МОТИВИ: НОХД № 95/2016 г.
Подсъдимият Р.Р.Ж. е обвинен в извършване
на престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на
25.07.2014 г. в с. Железино, обл. Хасково, е причинил средна телесна повреда на
Х.И.М. с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в трайно затруднение на движението
на горен ляв крайник, което се дължи на счупване на костите на предмишницата.
Районният
прокурор поддържа внесеното обвинение.
Конституираният
частен обвинител поддържа обвинението.
По
делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от
Х.И.М. срещу подсъдимия за сумата от 5000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението.
В
съдебно заседание подсъдимият Ж. не се признава за виновен. Лично и чрез
защитника си адв. К. иска да бъде оправдан, а гражданския иск отхвърлен като
неоснователен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият
Р. ***. Известен е и с българското си
име Р.**.
Свидетелят Х. *** е племенник – син на сестра
на подсъдимия. Известен е с турското си име Х.**. Заедно със сина си работил на
кариера за добив на камък, управлявана от един от синовете на подсъдимия –
свидетелят С.Ж..
Вечерта
на 24.07.2014 г. на маса пред заведение в с. Ж.**, известно като заведението на
Р.**, били седнали свидетелят Х.М. и
неговият племенник - свидетелят Ц.М., известен като „Е.**”, племенник и на
подсъдимия. По някое време при тях дошъл и свидетелят С., племенник на Х.М.. На съседна маса седял подсъдимият. Когато С.
дошъл свидетелят Ц.М. го потупал по корема и му казал на шега, че ще го „бъхте”
(бие). Това раздразнило свидетеля Х.М.,
който вероятно и под влияние на алкохола, който бил изпил, реагирал остро като
направил забележка на Ц.М. и започнал да се кара с него. Тогава от съседната
маса се намесил подсъдимият, като „патрон” на рода, в защита на Ц.М.. Така
подсъдимият и свидетелят Х.М. се
скарали. За да не стане по-голям скандал свидетелят С. отвел свидетеля Х.М.,
като го закарал с колата си до дома му. Скандалът пред заведението бил чут и от
свидетелите С.Ж. и М.И. - племенник на подсъдимия и първи братовчед на Х.М..
На
следващата сутрин – на 25.07.2014 г. свидетелят Х.М., синът му - свидетелят Й.И.
и свидетелят С. следвало да се срещнат при „заведението на Р.**”, откъдето да
тръгнат на работа с колата на С..
Около
06:30 – 07:00 часа свидетелят Х.М. тръгнал към заведението, където вече бил
свидетелят С., като пътят му минавал близо до къщата на подсъдимия. Свидетелят Й.И.
се забавил и не тръгнал заедно с баща си.
Докато
се движел към заведението, свидетелят Х.М. бил забелязан от подсъдимия близо до
къщата му. Двамата се скарали, в продължение на снощната им дразга. За по-добро
аргументиране на позицията си на „патрон”, подсъдимият бил взел къса дървена
сопа, приличаща на сап или бухалка, с която замахнал за да удари Х.М. по
главата. Последният обаче защитно вдигнал лявата си ръка над главата и ударът
на подсъдимия попаднал в нея, като костите на ръката се счупили. Свидетелят, така
ударен със сопата по ръката, бил прорязан от силна болка от счупването на
костите и се строполил на земята. Около този момент на мястото се появил
свидетелят С.Р. – син на подсъдимия, който започнал да рита по тялото падналия
на земята свидетел.
Тъй
като свидетелите Х.М. и Й.И. се забавили, а свидетелят С. чул шум от кавга, се
насочил към мястото, от където идвал. Пристигайки свидетелят видял падналия на
земята Х.М., който бил ритан от свидетеля С.Р.. Подсъдимият стоял до тях със
сопата в ръка. С. избутал С.Р., вдигнал Х.М., който му казал, че много го боли
ръката.
Свидетелят
Й.И., както и други представители на рода на Х.М., също чули шума от кавгата и
се насочили към мястото. Пристигайки свидетелят Й.И. видял баща си паднал на
земята, който бил ритан от свидетеля С.Р., а подсъдимият стоял до тях със
сопата в ръка. Видял как С. се намесва и вдига баща му от земята. Свидетелят
също щял да се намеси, но изплашената му жена го възпряла.
На
мястото се стекли и други представители на родовете, сред които свидетелите М.Р.
