№ 245
гр. С., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500355 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №127/29.05.2023г. по гр.д.
№1355/2022г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София против ДГ
„Детски свят“, гр. Нова Загора иск за признаване за установена дължимостта на сумата
от 650,10лв. – главница, представляваща стойност на доставени плодове за м. ноември
2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.11.2022г. до окончателното
изплащане и 25лв. държавна такса. С решението са присъдени разноски на ответника в
размер на 400лв. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – „Д. – МТВ“ ЕООД, гр. С..
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София, като с нея се обжалва посоченото
първоинстанционно решение изцяло.
В жалбата си дружеството въззивник посочва, че обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от изложените в исковата
молба фактически основания и петитум, предмет на спора е претенция за
1
възстановяване на направени разходи за доставени плодове. Изрично дружеството е
заявило пред първоинстанционния съд, че е доставило плодовете по възлагане на ДФ
„Земеделие", с който няма договор. При тези фактически данни, съдът е приел, че ДГ
„Детски свят" не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск предвид
това, че изплащането се извършва от ДФ „Земеделие", а ответникът само получава и
раздава плодовете. Твърди, че е дадена погрешна правна квалификация на предявения
иск и въпреки че изложените в исковата молба фактически основания, от които той
черпи правата си, сочат на претенция за заплащане на разходи за доставени плодове,
които се плащат от държавния бюджет, съдът е определил правна квалификация
чл.422, ал.1 от ГПК, т.е. е дал погрешна квалификация на предявения иск. Посочва, че
продуктите се предоставят „безплатно" на децата и учениците, като средствата са
осигурени от Европейския съюз и националния бюджет, какъвто не е настоящият
случай. Дружеството е предоставило продуктите, обективирани в издадената фактура
възмездно, които ДФ „Земеделие" не е заплатил. Това следва от приетата Национална
стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и
млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална
образователна подкрепа в РБ. Плодовете, зеленчуците, млякото и млечните продукти в
детските градини, училищата и ЦСОП се предоставят безплатно на децата и учениците.
Доставянето им е осигурено с финансови средства от Европейския съюз и от
националния бюджет - чл.2, ал.1 от Наредбата. Въззивникът твърди, че на дружеството
не са предоставени нито средства от Европейския съюз, нито средства от националния
бюджет, докато ответника е получил именно целеви средства от националния бюджет
за предоставяне безплатно продуктите на учениците. Въззивникът заявява, че е
доставил плодовете на ответната детска градина поради грешка, считайки, че същата е
включена в схемата Училищен плод за 2018/2019г. Твърди, че съдът неправилно е
приел, че процесиите доставки, респ. приетите плодове от ответника за процесния
период са доставени по силата на договор на дружеството с ДФ „Земеделие", което в
случая не е така. Дружеството –ищец е предоставило плодовете, обективирани в
издадената фактура възмездно, както и са приети от ответника без възражения, което
не е обсъдено в мотивите на съда. „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е доставило
плодове на ДГ „Детски свят", които ответникът е приел, тоест - е налице постигнато
съгласие между страните за продажба на тези плодове, като цената в случая е
обичайната, която се дължи за този вид продажба, доколкото дружеството е търговец,
който се занимава с дейност по продажба и доставка на плодове. За приемането им е
съставен приемо- предавателен протокол №1 за доставени продукти през месец
ноември 2018г., въз основа на който е издадена фактура №********** от 30.11.2018г.
