№ 1787
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от П. С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110145880 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на седми февруари 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
45880/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК: *********, адр. гр. София,
1
пл. „Позитано” № 5 твърди, че на 10.08.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС
марка „опел астра” с рег. № СВ 6905 АР, управлявано от съответния водач и МПС марка
„опел виваро” с рег. № А 2540 НС, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител
на ПТП е водачът на МПС марка „опел астра” с рег. № СВ 6905 АР. Твърди, че МПС марка
„опел виваро” с рег. № А 2540 НС е бил застрахован имуществено при ищеца със
застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана,
във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане
на сумата от 3 026,59 лв. Твърди, че за причинителя на ПТП е имало договор срещу
гражданска отговорност със застраховател ответника ЗД ,, валиден към момента на ПТП.
Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от
ищеца сума в размер на 3 026,59 лв. , увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски – общо 3
051,59 лв. , но ответника заплатил само половината – 1 538,30 лв. , като твърдял
съпричиняване в еднаква степен. Ето защо, моли присъждането на сумата от 1 513,29 лв. ,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на
сумата. Моли присъждане и на мораторна лихва в размер на 43,72 лв. – обезщетение за
забавено плащане на претендираната сума от 1 513,29 лв. , за периода 13.05.2022 г. -
24.08.2022 г. Моли присъждане и на деловодни разноски.
Ответникът, оспорва изцяло предявените искове по съображения изложени в отговор на
исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 10.08.2021 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка „опел астра” с рег. № СВ
6905 АР, управлявано от съответния водач и МПС марка „опел виваро” с рег. № А 2540 НС,
управлявано от съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС марка „опел
астра” с рег. № СВ 6905 АР, който при извършване забранена маневра завой на ляво не
съобразява движещото се зад него и в неговата посока застраховано от ищеца МПС и го
поврежда. МПС марка „опел виваро” с рег. № А 2540 НС е бил застрахован имуществено
при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. При ищеца е
образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП,
чрез плащане на сумата от 3 026,59 лв. За причинителя на ПТП е имало договор срещу
гражданска отговорност със застраховател ответника, валиден към момента на ПТП.
Ищецът е поканил ответника, и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от ищеца
сума в размер на 3 026,59 лв. , увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски – общо 3 051,59
лв. с покана от 06.04.2022 г. , но ответникът заплатил само половината – 1 538,30 лв. , като
твърдял съпричиняване в еднаква степен.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетата по делото САЕ /л.л. №№ 65-69/ и показанията на свидетеля А., разпитан по
делегация от РС Бургас /л.л. №№ 85-87/, съдът обсъди и доказателствата, приложени под
2
л.л. №№ 9-39 от делото. Както се посочи, прие се, че виновен за ПТП е водачът на МПС
марка „опел астра” с рег. № СВ 6905 АР с десен волан, който не спазва чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
според който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 65-69/, която съдът кредитира, като неоспорена
от насрещни доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП
по средни пазарни цени възлиза на 3 255,50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „опел виваро” с рег. №
А 2540 НС е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято
гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както
и че ищеца е изплатил на увреденото лице сумата от 3 026,59 лв. и че ответника е изплатил
по суброгационната претенция на ищеца сумата от 1 538,30 лв. Следователно, искът за
присъждане на сумата от 1 513,29 лв. следва да се уважи изцяло, тъй като тази сума е сбор
на от сумата от 25 лв. – ликвидационните разноски, за които ищецът има също право да се
суброгира по правилата на чл. 411 от КЗ, и сумата от 1 488,29 лв. – неизплатения
извънсъдебно остатък по претенцията на ищеца - до размера на платеното от ищеца
обезщетение – 3 026,59 лв. Или, ищецът може да се суброгира изцяло за платеното
обезщетение и ликвидационните разноски, които, заедно с действителния размер на щетите,
определят границата на суброгацията, доколкото ищецът е заплатил по-малко обезщетение.
В заключение и за яснота следва да се посочи това, че съгласно разпоредбата на чл. 411 от
КЗ във вр. чл. 400 от КЗ, платилият обезщетението застраховател се суброгира срещу
делинквента/застрахователя по договор ГО до размера на платеното обезщетение, но и в
3
рамките на действителната стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа на
застрахователното право – тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от
причинителя им или от застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение
/застрахователна премия/ поема риска от деликта. Именно възстановяването на
действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС, стои в основата на
тези правоотношения, подчинени на целта да се възстанови имущественото положение
отпреди деликта. Чл. 400 от КЗ дава легално определение на застрахователното понятие
„действителна стойност” – тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество. Или, когато предмет на делото е възстановяване на вреди
на МПС, за определяне на действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за
възстановяването му в състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е
стойността на средните пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от
икономически фактори, дава именно действителната стойност на увреждането, която в
крайна сметка следва да се възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на
правоотношенията във връзка със суброгацията по чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при безсрочни задължения, каквото е
процесното, забавата е от поканата. В конкретния случай се установи, че ответника е
поканен на 06.04.2022 г. – преди процесната дата. Следователно, искът е установен по
своето основание. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът е изцяло
основателен – за претенцията от 43,72 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както
установената по делото главница, така и периода за който се начислява лихвата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 913,53 лв. – деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника ЗД , да заплати на ищеца ЗЕАД „, на осн. чл. 411 от КЗ, сумата от 1
513,29 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
25.08.2022 год. , до окончателното изплащане на сумата.
4
ОСЪЖДА ответника ЗД , да заплати на ищеца ЗЕАД „, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
43,72 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 1 513,29 лв. , за периода 13.05.2022
г. - 24.08.2022 г.
ОСЪЖДА ответника ЗД , да заплати на ищеца ЗЕАД „, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
913,53 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5