– син на подсъдимия, Е.Ш. – племенник на подсъдимия и първи братовчед на Х.М.,
свидетелят И.И. – брат на подсъдимия и неговата (на свидетеля) „снаха” -
свидетелката Р.Х., която чула как Х.М. казва, че подсъдимият го е ударил с
„бухалката”, която видяла, че държи.
Свидетелят
С. отвел Х.М. до дома му. Малолетните внуци на Х.М. – свидетелите Ш.Х. и Е., също разбрали, че
дядо им е ударен от подсъдимия по ръката.
Била
извикана спешна помощ, като вероятно повикалият я е съобщил, че е пострадал,
освен Х.М. и сина му свидетеля Й.И..
Около
08:15 (с оглед на времето на тръгване) на място в с. Железино се явили
свидетелите Ч. – фалдшер при Филиал спешна медицинска помощ (ФСМП) –
Ивайловград и Н. – шофьор на линейка.
Свидетелката
Ч. прегледала Х.М. като се усъмнила, че ръката му е счупена, тъй като имала
оток, била посиняла и не можел да я движи, поради което го насочила към рентгенолог
и ортопед. М. имал и охлузване по лицето. Споделил, че се е сбил с някой от
селото, с някой от „Рашковите”.
Видно от изготвения от свидетелката Ч. Фиш за спешна
медицинска помощ, линейката е тръгнала от Ивайловград в 07.50 часа и се е
завърнала в 09.00 часа. Предоставена е медицинска помощ единствено на Х.М.,
който е съобщил, че му е нанесен побой. Били установени охлузна рана на дясно
слепоочие и съмнение за фрактура на лява ръка. На М. е даден Аналгин.
Свидетелката Ч. си спомня, че на място е прегледала и жена, която нямала
наранявания, но не и друг мъж, освен свидетеля Х.М..
След оказаната помощ, свидетелите Ч. и Н.
си заминали, а свидетелят С. закарал с колата си свидетеля Х. ***. С тях бил и свидетелят Й.И.. В Болницата се установило, че ръката на Х.М. е
счупена. Лекарите му препоръчали оперативно лечение, но свидетелят нямал пари
да го заплати, поради което ръката му била шинирана и тримата се върнали в с.
Железино. След около 60 дни шината била свалена в същата болница.
Малко след като свидетелите С., Х.М. и Й.И. *** пристигнал полицейски екип за проверка на случая,
в който участвал свидетелят Д.. Полицаите се срещнали с подсъдимия, който им
заявил, че бил нападнат и бит от познати лица, като показал някакви синини и
драскотини в областта на десния хълбок. Свидетелят С.Р. обяснил на полицаите,
че възникнал конфликт между подсъдимия и Х.М. (Виж. уточняващия отговор на
свидетеля Д. на лист 103 от делото). Когато полицаите посетили дома на Х.М.,
роднините му съобщили, че е заминал за болницата в Хасково, поради съмнение за
счупена ръка. Съобщили на полицаите, че сбиването било между подсъдимия и Х.М.,
като при сбиването ръката на последния била счупена.
За сбиването между подсъдимия и Х.М. разбрал и свидетеля А..
От
заключението на вещото лице д-р Е., по приетата съдебномедицинска експертиза №
126/2011 г., се установява, че при побоя на Х.М. са били счупени костите на лявата
предмишница – лакътната и лъчевата кости, довело до трайно затруднение на
движението на горен ляв крайник.
Вещото
лице д-р Е. дава заключение, че травмата е характерна при защита от удар. Категоричен
е, че е причинена при удар с нещо от тип на дърво – обло дебело дърво, тояга,
бухалка, греда. Не е вероятно да е причинена от удар с камък, при падане на
земята, от удар с крак, тъй като не може да се генерира съответната енергия.
Към
момента костите са изцяло зарастнали, като движението на ръката е възстановено
до състоянието преди счупването. Процесът на пълно оздравяване е траел около 6 месеца.
Лакътната
става на свидетеля е била изкълчена в детските му години, като това
изкълчване не е оказало влияние на
възникналата травма и последиците от нея.
От
Справка за съдимост се установява, че подсъдимият е бил осъждан три пъти, но е
реабилитиран.
От
приетата по делото Характеристика се установява, че подсъдимият има недобри
характеристични данни - бил избухлив, като при спорове прибягвал към саморазправа,
нямал добри взаимоотношения със съседите и съселяните си. Има множество
полицейски регистрации.
