РЕШЕНИЕ
№ 261429
гр. Пловдив, 26.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 21110 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД е предявил против А.И.С.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал.
1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6571/19.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
11491/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
граждански състав, за сумата в общ размер от 419, 97 лв., формирана както
следва: сумата от 14, 96 лв. с ДДС, дължима за месечни абонаментни такси и
други услуги за периода от 15.02.2017 г. до 14.04.2017 г. по Договор за мобилни
услуги № ***г.; сумата от 18, 92 лв. с ДДС, дължима за месечни абонаментни
такси и други услуги за периода от 15.02.2017 г. до 14.04.2017 г. по Договор за
мобилни услуги № ***. и Допълнително споразумение № ***г.; сумата от 22, 56 лв.
с ДДС, дължима за месечни абонаментни такси и други услуги за периода от
15.02.2017 г. до 14.04.2017 г. по Договор за мобилни услуги № ***г.; сумата от
43, 78 лв. – лизингови вноски за периода 15.02.2017 г. до 10.12.2018 г. по
Договор за лизинг от 10.01.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Tablet nJoy Turnus 8 4G Metal;
сумата от 259, 87 лв. – лизингови
вноски за периода 15.02.2017 г. до 04.03.2018 г. по Договор за лизинг от
04.04.2016 г., с който е предоставено мобилно устройствo HTC Desire 820 Dark Grey и сумата от 59, 88 лв. – лизингови вноски за
периода 15.02.2017 г. до 24.01.2018 г. по Договор за лизинг от 24.02.2016 г., с
който е предоставено мобилно устройство Tablet Smart II Black, ведно със законна мораторна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 10.07.2019
г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги № ***г с предоставен номер ***; Договор за мобилни
услуги № ***. и Допълнително споразумение № ***г. с предоставен номер ***и
Договор за мобилни услуги № ***г. с предоставен номер ***. Твърди, че
ответникът не изпълнил задълженията си по посочените договори, като незаплатил
начислените суми за абонаментни такси и предоставени услуги, за които били
издадени три броя фактури. Твърди, че договорите са прекратени едностранно от
оператора по вина на абоната. Поддържа, че между страните е сключен Договор за
лизинг от 24.02.2016 г., с който е предоставено мобилно устройство Tablet Smart II Black за сумата от 114, 77 лв., платима на двадесет
и три лизингови вноски, всяка в размер от 4, 99 лв. Сочи, че е сключен Договор
за лизинг от 04.04.2016 г., с който е предоставено мобилно устройствo HTC Desire 820 Dark Grey за сумата от 459, 77 лв., платима на двадесет
и три лизингови вноски, всяка в размер от 19, 99 лв. Страните сключили и
Договор за лизинг от 10.01.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Tablet nJoy Turnus 8 4G Metal на стойност от 58, 27 лв., платими на
двадесет и три лизингови вноски в размер от 1, 99 лв. и една първоначална
вноска от 12, 50 лв. Твърди, че са настъпили предпоставките по чл. 12 от Общите
условия за обявяване на вземанията по договорите за лизинг за предсрочно
изискуеми, доколкото длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите за
мобилни услуги. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А.И.С., не е
депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила препис
от исковата молба на адресът, който е регистрирала като постоянен и настоящ – с.
***, ул. ***, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е
депозирала отговор на исковата молба.
Исковата молба, ведно с приложенията са били
редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез пълнолетно
лице, което живее на адреса, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата.
В приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е
получено от дъщерята на съпругата на ответната страна – Г.С., със задължение за
предаване на книжата на адресата. В съобщението ответната страна изрично е била
уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по
делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че
ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за
редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на
съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея
да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките,
установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован
за съдебното заседание, проведено на 27.10.2020 г., тъй като не е открит на
адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията, като адресът
е посетен мнгократно за период по-дълъг от един месец, но ответната страна не е
открита.
В случая съдът е приложил фикцията
по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена. Тази разпоредба
следва да намери приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е
намерен лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46,, ал. 2 ГПК
чрез лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване на
адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната
страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда при
промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл
съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. №
3566/2014 г., ГК, IV г.о. Въпреки
редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за
разглеждане на делото.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към
исковата молба писмени доказателствени средства.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 11491/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 385
лв. – за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и
разноските в исковото производство в 385 лв. за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против А.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, по отношение на А.И.С., че „Теленор България” ЕАД, е носител на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 6571/19.07.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11491/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, за
сумата в общ размер от 419, 97 лв., формирана както следва: сумата от 14, 96
лв. с ДДС, дължима за месечни абонаментни такси и други услуги за периода от
15.02.2017 г. до 14.04.2017 г. по Договор за мобилни услуги № ***г.; сумата от
18, 92 лв. с ДДС, дължима за месечни абонаментни такси и други услуги за
периода от 15.02.2017 г. до 14.04.2017 г. по Договор за мобилни услуги № ***. и
Допълнително споразумение № ***г.; сумата от 22, 56 лв. с ДДС, дължима за
месечни абонаментни такси и други услуги за периода от 15.02.2017 г. до
14.04.2017 г. по Договор за мобилни услуги № ***г.; сумата от 43, 78 лв. –
лизингови вноски за периода 15.02.2017 г. до 10.12.2018 г. по Договор за лизинг
от 10.01.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Tablet nJoy Turnus 8 4G Metal;
сумата от 259, 87 лв. – лизингови
вноски за периода 15.02.2017 г. до 04.03.2018 г. по Договор за лизинг от
04.04.2016 г., с който е предоставено мобилно устройствo HTC Desire 820 Dark Grey и сумата от 59, 88 лв. – лизингови вноски за
периода 15.02.2017 г. до 24.01.2018 г. по Договор за лизинг от 24.02.2016 г., с
който е предоставено мобилно устройство Tablet Smart II Black, ведно със законна мораторна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 10.07.2019
г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.И.С.
да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 385
лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 11491/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IV
граждански състав, и сумата от 385 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 21110/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК