Решение по дело №439/2021 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 96
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20212180200439
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Царево, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200439 по описа за 2021 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от КР. Г. П., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 464 от 25.08.2021 год. на Директор на
РДГ- Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 70
от Закона за горите, на КР. Г. П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на
чл. 149, ал. 1 от Закона за горите.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност
на атакуваното наказателно постановление, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателя моли съда да отмени
атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява
от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на атакуваното
НП.
Ответникът по жалбата, се представлява от юрисконсулт. Пледират за
потвърждаване на атакуваното НП.
1
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се
актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2021 год. по подаден сигнал до РДГ- Бургас, била извършена
проверка в землището на с. Синеморец, обл. Бургаска, пододел 291, находящ
се в местността „Силистар“- защитена зона, държавна, горска територия. При
проверката на място, било установено, че там е паркирано МПС- автомобил
„Опел“ с рег. № ****. При извършена справка в масивите на МВР от
присъстващия на място служител на РУП- Царево, бил установен собственика
на МПС и бил направен опит да се установи връзка с него. В последствие, на
място пристигнал жалбоподател, облечен по шорти, отключил автомобила с
наличните в него ключове и от там извадил личните си документи, с които се
легитимирал на служителя на РУП- Царево и на служителите на РДГ- Бургас.
При проведен разговор с жалбоподателя, същия заявил на служителя на РУП-
Царево, че именно той е управлявал автомобила, посочил от къде е преминал
за да стигне мястото, на което е бил установен паркирания автомобил.
Констатираното мотивирало актосъставителя да състави АУАН с № 089934
от 13.08.2021 год. в който нарушението е описано ясно, точно и подробно и
изчерпателно. Наказващият орган- Директор на Директор на РДГ- Бургас, въз
основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление,
в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН
начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 149, ал. 1 от Закона
за горите и санкционирано на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т. 2 и
чл. 70 от Закона за горите, с административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 лева.
Съдът прие за установена по категоричен начин изложената фактическа
обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен
материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК и устните доказателства- показанията на актосъставителя
и свидетелите. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и
свидетелите, като безпротиворечиви, логични, и последователни, напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания да се съмнява както в истинността на показанията на тия
2
свидетели, така и в добросъвестността на същите при изпълнението на
служебните им задължения. Показанията да дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или
предубеденост.
Свидетелите са възприели лично факта, че процесния автомобил е
паркиран на соченото в АУАН и НП място. Служителя на РУП- Царево,
лично е беседвал с жалбоподателя и непосредствено от неговите обяснения е
установил, че последния е управлявал автомобила лично, до пристигането му
на мястото на което е намерен, т.е. безспорно същия се е придвижил с
въпросното МПС в бранена за движение територия.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това
лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият
/в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до
доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна
означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това,
за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В настоящия случай, съдът съобрази следното:
3
Актът за установяване на нарушението е съставен от служител на РДГ-
Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на
РДГ- Бургас, надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на
чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
В конкретния казус, съда констатира следното: На първо място, съда
счита за безспорно доказано, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, извършеното от жалбоподателя нарушение.
Така, съда цени изцяло показанията на разпитаните свидетели, които по
категоричен начин установиха извършеното от жалбоподателя нарушение, а
именно, че жалбоподателя е извършвал движение с МПС в забранена
местност. Действително, при установяване на МПС същото е било в покой, но
не съществува начин, същото да е стигнало до мястото, на което е било
установено, без преди това да е извършвало движение. В тази насока са и
показанията на служителя на РУП- Царево, който потвърди пред съда, че
жалбоподателя лично е заявил, че се е движил с МПС- то за да достигне до
мястото на което е било установено. Несъстоятелни са наведените доводи, че
водача на автомобила не е бил категорично установен. Точно обратно- според
показанията на служителя на РУП- Царево, жалбоподателя сам е заявил, че
именно той е управлявал автомобила. Отделно от това, съда приема за
доказателство, че именно жалбоподателя е бил водач, факта че у него са били
ключовете на автомобила, а в самия автомобил са били личните му
документи. Действително, жалбоподателя не е собственик на автомобила-
факт, който е служебно известен на съда- но също така, служебно известно на
съда е, че с Пълномощно рег.№ .... год. на Нотариус Д. Ч., жалбоподателя е
упълномощен да управлява въпросното МПС. Отделно от всичко това следва
да се посочи, че ако жалбоподателя не е бил водач, същия е имал пълната
възможност да посочи водача, като по този начин, да бъде санкционирано
друго лице, а не той. След като жалбоподателя не е сторил това, нито в
рамките на производството пред АНО, нито пред съда, то следва извод, че
същия явно не отрича, той да е управлявал МПС.
При това положение, за съда се налага безспорен извод, че описаното в
АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
4
наказателна отговорност спрямо него.
При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира,
че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода
на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 270, ал. 1 от
Закона за горите, където е постановено, че процесното деяние се наказва с
глоба от 50,00 до 500,00 лв. Това налага извода, че в конкретния случай,
размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения
размер, като според съда при индивидуализирането му, административно-
наказващият орган го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел
факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в близък до минималния
размер.
Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразно и
правилно- следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 464 от 25.08.2021 год.
на Директор на РДГ- Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 275, ал.
1, т. 2 и чл. 70 от Закона за горите, на КР. Г. П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на
чл. 149, ал. 1 от Закона за горите.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6