на името на ответника и последния не е заплатил стойността им. Поради това
ответникът заявява, че след като плодовете са приети от ответника и доставката е била
осъществена, следва, че се дължи уговорената продажна цена от ответника,
2
обективирана в издадената фактура, независимо от това, че същите са извършени по
възлагане на ДФ „Земеделие" по силата на издаден акт за одобрение. На следващо
място въззивникът сочи, че е налице основание за заплащане на предадените и приети
плодове. Основанието за претендиране на цената в случая е наличие на продажба на
плодове между „Ню Проджектс Консулт"ЕООД и ДГ „Детски свят". След като
плодовете са били предадени и приети от ответника без възражения се дължи
уговорената цена. Без значение е обстоятелството дали получателят е изпълнил
задължението си да проведе процедура по възлагане на обществена поръчка, тъй като
невъзлагането на обществена поръчка, съобразно предвидената в ЗОП процедура, не е
предвидено в закона като основание, водещо до недействителност на
правоотношението. Също така следва да се вземе предвид, че ответникът е спестил
разходи, които са действително необходими и е следвало да ги понесе от собственото
си имущество, а не от имуществото на дружеството-ищец. Учебното заведение
получава средства от държавния бюджет във връзка с възложената му дейност -
предучилищно образование и след като финансирането на плодовете е осигурено от
държавния бюджет, то в случая ДГ „Детски свят" има задължение да заплати
доставените продукти. На ответника са предоставени средства от държавния бюджет за
осигуряване на закуска, мляко, зеленчуци и/или плодове, които са с целево
предназначение, а именно подпомагане храненето на децата, в т.ч. от една страна му е
възложено и от друга е длъжен и следва да финансира предоставянето им на децата,
записани в поверената му детска градина. Ответната градина получила плодовете без
основание, поради грешка от тяхна страна, с които се обогатила за негова сметка. На
последно място посочва, че се касаело за отделни доставки на плодове, обективирани в
отделен приемо-предавателен протокол и издадена фактура, а не за периодични
доставки въз основа на един договор, какъвто не бил сключван в случая. Поради това
бил приложим общия 5-годишен давностен срок, а не тригодишния такъв по чл.111,
ал.1, б. „в“ от ЗЗД. С оглед изложеното въззивникът счита, че атакуваното решение е
неправилно и иска то да бъде отменено изцяло и вместо това въззивният съд да
постанови ново решение, с което да признае за установено между страните, че
ответникът му дължи сумите, за които му е издадена заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Няма заявена претенция за разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - ДГ „Детски свят“, гр. Нова Загора чрез адв. Д. П., отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ДГ „Детски свят“, гр. Нова Загора
чрез адв. Д. П., се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира
3
първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли
същото да бъде потвърдено. Посочва, че съдът е направил подробен анализ на
събрания доказателствен материал и въз основа на него е извел и правните си изводи.
Посочва, че от събраните по делото писмени доказателства е безспорно установено, че
въпросната доставка на плодове, за които е издадена и процесната фактура, е
извършена по схемата „Училищен плод" и „Училищно мляко" за учебната 2018/2019г.,
като ищцовото дружество е одобрено като изпълнител, а ответното учебно заведение е
бенефициент по договор, сключен между „Ню Проджектс Консулт" ЕООД, гр. София и
Държавен фонд „Земеделие". Следователно, извършената доставка на плодове през м.
ноември 2018г. е безспорно направена на правно основание - договора с ДФ
„Земеделие", като ответникът е бенефициент по него. Заплащането на доставените
плодове по схемата се извършва не от бенефициента – ответната детска градина, а от
възложителя - ДФ „Земеделие". Ищцовото дружество - изпълнител е следвало да
насочи претенциите си към възложителя. Твърденият отказ за плащане касаел
отношенията между доставчика и възложителя, не и бенефициента. Следователно не
били налице елементите на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД и искът следвало да
бъде отхвърлен. Според въззиваемия в случая се касае за периодични доставки на
стоки, извършени по силата на сключен договор за доставка на плодове по програма
„Училищен плод", сключен между ищцовото дружество и ДФ „Земеделие", като
ответникът е бенефициент, а щом се касае за периодични доставки и периодични
плащания на същите, макар и да се претендира заплащане само на една от тях, какъвто
е настоящия случай, давностният срок за търсене на вземането съгласно чл. 111, ал. 1,
буква „в" ЗЗД е три години. В случая този срок към момента на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК 09.11.2022 г. е изтекъл. Освен това въззиваемата страна
твърди, че разполага с изходящ от ищцовото дружество документ, адресиран до Изп.
директор на ДФ „Земеделие", че ищцовото дружество само се е отказало от плащане на
доставки извършени към определени учебни заведения, сред които и ДГ „Детски свят".
На последно място сочи, че заявител към ДФ „Земеделие" за плащане е било ищцовото
дружество, но реално доставките на стоките по програма „Училищен плод" са били
извършени от „Д. - МТВ" ЕООД, по силата на сключен между страните договор за
услуга от 02.11.2018 г. и ищцовото дружество е упълномощило едноличния собственик
на „Д. - МТВ" ЕООД да извършва всички правни и фактически действия по
изпълнение на споменатия договор и по договора с ДФ „Земеделие". Всички търговски
документи за доставени плодове по програма училищен плод са заявени от ищцовото
дружество, но то не е извършило никакви дейности по тях, а са реално изпълнени от
„Д. - МТВ" ЕООД, като всички разходи за доставка са изцяло за негова сметка.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
4
Третото лице помагач „Д. – МТВ“ ЕООД, гр. С. не е депозирало становище по
въззивната жалба.
В с.з., дружеството въззивник „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София,
редовно призовано, не се представлява от процесуален представител по закон или
пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му
представител по закон - управителя М. Р., която посочва, че поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й.
В с.з., въззиваемата страна ДГ „Детски свят“, гр. Нова Загора, редовно
призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Д. П.,
който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения против нея отговор. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на направените пред въззивната инстанция разноски.
В с.з., третото лице помагач „Д. – МТВ“ ЕООД, гр. С., редовно призовано, не се
представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени искания и не са събирани допълнителни доказателства,
налагащи допълване на установената фактическа обстановка.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Първоинстанционният С.ски районен съд е сезиран с предявен от „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София против ДГ „Детски свят“, гр. Нова Загора
5
положителен установителен иск за установяване дължимост на вземане по издадена по
реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която
длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Вземането, предмет на
издадената заповед и предявения иск, е за заплащане на сума, с която ответното учебно
заведение неоснователно се е обогатило в размер на 650,10лв., представляваща
стойността на доставени през м. ноември 2018г. плодове. Предявеният иск е с правно
основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от
ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна
и равна възможност за защита в производството.
Разгледан по същество иска е неоснователен и недоказан.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен
начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от неоснователно
обогатяване - стойността на доставени през м. ноември 2018г. плодове. Правното
основание е чл.59 от ЗЗД. Тази правна квалификация е дал и първоинстанционния съд,
като съдът не констатира неправилно процедиране в тази насока.
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички
елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на
друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга
правна възможност за защита на интересите на обеднелия.
За да е налице разместване на имуществени права без основание е необходимо
да се установи, че това е извършено при липса на конкретен източник на права и
задължения между страните - договор, водене на чужда работа или деликт. Тежестта на
доказване на посочения фактически състав е върху ищеца. Формите, чрез които се
реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на
едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които
е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено
6
обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия
състав на чл. 59 от ЗЗД. Обедняването може да има различни форми на проявление –
ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно
увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази
имуществена облага е реализирана от друго лице. Посочените елементи от
фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването следва да
произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е
свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото
разместване.
Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване
на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор,
гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да
върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест
на ищеца в иска по чл. 59 от ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването
и обогатяването.
В случая, твърдението на ищцеца – въззивник е за обогатяване на ответника и
съответно неговото обедняване с процесната сума от 650,10лв., представляваща
стойността на доставени през м. ноември 2018г., но незаплатени плодове по ф-ра
№********** от 30.11.2018г. От събраните по делото писмени доказателства е
безспорно установено, че въпросната доставка на плодове, за които е издадена и
процесната фактура, е извършена по схемата „Училищен плод“ и „Училищно мляко“
за учебната 2018/2019г., като ищцовото дружество е одобрено като изпълнител, а
ответното детско заведение е бенефициент по договор, сключен между „Ню Проджектс
Консулт“ ЕООД, гр. София и Държавен фонд „Земеделие“. В тази насока възраженията
на въззивника са изцяло неоснователни. Не се установи доставката на плодове на
ответното детско заведение да е направена поради грешка, напротив, тя е извършена
именно защото детската градина е бенефициент по договора между ищцовото
дружество и ДФ „Земеделие“.
Следователно, извършената доставка на плодове през м.11.2018г. е безспорно
направена на правно основание - договора с ДФ „Земеделие“, като ответника е
бенефициент по него. Така, във връзка с поддържаната от въззивника-ищец
аргументация за получено без правно основание /не въз основа на договор/ от страна
на ответника, следва да се подчертае, че с оглед характера на правоотношението,
констатирано по делото, несъмнено източникът на правото на ответната детска
градина да получи процесните плодове през м. ноември 2018г. е договорен, а не
извъндоговорен.
7
Действително, ответната детска градина не е възложител, но е третото ползващо
се по договора лице. Заплащането на доставените плодове по схемата се извършва не
от бенефициента – ответната детска градина, а от възложителя – ДФ „Земеделие“.
Ищцовото дружество – изпълнител е следвало да насочи претенциите си към
възложителя. Последвалият отказ от плащане /независимо от съображенията/ касае
отношенията между доставчика и възложителя, не и бенефициента. Претенциите
следва да се насочат спрямо страната по договора – ДФ „Земеделие“.
Следва да се посочи и че в дискресия на обещателя е да реши дали лично или
чрез другиго ще осъществява изпълнение в полза на бенефициента – това не променя
взаимоотношенията му с уговарящия, пред когото той отговаря. В случая е установено,
че ищецът е възложил на трето лице – търговец, да осъществява реално доставките до
детската градина и да се снабдява със съответните документи, но както се посочи, това
не рефлектира върху правата и задълженията му спрямо уговарящия. Всичко това
сочи, че спорната престация е получена от ответника на правно основание с договорен
източник, което изключва отговорността му за неоснователно обогатяване. Предвид
казаното дотук, въпросът относно задължението за плащане – дали ищецът разполага с
притезание, дали има правопогасяващи или правоизключващи факти и дали
претенцията му би била основателна, е неотносим към настоящия спор, доколкото
касае правоотношенията му с насрещната по договора страна, която не е страна в това
производство.
Безпредметно е обсъждането на фактите относно източника на финансиране по
схемата „Училищен плод“, с какви средства се заплаща на одобрените изпълнители,
какви административни и съдебни актове има издадени по този въпрос и какво е
действието им спрямо конкретния ищец.
С оглед изложеното, налице е изпълнение на договорно задължение с
бенефициент – ответното детско заведение, както и е налице друга правна възможност
за защита интересите на ищцовото дружество. Не са налице елементите на
фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.
От друга страна, следва да се посочи, че съдът споделя правния извод на
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства е установено
безспорно сключването на договор между ищеца и третото лице – помагач „Д. – МТВ“
ЕООД, гр. С., по силата на който, именно третото лице е извършило реалните доставки
на плодове през м.11.2018г. Всъщност това е и мотива на ДФ “Земеделие“ да откаже
плащане по схемата „Училищен плод“ на ищеца. Установено е че тези доставки са
заплатени изцяло на „Д. – МТВ“ ЕООД, гр. С. от ответното учебно заведение с
нарочно отпуснати финансови средства по Решение на МС №581/07.10.2019г. с
платежно нареждане от 28.10.2019г. Следователно доставените плодове са надлежно
заплатени от ответника, като за ищцовото дружество е налице правна възможност да
8
насочи претенциите си към третото лице – помагач на база сключения между тях
договор от 02.11.2018г.
На последно място следва да се отбележи, по повод възражението за изтекла
погасителна давност, направено от ответната страна, че то по принцип е основателно с
оглед това, че се търси плащане за периодични доставки и предвиденият 3 годишен
срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД е изтекъл преди подаване на заявлението, но доколкото се
установи, че такова вземане ищецът изобщо няма, то и възражението не може да бъде
уважено.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки
на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД. Не се установи дължимостта на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Като е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна, районният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, правилно и
законосъобразно районният съд е присъдил на ответника сторените от него в
първоинстанционното производство разноски в пълния доказан размер.
На ищцовото дружество не се следват разноски.
За въззивната фаза на производството, с оглед неоснователността на въззивната
жалба, на въззивното дружество не следва да присъждат разноски, като то следва да
понесе своите, така, както ги е сторило и да заплати на въззиваемата страна
направените от нея разноски в доказания размер от 500лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №127/29.05.2023г.,
постановено по гр.д.№1355/2022г. по описа на Новозагорски районен съд.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „Самоков“ №28 „З“, ет.1, ап.11 ДА
ЗАПЛАТИ на ДЕТСКА ГРАДИНА „ДЕТСКИ СВЯТ“, Код по БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр.Нова Загора, ул.„Д. Н.“ №24 сумата от 500лв., представляваща направени
пред въззивната инстанция разноски.
9
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника - „Д. – МТВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., кв. „Р.“, ул. „З.“ №*.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10