Р Е
Ш Е Н И Е № 1237
Гр. Пловдив, 01.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание нa осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Анета Трайкова
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13607 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от Р.И.Г. с ЕГН ********** ***, срещу „Геник Кафе
Решения“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град ***, ул.
Суходолска № 3, ет. 1, офис 3.
Предявен е иск за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2 200
лева, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 във вр. с ал. 3, изр. 2 КТ
за имуществени вреди от непредоставяне на надлежно оформена трудова книжка за
периода 21.04.2015г. – 21.08.2015г.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с
ответника въз основа на трудов договор, като ТПО било прекратено със заповед № *
от 20.04.2015г., считано от 21.04.2015г. на осн. член 71 от КТ. Ищецът твърди,
че трудовата му книжка е останала за съхранение при работодателя при започване
на ТПО, като не му била върната веднага, а едва на 29.08.2015г., като в
резултат на незаконното й задържане претърпял имущ. вреди, понеже бил в
невъзможност да започне нова работа.
В законоустановения срок е ангажиран
отговор от ответника. Не оспорва, че между страните е съществувало ТПО, което е
прекратено на 20.04.2019 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди се, че ищецът не е оказал необходимото съдействие на работодателя за
получаване на трудовата си книжка; че ищецът не е претърпял вреди вследствие на
неполучаването на трудовата книжка; оспорва се размера на претендираното
обезщетение.
Моли
иска спрямо него да се отхвърли изцяло, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във
връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
226, ал. 2 във вр. с ал. 3, изр. 2 КТ.
По делото като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало ТПО,
което е било прекратено, считано от 21.08.2015г., за което са представени и
съответните писмени доказателства.
От данните по делото се установява, че
трудовата книжка на ищеца се е
съхранявала при работодателя, като оформянето й не е станало веднага след
прекратяване на ТПО, доколкото е било необходимо технологично време за
оформянето й с оглед на обстоятелствата, че седалището на работодателя е в град
***, а мястото на работа на ищеца е било в град ***, както и на
обстоятелството, че на ищеца е следвало да се връчи заповед за прекратяване на
ТПО в сервиз, находящ се в град ***, ул. ***.
От
разпитания свидетел на ответника П.Д.става ясно, че той е човекът, който е
занесъл на ищеца заповедта за прекратяване на ТПО, като връчването й на ищеца
било осъществено в склада в град *. Свидетелят казва, че бил обяснил на ищеца,
че трудовата му книжка ще бъде оформена по-късно, както и че ще му се обадят,
за да си я вземе. Казва още, че неколкократно е канил ищеца да дойде да получи
трудовата си книжка, но ищецът така и не се явил, като на края трудовата книжка
на ищеца му била изпратена по куриер на 28.08.2019г..
От разпита на свидетеля на ищеца Д.П.С.се
установява, че е бил свидетел на проведен разговор през месец юли 2015г. в
сервиза между ищеца и представител на фирмата работодател, в който станало дума
за това кога ще му бъде върната трудовата книжка, като Р. се оплакал на
свидетеля, че не му връщат трудовата книжка.
От ищеца са представени договор за наем на
автомобил, сключен между ищеца и работодателя му, по силата на който ищецът е
предоставил за временно ползване на ответника лекия си автомобил за служебни
цели, като ищецът твърди, че автомобилът е бил снабден с джи пи ес устройство
монтирано от работодателя, което устройство е следвало да бъде свалено след
прекратяване на договора за наем, но понеже работодателят не бил платил ремонта
на колата, ищецът не я предоставил на ответника, като трудовата книжка на ищеца
била задържана като залог.
Данни за това, че колата е била снабдена с
джи пи ес устройство не са събрани, като са били представени оферта от
автосервиз ***за услуга и резервни части за автомобила на ищеца. Представени са
и доказателства за връщането на колата от наемодателя на наемателя от
21.04.2015г., деня в който е било
прекратено ТПО.
По възражението на ответника за погасяване на вземането
за обезщетение с кратката тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2, предложение първо от КТ тригодишния срок тече „от деня, в който
правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено“. Правото на
обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка възниква от
деня, в който ТПО е било прекратено, като периодът на задържането й е от
значение както за размера на обезщетението, така и изискуемостта му. Ищецът е
претендирал обезщетение по член 226, ал. 2 от КТ за периода 21.04.2015г.
/датата на която е било прекратено ТПО/ до 21.08.2015г. /датата на която му е
била върната трудовата книжка/, а искът за неговото заплащане е предявен на
21.08.2019 г., като съдът намира, че към датата на предявяване на иска
вземането на работника за периода 21.04.2015г. -20.08.2015 г. вкл. се е погасило с тригодишната давност, т.к. не е
било упражнено в тригодишния срок, ето защо претенцията за заплащане на
обезщетение за този период се явява неоснователна като погасена по давност и
следва да се отхвърли.
Разпоредбата на член 350 от ГПК казва, че работодателят е
длъжен при прекратяване на ТПО, да отрази това обстоятелство в трудовата книжка
на работника, и да му я върне незабавно, което означава, че задължението на
работодателя е носимо, а не търсимо, и че той изпада в забава, без да бъде
поканен от работника да му върне трудовата книжка. Или казано другояче моментът
на прекратяване на ТПО съвпада с момента на връщане на трудовата книжка, поради
което съдът намира, че работодателят е изпаднал в забава, считано от момента на
прекратяване на ТПО.
Съгласно член 6, ал. 3 от НТКТС когато работникът не се
яви, за да си получи трудовата книжка, работодателят му съобщава с писмо с
обратна разписка да се яви, за да си я получи лично. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля на ответника за това, че ищецът бил канен устно
многократно да получи трудовата си книжка от ***, т.к. не е съществувала пречка
трудовата му книжка да му бъде върната на ръка, или по куриер, така както е
било сторено четири месеца по-късно, и доколкото този свидетел работи в
дружеството и е възможна негова заинтересованост.
Не се установява в периода на задържане на
трудовата книжка ищецът да е работил по друго ТПО или да е бил регистриран в
БТ, с оглед получаването на обезщетение за безработица, порази което съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е претърпял вреди от незаконното задържане на
трудовата книжка. Доколкото размерът на обезщетението е законово определен и се
презюмира, като база за изчисляването му е БТВ на ищеца, което възлиза на
558,60 лева, съдът намира, че размера на обезщетението за един ден
/21.08.2018г./ възлиза на 24,29 лева.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат
на двете страни.
На ищеца ще се присъдят разноски по
съразмерност за адв. възнаграждение в размер на 4,41 лева, а на ответника по
съразмерност адв. възнаграждение от 949 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху
уважения иск в размер на 50 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Геник
Кафе Решения“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град ***,
ул. Суходолска № 3, ет. 1, офис 3 да заплати на Р.И.Г. с ЕГН ********** *** сумата
от 24,29 лева, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 във вр. с ал. 3,
изр. 2 КТ за имуществени вреди от непредоставяне на надлежно оформена трудова
книжка за един ден – 21.08.2018г., ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от 22.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 2
във вр. с ал. 3, изр. 2 КТ за имуществени вреди от непредоставяне на надлежно
оформена трудова книжка за разликата над уважения размер от 24,29 лева до
пълния предявен размер от 2200 лева за периода 21.04.2018г.-20.08.2018г., като
неоснователен, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Р.И.Г. с ЕГН **********
*** да заплати на „Геник Кафе Решения“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: град ***, ул. Суходолска № 3, ет. 1, офис 3 сумата от 949 лева,
представляваща разноски за адв. възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА
„Геник
Кафе Решения“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град ***,
ул. Суходолска № 3, ет. 1, офис 3 да заплати на Р.И.Г. с ЕГН ********** ***
сумата от 4,41 лева, представляваща разноски за адв. възнаграждение по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Геник Кафе Решения“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град ***, ул. Суходолска № 3, ет.
1, офис 3 да заплати да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС сумата от 50 лева държавна такса върху уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
съобщението на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала: Ц.Т.