Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1846 14.05.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори януари през
две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 2484 по
описа за 2018 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците М.Г.И. и Н.Г.К. твърдят, че по силата на
наследствено приемство от своите родители, заедно със своя брат / в последствие
починал/ са придобили право на собственост върху недвижим имот, представляващ
дворно място УПИ ******** по плана на с. К.********, с административен адрес:
ул. ********** ведно с построената в него жилищна сграда, както и всички
направени в него подобрения. Поддържа се, че приживе на общия наследодател, той
със семейството си, включително и децата, са живели в този имот, а в последствие
след като ищците са напуснали имота, в него е останал да живее най-малкият син
на общия наследодател на име Г.А.К., който бил от своя страна наследодател на
ответниците по делото. Ищците твърдят още, че са разбрали, че от 19.07.2016 г.
е бил съставен нотариален акт за собственост на процесния имот по
обстоятелствена проверка, а в последствие на същата дата и нотариален акт за
дарение на този имот, по силата на който втората ответница Т.К. дарила на
първата ответница Р. правото на собственост върху имота при запазване на
пожизнено ползване върху него. Твърди се, че ответниците, както и техният
наследодател никога не са владели самостоятелно имота, поради което и ищците не
са загубили правото си на собственост върху 2/3 ид. части от него, което са
получили по силата на наследяването. Тъй като имотът се намирал във владение на
ответниците, се прави искане след като бъде установено, че ищците са
собствениците на двете трети идеални части, да бъдат осъдени ответниците да им
предадат владението върху тях.
Ответниците Р.А.К. и Т.Х.К. оспорват твърдението, че
наследодателят на ищците е бил собственик на имота. Поради това ищците не били
придобили по наследство идеалните части, претендирани с исковата молба.
Твърдят, че Т.К. и нейният с. А.К. дълги години са живели в имота,
осъществявали са върху него владение само за себе си и със съзнанието, че този
имот е техен, поради което са го придобили по давност. След смъртта на А.К.
владението било продължено от неговата съпруга и децата му, които били
подобрили имота. През цялото време ищците не били оспорвали правата както на
А.К., така и на неговите наследници. Предвид това се иска да бъде отхвърлен
иска като неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищците М.Й. и Н.К. са наследници по закон / деца/ на
Г.Х.А., починал на 26.05.1978г. в гр.П. Видно от представеното удостоверение /
лист 7/ наследодателят е оставил още преживяла
с. – Р.К. и още един с. – А.К.Г., починал на 25.01.2014г. Ответниците в производството
са наследници на покойния б. на ищците А.Г., като Р.К. е негова д., а Т.К. –
преживяла с..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот
акт № **************. по описа на н. ********** ответниците Т.Х.К., Р.А.К.,
както и другите две деца на А.Г. – Г.К. и Х.К. били признати за собственици, на
основание придобивна давност и наследяване, на следния недвижим имот: дворно
място с площ от 608 кв.м. съставляващо УПИ *****************, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда / лист 4/. Нотариалният акт бил съставен на 19.07.2016г. в
производство по обстоятелствена проверка. Н. е удостоверил следните идеални
части: 5/8 за с. Т.К. и по 1/8 за
останалите наследници.
На 19.07.2016г. бил сключен договор за дарение по
силата на който Т.К., Х.А.К., Я.К.К. и Г.А.К. прехвърлили на ответницата Р.А.К.
собствените си идеални части от процесния имот, възлизащи общо на 7/8. Сделката
била обективирана в нотариален акт № ********** г. на н. ********* /
лист 5/.
Видно е от съдържащото се в молбата –декларация,
съставляваща част от документите, събрани при обстоятелствената проверка, че
община Р. е удостоверила, че имотът е деклариран данъчно, както от ответниците
така и от двамата ищци в производството /
лист 88/.
