РЕШЕНИЕ
№ 2714
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330111849 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът П. В. Д. твърди, че е сключил с ответното дружество договор за заем на
********. По същия получил сумата 1750 лева при уговорен годишен процент на
разходите от 40,51 % и възнаградителна лихва от 35 %. С прибавяне на дължимите
възнаграждения и такси следвало да бъде върната сумата 1968,31 лева. Поддържа също
така, че в договора било уговорено, че ако в тридневен срок от подписване на договора
ответникът не предостави обезпечение чрез поръчителство на две физически лица,
отговарящи на посочени в договора критерии, кредитополучателят дължи неустойка в
размер на 1037 лева, която също се дължала разсрочено наред с главните задължения.
Поддържа се, че при уговарянето на договорната лихва са нарушени изискванията на
чл.11, ал.1 т.9 и 10 ЗПК, което я прави нищожна. Освен това нищожна била и клаузата
за неустойка, защото била уговорена по начин, който да доведе за заплащането й извън
предвидените обезпечителна и обезщетителна функция. Тъй като ищецът бил заплатил
сумите за лихва и неустойка счита, че те са получени без основание. С оглед това моли
да бъде осъден ответникът да ги върне.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не отрича наличието на
правоотношения по договора за заем. Излага подробни доводи за това, че уговорените
възнаградителна лихва и неустойка съответстват на разпоредбата на ЗПК.
1
Съдът намери за установено следното:
На ******* между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца Д. бил сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило 1750
лева при уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 35% годишно и 40,51 %
годишен процент на разходите. Кредитът следвало да бъде върнат на 11 месечни
погасителни вноски, като общата сума за връщане възлизала на 1968,31 лв. Според
чл.4 от договора заемателят поемал задължение в тридневен срок от подписването да
предостави на заемодателя две алтернативни форми на обезпечение. Първата била чрез
поръчителство от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания:
удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000
лв.; работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг
договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови
институции; или ако има – кредитнате му история в Централния кредитен регистър
при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“. Втората
форма на обезпечение била банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора. При неизпълнение на задължението за
обезпечаване чл.4, ал.2 предвиждал, че кредиторът има право да начисли неустойка за
неизпълнение в размер на 1037 лв., която се разсрочвала на равни части, които се
прибавяли към месечната вноска /лист 8/.
По делото не се спори, че ищецът е заплатил общо 3005,31лв., с които е погасил
главницата, възнаградителната лихва от 218,31 лв., както и начислената неустойка от
1037 лв.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ответника е бил
сключен договор за потребителски кредит. Не е спорно, че сумата по него е била
усвоена, както и че ищецът е извършил погасителни плащания.
За да обоснове твърденията си относно недължими плащания направени по
договора ищецът поддържа, че клаузите уговарящи възнаградителната лихва и
неустойката са нищожни.
Размерът на възнаградителната лихва в настоящия случай е фиксиран, като е
описан в чл. 2.5 на договора. Посочен е дневния лихвен процент, както и общият
размер на сумите които следва да бъдат върнати от заемополучателя. Поради това той
е разполагал с пълната информация за сумите, които следва да възстанови, още към
момента на сключване на договора, а именно с тази цел са въведени изискванията на
2
чл.11 ЗПК. Предвид това съдът намира, че са неоснователни доводите на ищеца, че
договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК и е налице
недействителност на клаузата за възнаградителна лихва. Не е основателен и доводът
относно това, че клаузата с която е уговорена възнаградителната лихва е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като превишава три пъти размера на законната
лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ,
бр. 35 от 2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като
възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите,
тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига
заедно с другите редовни плащания да не се привишава ограничението относно
общите разходи по кредита, прието с чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на
разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък
от петкратния размер на законната лихва.
Предвид това съдът счита, че е налице основание за заплащане на
възнаградителна лихва, тъй като тя е платена по действително правоотношение.
Основателни са доводите на ищеца относно недължимост на неустойката,
уговорена предвидена в чл. чл.4, ал.2 от договора.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
Уговорената в чл.4, ал.2 неустойка е дължима не при забава в изпълнението на
основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се
предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от договора. От начина
по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му
ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то
не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на
бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли
сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-
трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има
необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да
3
се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от
договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка
е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този
смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата
уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във
вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
С оглед изложеното съдът намира, че сумата 1037 лв. начислената като
неустойка е била недължимо платена. За този размер предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
Що се отнася до сума 218,31 лв. възнаградителна лихва искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 83 лв.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна
помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2
ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата 262 лв. представляваща адв. хонорар съобразно уважената част от
исковете.
Съразмерно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 13157634 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру №28 „Силвър център“, ет.2, офис 40-46
да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на П. В. Д. ЕГН ********** с адрес с. *****,
общ. *****, обл. *****, ул. ****** №***, сумата 1037 лв./хиляда тридесет и седем
лева/ платена без основание от ищеца по нищожна клауза за неустойка по чл. 4, ал.2 от
договор за кредит № 3357041/ 26.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 16.07.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част относно сумата 218,31 лв. недължимо платена договорна лихва.
4
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на П. В. Д., на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 83 лв./осемдесет и три лева/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на Адвокатско дружество
"Г." БУЛСТАТ ******* с адрес: гр.******, ул. ********* №**, на осн. чл.38, ал.2
ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 262 лв. /двеста и шестдесет и два лева/ представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА П. В. Д. да заплати на „Изи Асет Мениджмънт” АД, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 25лв. /двадесет и пет лева/ представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5