№ 786
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110106785 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Т.Б.“ ЕАД срещу ЯВ. Б. ВЛ. с правно
основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №*****/09.02.2021г., издадена по ч.гр.д. №***/2021г. по описа на
ВРС в полза на ищеца суми, а именно : дължими по Договор за мобилни
услуги №*****, с който е предоставен мобилен номер *****, Декларация
съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице от 20.07.2015г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
№***** и Договор за лизинг от 26.09.2018г. за мобилен телефонен апарат
***** :сумата от 81.88 лева с ДДС, представляваща незаплатено задължение
за месечни абонаментни такси за периода 01.12.2018г. – 31.03.2019г.; сумата
от 0.90 лева с ДДС, представляваща цена на потребени услуги за периода
01.01.2019г. до 31.01.2019г. ; 285.10 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги; сумата от 369.39
лева, представляваща дължими лизингови вноски, като за всички суми са
издадени фактури №№**********/01.01.2019г.; **********/ 01.02.2019г.;
*****//01.03.2019г. и *****/ 01.04.2019г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда -20.01.2021г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 01.02.2018г. между „Т.Б.“ ЕАД и Я.В. са сключени
1
следните договори за предоставяне на услуги : Договор за мобилни услуги №***** от
20.07.2015г. , съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер ***** и
Допълнително споразумение №***** от 26.09.2018г. и Договор за лизинг от 26.09.2018г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***** влиза в сила нов
абонаментен план с месечна абонаментна такса 30.99 лева с ДДС, а на потребителя било
предоставено мобилно устройство *****. Предоставянето на устройството било уговорено в
договора за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била в размер на 404.57
лева с включен ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължавал да извърши 23
месечни лизингови вноски всяка в размер на 17.59 лева с ДДС, като било предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по начислените му 5 броя фактури,
издадени в периода м.януари 2019г. – м.май 2019г., поради което договорите му били
предсрочно прекратени и била начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на
285.10 лева съгласно раздел IV, т.3 от допълнителното споразумение – в размер на три
месечни абонаментни такси без включен ДДС. Абонатът дължал и част от стойността на
използваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
на договора и част от стойността на отстъпките за предоставените мобилни устройства,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Начислената неустойка от 285.10 лева представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без включен ДДС/ по 25.82 лева всяка/ или 77.46 лева с
добавена разлика в размер на 207.64 лева, формирана като разлика между стандартната цена
на ***** без отстъпка, съгласно ценова листа от 26.09.2018г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 26.09.2018г. , съответстваща на останалия
срок на договора за мобилни услуги.
Претендира се и остатъка от лизинговите вноски в размер на 299.03 лева с ДДС като
предсрочно изискуем на основание чл.12 от ОУ.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответник е депозирал
отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Сочи се, че операторът е следвало да прекрати договора при спазването на общата
разпоредба на чл.87,ал.1 ЗЗД – с писмено предупреждение, с даден в него срок, след
изтичането на който договорът ще се счита за развален. Излага, че по делото няма такова
писмено предупреждение.
Излага се, че представените от ищеца фактури притежават единствено формална
доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 ГПК удостоверяват единствено факта,
че са издадени от Т.. Наличието на фактура не можело да обоснове извод за дължимост.
Фактурата не била източник на задълженията на получателя, а само ги обективирала, поради
което не можела да се ползва с доказателствена стойност за удостоверяване на
обстоятелствата, че ответникът реално дължи претендираните суми за потребени услуги и
2
неустойки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги между “Т.Б.”АД
и ЯВ. Б. ВЛ. за срок от 24 месеца за предпочитан номер ***** при
абонаментен план 15.99 лева на месец. Съгласно договора в случай на
прекратяването му по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи през
първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на сумата на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на
срока на договора и в случаите, когато е предоставено устройство – разликата
между цената предоставеното устройство без абонамент съгласно последната
актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора
и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг.
С Допълнително споразумение от 26.09.2018г. “Т.Б.”АД и ЯВ. Б. ВЛ.
