По
същество изразява становище за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Алтернативно се прави искане да бъде намален размера на претендираното обезщетение и
размера на претендираните разноски, поради съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на превозното средство.
По делото са събрани писмените доказателства, представени от страните. Изслушано е
заключение по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, както и са
разпитани свидетели.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От представената и приета като доказателство по делото – Предложение за сключване на
застраховка „Каско Стандарт“ от дата 02.03.2023 година, става ясно, че ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ е предложила на Е. Г. С. сключването на застраховка Каско Стандарт
за лек автомобил, с рег. №.......с основни покрития – пълно К......, Помощ на пътя,
Допълнителна щета без документ и доверен сервиз.
Въз основа на изготвеното предложение е сключена Застрахователна полица № .... за
автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ от 08.03.2023 г., от която се установява, че
същата е сключена между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и Е. Г. С., за застраховка
на МПС – лек автомобил, с рег. № ......която е със срок на застрахователното покритие 12
месеца, считано от 00,00 часа на 08.03.2023 година до 23.59 часа на 07.03.2024 г. /л.10 от
делото/, пълно Каско, с допълнителни покрития-щети без документ и доверен сервиз, раздел
помощ на пътя и Асист 24/7.
Представени са и общи условия на застраховка „Каско Стандарт“ /л. 68-77 от делото/.
По делото е представено Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховки „Каско и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени
вреди, депозирано от Е. Г. С. до ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в което се посочва,
че на 10.06.2023 година, в гр. Б....... пред хотел Феникс“ попаднал в необезопасена дупка,
която не успял да избегне, в резултат на което му е увредена предна лява гума.
Към заявлението е представена и декларация за настъпване на застрахователно събитие
по полица „Каско Стандарт“, с която Е. С. декларира, че на 10.06.2023 година в гр.
Б......управлявал МПС лек автомобил БМВ, модел 525, рег. №......като автомобилът попаднал
в дупка на пътя/улицата, с което му са причинени материални щети – предна лява гума,
7
както и декларация от свидетел на събитието С. З. Б., който е отразил, че автомобилът е
попаднал в дупка на пътя /улицата.
Изготвено е и опис на претенция № 51-02010-709/23/12.06.2023 година, в която са описани
претенциите, а именно гума, предна лява M......
Изготвен е и опис-заключение от 19.06.2023 година по претенция № 51-02010-
709/23/12.06.2023 година за вреди на МПС по застраховка „Каско Стандарт“ на МПС с рег.
№ ......... в която са описани увредените детайли, а именно части за подмяна – 228,02 лева;
труд за демонтаж и монтаж 1,40 лв, или общо 229,45 лева.
По делото е представен доклад по щета № 470423232331305, с отразен в същия доклад
собственик – Е. Г. С., с данни за МПС с рег. № .....както и данни за застрахователната полица
и данни за събитието – 10.06.2023 година и място на събитието гр. Б...... пред хотел
„Феникс“. В доклада се сочи, че на основание платена застрахователна премия, описание от
вещо лице и експертиза се предлага да се изплати обезщетение по застраховка Каско за
отстраняване на щетите сумата в размер на 229,45 лева, която сума да бъде изплатена на Е.
Г. С. по посочената в същата банкова сметка.
По делото е представено преводно нареждане от дата 16.06.2023 година във връзка с
изплащане на щета № 470423232331305, за рег. МПС №...... на стойност 229,45 лева, от което
е видно, че сумата е изплатена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, на Е. Г. С..
С регресна покана с изх. № 2117/26.07.2023 г. ищцовото застрахователното дружество
поканило Община Б...... да му възстанови сумата от 229,45 лв., представляваща изплатеното
от него застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите по застрахованото МПС
с рег. МПС № .......което на 10.06.2023 година е попаднало в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в гр. Б...... Същата е получена чрез
куриер на 31.07.2023г.