От
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява,
че семейството на подсъдимия се състои от съпругата му и че официално няма
доходи и имущество.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от доказателствата събрани в
съдебното производство - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
включително прочетените на основание чл. 281 НПК, заключенията на вещото лице,
материалите по досъдебното производство, прочетени на основание чл. 283 НПК,
приетите в съдебно заседание писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д.,
А., Ш.Х. и Е., тъй като в същността си са еднопосочни,
непротиворечиви и логични, кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите М.Р., М.И., Е.Ш., Ц.М., С.Р., С.Ж., Р.Х. и И.И., в
частите в които не противоречат на показанията на кредитираните свидетели Х.М., Й.И.,
С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х. и Е., а именно тези, от които се следва, че подсъдимият
е нанесъл на Х.М. удар с дървена сопа, като по този начин му счупил ръката.
Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия,
че не е извършил деянието, в което е обвинен, че свидетелите Х.М. и И.
дошли за да бият него и синовете му, че били нападнали сина му свидетеля С.
Рссим и той се намесил за да го спасява, че
бил чул, че малолетните внуци били казали на някого, че баща им свидетелят Й.И.
е блъснал дядо им свидетеля Х.М. по стълбите и така му била счупена ръката, доколкото тези обяснения противоречат на кредитираните от
съда показания на свидетелите Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х. и Е., и
на другите доказателства по делото. Съдът
намира обясненията на подсъдимия за израз на защитна позиция.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля М.Р.,
че като стигнал на мястото заварил свидетеля Х.М. в добро здраве и заедно
с роднините си да хвърля камъни по подсъдимия, че го отвел към къщата му,
заедно със свидетеля Ш., за да предотврати конфликт, че не бил раговарял с баща
си за случилото се, а направо отишъл на работа, тъй като тези показания противоречат на кредитираните от съда показания на свидетелите
Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х. и Е., и не са логични. Свидетелят е син на
подсъдимия и поради това е заинтересован от изхода на делото, като явно цели да
защити баща си.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Ш.,
че като стигнал на мястото заварил свидетеля Х.М. в добро здраве да
хвърля камъни по подсъдимия, че го отвел към къщата му, заедно със свидетеля М.Р., тъй като тези показания противоречат на кредитираните от съда показания на свидетелите
Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х. и Е., и не са логични. Свидетелят е
роднина на подсъдимия, явно се намира в добри отношения с него и синовете му, и
поради това е заинтересован от изхода на делото, като явно цели да защити
подсъдимия.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Ц.М.,
че като стигнал на мястото заварил свидетеля Х.М. в добро здраве да бъде
отвеждан освен от свидетеля С. и от свидетелите М.Р. и С.Ж., тъй като тези показания противоречат на кредитираните от съда показания на свидетелите
Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х. и Е., и не са логични. Свидетелят е
роднина на подсъдимия, явно се намира в добри отношения с него, за което говори
факта, че именно той е в основата на конфликта, и поради това е заинтересован
от изхода на делото, като явно цели да защити подсъдимия.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля С.Р.,
че сутринта чул как на улицата свидетелите Х.М. и Й.И. се заканвали с бой
на баща му и чичо му – свидетеля И.И., че свидетелите
Х.М. и Й.И. го били нападнали, че баща му не е удрял Х.М. със сопа и че бил
се повил едва ли не в края на инцидента, че се намесили свидетелите М.Р., С.Ж., Е.Ш., които отвели Х.М. в
добро здраве към дома му. Тези показания противоречат
на кредитираните от съда показания на свидетелите Х.М., Й.И., С., Ч.,
Н., Д., А., Ш.Х. и Е., и не са логични. Свидетелят е син на подсъдимия и поради
това е заинтересован от изхода на делото, като явно цели да защити баща си.
Освен това същият е и участник в побоя, което също сочи на интерес да се
прикрие истината.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля С.Ж.,
че като отишъл на мястото на инцидента заварил Х.М. в добро здраве и със сопа
пред дома на баща си, че не Х.М., а баща му бил ударен, че той и свиделите М.Р. и Е.Ш., отвели Х.М. в добро здраве към дома
му. Тези показания противоречат на
кредитираните от съда показания на свидетелите Х.М., Й.И., С., Ч.,
Н., Д., А., Ш.Х. и Е., и не са логични. Свидетелят е син на подсъдимия и поради
това е заинтересован от изхода на делото, като явно цели да защити баща си.
Неискренността на показанията на този свидетел следва и от процесуалното му
поведение. Същият демонстративно отказа да даде показания при новото
разглеждане на делото, заявявайки, че нищо не помнил, като в същото време не се
отказа да свидетелства, поради родството с подсъдимия.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля И.И.,
че сутринта при него дошъл свидетеля Х.М., като му казал да не
излиза, защото ще „има война”, че измъкнал кол от градината му, че не бил
станал свидетел на боя, тъй като тръгнал за работа. Тези показания противоречат на кредитираните от съда показания на свидетелите
Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х. и Е., и не са логични. Свидетелят е брат
на подсъдимия и поради това е заинтересован от изхода на делото, като явно цели
да го защити.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля М.И.,
че внуците на Х.М. – свидетелите
Ш.Х. и Е. били казали на детето
му, че баща им свидетеля Й.И. бил бутнал по стълбите Х.М.,
при което той си счупил ръката. Тези показания противоречат на кредитираните от съда показания на свидетелите
Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х. и Е., и дръите събрани доказателства, не
са логични, включително с оглед приетата по делото експертиза за механизвма на
травматичното увреждане. Свидетелят е племенник на подсъдимия и поради това е
заинтересован от изхода на делото, като явно цели да го защити.
Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетелката Р.Х., че инициатори на сбиването са Х.М. и Й.И., които
нападнали сина на подсъдимия С.Р., а подсъдимият се намесил, за да му помогне.
Тези показания противоречат на кредитираните от
съда показания на свидетелите Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х. и Е..
Свидетелката е „снаха” на брата на подсъдимия и поради това е заинтересована от
изхода на делото, като явно цели да го защити.
Така по
описаният по-горе начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на текста на чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 от НК, а
именно на 25.07.2014 г. в с. Ж.**, обл. Хасково, е причинил средна телесна
повреда на Х.И.М. с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на горен ляв крайник, което се дължи на счупване на костите на
предмишницата.
Правната
квалификация, посочената в обвинителния акт, като връзка на ал. 2 с ал. 1 на
чл. 129 НК, не е прецизна, тъй като състава на престъплението е описан в ал. 1,
но тази грешка е несъществена, не е довела до нарушаване правото на защита на
подсъдимия, тъй като той се защитава срещу фактите, а не срещу правото, в който
смисъл е практиката на ВКС, като няма пречка съдът да посочи правилната връзка
от ал. 1 към ал. 2 на чл. 129 от НК. В случая не е налице и промяна в правната
квалификация на деянието, тъй като ал. 2 не съдържа друг състав на
престъпление, а дефиниция на средната телесна повреда по ал. 1.
Подсъдимият
е извършил деянието чрез действие - нанасяне на удар с дървена сопа по ръката
на пострадалия.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието - знаел е, че нанасяйки удар със сопа върху ръката на пострадалия ще
му причи травматични увреждания - телесна повреда, предвиждал е
общественоопасните последици - настъпването на травматичните увреждания и е
желаел настъпването им.
Мотивите
за извършване на престъплението са незачитане на неприкосновеността на
личността, незачитане на обществения ред и неуважение към обществото и
гражданите.
Не е
налице неизбежна отбрана тъй като именно подсъдимият е нападателят. Същият не е
защитавал, нито себе си, нито друго лице или правнозащитим интерес от
противоправно нападение.
Не се
установи престъплението да е извършено и поради раздразнение от насилие, обида,
клевета или друго пративоправно действие на пострадалия по смисъла на чл. 132 НК.
Защитната
теза, че синът на подсъдимия го бутнал по стълби и така му причинил счупването,
с оглед на събраните доказателства граничи с абсурда.
Категорично
се установи от заключението на вещото лице, че травмата е типично защитна при
удар с дървен предмет тип сопа, прът, бухалка.
Установи
се боят между подсъдимия и пострадалия.
Установи
се, че именно подсъдимият е използвал при боя сопа (включително от показанията
на свидетелката Р.Х.).
Установи
се, че подсъдимият е бил ударен и ръката му е счупена именно при въпросния бой
(Х.М., Й.И., С., Ч., Н., Д., А., Ш.Х., Е. и Р.Х.).
Не се
устанви между баща и син - Х.М. и Й.И. да е имало някакво спречкване. Напротив,
двамата са в отлични отношения. Синът е придружил баща си до болницата.
Свидетелката
Ч., която е първият, извън родовете свидетел, възприел факти за инцидента,
сочи, че пострадалият и казал, че бил ударен при сбиване с „Р.***”, а не със
сина му.