Установява се от показанията на свидетелите Н.Д.И. и
В.Г.Й., че в имота в с. К. живеели общия наследодател Г.К., неговата с. Р. и
първоначално децата му. В последствие голямата дъщеря - ищцата М.Й. заживяла в гр. К. Според
показанията на Н.И., когато А.К. се оженил за втората ответница, заживял на
горния етаж на къщата. Това станало през 1980г., като по това време б. Н. вече
живеел отделно. Свидетелят сочи, че по това време етажът още не бил довършен и
трябвало да се измазва. На първият етаж живеела м. на ищците Р.К.. Според
другия свидетел – В.Й. къщата в имота била строена от общия наследодател –
Г.К.. Твърди, че той и с. му са поддържали добри отношения с А.К., който бил
останал да живее в имота след смъртта на родителите на страните. Свидетелят и
неговата с., които живеели в К., посещавали имота почти веднъж месечно, особено
докато общия наследодател и с. му били живи. При посещенията си те отсядали и
преспивали в имота, като винаги били допускани в него. Това продължило докато
бил жив А.К.. Последното посещение било през 2014г., след което отношенията
между ответниците и ищците се влошили тъй като започнали да спорят относно
собствеността на имота.
От показанията на свидетеля Н.К. се установява, че
след смъртта на А.К. неговите наследници започнали да правят ремонт на
жилищната сграда. Били сменени дограмата, подновен покрива и поставена
изолация. Това се потвърждава и от свидетелите И. и Й.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
За да се легитимират като собственик на процесния имот
ищците се позовават на наследствено приемство от своите родители. Последните,
видно от събраните гласни доказателства, са живеели в имота и упражнявали върху
него фактическа власт за самите себе си. След като по делото безспорно е
установено, че общия наследодател Г.К. и неговата с. са владеели имота в период
който надхвърля десет години, следва че те са придобили правото на собственост
по давност, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС. Този извод, се налага от анализа на
гласните доказателства, тъй като се установи, че по времето, когато най-малкият
с. А.К. е сключвал брак, тоест през 1980г., къщата е била вече построена. След
като строежът е бил осъществен приживе на Г.К., а той самият е починал през
1979г., не може да се приеме, че фактическата власт върху имота е осъществявана
от общия наследодател за някого другиго, без намерение веща да се свои.
След смъртта на общия наследодател Г.К. правото на
собственост е наследено, като съгласно чл. 5, ал.2 ЗН, неговите деца са
получили равни дялове от половината от правото. Това е така, защото имотът е
придобит по време на брака на К. и ½ от него е преминала като дял от
прекратена СИО в патримониума на преживялата съпруга. Така всяко от трите деца
е получило по наследяване 1/6 ид.ч., а преживялата съпруга – 4/6 ид.ч. по
силата на прекратяването на семейната имуществена общност и наследяването на
дял равен на дела на всяко от децата – арг. от чл.27 СК / 1985г. отм./ и чл.9,
ал.1 ЗН. След смъртта на м. на ищците, нейната част от правото на собственост
се е разпределила между тримата ѝ наследници, като всеки от тях получава
равна част - тоест имотът е започнал да
се съпритежава при квоти от по една трета за всеки от тримата наследника. След
смъртта на А.К. през 2014г. призовани да наследяват са неговата преживяла с. и
трите му деца, поради което всеки от тях получава по ¼ от 1/3 тоест по
1/12 ид.ч. от правото върху целия имот.
С оглед
изложеното съдът намира, че ищците са установили наличието на правото на
собственост в патримониума на своите праводатели. От това следва, че двамата
ищци са собственици на общо на 8/12 или 2/3 от правото на собственост.
Неоснователни са доводите на ответниците, че правото
на собственост върху целия процесен имот е било придобито по силата на
упражнявано самостоятелно владение. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. В случаите
когато един или част от сънаследниците, какъвто е бил покойният А.К.,
упражнява фактическата власт върху наследствен имот, той е владелец на
собствената си идеална част и държател на идеалните части на останалите
съсобственици. При възникналата от наследяването съсобственост е изключено да
се счита, че някой от наследниците няма намерение да свои вещта, защото подобно
допускане противоречи на факта на приемане на наследството. Последното
означава, че всеки наследник приел /направо или изрично/ наследството има
намерение да получи собствеността върху вещта, а оттам и намерение да я държи,
сам или чрез другиго, като своя. Ето защо, в случаите когато един от
сънаследниците /респективно съсобствениците/, упражняващ сам фактическа власт
върху цялата вещ и претендира, че е придобил собствеността върху нея по
давност, следва безспорно да се докаже, че той е променил намерението си и е
превърнал държанието върху дяловете на останалите съсобственици във владение.
Промяната на намерението следва да се изрази в действия явно демонстрирани, при
това не спрямо трети за съсобствеността лица, а спрямо останалите съсобственици
/ в този смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. Чрез тези действия
лицето позоваващо се на промяна, следва да се противопостави недвусмислено на
останалите сънаследници, като отблъсне тяхното владение. Само в тази случаи
може да се приеме, че владението предпоставящо, след изтичане на срока по
чл.79, ал.1 ЗС, придобиване на имота по давност е несъмнено. С оглед събраните
по настоящото дело доказателство съдът намира, че не може да се обоснове извод,
че А.К. и неговото семейство са завладели като своя, наследствената част на
ищците. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че ищците са продължили
да посещават имота, до самата смърт на своя б. А.К.. Били са в добри отношения
с него и винаги са били допускани до имота. Не
се събраха доказателства, че К. е оспорвал техните права, нито пък
правата на своите б. и м. върху имота, докато те са били живи. Това, че е
започнал да живее на втория етаж, не означава, че е имал намерение да свои
вещта притежавана от родителите му. Следователно не се установи промяна в
неговото намерение относно сънаследствения имот. Такава промяна е налице едва
след 2014г., тост след смъртта на брата на ищците, но от този момент до
предявяване на настоящия иск не е изтекъл необходимия за придобиване на
собственост давностен срок.
Предвид горното извършеното от
наследниците на А.К. дарение не е произвело действие за 2/3 ид.ч. от процесния
недвижим имот. Тъй като те не са били тяхна собственост.
По делото не се спори, че имотът се намира във владение на
ответниците , поради което е установена и втората предпоставка на иска по
чл.108 ЗС.
Не се доказа, ответниците да държат 2/3 ид.ч.
от имота на някакво друго правно основание.
От изложеното се налага извод за
основателност на предявения иск относно ревандикация на 2/3 ид.ч. от процесните
два недвижими имота.
Тъй като издаденият нотариален акт по обстоятелствена
проверка, легитимира ответниците Т.К. и Р.К. като собственици на целия недвижим
имот, следва съобразно чл.537, ал.1 ГПК същият да бъде отменен до размера на
процесните 2/3 ид.ч. от удостовереното с него право на собственост.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцата деловодни разноски в размер на 1215 лв. Договорения между ищците и
адвоката им хонорар не е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на
делото, поради което възражението на ответниците за намаляването му не следва
да се уважава.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Р.А.К. ЕГН
********** с адрес *** и Т.Х.К. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците М.Г.Й.
ЕГН ********** с адрес *** и Н.Г.К. ЕГН ********** с адрес *** са собственици, на
основание наследствено приемство на общо 2/3 ид.ч. (по 1/3 за всеки от ищците)
на следния недвижим имот: дворно място с
площ от 608 кв.м. съставляващо УПИ ***************, с адм. адрес с .
К.*********, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 69,50 кв.м., както и ведно с всички направени подобрения и
приращения при граници: ******************, като ОСЪЖДА ответниците Р.А.К. и Т.Х.К. да предадат, на осн. чл.108
ЗС, на ищците М.Г.Й. и Н.Г.К. владението върху 2/3 ид.ч. от гореописания имот.
ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №
************************ до размера на 2/3 /две трети/ ид.ч. от удостовереното
с него право на собственост върху недвижим имот: дворно място с площ от 608
кв.м. съставляващо УПИ********************, с адм. адрес с .
К.****************, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ 69,50 кв.м., както и ведно с всички направени подобрения и
приращения при граници: ******************************.
ОСЪЖДА Р.А.К. и Т.Х.К. да заплати на М.Г.Й. и Н.Г.К., на
осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1215 лв./хиляда двеста и петнадесет лева/,
представляваща деловодни разноски.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца
шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да
отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок
вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД