№ 179
гр. В., 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20251320200492 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство по делото е с правно
основание по чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от А. К. П. с ЕГН **********
от гр.В., ул.“Б.В.“, № 29, вх.А, ет.2, ап.4 срещу Наказателно постановление №
05-2500014 от 18.03.2025г., издадено от Директора на Д. ”И. по т.” - гр.В., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.416, ал.5 във вр.с
чл.414, ал.3 от КТ за административно нарушение по чл.61, ал.1 във вр.с чл.1,
ал.2 от Наредба КТ.
Жалбоподателят с жалбата си и чрез своя процесуален представител в
съдебно заседание оспорва наказателното постановление, поддържа жалбата
си и моли да бъде уважена тя, като основателна и да бъде отменено
атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и
необосновано.
Ответната по жалбата страна - административно-наказващият, орган
чрез своя представител в съдебното заседание оспорва жалбата, поддържа
атакуваното с нея наказателно постановление и моли същото да бъде
1
потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
всяко едно от тях по отделно и всички общо в тяхната съвкупност, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
На 31.01.2025г. в Д „ИТ“ – гр.В. е съставен АУАН срещу жалбоподателя
за това, че на 13.01.2025г. е посетен обект Полагане на паваж в двора на
жилищна сграда в гр.В., ул.“Общинска“, № 19 и в хода на проверката е
установено лицето Славчо Димитров К., който е полагал паважа. При
проверката е взета декларация от К., че работи на обекта за „К-БИЛД“ ЕООД,
с фиксирано работно време, седмично трудово възнаграждение и почивни
дни, и е извършена проверка по документи на 22.01.2025г., не е представено
трудово досие на К.. От соченото контролните органи считат за констатирано
изложеното и възприемат горното, като уличават жалбоподателя в това, че е
допуснал на 13.01.2025г. К. да работи на обекта на контрол без отношенията
при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови
правоотношения. В последствие е издадено и оспорваното Наказателно
постановление за същите обстоятелства. Не са приложени трудови договори,
длъжностни характеристики или други, според които да се направи
заключение за трудовоправните взаимоотношения между жалбоподателя
физическо лице и въпросното дружество, като работодател – от една страна.
Нито за това какви са правата, задълженията, служебните правомощия и
правоотношения или тяхната длъжностна хактеристика, между К. и
жалбоподателя – от друга страна. Твърденията в АУАН и НП са останали
голословни. Освен това - липсва анализ на субективната страна, а именно
допустителството, такова каквото се твърди - с какви свои действия или
бездействия привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице е обективирало своето субективно отношение, в какво се изразява
неговият евентуален умисъл, предвиждане и цел към настъпване на опасни
последици, както за отделни лица, така и за обществените отношения. В
съдебно заседание свидетелят К. заявява, че не е попълнил процесната
декларация, че не е в трудови правоотношения с жалбоподателя, че не работи
за въпросното дружество. Все заявления противоречащи на твърденията на
АНО. Наред с това предвид събраните гласни и писмени доказателства не се
установяват признаците на съществуващо трудово правоотношение. В тях не
2
се съдържат подобни сведения. Посочва се, че работника работи в
дружеството със съответните реквизити, но в какви отношения е с
жалбоподателя и/или в какви отношения е дружеството с жалбоподателя, няма
данни. Разпитаните свидетели са категорични, че трудови отношения с
жалбоподателя не са имали, та дори и с цитираното дружество. Със събраните
доказателства се установява, че К. е престирал труда си на определено
работно място в конкретен ден, но се установи, това да е ставало ежедневно, с
установени почивки и почивни дни, при трудово възнаграждение и с
материали и инструменти на жалбоподателя. Не е бил уговорен и срок за
извършване на работата. Т.Е. правоотношение по наемане на работната сила
на работника, който да е бил длъжен да бъде на разположение на
работодателя, да изпълнява определена работа и да му се подчинява в процеса
на нейното изпълнение. Не е изяснен кой е всъщност работодателя.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказа по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства:
административно-наказателната преписка, акта за установяване на
административно нарушение, протокол за извършена проверка, писмени
сведения и обяснения, както и от гласните доказателства: свидетелските
показания на свидетеля-актосъставител Ц. и свидетелят П., както и на
свидетелските показания на свид.К. и свид.К.. Между тези доказателства няма
противоречия, те се допълват взаимно и си кореспондират относно това, което
е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано. В.ският
районен съд дава вяра на тези доказателства и ги кредитира.
От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че
жалбоподателят не следва да носи административно-наказателната
отговорност, такава каквато е определена от административно-наказващият
орган. Последният неправилно е наложил същата. П. не е консумирал състава
на твърдяното административно нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна. Твърдяното с НП от АНО не се доказва по несъмнен и
безусловен начин. Със защитната си теза жалбоподателят в достатъчно
необходима степен оборва твърдяното от административно-наказващия орган,
който пък от своя страна не представя достатъчно убедителни и категорични
доказателства, за да защити твърденията си, а следва да се има предвид, че
именно негова е тежестта за доказване в такъв процес. Административно-
3
наказателна отговорност може да се носи от дадено лице единствено и само
при безспорно установени и доказани нарушения. От друга страна формално
и не мотивирано, с бланкетен и голословен израз в НП е пренебрегнат
всякакъв обосноваващ коментар относно обстоятелството и на базата на какво
е преценено, че нарушението е резултат от поведението на П.. Какви са
конкретно неговите действия от обективна страна, които да обуславят и
субективния елемент на деянието – евентуален умисъл, от субективна страна
лицето да съзнава обществено опасния характер на деянието, да предвижда
неговите обществено опасни последици и допуска тяхното настъпване. На ред
с това в настоящото производство са допуснати и съществени процесуални
нарушения. Нарушени са изискванията на чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Липсва в АУАН и НП пълно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно
и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като основателна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 05-2500014 от 18.03.2025г.
на Директора на Д. ”И. по т.” - гр.В., с което на А. К. П. с ЕГН ********** от
гр.В., ул.“Б.В.“, № 29, вх.А, ет.2, ап.4, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Осъжда Д. ”И. по т.” - гр.В. да заплати на А. К. П. с ЕГН ********** от
гр.В., ул.“Б.В.“, № 29, вх.А, ет.2, ап.4 сумата 800лв. /осемстотин лева/
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4