Видно от писмо рег. № 111600-5553/26.03.2024 г. на Сектор Пътна полиция към ОДМВР
Б.......... че след извършена справка в информационната система на АИС ПП- Регистър ПТП е
установено, че няма данни за настъпило ПТП на дата 10.06.2023 година в гр. Б...... с МПС
БМВ, рег. № Е7775КХ и водач Е. Г. С., с ЕГН **********, в която връзка се представят
извадки от информационната система.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Е. С. и С. Б..
Свидетелят Е. С. сочи, че е попаднал в една дупка срещу хотел „Ф.....“ на ул. „Т.“, ....като
управлявал личният си автомобил с рег. № ...... Минавайки по улицата и пред хотел
„Феникс“ попаднал в дупка и на 10 метра след това му паднала предна лява гума. Споделя,
че не може да си спомни дата и месец, но било месец април, май или юни месец. Сочи, че
дупката била кръгла с диаметър около 50-60 см, но доста дълбоко, около 15см дълбочината.
В резултат на падането на гумата в дупката се откъснало едно парче около 2-3 см от гумата.
Сочи, че дупката била по средната на пътното платно, като е карал съвсем бавно, тъй като
имало паркирани коли на платното. Споделя, че е карал с не повече от 30 км/час. Твърди, че
не е видял табела, която да указва препятствие на пътя. Посочва, че въпросната дупка е от
амортизация на пътната настилка, защото нямало изкоп, който да води към нея, просто
имало една дупка в средата на улицата. Посочва, че след спукване на гумата отклонил
колата в ляво, за да намери място за паркиране и понеже нямал резервна гума тръгнал да
търси гума и извикал С. Б., който дошъл на място с крика и сменил гумата. Сочи, че
единствено е разговарял със застрахователите „М....“, с която компания работи, като след
това комуникацията със застрахователите възложил на С. Б., който работел при него.
Свидетелят С. Б. при разпита си пред съда споделя, че знае, че инцидентът станал събота,
тъй като бившият му шеф Е. Г. С. му се обадил и му казал, че има проблем с колата, срязал
гума пред хотел Феникс и искал да отиде да му помогне. Споделя, че когато отишъл на
място колата била от ляво на хотел „Феникс“, като улицата била нарязана с машина,
грундирано и подготвено за асфалтиране. Свидетелят свалил гумата, направил и снимки и
сочи, че тъй като колата е застрахована през „БУЛСТРАД“, а брокера е „Мусала“, които
8
започвали работа от 10.30 часа провел много телефонни разговори. От брокерската къща
„Мусала“ му заявили, че няма какво да направят в събота и да си намерят гума, поради което
закупили гума втора употреба от „КАЛИВАС“ и след няколко дни, вторник или сряда,
колата заедно с гумата и снимките, които бил направил изпратили в „БУЛСТРАД“. Сочи, че
гумата била платена на 50 %. Твърди, че гумата, която сложили след това, във вторник или
сряда, била чисто нова.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни,
безпротиворечиви и потвърждаващи се от останалите събрани по делото доказателства, като
ги обсъди внимателно предвид възможната им заинтересованост.
По делото съдът е допуснал и назначил съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. В. Н., което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано. От
заключението по изготвената се потвърждава, че механизмът на ПТП описан в заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение, от техническа гледна точка съобразно
доказателствата в динамика и последователност на протичане е описан подробно в
констативната част от експертизата, като от техническа гледна точка от данните посочени от
свидетеля С., механизъм на ПТП и застрахователно събитие вещото лице в три фази посочва
начинът на протичане на ПТП, а именно: Първа фаза : На 10.06.2023 година ( в ден събота )
без данни за часа от денонощието водачът Е. С. е управлявал лек автомобил марка/модел „
Б........” с дк№ .......по улица „Илинден“ на град ....... в посоката от булевард „С........ към
кръстовището с улица “Т........Когато автомобила е достигнал до кръстовището, което е почти
с правоъгълно пресичане на улиците, водачът С. е завил в посока наляво без да спира, като е
продължил да управлява автомобила със скорост около 30,0 км/ч, по улица „Т...... в посока
към центъра на Б.......При това движение на автомобила от кръстовището до мястото на
настъпване на ПТП по данни, технически пред фронта за виждане на водача не е имало
както подвижни обекти ( пешеходци или МПС ) така и непрозрачни предмети и/или
пешеходци, които да отклоняват вниманието на водача или да ограничават видимостта му
към лентата за движение за движение на лек автомобил БМВ. Втора фаза: Към този момент
на около 15-20 метра пред административен адрес № 69 ( адреса на хотел „Феникс “ ) по
данни в средата на платното от улицата и имало „дупка“ с размери наподобяващи на отвора
на „кратер“, имаща диаметър на отвора около 50-60 сантиметра и дълбочина около 15
сантиметра. Вследствие от продължилото му движение по права отсечка от улицата за
времето от 1,80- 2,40 секунди, лек авт. БМВ е изминал разстоянието с посочена скорост, при
което въпреки пряката и неограничена видимост към неравност, предната лява гума е
преминала през „дупката“, за която се твърди от водача. Трета фаза: Въпреки, че водачът С. е
разполагал с необходимото техническо време ефективно да задейства спирачната уредба,
същият е продължил да управлява автомобила по улица „Тодор Александров“, като спира
принудително на разстояние около 10 метра след неравността описан като „дупка“.
По отношение на нанесените щети на МПС, вещото лице посочва, че увредена предна
лява гума, като следва да е била монтирана на лек автомобил марка/модел „БМВ 525“ с рег.
№ Е 7775 КХ, от техническа гледна точка най-вероятно са в пряка и непосредствена
последица от описаното ПТП-то твърдяно от свидетеля С.. Посочва, че увредената гума на
автомобила по вид и степен, съответства на констатираното и отразено от застрахователя в
описа за щети.
Според вещото лице размерът на щетите нанесени по лек автомобил „Б....., с рег. № ....към
датата на застрахователното събитие е била със стойност - 246,66 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Н..
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание с чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, във
връзка с чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване е с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да докаже всички факти и
обстоятелства, на които основава претенцията си. В негова тежест е да докаже, че се е
9
намирал в застрахователни правоотношения със собственика на процесния автомобил по
застраховка „Каско Стандарт“ към момента на настъпване на пътно транспортното
произшествие, със застрахователно покритие - имуществени вреди по описания автомобил,
настъпване на ПТП- то в съответствие с механизма, описан в исковата молба на посочената
дата, точното място на настъпване на ПТП, наличието на вреди, че причинената щета на
застрахования лек автомобил е настъпила в резултат на необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно, че пътното платно, върху което се е намирала дупката, причинила
процесното ПТП се стопанисва от ответника, причинна връзка между деянието и вредите,
плащане от ищцовото дружество - застраховател на увреденото лице на обезщетение за
причинените вреди и неговия размер.
В тежест на ответната страна е да опровергае наличието на някой от кумулативните
елементи на фактическия състав, на които основава тезата си ищеца. В тежест на ответника
е да докаже: факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил, поради допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, , в
резултат на което е възникнало ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1/. да е бил сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който 2/. застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието
на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от
страна на дружеството ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод
на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника Община Благоевград
се претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с неизпълнение
на задълженията по поддържането на общинския път и отстраняване на препятствията по
него.
По делото е представена застрахователна полица № 4704230700000542 от 08.03.2023 г. по
имуществена застраховка "Каско Стандарт", сключена между ЗЕАД "Булстрад Виена
Иншурънс груп" и Е. Г. С., с обект – лек автомобил "Б......." с рег. №.... при условията на
Пълно Каско и допълнително покритие Помощ на пътя, Щети без документ, Доверен
сервиз. Срокът на застрахователно покритие е от 00, 00 часа на 08.03.2023 г. до 23, 59 часа
на 07.09.2024 г. Не е спорно, че застрахователният договор е включвал и обезщетяване при
10
настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие,
а съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. С оглед изложеното се установи, че застрахователят по
имуществена застраховка "Каско" покрива вреди, причинени от неизправности на пътната
мрежа, доколкото дефиницията на пътнотранспортно произшествие не изключва тези
събития, възникнали в процеса на движение на пътно превозно средство в резултат на
"препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Неоснователно е възражението на ответника, че настъпилото застрахователно събитие не
представлява покрит риск по сключената застраховка, поради следните съображения:
В разглеждания случай полицата е сключена с покритие по клауза "Пълно Каско", и
допълнително покритие – "Помощ на пътя" (асистанс). Не е спорно по делото, че
потребителят на застрахователни услуги не е заплатил премия за допълнително покритие
"Гуми" към избраното ниво на застрахователно покритие.
По делото са приети Общите условия на застрахователя по застраховка "Булстрад Каско
Стандарт". В Глава втора "Покрити рискове и изключения" на Раздел "Каско" е предвидено,
че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по
избор на застрахования, сред които - т. 4 клауза "Пълно каско". Като допълнителни покрития
към клауза "Пълно каско" са уредени 6. 1. "Помощ на пътя" (Асистанс), 7. 1. "Механична
повреда" и 7. 2. "Гуми", които допълнителни покрития се предоставят при заплащане на
допълнителна премия.
Видно от уредбата на клауза "Пълно каско", по нея застрахователят покрива щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП
и злоумишлени действия", както и други изброени хипотези. Според посоченото в клауза
"Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия" застрахователят покрива щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия и
ПТП", както и други допълнително изброени рискове. В клаузата "Пожар, природни
бедствия и ПТП на МПС" е посочено, че се покриват щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза "Пожар и природно бедствие", както и от пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, като е пояснено, че последното представлява събитие, възникнало в
процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или други
материални щети.
Според същите Общи условия в допълнение "Гуми", т. I "Oбект на покритие" - обект на
допълнителното покритие "Гуми" са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и
"Пълно каско" без подзастраховане, описани в застрахователната полица/спецификация, като
съгласно т. IV "Покритие" - срещу допълнително платена застрахователна премия
застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от 1. 1.
внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети
на пътя, както и при злоумишлени действия на трети лица – срязване, пробождане, заливане
с киселина на гумата или други разяждащи химически вещества /1. 2/. Същевременно, като
изключение в т. VI "Изключения" е посочено, че при това допълнително покритие "Гуми" не
се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато
повредата е причинена от ПТП /т. 8/, т. е. застрахователят е предвидил приложение на това
покритие в онези случаи, в които щетите са възникнали от други събития, извън ПТП.
Тълкувайки систематично посочените клаузи съдът намира, че волята на страните е била
срещу допълнително заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено покритие
по определени изрично посочени рискове. Спукването на гума от попадане на
необезопасено препятствие на пътното платно е сред изрично посочените рискове, които се
покриват по допълнение "Гуми". В същото време в уредбата на клауза "Пълно каско", която
11
е обща спрямо специалната такава относно допълнителните покрития, е предвидено да се
покриват щети от ПТП. За последното в Общите условия е дадена дефиниция, от която
съдът намира, че не може да се изключи преминаването през арматурно желязо на платното
за движение. Такова изключение не е изрично предвидено в т. X "Общи изключения", в
специалната уредба на клаузата "Пълно каско", каквито специални изключения са
предвидени при допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен
път. Ако волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително
заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза "Пълно каско", то
щеше да е налице изричното им изключване.
В тази връзка не могат да бъдат споделени съображенията на ответника, че покритието по
клауза "Пълно каско" не включва щети по гумите на автомобила вследствие преминаване
през необозначено препятствие на пътя - дупка, каквито застрахователят обезщетява само по
допълнително покритие "Гуми". Съвкупния анализ на посочените разпоредби сочи, че
покритие "Гуми" обхваща изрично посочени извън случаите на ПТП събития, каквито са
злоумишлени действия на трети лица, внезапна повреда или техническа неизправност на
самата гума.