Свидетелят
Д. сочи, че непосредствено след инцидента роднините на пострадалия са посочили
като извършител подсъдимия.
Твърденията
на свидетеля М.И., че внуците на Х.М. –
свидетелите Ш.Х. и Е. били казали на детето му, че баща им свидетеля Й.И. бил бутнал по
стълбите Х.М., при което той си счупил ръката, която версия е
подкрепена от подсъдимия, е един елементарен опит да се внесе съмнение в
авторството на деянието.
Това,
че в ЦСМП – Хасково е посочен като пострадал и синът на Х.М., сочи единствено,
че някой е съобщил, че и той е пострадал, но не при сбиване с баща си, а от
сбиването с подсъдимия и синовете му, която информация обаче се оказала невярна
– същият не бил пострадал, тъй като не бил участвал в боя.
При
определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни
принципа – законност и индивидуализация на наказанието, Съдът прецени следното:
-
обществената опасност на деянието е от средна степен, типична за този вид
престъпления, засягащи правото на неприкосновеност на личността;
-
обществената опасност на извършителят е от ниска към средна степен с оглед
конкретния характер на извършеното от него престъпно деяние, лошите
характеристичните данни и липсата на критично отношение към извършеното.
Лошите
характеристичните данни и липсата на критично отношение към извършеното следва
да се приемат като отегчаващи вината обстоятелства.
Смегчаващо
вината обстоятелство - чистото съдебно минало с оглед настъпилите реабилитации
и давността на престъпленията, за които е съден и реабилитиран, роднинските
отношения между подсъдимия и пострадалия.
Предвид
изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК, Съдът намира, че на
подсъдимият следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода", като
с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия, смегчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за постигане целите на
лична и генералната превенция следва да се определи и наложи наказание "Лишаване
от свобода" в размер 6 (шест) месеца.
Тъй
като така определеното наказание е за срок от 6 месеца, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира,
че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е необходимо
да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се отложи за срок
от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Съдът
счита, че така определеното наказание по вид и размер отговаря на извършеното
от подсъдимия деяние, и ще осъществи целите на личната и генерална превенция.
По
гражданският иск:
Срещу
подсъдимият е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Пострадалият Х.И.М., в качеството си на
граждански ищец, претендира от подсъдимия Р.Р.Ж., в качеството му на граждански
ответник, заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени в резултат на извършеното престъпление по чл. 129, ал. 1,
във вр. с ал. 2 от НК за сумата от 5000.00 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 25.07.2014 г. до
окончателното й изплащане.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е причинил на
гражданският ищец счупване и на двете
кости на предмишницата, довело до трайно затруднение на движението на горен ляв
крайник. Това разстройство на здравето очевидно е довело до физическа болка и
страдание при извършването му и известно време след това, което вещото лице определя
на около и над 6 месеца. Затруднило е движението и възможността за нормално
използване на ръката, както в ежедневните битови дейности, така и за полагане
на възмезден труд.
С оглед
на това съдът счита предявения иск за доказан по основание и размер. Съдът
намира претендираният и уважен размер на обезщетението от 5000 лева за
справедлив и съответстващ на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на характера на телесната
повреда, счупването на две кости, немалкият период на възстановяване – около и
над 6 месеца през които посрадалият е търпял страдания, безпокойства и
неудобства от невъзможността да ползва ръката си.
Подсъдимият
следва да се осъди да заплати на гражданския ищец и законната лихва върху
сумата 5000.00 лева, считано от датата на увреждането - 25.07.2014 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед
осъдителната присъда и уважаването на гражданския иск, и на основание чл. 189
от НПК, подсъдимият Ж. следва да бъде осъден да заплати на частният обвинител и
граждански ищец Х.И.М. сумата от 1500.00 - разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение на досъдебното и съдебното производство.
На
основание чл. 189 от НПК подсъдимият Ж. следва да бъде осъден да заплати на
Държавата, по сметка на Областна дирекция на МВР – Хасково сумата 185.00 лева -
разноски по досъдебното производство за съдебно-медицинска експертиза.
На
основание чл. 189 от НПК подсъдимият Ж. следва да бъде осъден да заплати на
Държавата, по сметка на РС - Ивайловград, сумата от 200.00 лева, разноски по
делото за съдебномедицинска експертиза и сумата 200 лева – държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: