Решение по дело №697/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 288
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20244110200697
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Велико Търново, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от Д. ЙОРДАНОВ Административно наказателно
дело № 20244110200697 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД гр. Велико Търново, представлявано по
пълномощие от адв. *** от ВТАК, против Наказателно постановление № 92-02-21 от
23.04.2024 г., издадено от Главния секретар на Агенцията по вписванията гр. София, с което
за нарушение на чл. 63, ал. 6, от ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП и на основание чл.
118, ал. 1, т. 2 от с.з. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000
/хиляда/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят подържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.

Настоящата инстанция счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, а административно наказателното производство прекратено, поради изтекла
абсолютна погасителна давност.
С атакуваното Наказателно постановление дружеството-жалбоподател е
санкционирано, затова, че не било заявило за вписване обстоятелствата относно
действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП в срок до 31.05.2019 г., с което било
осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 6, от ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на
1
ЗМИП.
Действително в ЗАНН липсва изричен текст, уреждащ погасяване на
административно наказателното преследване поради изтичане на абсолютна давност. В чл.
34 от ЗАНН са предвидени срокове, задължаващи административно наказващите органи да
съставят своевременно актове и наказателни постановления при констатирани нарушения.
Чл. 82 от ЗАНН визира давност за изпълнение на наложеното наказание. Няма изрична
уредба по въпроса за прилагане института на абсолютната давност за периода от извършване
или установяване на нарушението до влизане в сила на НП. В чл. 34, ал. 1 б. ”в” от ЗАНН е
разписано, че не се образува административно-наказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато това е предвидено в друг закон. В ЗМИП въпросът също не е уреден. Чл.
11 обаче от ЗАНН препраща към НК по отношение на въпросите за вината .....,
обстоятелствата изключващи отговорността и т.н., доколкото в този закон не се предвижда
друго, а за такава хипотеза /при своевременно съставен акт и наказателно постановление по
различни причини е изтекъл продължителен период от време без НП да е влязло в сила/ -
изрична уредба няма. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се приложи чл. 81, ал.
3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно който наказателното преследване се изключва с
изтичане на четири години и половина абсолютна давност при предвидено наказание глоба,
която в случая безспорно се установява, че е изтекла.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено,
поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, а административно
наказателното производство прекратено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 400.00 лв.,
което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр.
чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21 от 23.04.2024 г. на Главния секретар на
Агенцията по вписванията гр. София, с което на „***“ АД гр. Велико Търново на основание
чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

ПРЕКРАТЯВА Административно наказателното производство, поради изтекла
абсолютна давност.

2
ОСЪЖДА Агенция по вписванията гр. София да заплати на „***“ АД гр. Велико
Търново сумата от 400.00 лева, представляваща направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните, пред
Административен съд – Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3