№ 3959
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100505120 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 865 от 17.01.2025 г., гр.д. № 3131/2024 г., СРС, 141 с-в се
осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на „ДЗИ Общо застраховане ЕАД на
основание чл. 411 КЗ сумата от 1 125.21 лева, представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски за вреди по лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № ****
от ПТП на 27.04.2023 г. в гр. Плевен, причинено от застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност”, водач на л.а. „Шкода Октавия“ с
peг. № ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
17.01.2024 г. до окончателно изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сума в
размер на 52.03 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 14.09.2023 г. до 16.01.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 795.60 лева разноски по делото.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете ЗД
„Бул Инс“ АД. Релевира оплаквания, че следва да се кредитират показанията,
дадени от водача л.а. „Шкода Октавия“, че вратата на паркиралия л.а.
1
„Мерцедес“ внезапно се отваря непосредствено преди удара, като се съобразят
показанията на водача на увреденото МПС, че открехва леко вратата докато
другият участник в ПТП предприема маневра за завиване без да я види. В този
смисъл, свидетелката не се оглежда за наближаващия автомобил със скорост
20-25 км./ч. В случая не е доказана с котегоричност вината за настъпване на
ПТП и неговия механизъм. При евентуално уважаване на иска приносът
следва да се разпредели по равно предвид чл. 499, ал. 6 КЗ. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „ДЗИ Общо застраховане ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е и се установява от доказателствения материал, че
деликвентът и собственик на увреждащия л.а. „Шкода Октавия“ - С.С.,
застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника по исковете ЗД „Бул
Инс“ АД, реализира ПТП на 27.04.2023 г. при завиване в дясно за паркиране
пред спрелия и увреден при инцидента л.а. „Мерцедес Е 220 СDI“,
управляван от собственика Ц.И., застрахован „Каско“ при ищеца „ДЗИ Общо
застраховане ЕАД. По имуществената застраховка, ищецът изплаща
застрахователно обезщетение от 1 125.21 лв., с включени ликвидационни
разходи от 15 лв., който размер не се оспорва от ответника. При условията на
чл. 411 ЗК, ищецът встъпва в правата на застрахования по имуществената
застраховка срещу ответника, като причинител на вредата.
Съставеният и подписан от участниците в ПТП двустранен протокол от
27.04.2023 г., ведно със скица към него, на основание чл. 180 ГПК доказва, че
изявленията които съдържа са направени от подписалите лица. Документът,
2
обаче съдържа и неизгодни факти за единия от подписалите – делинквента С.,
като „виновен“ за настъпилото ПТП, когато при отклонение в дясно от лентата
за движение с цел паркиране, причинява удар и вреди в предна лява част на
спрения зад него л.а. „Мерцедес“ в десния край на пътното платно, където
няма забранителен знак. В тази част протоколът имплицидно съдържа
извънсъдебно признание на делинквента, поради което се ползва с
доказателствена сила спрямо него, без да обвързва застрахователя му.
Въпреки известното разминаване между свидетелските показанията на
двамата водачи относно моментът, когато е отворена вратата на увредения
автомобил – преди маневрата за паркиране, както твърди свид. И., или по
време на извършването й, според свид. С., налице е и съвпадане в показанията,
че през време на маневрата, вратата със сигурност е отворена. В тази връзка,
свид. И. изяснява, че открехва на около една педя вратата на автомобила,
подава крака си и изчаква да отмине колоната от моторни превозни средства,
когато увреждащият автомобил, без подаден сигнал, предприема завой за
паркиране в дясно пред нея. Същевременно свидетелят С. заявява, че се движи
направо в колоната със скорост около 20-25 км.ч. и оглежда къде да спре,
когато в последния момент преди удара забелязва внезапно „отворилата се
врата“. В този смисъл, следва да се приеме, че виновният водач при
движението направо и избиране на място за паркиране, е с отклонено
внимание, поради което несвоевременно, както заявява „внезапно“, възприема
вече отворената врата, без изрично да посочва, че забелязва фактът на самото
й отваряне. При нормална концентрация на вниманието, можеше да
възприеме навреме отворената врата и да предприеме адекватни действия за
спиране или заобикаляне на препятствието. Преди и по време на маневрата
паркиране, водачът не упражнява достатъчен контрол над автомобила, като
недостатъчно се уверява доколко създава опасност за другите участници в
движението и съобразява тяхното положение на пътя по смисъла на чл. 20, ал.
1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
При липса на доказателства да е налице ограничение на видимостта на
или недостатъчна ширина на пътното платно за преминаване покрай
паркирания автомобил, делинквентът е бил длъжен да съобрази поведението
си с паркираното МПС, включително и относно задължението да осигури
безопасна странична дистанция при разминаване и заобикаляне на паркиралия
автомобил. В такъв случай не би следвало да настъпи увреждане на
3
отворената около една педя врата.
Отделно, след като показанията на свид. И. за неподаден светлинен
сигнал за маневрата, не са опровергани или разколебани с други преки
доказателствени средства, делинквентът допуска нарушение и на чл. 26 вр. чл.
28, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно преди да завие или да започне каквато и да
е маневра, свързана с отклонение встрани, да подаде ясен и достатъчен за
възприемане сигнал със светлините на пътепоказателите (в случая ляв), който
се прекратява след завършването й. При предварително подаден сигнал,
свидетелката И., която наблюдава движението на трафика, щеше да бъде
предупреждена за предстояща маневра около нейния автомобил и да затвори
вратата.
Основателно е възражението за нейния принос при настъпване на
увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С неправомерното си поведение,
изразяващо се в отваряне около една педя на вратата на спрения в края на
пътното платно автомобил, до степен да я подпре отвън с крак, с намерение
така да изчака преминаващата дълга колона от моторни превозни средства,
т.е. с ясното съзнание за преминаващ натоварен трафик. Така създава
потенциална опасност за участниците в движението и условия за пътния
инцидент. Допуснато е нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, според който водачът
и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да
слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се
уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
Законодателят изрично регламентира самостоятелно задължение за водача или
пътника да се увери, че не застрашава друг участник в движението, какъвто
винаги може да очаква в близост при отваряне на врата на превозното
средство в посока към движението. Налице е съпричиняване от 50 % по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, след като с поведението си пострадалата
способства за настъпване на вредоносния резултат. Приносът за настъпване на
увреждането е конкретен, независимо доколко поведението като цяло е
противоправно и виновно.
Осъществен е фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за вина,
противоправно поведение, вреда и причинно следствена връзка. С оглед
настъпилата суброгация в полза на ищеца „ДЗИ Общо застраховане ЕАД,
основателен е искът по чл. 411 КЗ срещу ЗД „Бул Инс“ АД до размер на 50 %
4
от сумата 1 125.21 лв., която изплаща като застрахователно обезщетение за
вреди по лек автомобил „Мерцедес“, с включени ликвидационни разходи от
15 лв. Искът следва да се отхвърли за разликата над размера от 562,61 лв. до
пълния предявен размер от 1 125,21 лв.
Във връзка с акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът изпада в
забава за погасяване на главницата, считано от връчване на поканата за
плащане на 14.09.2023 г.. съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При условията на чл. 162
ГПК, въззивният съд чрез онлайн калкулатор определя размер от 26.01 лв. –
мораторна лихва през периода 14.09.2023 г. - 16.01.2024 г. До този размер
искът е основателен, а над него до пълния предявен размер от 52.02 лв. следва
да се отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3
ГПК следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете за главница над
размера от 562,61 лв. и за мораторна лихва над размера от 26,01 лв., а също и
тази за разноските, като вместо него постанови друго, с което исковете се
отхвърлят за разликите до пълните предявени размери. Решението в
останалата част, с която са уважени исковете, следва да се потвърди.
Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД пред първа инстанция
реализира разноски от 50 лв. – д.т., 200 лв. – депозит за САТЕ, 50 лв. – депозит
за свидетел и 495,60 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, а
пред въззивна – още 495.60 лв. за платено по банков път адвокатско
възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност. С оглед
ниската фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл. 78, ал. 5
ГПК възнагражденията за двете инстанции от по 495,60 следва да се намалят
до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. ВАР от по 400 лв. за
всяка инстанция. При условията на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се възложат
1 100 лв. - разноски за двете инстанции.
Ответникът по исковете ЗД „Бул Инс“ АД пред първа инстанция
реализира разноски от 200 лв. – депозит за САТЕ и 50 лв. – депозит за
свидетел, а пред въззивна – 25 лв. за д.т., от които при условията на чл. 78, ал.
3 ГПК следва да му се възложат 137,50 лв. - разноски за двете инстанции.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. ВАР
има право на суми от по 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение за всяка от
5
двете инстанции поотделно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 865 от 17.01.2025 г., гр.д. № 3131/2024 г., СРС,
141 с-в в частта, с която се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане ЕАД на основание чл.411 КЗ сума над размера от 562,61 лв. до
пълния предявен размер от 1 125.21 лв., представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски,
за вреди, причинени на лек автомобил „Мерцедес“, с peг. № **** от ПТП на
27.04.2023 г. в гр. Плевен, причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, водач на л.а. „Шкода Октавия“ с peг.
№ ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.01.2024
г. до окончателно изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сума над размера от
26,01 лв. до пълния предявен размер от 52.03 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 14.09.2023 г. до 16.01.2024 г. и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 795.60 лева разноски по делото, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, иск с правно
основание чл. 411 КЗ за сума над размера от 562,61 лв. до пълния предявен
размер от 1 125.21 лв. - регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски от 15 лв., за причинени
вреди на лек автомобил „Мерцедес Е 220 СDI“, с peг. № **** при ПТП от
27.04.2023 г. и иск с правно основание основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума над
размера от 26,01 лв. до пълния предявен размер от 52.03 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 14.09.2023 г. - 16.01.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 865 от 17.01.2025 г., гр.д. № 3131/2024 г.,
СРС, 141 с-в в останалата част.
6
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 сумата 137,50 лв. - разноски за първа
и въззивна инстанция и суми от по 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение
поотделно за първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 да заплати на „ДЗИ
Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата 1 100 лв. – разноски за
първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7