са продължили срока на договора за мобилен номер 3***** до 26.09.2020г.,
при тарифен план 30.99 лева на месец. При подписване на споразумението
потребителят е удостоверил,че е получил мобилно устройство ***** при
обща лизингова цена с абонаментния план 422.16 лева, при средна цена на
устройството в брой без абонамент 749.90 лева и отстъпка от стандарната
цена 327.74 лева. В споразумението е посочено и че в случай на
прекратяването му по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи през
първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
като в допълнение тази неустойка потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, когато е
предоставено устройство – потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството в брой без абонамент, съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.
На 02.10.2018г. е сключен Договор за лизинг, съгласно който “Т.Б.”АД
предоставя на ЯВ. Б. ВЛ. за временно възмездно ползване мобилно
устройство марка *****, като лизингополучателят се е съгласил да заплати
обща лизингова цена в размер на 404.57 лева. В договора е вписан
погасителен план за сумата, която е следвало да се заплати на ежемесечни
вноски всяка в размер на 17.59 лева за срок от 23 месеца.
3
Представена е Фактура №********** от 01.01.2019г., издадена за
периода 01.12.2018г. – 31.12.2018г., в която са начислени задължения за
абонаментна такса в размер на 30.98 и вноска за лизинг в размер на 17.59
лева.
Представена е Фактура №********** от 01.02.2019г., издадена за
периода 01.01.2019г. – 31.01.2019г., в която са начислени задължения за
абонаментна такса в размер на 31.88 лева и вноска за лизинг в размер на 17.59
лева.
Представена е Фактура №***** от 01.03.2019г., издадена за периода
01.02.2019г. – 28.02.2019г., в която са начислени задължения за абонаментна
такса в размер на 30.98 лева и вноска за лизинг в размер на 17.59 лева.
Представена е Фактура №***** от 01.04.2019г., издадена за периода
01.03.2019г. – 31.03.2019г., в която са начислени задължения за вноска за
лизинг в размер на 17.59 лева.
Представена е Фактура №***** от 01.05.2019г., издадена за периода
01.04.2019г. – 30.04.2019г., в която са начислени задължения за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 285.10 лева; вноска
за лизинг 299.03 лева; задължения от предходен период 153.14 лева.
Съгласно заключението по проведената по делото ССчЕ процесните
фактури са осчетоводени от ищеца и са включени в дневниците за продажби
по ЗДДС. Размерът на дължимата неустойка за прекратяване на договора за
мобилни услуги е в общ размер на 285.10 лева, от които 77.46 лева – три
месечни такси по 25.82 лева и 207.64 лева- сума във връзка с отстъпката от
цената за устройство *****. Размерът на дължимите вноски за лизинг е 299.03
лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието
на валидни договорни правоотношения между него и ответника по сключени
договор за мобилни услуги и договор за лизинг, размера и дължимостта на
вземането си.
Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че
същата е начислена за използвани мобилни услуги и месечни абонаментни
такси.
От представените по делото доказателства се установява наличието на
валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 20.07.2015г.
за предпочитан номер *****, продължен и изменен с Допълнително
споразумение от 26.09.2018г.
Наличието на задължения по договора за мобилни услуги се установява
4
от издадените фактури за процесния период, за които се установява от
заключението по ССчЕ, че са осчетоводени от ищцовото дружество и са
включени в дневниците му за продажби по ДДС. От същите е видно, че в
периода 01.12.2018г. – 28.02.2019г. задълженията за ползвани потребени
мобилни услуги и абонаменти такси за предпочитан номер ***** е в размер
на 93.84 лева с ДДС, поради и което искът следва да се уважи.
По отношение на дължимостта на вноските за лизинг.
Съгласно договора за лизинг от 02.10.2018г. на ответника е
предоставено за ползване мобилно устройство марка ***** срещу сумата от
404.57 лева с ДДС, която същият е следвало да погаси чрез 23 месечни
вноски, всяка в размер на 17.59 лева. От представените фактури се
установява, че ответникът е преустановил плащанията по договора за лизинг
като е останал задължен съобразно заключението на ССчЕ за сумата от 299.03
лева При това положение към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е била настъпила изискуемостта на лизинговите
вноски като искът е основателен за сумата от 299.03 лева и следва да се
отхвърли за разликата от 369.39 лева.
