Присъда по дело №121/2022 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 4 от 21.09.2022г. по НЧХД № 121/2022г. по описа на
Районен съд – Бяла

Наказателното производство е образувано на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК по
внесена тъжба от С. Г.Ф.от гр.Д. м. срещу А. М. И. от гр.Д. м. за това, че на 19.02.2022г., в
гр.Д. м. е нанесъл побой на С. Г. Ф., удряйки го в областта на главата и горните крайници с
юмруци и мотика, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане на лява скула, повърхностно нараняване и кръвонасядане на лигавицата на
горна устна, кръвонасядания на ляв горен крайник – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, частният тъжител, чрез упълномощения си повереник пледира за
доказаност на повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна, както и за
основателност на предявения граждански иск. Претендира разноски в производството.
Защитникът на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинителната теза и моли
подсъдимият да бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение, както и да се
отхвърли предявения граждански иск. Претендира разноски в производството.
Подсъдимият дава обяснения, като отрича да е удрял тъжителя. Твърди, че при
влизането в имота си, тъжителят бил предупреден от майка си и избягал, като при бягането
се спънал в купчина дървета и паднал. В последната си дума моли да бъде оправдан.
След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. М. И.е роден на ..........г. в гр.Р., с адрес гр.Д. м., обл.Р. ул.“В. Д.“ № .,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕТ „М-А. И.“, ЕГН
**********.
Частният тъжител и подсъдимият живеели в гр.Д. м. в съседство, като в режим на
съсобственост е дворното място, в който са постройките. В имота имало изградена ниска
ограда, чието поставяне и местоположение е спорно между страните. В дворното място
имало саморасли храсти и дървета, по повод на които страните водили разговор да
премахнат, но решение не бил взето. Впоследствие частният тъжител сам решил да ги
премахне. На 19.02.2022г. следобед, частният тъжител започнал да реже самораслите
дървета в двора, като пред къщата била излязла неговата майка св. Ф.. Действията на
ч.тъжител били възприети от родителите на подс., които уведомили последния за
случващото се в двора. Около 17.00ч. се появил подс. Иванов, който влизайки в имота
започнал да вика към ч.тъжител какво прави в имота му, като същевременно взел една
мотика от неговия двор и тръгнал към него. Стигайки при него започнал да го удря с
дървения сап на мотиката, като ч.тъжител се предпазвал с ръце и ударите попадали върху
тях. След като му нанесъл няколко удара, подс. изтървал мотиката и започнал да го удря с
юмруци в областта на лицето. Ч.тъжител се спънал и паднал назад, като се подпрял с длани,
а подс. го ударил със сапа на мотиката в областта на ребрата, докато бил на земята. После
успял да се изправи и се прибрал в домът си, от където взел велосипеда си и се отправил
към районното полицейско управление, където подал жалба за случилото се. Подс. прибрал
оставената от тъжителя бичкия и машинка за рязане на дърва, които впоследствие предал в
полицията.
По делото е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза, от заключението на
която се установява, че ч. тъжител е получил увреждания: повърхностно нараняване и
кръвонасядане на лигавицата на горна устна, кръвонасядане на лява скула, кръвонасядания
на ляв горен крайник. Според заключението, така установените увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при
инцидент от 19.02.2022г. по начин описан в тъжбата и свидетелските показания. Описаното
кръвонасядане на лява мишница добре отговаря да е получено от предмет с продълговата
удряща повърхност, какъвто може да бъде дървената част на мотика (сап). Описаното
1

повърхностно кръвонасядане на лигавицата на горна устна добре отговаря да е бъде
получено от свободния ръб на срещулежащ зъб при удар в същата област, при което устната
се притиска между удрящата повърхност на предмета и свободния ръб на зъба. Обичайният
възстановителен период за увреждания, като получените от тъжителя е около 1-3 седмици, в
зависимост от индивидуалните особености.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимия е нанесъл удари с дръжката на мотика в областта на ляв
горен крайник и удари с юмруци в областта на лицето, с които причинил на ч.тъжител лека
телесна повреда изразяваща се в болка и страдание.
За да достигне до този извод съдът дава вяра на показанията на св. Ф. и частично на
обясненията на подсъдимия, които се подкрепят от заключението по приетата
съдебномедицинска експертиза и потвърждават описаното в тъжбата. Показанията на св. Ф.
не могат априори да бъдат изключени или поставени под съмнение с оглед роднинската
връзка с частния тъжител. В НПК липсва аналогична разпоредба, както тази на чл.172 от
ГПК, повеляваща преценка на свидетелски показания дадени от близки родственици с оглед
възможната тяхна заинтересованост. В наказателния процес преценката на този източник се
прави с оглед на това дали се подкрепя от други доказателства, и служи за разкриване на
обективната истина по делото. Показанията на разпитаната свидетелка са последователни,
вътрешно непротиворечиви и допълват описаното в тъжбата, а същите се подкрепят и от
заключението по съдебномедицинската експертиза, поради което съдът ги намира за
правдиви. Съдът дава вяра частично на обясненията на подсъдимия досежно отношенията
между страните и прибирането на вещите – бичкия и машинка за рязане, както и
последващото им предаване на органите на полицията, като в частта, с която се отрича
нанасянето на удари, и опита за внасяне на съмнение, че ч.тъжител може да се е
самонаранил, съдът намира за защитна версия, която остава изолирана от доказателствата по
делото.
В показанията си св. Т. посочва, че с оглед разстоянието не чул какво са си казали
страните, както и че не разпознал кой реже с машинката за рязане, но е възприел кавга
между подс. и ч.тъжител, която не стигнала до физически сблъсък. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел, тъй като показанията му не намират опора в нито едно
доказателство по делото, още повече че са в противоречие с установената по делото
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Непосредствен обект на престъпленията против здравето и конкретно на телесните
повреди са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността. Телесната повреда представлява противоправно
и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание.
От обективна страна, на 19.02.2022г. подс. И. нанесъл удари с дървена дръжка на
мотика и с юмруци в областта на лицето и ръцете на С. Ф., като му причинил наранявания
на лява скула, горна устна и лява мишница.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като подсъдимият с действията си е целял настъпването на общественоопасните
последици, а именно причиняване болка и страдание на ч.тъжител.
Съдът намери, че са налице предпоставките за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй като за
2

престъплението по чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест
месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, деецът не е осъждан за престъпление
от общ характер към момента на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, раздел IV от НК, както и липсват съставомерни имуществени вреди от
престъплението. Съдът счита, че справедливо и съответстващо на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително
и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения се явява
така наложеното наказание в размер на 1 000лв. То ще въздейства предупредително върху
него, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото и ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск съдът счете, че са налице
предпоставките за неговото уважаване, тъй като в производството се доказа
осъществяването всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно: 1) деяние
(действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента) и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага. По отношение обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, съдът счита, че претендирания
размер от 1 000лв. е справедлив. За да достигне до този извод съдът съобразява характера на
увреждането, начинът на извършване и интензитета на нанесената телесна повреда,
обстоятелствата при които е извършено деянието и причинените болки и страдания. На
тъжителя са причинени кръвонасядания на лявата скула, на горната устна и лява мишница,
чиито възстановителен период е около 1-3 седмици. Телесната повреда е причинена чрез
нанасяне на множество удари, по повод на влошени отношения между страните с оглед
съсобственото им дворно място.
Съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за
виновен, разноските по делото за платената държавна такса в размер на 12лв., разноските по
назначената експертиза в размер на 369лв. и заплатения адвокатски хонорар в размер на
500лв., следва да бъдат възложени в негова тежест. Подсъдимият следва да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Бяла и държавна такса върху уважения
размер на предявения граждански иск в размер на 50лв.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

3

Номер на акта:	4
Дата:	26 септември 2022 г.
Съдия:	Атанас Василев Димитров

Дело:	20224510200121
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 май 2022 г.

Присъда по дело №121/2022 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите