Решение по дело №2269/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Ищците М. Т. Д. и Р. К. Д., двамата с адрес: [населено място], община Приморско, [улица], чрез представител по пълномощие адв. Н.Д. и съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, са предявили против О. П. три иска за заплащане на обезщетение, с правна [жк], ал.1 от ЗОДОВ.

С първия иск двамата ищци претендират заплащане на имуществени вреди, в размер [рег. номер]., които произтичат от незаконосъобразността на отменена по надлежния ред заповед №110/15.02.2023г. на кмета на Община Приморско, с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наредено на ищците да премахнат преместваем обект, представляващ навес, поставен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Заповедта е била изпълнена преди да бъде обявена от съда за незаконосъобразна. Претендираното обезщетение представлява пазарната стойност на премахнатия навес.

С втория иск ищецът М. Д. претендира заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, в размер на 700 лв., изразяващи се в емоционални страдания, стрес, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име, които се твърди, че са понесени в следствие на изпълнението на незаконосъобразната заповед, на което ищецът е станал свидетел очевидец.

С третия иск ищецът Р. Д. претендира заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в емоционални страдания, стрес, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име, които се твърди, че са понесени в следствие незаконосъобразната заповед.

В исковата молба се твърди, че описаната по-горе заповед е била отменена с влязло в сила решение № 454/03.05.2023г., постановено по административно дело № 33/2023г. по описа на А. съд Бургас. По силата на закона заповедта е имала предварително изпълнение и е била изпълнена преди приключване на съдебното производство, в което е атакувана нейната незаконосъобразност. Изпълнението на заповедта се осъществило на 21.02.2023г. Твърди се, че преди събарянето му навесът се използвал за съхраняване на сено за храна на овцете, които са отглеждали ищците. Те оценяват стойността на навеса [рег. номер]. Твърди се още, че двамата ищци са се притеснили къде ще съхраняват сеното за животните, както и от това, че в селото се говорело, че те са извършили нещо незаконно. Твърдят, че навесът е бил в задоволително състояние и е изпълнявал функциите си. Твърдят, че претърпените неимуществени вреди са били понесени в периода 21.02.2023г. – когато е съборен навесът, до 04.12.2023г. – когато е заведена настоящата искова молба. Процесуалният представител на ищците претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата молба, ангажират доказателства. В последното съдебно заседание, когато беше даден ход на устните състезания, ищците не се явяват и не се представляват.

Ответникът – О. П., редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище, не представя отговор на исковата молба.

Представителят на Прокуратурата счита, че предявените искове са основателни и дава становище да бъдат уважени в размера, в който са претендирани.

ФАКТИ:

Със заповед № 110/15.02.2023г. на кмета на Община Приморско на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е било наредено на ищците да премахнат преместваем обект, представляващ навес, поставен в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], който е с правоъгълна форма, със застроена площ от 20 [жк],28м/6,44м/3,14м/6,29м. Н. ищците бил определен тридневен срок за изпълнение. Според приложеното по делото решение №454/2023г. по административно дело № 333/2023г. на А. съд Бургас заповедта е била връчена на 16.02.2023г. Н. 23.02.2023г. срещу нея настоящите ищци са завели жалба, по която е образувано посоченото по-горе административно дело. Междувременно на 21.02.2023г. заповедта, вследствие на нейното предварително изпълнение, е била изпълнена, което се установява от приложения констативен протокол от същата дата. По административно дело №333/2023г. А. съд Бургас е постановил решение №454/03.05.2023г., с което е отменил обжалваната заповед. Решението е влязло в сила в деня на неговото постановяване поради това, че е необжалваемо.

За установяване на евентуалните имуществени вреди по делото е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза, от заключението по която се установява, че пазарната стойност на навеса, изчислена по метода на вещната стойност, е в размер на 896 лв. В съдебно заседание вещото лице заяви, че е извършило оценка на навес с три оградни стени на базата на описанието на съществуващата постройка, изградена от дървена конструкция с покрив, по отношение на която предвидил овехтяване, както и наличието на ел. инсталация, за която съди по обстоятелството, че в навеса е имало ярмомелка, за чието използване се изисква наличието на ток.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. Т. Д. – внучка на ищците. Тя посочва, че от баща си разбрала за събарянето на навеса. Той я помолил да се прибере на село при баба си и да не й казва, че са съборили навеса, за да не се притеснява. Свидетелката отишла при баба си, която не била добре, имала високо кръвно. Вечерта баща й и дядо й се прибрали и разказали на баба й какво се е случило. Н. другия ден отишли на магазина с баба си, понеже трябвало да пазаруват и като слезли на центъра, установили, че хората говорят, че са им съборили навеса и контейнера, а баба й като чула, много се притеснила. Свидетелката твърди, че хората започнали да ги сочат с пръст, защото в малкото село всичко се научава бързо и хората са такива. През това време баба й имала високо кръвно и била отпаднала. Това състояние продължило около седмица. Свидетелката посочва, че дала валидол на баба си. Дядо й също не се чувствал добре, но около него бил баща й. Според свидетелката в навеса са държали бали слама. Според нея около 2000 бали. Посочва, че баба й и дядо й са отглеждали овце, които понастоящем са 300, но според свидетелката към датата на събаряне на навеса са били повече. Посочва, че баба й към настоящия момент се е възстановила. Заяви, че в момента овцете са в [населено място] в имоти под наем. Там имало и навеси.

П. И.:

Във връзка с допустимостта на производството следва да се посочи, че ищците като собственици на премахнатия навес са активно легитимирани да предявят искове за имуществени и неимуществени вреди с твърдението, че те са причинени от изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед. Ответникът – Община Приморско, е пасивно легитимиран да отговаря по исковете. Според чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вреди. В случая ищците твърдят настъпили вреди от акт, издаден от кмета на Община Приморско, а общината е юридическо лице по смисъла на чл.14 от ЗМСМА.

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл. 203, ал.2 от АПК, към който препраща правото на обезщетение по чл. 301, изр.последно от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му - чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

По делото е доказано, че заповед № 110/15.02.2023г. на кмета на Община Приморско, въз основа на която е премахнат навеса, е била отменена като незаконосъобразна с решение № 454/03.05.2021г. по административно дело № 333/2023г. на А. съд Бургас. Налице са и основанията, визирани в чл.301, изр.последно от АПК, според който когато административният акт бъде отменен след като е започнало неговото изпълнение и административният орган не възстанови нарушеното право, съответно неудовлетвори засегнатото лице по друг начин, то последното има право на обезщетение.

В процесния случай изпълнението на заповедта е предшествало постановяването на отменителното съдебно решение, тъй като заповедта е подлежала на предварително изпълнение по силата на закона. По делото няма твърдения и доказателства, че нарушеното право е било възстановено и засегнатите лице са удовлетворени по друг начин.

За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да са осъществени кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; от тези актове да са настъпили реално вреди и настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие.

Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставя неоснователност на предявения иск за вреди.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда задължение за държавата и общините да обезщетят всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следва да се посочи, че пряка вреда е тази, която увреденият е претърпял в имуществената или неимуществената си сфера, в резултат на директното действие на отменения административен акт.

Както вече беше посочено, първият елемент от сложния фактически състав на отговорността е доказан – заповедта, с която е наредено премахването на навеса, е отменена по съдебен ред. Според чл.177, ал.1 от АПК решението за отмяна на заповедта има сила за страните по делото и действия за всички правни субекти, които следва да зачитат отмяната. Мотивите за отмяна на оспорения административен акт са без правно значение за настоящия спор, доколкото по аргумент от чл.172а, т.6 от АПК със сила на присъдено нещо се ползва диспозитивът на решението. Затова в конкретния случай отмяната на заповедта води до отпадане с обратна сила на породените от нея правни последици, включително осъщественото принудително изпълнение.

Съдът намира за доказани и останалите елементи от състава на отговорността – реално настъпилите вреди за ищците и пряката причинна връзка между тях и изпълнението на незаконосъобразния административен акт, който е бил отменен по надлежния съдебен ред.

По делото е установено, че собственият на ищците навес е бил премахнат на 21.02.2023г. в изпълнение на заповед № 110/15.02.2023г. на кмета на Община Приморско. От приложения по делото констативен протокол, съставен на 21.02.2023г., се установява, че обектите по три заповеди, между които и настоящата, са премахнати изцяло и теренът е почистен от строителни отпадъци. Несъмнено обстоятелството, че навесът физически е премахнат и няма никакви останки от него уврежда в имуществено отношение ищците. Тази вреда е настъпила в резултат на изпълнението на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен. В този смисъл доказана е пряката причинна връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния административен акт, т.е. по отношение на претенцията за имуществени вреди съдът счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за присъждане на такова обезщетение. То следва да бъде определено в размер на 896 лв., съобразно заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, която е определила стойността на навеса, същевременно по делото няма съмнение, че заключението е дадено добросъвестно, професионално и е мотивирано. По отношение на претендираната разлика [рег. номер]. искът следва да бъде отхвърлен поради отсъствието на доказателства за по-висока стойност на нанесените имуществени вреди.

Съдът счита, че претенциите на неимуществени вреди на двамата ищци поотделно са основателни, но не в претендирания размер. За настъпването на такива вреди се установява от разпита на свидетеля Р. Д.. Последната заяви, че баба й и дядо й са били притеснени от премахването на навеса от една страна, защото по този начин се препятства осъществяваната от тях дейност по отглеждане на овце, респ. се накърнява тяхното препитание. От друга страна, защото тези факти са станали достояние на жителите на селото, които ги обсъждали в негативен контекст.

Н. основание чл.52 от ЗЗД съдът счита, че в този случай справедливото обезщетение за всеки от ищците е в размер на 150 лв. Този размер на обезщетението съдът определя, като взема предвид и продължителността на периода, през който са търпени неимуществените вреди, както и техния интензитет. По делото е установено, че ищците са изпитвали притеснения, които са идентични с притесненията обичайно изпитвани от всеки човек, когато се унищожи негова собствена вещ, която има значение за основно извършваната от този човек дейност. Няма доказателства тези притеснения да са довели до трайно влошаване на здравословното им състояние, до промяна на навиците и поведението им. Касае се за преживян стрес, но не и емоции, свързани с накърняване на честта и достойнството. По тази причина исковете за неимуществените вреди над 150 лв. за всеки от ищците следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено.

Според представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищците и адв. Н. Д., защитата и съдействието се осъществяват безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Оспорване на това обстоятелство от ответника в хода на производството не е направено.

Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. Д. сума в размер на 400 лева, съобразно уважената част на исковете.

Следва да бъде уважено и искането на ищците за присъждане на разноски, което е своевременно направено. Направените разходи са в размер на 320 лв., от които 300лв. за възнаграждение на вещо лице и 20 лв. платена държавна такса и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ следва да се присъдят изцяло.

Мотивиран от горното, А. съд гр.Бургас,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. П. да заплати на М. Т. Д., [ЕГН] и Р. К. Д., [ЕГН] обезщетение за претърпени на 21.02.2023г. имуществени вреди в размер на 896 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева), в резултат от отменена като незаконосъобразна заповед № 110/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П., в изпълнение на която е разрушен навес, поставен в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], като отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер [рег. номер].

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на М. Т. Д., [ЕГН] обезщетение за претърпени за периода 21.02.2023г.- 4.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и стрес, в размер на 150 (сто и петдесет) лв., в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед № 110/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П., в изпълнение на която е разрушен навес, поставен в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], като отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер от 700 лв.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на Р. К. Д., [ЕГН] обезщетение за претърпени за периода 21.02.2023г.- 4.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и стрес, в размер на 150 (сто и петдесет) лв., в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед № 110/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П., в изпълнение на която е разрушен навес, поставен в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], като отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер от 500 лв.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на адв. Н. Д., [ЕГН], на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сума в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на М. Т. Д., [ЕГН] и Р. К. Д., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 320 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.