По отношение на претендираното вземане за неустойка.
Претендират се неустойки поради предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги поради неизпълнение на задължението на потребителя да
заплати ползваните услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с
възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че
същата е договорена с длъжника, т.е. че последният е изразил съгласие да
понесе санкция в претендирания размер и период в случай, че не изпълни или
закъснее да изпълни задължението си.
Съгласно допълнителното споразумение към договора за мобилни
услуги в случай на прекратяването му по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, като в допълнение тази неустойка потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, когато е предоставено устройство – потребителят дължи и такава
5
част от разликата между стандартната цена на устройството в брой без
абонамент, съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на
договора.
От представените по делото доказателства се установява, че е налице
неизпълнение от страна на ответника на поетите с договора задължения да
заплаща в срок ежемесечно дължимите абонаменти и цена за предоставени
мобилни услуги, което е довело до правото на оператора да прекрати
едностранно договорните правоотношения, съгласно чл.75 от ОУ, което не се
спори от ответника.
По договора за мобилни услуги от и Допълнително споразумение към
него месечният абонаментен план е в размер на 30.99 лева, като ежемесечно е
начислявана такса в размер на 25.82 лева или размерът на уговорената от
страните неустойка за предсрочното му прекратяване възлиза в трикратния
размер възлиза на 77.46 лева, поради и което искът е основателен за
претендираната сума. Във връзка с претендираната неустойка, касаеща
сключения договор за лизинг за ***** при липса на наведени твърдения за
датата на прекратяване на договора за мобилни услуги, съдът приема, че това
е станало най- късно на датата издаване на фактурата, с която е начислена
неустойката 01.05.2019г. При това положение разликата между стандартната
цена на устройството без отстъпка и остатъкът от лизинговата цена до края
на срока на договора, възлиза в размер на 207.64 лева, като искът следва да
се уважи за заявения размер от общо 285.10 лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените разноски съобразно уважената част от
исковете, както следва : за заповедното производство в размер на 348.26 лева,
за исковото производство – за 90.46 лева за д.т.; 271.38 лева за депозит за
особен представител ; 271.38 лева за депозит за експертиза и 325.66 лева за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът :
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК :
***** със седалище и адрес на управление гр.*****, че ЯВ. Б. ВЛ., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ***** дължи заплащането на присъдените със
Заповед за изпълнение №*****/09.02.2021г., издадена по ч.гр.д. №***/2021г.
по описа на ВРС в полза на ищеца суми, а именно : дължими по Договор за
мобилни услуги №*****, с който е предоставен мобилен номер *****,
Декларация съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице от
20.07.2015г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №***** и Договор за лизинг от 26.09.2018г. за
мобилен телефонен апарат ***** :сумата от 81.88 /осемдесет и един лева и
осемдесет и осем ст./лева с ДДС, представляваща незаплатено задължение за
месечни абонаментни такси за периода 01.12.2018г. – 31.03.2019г.; сумата от
0.90 /деветдесет ст./лева с ДДС, представляваща цена на потребени услуги за
периода 01.01.2019г. до 31.01.2019г. ; 285.10/двеста осемдесет и пет лева и
десет ст./ лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги; сумата от 299.03 /двеста деветдесет и девет
лева и три ст./лева, представляваща дължими лизингови вноски, като за
всички суми са издадени фактури №№**********/01.01.2019г.; **********/
01.02.2019г.; *****//01.03.2019г. и *****/ 01.04.2019г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
20.01.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.422 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за : главница за незаплатени лизингови вноски за
разликата от 299.03 лева до 369.39 лева.
ОСЪЖДА ЯВ. Б. ВЛ., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ***** да
заплати на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на управление
гр.***** сумата от 348.26 /триста четиридесет и осем лева и двадесет и
шест ст. /лева, представляваща реализирани разноски в заповедното
производство и сумата от 958.88/деветстотин петдесет и осем лева и
осемдесет и осем ст./лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7