№ 10132
гр. София, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110100479 по
описа за 2022 година
„....“ АД е предявило срещу „..... АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3123,70 лева, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по регресна претенция по застраховка „Автокаско“ с
включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, за вреди на МПС „Хюндай И20“,
peг. № СВ6242МР, застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
31.07.2018 г. в района на гр. София, на кръстовище, образувано от бул. „Арсеналски“ и ул.
„Зорница“, по вина на водач на МПС „Шкода МТ 4“, peг. № СА9245АР, със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 06.01.2022 г.
до окончателното заплащане, който при движение назад излизайки от трамвайните линии на
ул. „Зорница“ не се убеждава, че пътят зад него е свободен и закача с предната си броня
МПС „Хюндай И20“.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ ********** г. Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3098,70
лева. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия
автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Излага, че е
предявил преписката на ответника за плащане, но последният отказва да заплати сумата.
В подаден отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск, механизма и
обстоятелствата по настъпилото ПТП, наличието на застрахователно правоотношение,
вината на водача на МПС „Шкода МТ 4“, като счита, че вина за настъпването на ПТП има
водачът на МПС „Хюндай И20“. Оспорва стойността на причинените вреди, като счита, че
1
изплатеното обезщетение значително надвишава действително причинените вреди. Намира,
че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и вредите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От представената полица за застраховка „Автокаско“ се установява, че между „Ауто
груп 2014“ ЕООД е ищеца е сключен застрахователен договор за автомобил „Хюндай И20“ с
рег. № СВ6242МР за периода 27.06.2018 г. – 26.06.2019 г., през който е настъпило
застрахователното събитие.
По делото е представен двустранен констативен протокол от 31.07.2018 г., както и
Уведомление за щета от 01.08.2018 г. за вредите на лек автомобил „Хюндай И20“, подадено
до ищеца, като застраховател по застраховка „Автокаско“, в което е посочено, че при ход
назад намиращото се пред лекия автомобил превозно средство е причинило вреди по
предната броня и капак. ПТП се е случило в гр. София на бул. „Арсеналски“ № 2.
По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на увреждащия
автомобил „Шкода МТ 4“.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно което
всички увреждания по лек автомобил „Хюндай И 20“, с рег. № СВ6242МР, отразени в описа
на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Хюндай
И 20“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3387,26 лв. Стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Хюндай И 20“, изчислена по цени на
алтернативни доставчици към датата на ПТП, е 3104,76 лв. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15 лева.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което МПС
„Хюндай И20” с peг. № СВ6242МР е имало валидна сключена застраховка „Автокаско” със
застрахователна полица № 18990009980 от 26.06.2018 г. в ....” АД. Застрахователната
премия по полицата е в размер на 766,43 лв. и е платена изцяло на 2 пъти. За процесния
автомобил има надлежно сключена застраховка „Автокаско“, която е платена в размери и
указаните в полицата срокове за плащане. Премията е осчетоводена в търговските книги на
ищеца, а полицата е вписана съгласно нормативните изисквания на застраховането.
Счетоводството на застрахователя е водено редовно във връзка с процесната полица. На
06.11.2018 г. с преводно нареждане за кредитен превод и референция FT18310772260867 от
банкова сметка на ЗД „Бул Ине” АД с IBAN номер BG02UBBS80021053274140 при “ОББ”
АД е платена и постъпила по банкова сметка на „Ауто клеймс“ ЕООД с IBAN номер
BG58UBBS80021050570130 при „ОББ” АД сумата 30000 лв. с основание на превода „по
договор“. Към платежния документ е приложен опис с номерата на фактурите, дата и
щетите, които се плащат. В платена сума влиза процесната щета № **********, съгласно
2
издадени 2 броя фактури с № l100000702/26.10.2018 г. на стойност 2408,10 лв. и №
**********/26.10.2018 г. на стойност 690,60 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. Н. СТ. Ч., управлявал МПС
„Хюндай И20”, който сочи, че при ПТП с него в посока кв. “Лозенец” чакал в колона и
докато успее да влезе в паркинг, камион дал назад и тъй като колата била малка и не се
виждала зад него, въпреки подадената звукова сигнализация спрял, след като я ударил. По
предния капак на автомобила имало драскотини и бил леко намачкан.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя „....“
АД и собственика на увредения автомобил „Хюндай И20“ има сключен договор за
застраховка „Автокаско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна
преписка по щета № ********** във връзка с настъпило на 31.07.2018 г. в гр. София ПТП,
като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3098,87 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 31.07.2018 г. МПС
„Шкода МТ 4“ е причинил вреди на застрахования при ищеца лек автомобил. Съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на
противното. По делото не са въведени твърдения за противното, поради което не са и
ангажирани доказателства за опровергаването на установената презумпция.
3
Следователно установяват се по делото наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”, изплатено от
ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по автомобила са
настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице е посочило, че се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и за платеното за тях обезщетение следва
да се ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно
изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е
дало категоричен отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
4
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Според вещото лице стойността за възстановяване на щетите по увредения лек
автомобил е в размер на 3387,26 лева, което надвишава заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че вина за ПТП има
водачът на МПС „Хюндай И20“, доколкото не се установява същият да е нарушил
правилата за движение по пътищата, нито пък негово виновно поведение да е спомогнало за
причиняване на инцидента. Нещо повече, съдът намира, че именно водачът на „Шкода МТ
4“ е нарушил разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, според която преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности, при което е реализирал процесното ПТП.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил следните
разноски: 124,95 лева – държавна такса, 550 лева – депозит за експертиза и 30 лева –
депозит за свидетел.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....“ АД, ЕИК *********, да заплати на „....“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 3123,70 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по регресна претенция по застраховка „Автокаско“ с включени ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, за вреди на МПС „Хюндай И20“, peг. № СВ6242МР,
застрахован при ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 31.07.2018 г. в
района на гр. София, бул. „Арсеналски“ № 2 по вина на водач на МПС „Шкода МТ 4“, peг.
№ СА9245АР, със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от 06.01.2022 г. до окончателното заплащане, който при движение назад
не се убеждава, че пътят зад него е свободен и реализира удар с МПС „Хюндай И20“.
ОСЪЖДА „.....“ АД, ЕИК *********, да заплати на „....“ АД, ЕИК *********, на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 704,95 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6