Допълнителен аргумент за този извод е и т. 8 от раздел "Изключения" от обхвата на
покритие на допълнителното покритие "Гуми", според която не се покриват разходи за
ремонт или подмяна на гуми на застрахованото ППС, когато повредата е причинена от ПТП,
пожар или кражба. По аргумент на противното, когато повредата на гумите е причинена от
ПТП, се дължи обезщетение по покритието "Пълно каско", независимо дали страните са
уговорили допълнително покритие "Гуми".
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на застрахователното
дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните обезщетения по
застраховка "каско" настоящият състав намира още, че ответникът не може да се позовава на
неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по застрахователното
правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива възражения биха
имали само застрахователя и застрахованото лице. Ответникът не е в кръга на лицата, които
могат да правят защитни възражения основани на застрахователния договор. Независимо от
това, за пълнота на изложението, съдът намира следното:
Ищецът е сключил застрахователен договор, като застрахователната полица и общите
условия са подписани и от двете страни по договора. Пътнотранспортното произшествие е
покрит застрахователен риск по силата на отбелязаната в застрахователната полица клауза
"пълно каско" и предвид уговореното в общите условия. В случая за застрахователя е
възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение при условията на Раздел
"Каско", глава трета, раздел I, т. 6. 3 от общите условия, съгласно която при щети, настъпили
от ПТП, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не
посещават мястото на събитието, застрахователят обезщетява до две увредени
гуми/джанти/тасове в срока на действие на застрахователната полица при щети по гумите,
джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са в
резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, след представяне на
писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения
водач на МПС. В случая са депозирани показанията на свидетеля С. Б., т. е изпълнено е
условието на т. 6. 3: настъпването на застрахователното събитие да бъде потвърдено с
показанията на трето лице. По изложените съображения, настоящият състав приема, че
волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от попадане в
необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на
пътнотранспортно произшествие. Процесните щети са включени в застрахователното
покритие, поради което за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника.
По изложените съображения съдът намира, че волята на страните е при уговорено "Пълно
каско" да се покриват и вредите от попадане през необезопасено препятствие /каквото е
дупка/ на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на пътно - транспортно
произшествие. От така приетото следва, че възражението на Община Благоевград, че не е
12
налице покрит риск, е неоснователно
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и при съобразяване на заключението по приетата в хода на делото
автотехническа експертиза, се установява механизма на настъпване на процесното ПТП,
вида на уврежданията, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и вредоносните последици, а именно - че уврежданията по автомобила са
настъпили вследствие попадането му в необезопасено, неподсигурено и несигнализирано
препятствия на пътя – дупка на пътя, нарязан асфалт на пътното платно, за чиято изправност
отговаря Община Благоевград чрез своите служби и органи. Установява се, че по време на
действието на сключения договор за застраховка "Каско Стандарт" е настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени
вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 229,45 лева. Причина
за настъпването на процесното ПТП е преминаване през необезопасено и несигнализирано
препятствие /дупка на пътното платно – конкретно нарязан асфалт/, реализирано на
10.06.2023 г. в гр. Б.........., при движение по ул. "Т..... непосредствено пред хотел „Феникс“.
Съдът намира, че гласните доказателствени средства чрез разпит на водача на увреденото
МПС – Е. С. и дошлият непосредствено след инцидента свидетел – С. Б. следва да бъдат
кредитирани. От показанията на свид. Е. С. /водач на автомобила/ и свид. С. Б. се
установяват спорните релавантни обстоятелства. Свидетелят Е. Санде е имал преки и
непосредствени възприятия относно инцидента, доколкото е негов очевидец. Показанията
на двамата свидетели са непротиворечиви помежду им, логични и детайлни, а и се
подкрепят от заключението на автотехническата експертиза. От разпита на св. С. се
установява, че ПТП е настъпило на 10.06.2023 г. при управление на застрахования при
ищцовото дружество автомобил, който се е движел в гр. Б......непосредствено пред хотел
„Феникс“. Превозното средство е преминало през дупка, която не е била сигнализирана или
обезопасена. Водачът не е видял това препятствие на пътя преди преминаването през него, и
спирайки на 10 метра след дупката, тъй като предната лява гума му паднала видял и
установил това обстоятелство. Обадил се на свидетеля Б., който веднага пристигнал на
мястото на инцидента. Свидетелят Б. сочи, че когато пристигнал на място установил, че
цялата улица – ул. „Т.... пред хотел Феникс била нарязана с машина, грундирано и
подготвено да се асфалтира. Сочи, че свалил предната лява гума, тъй като била срязана и
отишъл да купува друга такава. Съдът няма основания да не кредитира показанията на
свидетеля Б., който не е заинтересован от изхода на делото.
В хода на делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което преценено по
реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обективно. От същото се
установява, че от техническа гледна точка вредите, нанесени върху процесния автомобил, се
намират в причинно-следствена връзка с описания в уведомлението за щета механизъм,
съответстващ изцяло и на дадените показания на разпитаните по делото свидетели. Вещото
лице е съобразило и представеният опис на претенцията, изготвен от служител на ищцовото
дружество, в който са описани видът и степента на вредите, както следва: предна лява гума
за подмяна, както и е съобразил срока за експлоатация с корекционен коефициент на
остатъчния технически ресурс на гумата от 60 % към датата на ПТП, както и вложения труд
за подмяната и е определил стойността на вредите в размер на 246,66 лева.
Освен изложеното, следва да се посочи и обстоятелството, че по делото няма никакви
данни – преки или косвени, които да сочат на вероятен друг механизъм на увреждане на
процесния автомобил, поради което възражението на ответника в този смисъл е
неоснователно. По тези съображения следва да се приеме, че по делото е установен
механизма на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което на застрахованото
МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди, а именно – попадане в дупка на
пътното платно – конкретно преминаване през нарязан асфалт, подготвен за асфалтиране, за
което препятствие ответникът не твърди да е била сигнализирано и обезопасено по
предвидения за това начин.
Неоснователни са възраженията на ответника, че поради неточното установяване точно
13
къде и с какви размери било препятствието (дупката) на пътя не следвало да носи
отговорност. Напротив, ищецът няма за задължение да установи конкретно и точно – с
километър или ясно установяемо място къде е спукана гума. Единственият релевантен факт
е да се установи, че ПТП-то е настъпило на път, за чиято поддръжка отговорност носи
ответника община-Б........ което обстоятелство в случая е установено.
Неоснователно е възражението на ответника за недоказаност на претенцията поради
непредставяне на протокол за ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП
водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.
Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите,
установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни
средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети /т. 7 и когато произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди /т. 8/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № I
з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила
от 30.01.2009 г. /. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи,
които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1 констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2 протокол за ПТП с материални щети и 3 двустранен констативен протокол за ПТП
/чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени
само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/.
Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които
не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход.
В настоящия случай се установи, че автомобилът не е бил репатриран с пътна помощ, тъй
като гумата е сменена на мястото на инцидента, а отделно от това дори и да се приеме, че в
случая съставянето на протокол е било задължително, то това обстоятелство само по себе си
не освобождава делинквента или възложителя от отговорност, доколкото в протокола за
ПТП само се описват настъпването на ПТП, обстоятелствата около него, участниците и
видимите увреждания, но самият документ не е част от фактическия състав по възникване
на правото на обезщетение. Настъпването на застрахователното събитие може да бъде
установявано с всички допустими доказателствени средства, включително гласни
доказателства, какъвто е разглеждания случай. Застрахованият е изпълнил задължението си
своевременно да уведоми застрахователя за настъпилото събитие и не е създал пречки на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието – чл. 403, ал.
1 вр. ал. 4 КЗ. Също така не е налице някоя от регламентираните в чл. 408 КЗ предпоставки,
при осъществяването на които застрахователят може да откаже изплащането на
14
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 3 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, организират движението по тях, така че да осигуряват условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП сочи, че
лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, като сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според §
6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. Безспорно е, че установеното в случая – необезопасена и
несигнализирана дупка /конкретно – нарязан асфалт/ на пътното платно, представлява
препятствие на пътя.
Произходът на установеното по делото препятствие, представляващо нарушаване
целостта на пътното платно, е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй
като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да поддържа общинските
пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл. 8, ал. 3 от
закона, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, следва да се
приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно
ответникът Община Благоевград. Същата като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП,
поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди,
свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
По тези съображения се налага извод, че увреденият има срещу ответника вземане по чл.
49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на
факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя се остойностява с размера на действителната
стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза се
установява, че стойността на подмяната на срязаната гума с нова, като вещото лице е взело
предвид и срока за експлоатация с корекционен коефициент на остатъчния технически
ресурс на гумата от 60 % към датата на ПТП, както и вложения труд за подмяната и е
определил стойността на вредите в размер на 246,66 лева, която сума е по-голяма от
претендираната от ищеца – 229,45 лв. Без правно значение за определяне на пазарната
възстановителна стойност на щетите е въпросът дали е следвало да бъде отремонтирано в
15
доверен сервиз. Начинът за обезщетяване на вредите от застрахователя по "Каско" /било то
по експертна оценка, чрез отремонтиране при доверен или друг избран от увреденото лице
сервиз/ е въпрос на вътрешни отношения между застрахователя и застрахования и няма
отношение към извода за размера на подлежащите на обезщетяване вреди. На обезщетяване
подлежат всички преки и непосредствени вреди по пазарна стойност към момента на
увреждането.
С оглед на гореизложеното, искът за присъждане на сумата от 229, 45 лева се явява
доказан, както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда
/15.11.2023 година/ до окончателното изплащане на вземането.
Възражението на ответника, че водачът на МПС е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй
като в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и
се е движил с несъобразена скорост, е неоснователно. Същото не се доказва, тъй като в
негова подкрепа няма ангажирани никакви доказателства. По делото няма данни водачът да
се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, а обстоятелството, че не е възприел
своевременно дупката на пътя и е навлязъл в нея се дължи на това, че същата не е била
сигнализирана и обезопасена по никакъв начин, задължение за което има ответникът
Община Б....
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се
претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени, съобразно
представения по делото Списък по чл. 80 от ГПК. В тях се включват: 50,00 лева - заплатена
държавна такса /л. 45/; 480, 00 лева - адвокатско възнаграждение; 500 лева - заплатено
възнаграждение за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза /л. 135/, или общо
съдебно-деловодни разноски в размер на 1030, 00 лева.
По отношение на внесените депозити за призоваване на свидетели в размер общо на 40
лева, същите не следва да се присъждат, тъй като съдът с протоколни определения от
08.05.2024 г. и от 12.06.2024 година е постановил сумата в размер общо на 40,00 лева да
бъде върната на ищцовата страна.
С оглед горното следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1030, 00
лв. направени по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, с адрес гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ №
1 представлявана от Методи Байкушев – Кмет ДА ЗАПЛАТИ на „ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С....... представлявано от изпълнителните директори К.... ..Р. Н.... Д.... Ч.... И.... И... Г.... и
Т... Т..... чрез адв. Р. И., САК, със съдебен адрес: гр. С. су.......мата от 229, 45 лв. /двеста
двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” във връзка с щета №
470423232331305, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба - 15.11.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОСЪЖДА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, с адрес гр. Б.....
представлявана от Методи Байкушев – Кмет ДА ЗАПЛАТИ на „ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори К.... Р., Н. Д..... ...Ч. И....
И......... и Т..... Т. .....чрез адв. Р. И., САК, със съдебен адрес: гр. С. ......офис 6, сумата в размер
общо на 1030, 00 лв. /хиляда и тридесет лева/, представляваща сторени в настоящото исково
16
производство разноски.
БАНКОВА СМЕТКА, ПО КОЯТО ОТВЕТНИКЪТ МОЖЕ ДА ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ
СУМИ: IBAN:......Титуляр: ЗЕАД БУЛСТРАД ВИГ, Банка: ДСК ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б.. в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
17